Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на първи февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 52 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба от Е.А.В. против „А.“ АД, с която е предявен иск по чл.
432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от
50 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 22.02.2018 г., ведно със
законната лихва от 20.03.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба и допълнителната такава се твърди, че на 22.02.2018 г., около 11:45 часа, в гр. Ловеч, по
ул. „С.С.” с посока на движение от ул. „Д.П.” към
МБАЛ Ловеч, Ц.Х.Ц., с ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „Пежо”,
модел „206”, с рег. № ОВ **** АТ, предприемайки
ляв завой на кръстовището по ул. „С.С.”. Посочва се,
че по същото време, на зелен светлинен сигнал за пешеходци на светофарната
уредба, ищцата Е.А.В. предприела пресичане със спокоен ход на движение по
пешеходната пътека, намираща се на ул. „С.С.”. Твърди
се, че водачът Ц.Х.Ц. нарушил правилата за
движение по пътищата като не пропуснал ищцата, пресичаща на пешеходната пътека,
продължил движението на автомобила и я блъснал. Твърди се, ударът с ищцата бил
в лявата предна част на автомобила и левия крак на ищцата, в областта на
коляното, че в резултат на удара тялото на ищцата се завъртяло наляво, качило
се на автомобила, след което ищцата политнала назад и паднала на дясната си
страна върху бордюра на наличното островче между двете платна за движение.
Посочва се, че водачът причинил на ищцата счупване на латералния кондил на лява коленна става, че след ПТП-то на ищцата била
оказана първа помощ, а на 23.02.2018 г. тя била транспортирана и настанена за
лечение във ВМА – МБАЛ София, където ѝ била извършена оперативна
интервенция – метална остеозинтеза и алоостеопластика. Твърди се, че ищцата била изписана на
06.03.2018 г. с назначена терапия за домашно лечение, че след изписването ищцата
ходела с помощни средства в продължение на 30 дни. Посочва се, че от
причиненото травматично увреждане ищцата изпивала силни болки в областта на
левия крайник, че увреждането не позволявало да движи левия крайник, което
довело до допълнителни болки и страдания и отрицатели изживявания – бърза
уморяемост, непълноценност, безнадеждност и потиснатост. Твърди се, че след
възникване на ПТП-то (22.02.2018 г.) ищцата се страхувала да излиза навън, не
спяла спокойно, изпаднала в стрес, станала чувствителна и раздразнителна.
Твърди се,
че по време на ПТП-то, управляваният от Ц.Х.Ц. лек автомобил марка „Пежо”, модел „206”, с рег. № ОВ **** АТ имал действаща
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите,
съгласно полица, издадена от дружеството ответник,
както и че с молба вх. № 100-4871/19.12.2019 ищцата заявила претенцията си пред застрахователя с посочване на
банкова сметка, ***.
В писмените
отговори на исковата молба и на допълнителната такава от ответника „А.” АД се
правят правоизключващи и правонамаляващи
възражения. Правоизкщчващите и част от правонамаляващите са основани на: оспорване наличието на елементите на фактическия
състав за възникване деликтната отговорност на Ц.Х.Ц. (застрахования при
ответника); оспорване наличието на пряка причинно-следствена връзка между
поведението на водача и твърдените вреди; твърдения за наличие на предшестващи
и/или съпътстващи травми и/или заболявания при ищцата, оказали въздействие върху
степента на увреждане, продължителността на лечебния и възстановителния период
– наличие на дегенеративни промени, свързани с опорно-двигателния апарат,
костната система и др; оспорвания наличието на
фактите и обстоятелствата, с които от ищцата се обосновава размера за
неимуществени вреди.
От ответника се прави и правонамаляващо възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, което се основава на твърдения за
следните факти: предприето от ищцата внезапно пресичане на пешеходната пътека,
без оглеждане и при несъобразяване на конкретните атмосферни условия и пътна
обстановка (мокър асфалт, интензивно движение, приближаващото и завиващо на
разрешен сигнал МПС) и в нарушение на чл. 113 и 1л. 114 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП). Правните
доводи на ответника в подкрепа на възраженията срещу иска (за несъответно прилагане на критерия справедливост при измерване на
неимуществените вреди и за липса на забава на кредитора по отношение на плащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди) не следва да се докладват
(чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК).
Ищцата Е.А.В.
не взема участие е съдебното заседание – лично или чрез
процесуален представител по пълномощие.
Ответникът „А.“ АД също не взема
участие в съдебното заседание.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С определение от 26.11.2018 г., по НОХД № 1266/2018 на РС Ловеч, е одобрено споразумение за прекратяване
на наказателното производство, с което Ц.Х.Ц.
е признат за виновен в това, че на 22.02.2018
г., около 11:45 часа, в гр. Ловеч, на кръстовището образувано от улиците „С.С.”, „Ц.Ш.” и „Д.П.”, при управление на лек автомобил марка
„Пежо”, модел „206”, с рег. № ОВ **** АТ, при
преминаване от ул. „Д.П.” в платното за движение наляво по ул. „С.С.”, с посока на движение към МБАЛ Ловеч, на пешеходна
пътека, регулирана
с пътен светофар, нарушавайки правилата, съдържащи се в чл. 120 ал. 1 предл. 1-во, т. 2 от Закона за движение по пътищата (след
подаване на сигнал, който му разрешава преминаването, не пропуснал пешеходка,
която се намирала на пешеходната пътека), по непредпазливост причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на латералния кондил на лява коленна става с последващо оперативно
лечение (метална остеосинтеза и алоостеопластика)
увреждане, обуславящо трайно затруднение движенията на левия крак на Е.А.В. ***,
като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата – престъпление по чл. 343а, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 343, ал.
1, б. „б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От заключението на съдебната авто-техническата експертиза
се установява, че мястото, на което е настъпило ПТП-то е сложно кръстовище,
образувано от три улици („С.С.”,
„Ц.Ш.” и „Д.П.”), че двжеието е регулирано от
светофарна уредба за МПС и пешеходци, че на ул. „С.С.”,
откъм болницата има пешеходна пътека, тип зебра, с широчина 4 метра, на върху
всяка от улиците – хоризонтална маркировка М1 (отделяща двете еднопосочни ленти
за движение) и М10 (стрелки, указващи посоката за движение). Непосредствено
преди удара, ищцата се намирала не пешеходната пътека, в
западната част от еднопосочното двулентово платно на
ул. „С.С.“, за движение посока изход на град Ловеч за
гр. София (МБАЛ Ловеч), западно от тревната разделителна ивица на същата улица.
Посоката ѝ на движение е от запад на изток, към тротоара пред детското
заведение, като нейната посока на движение коридора на движение на лекия
автомобил „Пежо“. Тя и водачът на автомобила са имали възможност да се
възприемат взаимно още преди да на навлязат в кръстовището, когато и за двамата
е светела червена светлина на светофарната уредба, и всеки от тях е можел да установи
намеренията на другия – В. да пресече пътното платно на ул. „С.С.", а Ц. да завие наляво по него, посока болницата.
Непосредствено преди удара Е.А.В. не би могла да го предотврати и
избегне, защото той е дошъл от лявата ѝ страна, когато тя почти е
стигнала на островчето на пътното платно. Същевременно, водачът на лекия
автомобил е могъл да избегне удара - макар да не е възприел своевременно
пресичащата пешеходка, заради ограничената видимост от валящия дъжд и сняг, той
се е движел с ниска скорост (предвид късото разстояние от мястото на потегляне
до мястото на удара), в зоната на ПТП има възходящ наклон и при своевременно
възприятие на пострадалата, водачът би могъл да отклони на автомобила преди да
я достигне (да не поддържа възприетата траектория) и да предотврати удара.
От приетата медицинска документация и заключението на съдебната медицинска
експертиза се установява, че на Е.А.В. са причинени следните травматични увреждания: Травматично счупване на лявата латерален
кондил на лявата тибия с
последвало оперативно лечение – метална остеосинтеза,
което е довело до временно затруднение движението на левия крак за около една
година. Травматичните увреждания са необходима и закономерна последица от
процесното ПТП. За времето от произшествието до пълното възстановяване (в
периода от шест месеца до една година), Е.А.В. е
изпитвала болка и дискомфорт, които в началото са
били с много висок интензитет, който с времето намалявал. Травматичните
увреждания са налагали извършване на медицинската интервенция (оперативно
лечение – метална остеосинтеза) и провеждане на възстановително
лечение, като през това време ищцата се нуждаела от чужда помощ. Към момента на
прегледа от експерта (28.08.2020 г.), извършен по отношение на Е.А.В., се установява
заздравяване на оперативната рана, умерено изразена палпаторна
болезненост, ограниченост на флексията и по-малко на екстензията
на лявата коленна става, липсва на промяна в походката, но клякането е силно
затруднено, до невъзможно. От експерта се дава заключение, че въпреки добрият
процес на след оперативно възстановяване и рехабилитация, при ищцата са налице
остатъчни явления, чието пълно изчезване няма да настъпи. Експертът обяснява,
че ищцата ще продължава да изпитва болка при натоварване на крайника с възможна
поява на оток.
От показанията на свидетеля Р.П.В. ценени с по-висока
критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелят е съпруг на ищцата)
се установява, че веднага след произшествието Е.А.В. му се обадила, за да му съобщи за случилото
се. Тя веднага е откарана в спешна медицинска помощ, а на следващия ден
(23.02.2018 г.) е транспортирана и настанена за лечение във ВМА – МБАЛ София,
където е извършена оперативна интервенция – метална остеозинтеза
и алоостеопластика. След операцията ищцата престояла
около две седмици и на 06.03.2018 г. тя е изписана с назначена терапия за
домашно лечение. От показанията на свидетеля се установява, че след изписването
ѝ от болницата, в продължение на около два месеца ищцата продължавала да
изпитва болки, повечето от времето лежала, след което постепенно се опитвала да
се изправи и да ходи. Тя постоянно е получавала помощ от съпруга си при
задоволяване на хигиенните потребности. Освен болки от травмата, ищцата изпаднала
в отчаяние, споделяла чувство на непълноценност, безнадеждност и потиснатост,
на притеснение в ситуации при пресичане на улично платно. След възстановяване
на травмата, до датата на предявяване на иска ищцата продължава инцидентно да
изпитва болки в крака при изкачване на стълби.
Съдът е обявил за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, че
към 22.02.2012 г. (датата на ПТП-то)
е налице валиден договор за задължителна застраховка ГО на
автомобилистите, сключен с ответника „А.” АД за лек автомобил марка „Пежо”, модел „206”, с рег. № ОВ
**** АТ.
Ищцата Е.А.В. заявила претенцията си пред застрахователя с молба
вх. № 100-4871/19.12.2020 г. на „А.” АД, който образувал ликвидационна преписка по щета № 10019100103752Н. С писмо
изх. № 10020-КЗ-1048/11.03.2020 г. на „А.” АД е отказано
изплащане на поисканото обезщетение с мотив, че представените към искането
документи не установявали по категоричен начин како размера на твърдяните вреди, така и основателността на претенцията.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за
заплащане на сумата от 50 000 лв. - застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на
ПТП от 22.02.2018 г., ведно със законната лихва от 20.03.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е
средство за репариране от застрахователя на вредите (имуществени и
неимуществени), за които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл.
432, ал. 1 КЗ). Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане,
основателността на иска предполага валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното отправяне
на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и предоставяне на пълни и
точни данни за банковата сметка, по която претенцията трябва да се плати, са
изисквания, чието неспазване има за последица забава на кредитора (увредения),
но не и освобождаване на застрахователя от задължението за заплащане на
застрахователно обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, обхванати от
застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на застрахователя е
ограничена от закона, поради което максималният размер на обезщетението по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не би
могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ, установени за съответните вреди.
