Определение по дело №194/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 2153
Дата: 22 май 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Тихомира Георгиева Казасова
Дело: 20204520100194
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Русе, 22.05.2020г.

 

Русенски районен съд, единадесети граждански състав в закрито заседание на двадесет и втори май, две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател : Тихомира Казасова

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 194 по описа за 2020г., констатира следното :

Производството е образувано по предявен от В.К.К. срещу Т.К.К. иск за установяване, че направените от ищеца откази от наследство, вписани в особената книга при РРС под №179/18.04.2019г. и 180/18.04.2019г. са нищожни, като направени след приемане на наследството. Молителят твърди, че след смъртта на родителите му, със съгласие на ответницата (негова сестра) е отдал под наем част от наследственото имущество. Приема, че това са действия по практическо приемане на наследството. Въпреки устната уговорка да поделят наследствените имоти след като се откаже от наследството, Т.К.К. продала по-голяма част от наследствените земеделски земи, но не предоставила на В.К.К. съответната част от продажната цена.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно недопустимостта и неоснователността на ищцовите претенции.

След преценка на релевираните доказателства и изложените от ищеца доводи съдът намира претенцията за недопустима по следните съображения:

Съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.

По правната си природа искът е установителен, насочен към прогласяване нищожността на извършена сделка. Процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес, какъвто в процесния случай липсва.

Съгласно разясненията дадени в т.3 Постановление №7/73 г. на Пленума на Върховния съд иск за обявяване на нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предявява отделно, в самостоятелно производство. „За установяване на приемане на наследство или пък на нищожността на заявен отказ е недопустим отделен иск. Това е така, защото нищожният отказ не произвежда никакво действие. Отказалият се от наследство, който поддържа, че отказът му е нищожен, може да предяви иск за делба на наследство, а също и всеки друг иск – вещен или облигационен, основан на наследяването, в който да се позове на нищожността. Поради това такъв ищец няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа“.

          По изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

         

ВРЪЩА като процесуално недопустима исковата молба, депозирана от В.К.К., ЕГН ********** срещу Т.К.К., ЕГН **********, по която е образувано гражданско дело №194/2020г. по описа на РРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №194/2020г. по описа на РРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред РОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

гр.Русе, 22.05.2020г.                           Районен съдия: