РЕШЕНИЕ
№ 982
гр. Добрич, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимир Т. А.
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. А. Гражданско дело № 20203230102394 по
описа за 2020 година
Производството по делото образувано по искова молба на Н. Й. Д. с ЕГН
********** от гр. Д., бул. „***” № **, вх. *, ап. *, чрез упълномощения
адвокат Д. М. от АК гр. Д., с която срещу Р. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Д.,
ул. „***” № *, ап. * и Д. С. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „***” № **, вх.
*, ап. * е предявен иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с пл. 206, с площ от 2 890 кв.м., представляващ
поземлен имот част от целия с площ 3 050 кв. м. в квартал 22 по
регулационния план на с. Б., община Д., област Д., ведно с построените в
него: жилище с застроена площ от 60 кв. м. и изба с поземлена площ от 36 кв.
м.; стопанска сграда със застроена площ от 127 кв. м.; стопанска сграда със
застроена площ от 46 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от 82 кв.
м., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението
върху описания имот.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК
Р. Д. Р., чрез упълномощения адвокат В. К. от АК – гр. Д., и Д. С. Д., чрез своя
1
пълномощник адвокат Ю. О. от АК – гр. Д., са представили отговор на
исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и
недоказани. Ответниците оспорват изложените в исковата молба твърдения и
настояват предявените искове да бъдат отхвърлени. Р. заявява, че живее
преимуществено в процесния имот от 1992 г., а от 2012 г. постоянно го
обитава, като от този момент ответникът и неговият баща са владеели
спокойно и необезпокоявано посочения имот.
Според втория ответник Д. С. Д. в продължение на повече от двадесет години
процесният имот е бил владян от Д. и Д. А. и от ответника Р. Д., като са
своили частите си по наследство, а и тези на ищцата, респ. на нейната майка
от държане са превърнали във владение за себе си. През 2018 г. след като
първият ответник е признат за изключителен собственик на имота,
впоследствие същият е придобит от втория ответник на валидно правно
основание.
Ищцата в качеството си на наследник на Р. А. И. /баща на нейната майка/ по
силата на наследствено правоприемство през 1977 г. е придобила част от
описаните по-горе имоти. В исковата молба е посочено, че наследодателят е
притежавал процесния имот по силата на владение, което е отразено в
нотариален акт от 1975 г. на Толбухински районен съд. След смъртта му през
1977 г., И. Р. К., негова дъщеря, е направила отказ от наследство, вписан под
№ ***/*** в Районен съд - Добрич. В тази връзка ищцата настоява, че тя и
ответника Р. Д. Р. единствено са придобили спорните имоти, в качеството им
на законни наследници на Ради Андонов Иванов.
Ищцата твърди, че от 1977 г. след смъртта на дядо й Р. А. И. до настоящия
момент гореописания имот е владян от майка й до 2009 г., а в последствие от
нейният съпруг и син. Сочи се, че семейството на ищцата са пристроявали,
обзавеждали, засаждали и строили в имота. Стопанските постройки са
строени от тях. Твърдят, че не са преставали да владеят и да се грижат за
имота. Непосредствено пред имота имали построени сгради, които са
изградени с право на строеж върху общинско дворно място, имали заведение
и сервиз.
През 2016/2017 г. ответникът Р. Д. Р., пожелал да живее в две от стаите в
имота. По време на престоя си в имота, Р. отглеждал селскостопански
животни на своя съсед /втория ответник Д. С. Д./. Според ищцата, по съвет на
2
втория ответник, първият ответник се снабдил с нотариален акт на целия
недвижим имот, след което имотът е бил продаден на втория ответника.
Ищцата заявява, че тези действия на двамата ответника са измамливи прямо
нея. Същата е узнала за тях, едва след като ключовете за бравите били
сменени и е била лишена от достъп до имота. Сочи се, че са налице промени
в недвижимия имот - разрушени стени и зазидани прозорци и подготовка за
строеж на терена. Съобразно изложеното, ищцата настоява да бъде признато
за установено по отношение на първия ответник, че тя е собственик 1/2
идеална част от процесните имоти, като двамата ответници бъдат осъдени да
предадат владението върху собствената й ½ ид.част.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответниците са оспорили
изложеното в исковата молба. Първият ответник в отговора си заявява, че е
живял в спорния имот преимуществено от 1992 година, като от 2012 г. се е
преместил да живее постоянно в него. Сочи, че от 1992 г. родителите му Д. Р.
А. и Д. К. А., с негова помощ са извършили ремонт на съществуващите
стопански постройки, както и изградили нови стопански постройки. От
същата година започнали облагородяването на стопански двор. Засели
дръвчета, ремонтирали къщата. Родители му се разпореждали с имота, както
намерят за добре. Твърди, че никой, никога, включително и ищцата не е
изявявал претенции към родителите му. Обстоятелството, че родителите му
Д. А. и Д. А. владеят имота за себе си до тяхната смърт – 2015 г., било
известно на всички в селото, включително и на ищцата Н. Г. След 2015 г.
единствено в имота остава да живее Р. Д. Р.. В тази връзка, ответника отрича,
че до 2009 г. ищцата чрез майка си е владяла имота. В подкрепа на
твърденията си, Р. е представил доказателства от Община – Д., личен
регистрационен картон от ЕСГРАОН, писмен отговор от „Водоснабдяване и
канализация“ АД, касателно партидата на процесния имот и др. Сочи се, че е
плащал данъци в продължение на десет години, за което притежава
доказателства, всичко това е индиция за намерението имота да се владее и
същия да бъде по давност.
Вторият ответник чрез своя пълномощник, оспорва предявените искове.
Сочи, че е придобил имота, предмет на делото, на оригинерно правно
основание. Заявява, че е владял имота от момента на прехвърлянето му, като
към своето владение присъединява и това на праводателят си Р. Д. Р., както и
3
на предшестващите го владелци Д. Р. А. и съпругата му Д. К. А. Поддържа
отговора и изложените обстоятелства от страна на първия ответник. Настоява,
че собственик на имота е Р. Д. Р., придобит от него по силата на наследствено
правоприемство и по силата на давност. В тази връзка, втория ответник счита,
че след като Р. Д. е признат за изключителен собственик на процесния имот и
в негова полза е издаден нотариален акт, валидно е прехвърляне правото на
собственост върху имота в негова полза със сключения между тях на
22.10.2018 г. договор за покупко-продажба, за което е представен нотариален
акт № ***/***.
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.
Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът на една вещ /имот/ може да я иска от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Касае за
ревандикация, т.е. за иск, с който невладеещият собственик претендира от
владеещият несобственик отстъпване на собствеността и предаването на
владение на процесната вещ /имот/. Следователно, за да се уважи един такъв
иск следва да се налице кумулативно и трите предпоставки на закона: ищецът
да е собственик на имота, предмет на иска; имотът да е във владението или
държанието на ответника и това владение, респ. държание да е без основание.
По така предявения иск и на основание чл. 154 от ГПК, в тежест на ищцата е
да докаже собствената си легитимация по отношение на ½ ид.част от
процесния имот, както и че имота без правно основание се владее от
ответниците.
По отношение на въведеното от ответниците правоизключващо собствеността
на ищцата възражение:
Придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност може
да се осъществи при наличието на непрекъснато владение в течение на 10
години, а в случаите на добросъвестно владение – в течение на 5 год. /чл. 79
ЗС/. Владение, което е било несмущавано, непрекъснато, необезпокоявано,
като към това владение ответникът присъединява, на основание чл. 82 от ЗС,
и владението на неговите праводатели.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на
десет години. Елементите от фактическия състав на придобиването правото
4
на собственост по оригинерен способ – изтекла давност са два: владение и
определен период от време, през който да е продължило това владение.
Владението по своята правна същност представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ и намерението на владелеца да държи вещта като
своя. От своя страна владението, за да породи материално-правни последици
трябва да е явно, постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно.
При съсобственост възникнала от наследяване се смята, че сънаследникът
владее имота за сметка на всички съсобственици. В качеството си на
съсобственик ответникът е бил владелец на своите ид. части и държател на
частите на ищцата. За да е налице изменение на основанието на неговото
владение (т. нар. “интерверсио посесионис”, т. е., превръщането на
държането във владение) е необходимо, ответникът да е предприел действия,
които да отричат правото на другия съсобственик върху неговата идеална
част от правото на собственост и тези действия да са достигнали до знанието
на другия съсобственик. За да превърне владението в самостоятелно,
ответникът трябва да отблъсне владението на другия съсобственик, като
владее имота за себе си и против неговата воля, а не е достатъчно само да
манифестира едно неопределено поведение, което само привидно съдържа
признаците на владението.
С оглед наведените възражения, първият ответник следва да установи, че е
придобил правото на собственост в процесния имот по силата на изтекла в
негова полза придобивна давност, като следва да бъдат установени всички
елементи на този правен институт – подробно изложени по-горе.
Идентична е тежестта на доказване по отношение на втория ответник,
доколкото същият поддържа изложеното от първия ответник, касателно
изтеклата в негова полза придобивна давност по отношение на спорния имот.
Във връзка с разпределената доказателствена тежест, съдът намира искането
от ищцата и ответниците за ангажиране на гласни доказателства за относимо
и допустимо.
По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства, като са
изслушани водените от ищцата: И. Г. Д., Г. Д. Д. и В. К. Г., както и тези
посочени от първия ответник: М. Д. Д., М. Е. И. и С. П. Д., и ангажираните от
втория ответник свидетели: Н. Г. П., С. Н. Д. и Й. М. Д..
5
Свидетелят И. Г. Д., син на ищцата по делото, сочи, че от 1989-1990 г. баща
му Г. Д. Д. построил с всички необходими документи за строеж, скици,
разрешителни и т.н. в спорния имот, заведение-барче и автосервиз с халета,
които функционирали от 1993 г. до 2013-2014 г. Според свидетеля ответникът
Р. Р. също е работил в изградения в имот автосервиз. Автосервизът в с. Б.
след 1997 г. бил използван за складове, в които се съхранявали оборудване,
столове, бойлер, кафе-машина и т.н.
Д. разказва, че той и семейството му са имали достъп до имота, като са
обработвали половината двор. Баща му изградил в имота стопански
постройки; направил ремонт на цялата къща, включително изградил баня и
тоалетна на първия етаж; на втория етаж излял плоча.
Свидетелят споделя за желанието на първия ответник да придобие целия
имот като заплати дела на ищцата, като това са били разговори през периода
2017 г. - 2019 г. През 2019 г., когато вече бил отказан достъп на ищцата и
семейството й до имота, свидетелят потърсил братовчед си Р. по този повод и
той му казал: „Това не е мой имот, ние тук сме под наем“.
На следващо място свидетелят сочи, че от 2015 г. е с адресна регистрация в с.
Б. до 2020 г.
Свидетелят Г. Д. Д., съпруг на ищцата, заявява, че от 1985 до 1993 година е
работил в процесния имот, за да възстанови имота след като Р. И. и съпругата
му починали, като облицовал едната маза; водоснабдил мазата; изградил баня
и тоалетна; ремонтирал коридора на къщата. След това свидетелят започнал
да строи автосервиз. През цялото време семейството на ищцата ползвали
двора, обработвали лозето, засаждали овошки; на стълбището направили
парапет. Вторият етаж укрепил с маркиза; изградени били водосточни тръби и
улуци. Свидетелят сочи, че бащата на втория ответник С. Д. работел под наем
в сервиза срещу 50 лв. на месец.
Д. разказва, че дядото на страните Р. А. разделил имота, като на двете дъщери
„дал“ селската къща и двора, а на сина си Д. Р. закупил „апартамент в града“
и „чисто нова кола“. Впоследствие ищцата заплатила на леля си И. К. дела от
имота, след която тя се отказала от наследството на своите родители.
Свидетелят В. К. Г., без родство със страните по делото, като съсед на имота в
с. Б., завява, че е запозната с предмета на спора. Според свидетелката
6
половината от спорния имот е собственост на С. /майка на ищцата/, а другата
половина е на Д. /бащата на първия ответник/.
Сочи, че децата на Н. и Г. идвали и сеели лук, чесън, картофи, бостан в
градината на имота, като ползвали и една от стаите в къщата за преспиване. Г.
заявява, че съпругът на ищцата извършил ремонт в имота.
Свидетелят М. Д. Д., без родство със страните по делото, заявява, че
процесният имот е собственост на Р. и на неговия баща Д.. Семейството на Р.
Р. живеело и на село и в града /гр. Д./.
На въпроса от кого са изградени постройките в имота Д. сочи Р. и Г. Д.
/съпругът на ищцата/. Същевременно свидетелката е категорична, че в имота
са идвали ищцата и нейното семейство, но само на гости, като не са
извършвали стопански дейности в имота.
В същата насока /като на предходния свидетел/ са и показанията на М. Е. И.,
без родство със страните по делото. Същият като съсед на първия ответник
заявява, че познава процесния имот, в който единствено е виждал Р. Р. и
неговото семейство.
Свидетелят С. П. Д., без родство със страните по делото, счита, че след като
Д. /баща на ищеца/ е „гледал майка си и баща си“ то и „имотът трябва да е на
Д.“. Същият заявява, че не виждал в имота Г., Н., И..
Свидетелите Н. Г. П., С. Н. Д. и Й. М. Д., без родство със страните по делото,
заявяват, че никой от семейството на ищцата не са виждали в спорния имот,
който според тях е собственост на Р. Р..
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници с
изх. № **/***г., издадено от кметство с. Б., общ. Д., наследодателят на
ищцата и на първия ответник Р. А. И., починал през 1977 г., е наследен от:
1. М. Д. А. – преживяла съпруга, както и от своите низходящи от първи ред
/дъщери и син/:
2. С. Р. А., починала през 2009 г., чийто наследник е ищцата;
3. И. Р. К., починала през 2011 г. и наследена от: С. Г. К., починал през
7
2018 г., Р. С. К. и М. С. К.;
4. Д. Р. А., починал през 2015 г., чийто син е ответникът Р. Д. Р..
Не се спори по делото, че И.а Р. К. се отказала от наследството на своите
родители Р. А. И. и М. Д. А. – в тази насока е удостоверение № ***/*** г.,
издадено от Толбухинския районен съд.
От изложеното по-горе става ясно, че ищцата и първият ответник, в
качеството им на внуци на наследодателя Р. А. И., са и единствени негови
наследници, призовани да го наследят.
Правото на собственост върху процесния имот в лицето на наследодателя се
основава на нотариален акт за удостоверяване на собственост върху
недвижим имот придобит по давностно владение № ***, том ***, дело №
****/**** г. на Толбухинския районен съдия, по силата на който Р. А. И. е
признат за собственик по давностно владение на дворно място от 2 325 кв.м.,
разпределено в парцел *** с 590 кв.м., парцел *** с 1 095 кв.м. и парцел
***със 720 кв.м. по плана на с. Б., Т..
Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***, том *,
рег. № ***, дело № ***/*** г. на нотариус с район на действие при Добричкия
районен съд, вписан под № *** на Нотариалната камара, Р. Д. Р. е признат за
собственик по наследство и давностно владение по отношение на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с пл. 206, с площ от 2890 кв.м.,
представляващ поземлен имот част от целия с площ 3 050 кв. м. в квартал **
по регулационния план на с. Б., община Д., област Д., ведно с построените в
него: жилище с застроена площ от 60 кв. м. и изба с поземлена площ от 36 кв.
м.; стопанска сграда със застроена площ от 127 кв. м.; стопанска сграда със
застроена площ от 46 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от 82 кв.
м.
На 22.10.2018 г. между ответниците е сключен договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт покупко-продажба на недвижим имот № 195,
том 6, рег. № 6540, дело № 739/22.10.2018 г. на нотариус с район на действие
при Добричкия районен съд, вписан под № 330 на Нотариалната камара, по
силата на който Р. Д. Р. е продал на Д. С. Д. описания по-горе недвижим имот.
В обсъжданата хипотеза ответниците претендират, че собственици на
спорния имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност,
8
считано от преди повече от десет години са били Д. Р. А. и неговата съпруга
Д. А., които през 1994-1995 г. са завладели процесния имот като опитът на
зетят на С. Д. да ползва имота е отблъснат. Ответниците настояват, че от
повече от 20 години имотът се свои от Д. и Д. А. и от техния син Р. Д..
В подкрепа на това се сочи, че Д. Р. А. е признат, съгласно нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по регулация № ***, том **, рег. №
***, дело № ***/*** г. на нотариус с район на действие при Добричкия
районен съд, вписан под № *** на Нотариалната камара, за собственик на
недвижим имот, придаден по регулация към собствения му парцел *, с пл. №
*** в кв. ** по регулационния план на с. Б., общ. Д., а именно: празно дворно
място от 290 кв.м.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на
десет години. Елементите от фактическия състав на придобиването правото
на собственост по оригинерен способ – изтекла давност са два: владение и
определен период от време, през който да е продължило това владение.
Владението по своята правна същност представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ и намерението на владелеца да държи вещта като
своя. От своя страна владението, за да породи материално-правни последици
трябва да е явно, постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно.
Придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност може
да се осъществи при наличието на непрекъснато владение в течение на 10
години, а в случаите на добросъвестно владение – в течение на 5 год. /чл. 79
от ЗС/. Според чл. 70 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта
на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. В настоящия казус, владението е било осъществявано от ищците
без наличие на валидно придобивно основание, т.е. тяхното владение без
юридическо основание е недобросъвестно, следователно следва да е
осъществено в 10 – годишен срок.
В разглеждания случай дори и да се приеме за доказано по делото, че
праводателите на ответниците, респ. те самите са започнали да своят спорния
имот с намерение да го придобият по давност, считано от 1994-1995 г.
/съобразно техните твърдения/, предвид приетата за установена фактическа
9
обстановка по делото, съдът намира, че не са налице елементите от състав на
придобиването на право на собственост по давност в тяхно лице, по следните
съображения:
При съсобственост възникнала от наследяване се смята, че сънаследникът
владее имота за сметка на всички съсобственици. В качеството си на
съсобственик праводателят на ответниците Д. Р. А. заедно със своите сестри
С. Р. А. и И. Р. К. /последната се отказва от наследството на своите родители
едва през 1988 г./, са били съсобственици на обсъждания имот, която
съсобственост е възникнала към 1977-1978 г., когато техните родители Р. А.
И. и М. Д. А. починали. В този смисъл Д. Р. А. е бил владелец на своите ид.
части и държател на частите на своите сестри от правото на собственост
върху обсъждания имот.
За да е налице изменение на основанието на тяхното владение (т. нар.
“интерверсио посесионис”, т.е., превръщането на държането във владение) е
необходимо ответниците да са предприели действия, които да отричат
правото на другите съсобственици върху тяхната идеална част от правото на
собственост и тези действия да са достигнали до знанието на тези
съсобственици. За да превърнат владението в самостоятелно, ответниците,
респ. техните праводатели, трябва да отблъснат владението на другите
съсобственици, владеещи чрез Д. Р. А. и неговото семейство, по тяхната воля
спорния имот, а не е достатъчно само да се манифестира едно неопределено
поведение, което само привидно съдържа признаците на владението. В
настоящия случай липсват доказателства, от които да се установи, че след
откриване наследството на Р. и М. А., Д. Р. А. и Р. Д. Р. да са владели
поземлен имот с пл. 206, с площ от 2 890 кв.м., представляващ поземлен имот
част от целия с площ 3 050 кв. м. в квартал ** по регулационния план на с. Б.,
община Д., област Д., ведно с построените в него: жилище с застроена площ
от 60 кв. м. и изба с поземлена площ от 36 кв. м.; стопанска сграда със
застроена площ от 127 кв. м.; стопанска сграда със застроена площ от 46 кв.
м. и стопанска сграда със застроена площ от 82 кв. м. за себе си, т.е., че са
предприели действия, от които да се изведе категоричен извод, че са
променили основанието на упражняваната фактическа власт върху идеалната
част, притежавана от С. Р.А., от държане в свое собствено владение,
отричайки правата на ищцата и на нейната праводателка С. Р. А., в качеството
10
им на съсобственици и сънаследници на Р. А. И. и М. Д. А..
В подкрепа на този извод се явява обстоятелство, че през 1995 г. С. Р. Д. /по
баща А./ е декларирала, че дава съгласие нейният зет – съпругът на ищцата Г.
Д. Д. да построи автосервиз и търговски обект. Очевидно такива обекти в
процесния имот са изградени в периода 1993-1998 г. – така например
съгласно заповед № ***/*** г. н кмета на Община Д. гр. Д. на фирма ЕТ
„Ауто“, със собственик Г. Д. е категоризира като търговски обект.
Твърденията на ответниците, че ищцата, респ. нейното семейство, не са
имали достъп по процесния имот, поради тяхното отблъскване от страна на Д.
Р. А. и на Р. Д. Р., се опровергават от представената по делото Папка на ЕТ
„АУТО“ Г. Д., гр. Д., филиал – Автосервиз „***“, съдържаща Списък на
плащания от страна на свидетеля С. Д. към съпруга на ищцата Г. Д., който е
дал под наем цех за боядисване на коли от ноември 2012 год. до декември
2014г., Сочи се, че С. Д. е плащал наем в размер на 50 лв. /петдесет лева/ за
ползването на този цех за боядисване на коли.
Във връзка с оспорването на представените документи съдът е открил
производство по оспорване на тяхната истинност, на основание чл. 193 от
ГПК, като е назначил съдебно-графическа експертиза. Вещото лице М. Н.
дава заключение, според което подписите от следните дати: 19.11.2012 г.,
21.01.2013 г. и от 19.02.2013 г. са положени от С. Д. А., а останалите
изследвани подписи не изхождат от посоченото лице.
Това заключение е оспорено от ответниците като по тяхно искане е назначено
на основание чл. 200, ал. 3 от ГПК друго вещо лице. Експертът Е. А.
докладва, във връзка с възложената му задача, че подписите от следните дати:
19.11.2012 г., 27.12.2012 г. и 21.01.2013 г. са изпълнени от С. Д. А., а
останалите изследвани подписи не са положени от него.
От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован и
категоричен извод, че Д. Р. А. и Р. Д. Р. са владели процесния имот с
намерение за неговото своене и придобиването му по давност, респ, че те не
са допускали до имота ищцата и нейното семейство.
Фактът, че Д. Р. А. и Р. Д. Р. са правили подобрения в имота, извършвали са
ремонти и пр., не е достатъчно да обоснове извод за наличие на
демонстрирани действия от тяхна страна за превръщане на държането във
11
владение и своене на частта на ищцата – съсобственик на имота. Въз основа
на горното съдът намира, че в полза на ответниците, респ. в лицето на техния
праводател Д. Р. А. не е осъществен фактическия състав на придобивната
давност по отношение на спорното жилище и същият е съсобствен между
ищцата и първия ответник при равни идеални части.
При определяне обема на правата на ищцата по отношение на процесния имот
следва да се има предвид въведеното от нея придобивно основание –
наследствено правоприемство. След като праводателят на страните Р. А. И. е
признат за собственик по давностно владение на дворно място от 2 325 кв.м.,
разпределено в парцел XV I с 590 кв.м., парцел XVI с 1 095 кв.м. и парцел
XVII със 720 кв.м. по плана на с. Б., Толбухинско, то правата на Н. Й. Д.
следва да бъдат зачетени до размера на ½ идеална част от посочената площ от
процесния имот.
Изложените съображения налагат извода, че предявеният иск по чл. 108 от
Закона за собствеността е основателен и доказан до размера от ½ от 2 325
кв.м., (в идеални части) от недвижим имот с пл. 206, с площ от 2890 кв.м.,
представляващ поземлен имот, част от целия с площ 3 050 кв. м. в квартал 22
по регулационния план на с. Б., община Д., област Д., ведно с ½ идеални
части от построените в него: жилище с застроена площ от 60 кв. м. и изба с
поземлена площ от 36 кв. м.; стопанска сграда със застроена площ от 127 кв.
м.; стопанска сграда със застроена площ от 46 кв. м. и стопанска сграда със
застроена площ от 82 кв. м.
За разликата от 2 325 кв.м. до 2 890 кв.м. (в идеални части) от недвижим имот
с пл. 206, с площ от 2890 кв.м., представляващ поземлен имот част от целия с
площ 3 050 кв. м. в квартал 22 по регулационния план на с. Б., община Д.,
област Д., предявеният иск подлежи на отхвърляне. В тази връзка следа да
бъдат зачетени правата на прекият наследодател на първия ответник Д. Р. по
отношение на недвижимия имот придаден по регулация към собствения му
парцел *, с пл. № **в кв. ** по регулационния план на с. Б., общ. Д., а именно:
празно дворно място от 290 кв.м.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 108 от ЗС по
отношение на Р. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „***” № *, ап. * и Д. С.
Д. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „**” № **, вх. *, ап. *, че Н. Й. Д. с ЕГН
********** от гр. Д., бул. „***” № *, вх. *, ап. * е СОБСТВЕНИК на ½ от
2 325 кв.м., (в идеални части) от недвижим имот с пл. 206, с площ от 2 890
кв.м., урегулиран в УПИ I, част от целия с площ 3 050 кв. м. в квартал 22 по
регулационния план на с. Б., община Д., област Д., ведно с ½ идеални части от
построените в имота: жилище с застроена площ от 60 кв. м. и изба с
поземлена площ от 36 кв. м.; стопанска сграда със застроена площ от 127 кв.
м.; стопанска сграда със застроена площ от 46 кв. м. и стопанска сграда със
застроена площ от 82 кв. м., като
ОСЪЖДА Р. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „***” № *, ап. * и Д. С. Д. с
ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „**” № **, вх. *, ап. * ДА ПРЕДАДАТ на Н.
Й. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., бул. „***” № **, вх. *, ап. * ВЛАДЕНИЕТО
върху описания по-горе имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 108 от ЗС за разликата от 2 325 кв.м. до
2 890 кв.м. (в идеални части) от недвижим имот с пл. 206, с площ от 2 890
кв.м., урегулиран в УПИ *, представляващ поземлен имот, част от целия с
площ 3 050 кв. м. в квартал 22 по регулационния план на с. Б., община Д.,
област Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
13