В случая е налице основание за ангажиране отговорността
на ответника по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза
на ищцата. Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен. Средната телесна повреда на Е.А.В. е съставомерен резултат на престъплението по чл. 343а, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за което водачът на лекия автомобил е признат за
виновен с одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство,
имащо характер на влязла в сила присъда, задължителна за съда, разглеждащ
гражданските последици от деянието (чл. 300 ГПК). Ищцата е претърпяла вреди (неимуществени), които са в причинно-следствена връзка
с механизма на ПТП-то, причинено от Ц.Х.Ц. (водачът на застрахования
при ответника лек автомобил), поради което за причинилия вредата възниква
задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). От това ПТП са настъпили
травматичните увреждания на ищцата, а те от своя страна са довели до изживени
от него болки и страдания (неимущесвтени вреди). След като за управлявания от Ц.Х.Ц. лек автомобил е налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие,
обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател по този договор е
ответникът, последният е длъжен да заплати на ищцата застрахователно
обезщетение за причинените му вреди, вследствие ползването на това МПС (чл. 493
КЗ). Като претърпял вреди
(неимуществени - болки и страдания от травматичните увреждания) ищцата притежава качеството
пострадал и увредено лице, което има право на обезщетение за
вреди, причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал. 1 и 2 КЗ). В тази връзка се явяват
неоснователни правоизключващите и правонамаляващите възражения на ответника, основани на
оспорвания относно наличие на елементите
на фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. относно механизма на
ПТП-то и обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно
събитие. Вината на водача в случая се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а по
делото не се установяват обстоятелства, които я изключват. Застрахователят по
задължителна застраховка дължи обезщетение за вредите, вследствие на
притежанието или използването на моторното превозно средство, като вината на
водача има значение не за изплащане на обезщетението, а за възникване на регресни права на застрахователя (чл. 500 КЗ) или за
изключване на застрахователното покритие в някоя от хипотезите на чл. 494 КЗ,
каквито не са налице.
Претендираните от ищцата обезщетения за
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане попадат в застрахователното
покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди не могат да превишават сумите по чл. 492, т. 1 КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като критерият „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди за претърпените болки и страдания от телесните
увреждания съдът отчете вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на пострадалия при
увреждането му, трайността на вредните последици, интензитета и
продължителността на изживените от ищцата болки и страдания. Е.А.В. е в зряла възраст, на нея е
причинена една травма (травматично счупване на
лявата латерален кондил на лявата тибия),
която няма нямат живото застрашаваш характер, нито са от естество
да влошат нейното здраве - краткотрайно или за по-продължителен период от
време. Ищцата е била в съзнание, има спомен за случилия се инцидент.
Травматичното увреждане е налагало провеждане на оперативна интервенция. Пълното
възстановяване на Е.А.В.
е протекло за период от около шест
месеца до една година, като за около две седмици те я била в лечебно
заведение и два месеца в домашни условия (ползвала болнични). Съдът съобрази изпитваните
от ищцата болки
и дискомфорт с продължителност до
една година след инцидента, че те са били по-интензивни две седмици след
произшествието, след което са затихвали, като към края на възстановяването
ѝ са се проявявали единствено при натоварване на левия крак. Съдът
отчете, че към момента на прегледа от експерта (28.08.2020 г.) е налична умерено изразена палпаторна болезненост, ограниченост на флексията и
по-малко на екстензията на лявата коленна става, че
макар да липсва на промяна в походката, клякането на ищцата е силно затруднено,
до невъзможно. Съдът съобрази и състоянието на отчаяние, чувство на
непълноценност, безнадеждност и потиснатост, които се проявявали в процеса на
възстановяване. Освен
изброените обстоятелства относно ищцата, съдът отчита конкретните за страната и
региона икономически условия, както и лимитите по чл.
492, т. 1 КЗ. С оглед на всички тях съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания е 25 000
лв.
Така
определеното застрахователно обезщетение следва да се присъди с претендираната
законна лихва от 20.03.2020 г. (датата на която застрахователното дружество е
следвало да плати обезщетение) до окончателното му изплащане. Ответникът-застраховател
е в забава, поради изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и липса на определено
и изплатено застрахователно обезщетение (чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ). Това
бездействие на ответника го поставя в забава, с оглед на това, че при
предявяване на претенцията от ищцата са представени протокол за ПТП и епикриза,
т.е. един от документите, удостоверяващи самото ПТП (чл. 496, ал. 3 КЗ).
Последиците от забавата на ответника не отпадат на основание чл. 380, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ, поради непосочена от ищцата банкова сметка, засастрахователно обезщетение. Застрахователят поддържа, че
застрахователно обезщетение не се дължи въобще, поради което няма как да се
приеме, че неплащане на обезщетението е обусловено от непосочването на банкова
сметка. ***на срок за произнасяне по претенцията на увредения, за този период
ответникът също дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение, но за
забавата на застрахования делинквент, доколкото е
налице функционална обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на вредата (чл. 429, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1,
т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ).
При този изход на делото и осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищцата от адв. О., в полза за последния следва
да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Изчислено пропорционално на уважената част от иска
(25 000 лв.) и съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г., дължимото такова от ответника е в размер на 1280 лв. То следва да
бъде присъдено на адвоката с начислен данък върху добавената стойност съгласно § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба №
1/2004 г., т.е. в размер на 1536 лв.
От ответника се претендира присъждане на разноски и
юрисконсулстко възнаграждение. Ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част на иска (чл. 78, ал. 3 ГПК). От него са доказани извършване
на разноски в общ размер на 305 лв. (5 лв. – заплатена такса за съдебно
удостоверение и 300 лв. – депозит за вещо лице), като съобразно отхвърлената
част на иска (25 000 лв.) на ответника следва да се заплатят от ищеца
разноски в размер на 152,50 лв. Внесената сума от 20 лв. (депозит за свидетел)
не е усвоена, поради липса на претенция от свидетеля за изплащането ѝ,
поради което тя подлежи на връщане (при изричното ѝ поискване с писмена
молба).
С оглед осъщественото процесуално представителство на
ответника от юрисконсулт и заявената претенция за възнаграждение по чл. 78, ал.
8 ГПК, такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за
съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 78, ал. 8 ГПК). Независимо, че ответникът е
защитаван по дело с материален интерес над 10 000 лв., съдът приема, че
размерът на възнаграждението следва да се определи според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
без да се увеличава съобразно правилото на алинея втора от цитираната
разпоредба, с оглед явяването на пълномощника в две съдебни заседания. При
конкретно положените процесуални усилия и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищецът следва заплати
на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв.
Отчитайки
освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса и разноски (чл. 83,
ал. 1, т. 4 ГПК) и с оглед основателността на предявените искове, ответникът
следва да бъде осъден за заплати държавна такса върху уважения им размер, както
и заплатените от съда разноски (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от
присъденото обезщетение от 25 000 лв. (чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по реда на ГПК), е в размер на сумата от 1 000 лв.
Дължимата от ответника част от разноските по делото, заплатени от бюджета на
съда (240 лв.), определена според уважения размер на иска (25 000 лв.), е 120 лв.
За двете суми (240 лв. и 1 000 лв.), както и 5 лв. за служебно издадения
за тях изпълнителен лист (чл. 11 Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК), следва да се заплатят от ответника в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ „А.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София бул. „С.К.“ № 2 да заплати на Е.А.В., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 25 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на
ПТП от 22.02.2018 г., причинено при управление на лек автомобил марка „Пежо”, модел „206”, с рег. № ОВ
**** АТ, управляван от Ц.Х.Ц.,
с ЕГН **********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „А.“ АД, ведно със законната лихва от 20.03.2020 г. до окончателното изплащане
на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 477 КЗ за разликата до пълния му претендиран
размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА „А.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София бул. „С.К.“
№ 2 да заплати на адв. В.В.О. от САК сумата от 1 536 лв. (с ДДС), представляваща адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв. за процесуално представителство на Е.А.В..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.А.В.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София бул. „С.К.“ № 2 сумата от 152,50
лв., представляваща сторени по делото разноски съразмерно отхвърлената част от
иска, както и сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 „А.“
АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София бул. „С.К.“ № 2 да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд Ловеч, следните суми: 1 000 лв. - държавна такса върху
уважения размер на исковете, 120 лв. - заплатени от бюджета на съда разноски, съобразно
уважения размер на иска и 5 лв. – такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: