ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 09.06.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
младши
съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Атанасова
въззивно наказателно частно дело № 1836 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 243, ал. 7, вр. ал. 8 НПК.
С
определение от 10.03.2020г. по частно наказателно дело № 2724/2020 г., Софийски районен съд (СРС),
Наказателно отделение, 19-ти състав, е потвърдено постановление на Софийска
районна прокуратура (СРП) от 04.02.2020г., изведено от канцеларията й на 05.02.2020г.,
с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 186/2019г. по описа на 06 РУ- СДВР, пр. пр.
№ 1065/2019г. по описа на СРП,
образувано за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, като
законосъобразно и обосновано.
Срещу
така постановеното определение на СРС е подадена жалба от Р.Н.М., чрез
служебния й защитник адв. А.Т.- САК. В жалбата се изразява несъгласие с
изложените мотиви в определението на първоинстанционния съд за липса на
достатъчно факти за наличие на насилие върху пострадалата и се излагат
съображения, че при по – подробно запознаване с доказателствената съвкупност и
подробен анализ на фактическата обстановка, би се установило наличие на
престъпление от общ характер. Сочи се,
че от дадените показния на близките на пострадалата се установява, че същата
има склонност да буйства и да бяга от мястото, на което се намира, като е
налице предположение, че спрямо същата е упражнена сила при опита на
служителите в хосписа да бъде заведена в стаята си. Поддържа се, че по делото
не става ясно как вечерта на нейното настаняване М. е била успокоена от
служители на заведението за настаняване на възрастни хора и е заведена до
стаята си, тъй като същата е буйствала, била е неспокойна и е викала, а на
следващата сутрин в 5.00 часа е била намерена на земята с оток на ръката, като
в последствие се е установило, че същата е счупена. Излагат се съображения, че от
изготвената по делото комплексна съдебно – медицинска експертиза се установява,
че Р.М. е пострадала тежко и се е наложило провеждането на операция на същата,
както и е посочено, че най- вероятно установените телесни увреждания са
причинени от падане от собствен ръст, което обаче не доказва, че пострадалата
не е била наранена умишлено или по непредпазливост. Сочи се още, че не са били
изследвани всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, за да се направи
обоснован извод, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за
прекратяване на наказателното производство, още повече, че се касае за пострадала
жена с диагноза „деменция”.
Съобразно
изложеното се иска обжалваното определение на СРС и постановлението на СРП, с
което е прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно
производство, да бъдат отменени.
Съдебният
състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценката
по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същата е депозирана в
законноустановения седем дневен срок от получаване на определението на СРС, от
надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и
процесуално допустима.
След
извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение
на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към
преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт.
От фактическа страна съдът намира
следното:
Първоинстанционното съдебно производство е образувано
по внесена жалба от Р.Н.М., чрез служебния й защитник
адв. А.Т.- САК срещу постановление
на Софийска районна прокуратура от 04.02.2020г., изведено от канцеларията й на
05.02.2020г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 186/2019г. по описа на 06
РУ- СДВР, пр. пр. № 1065/2019 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. с ал. 1 НК, като законосъобразно и обосновано.
Посоченото досъдебно производство е образувано с
постановление от 18.01.2019г., за това, че на 09.12.2017г. в гр. София, е била
причинена средна телесна повреда на Р.Н.М., изразяваща се във фрактури на десен
долен и десен горен крайници, довели до реализиране на медико – биологичния
признак „трайно затруднение на движението на крайниците” – престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
В
хода на досъдебното производство са разпитани, в процесуалното качество на
свидетели, Н.И.С., С.И.М., Т.В.М., И.Г.Ф., Г.М.С., М.Т.К.и К.П.Г., изискани и
приложени са относими писмени доказателствени средства и е назначена съдебно
-медицинска експертиза, с оглед установяване на характера на реализираните
увреди при пострадалата. По делото освен това е била изготвена и комплексна съдебно
– психиатрична и психологична експертиза, съобразно която е налице умерена към
тежка деменция на Алцхаймер на М., поради което не е налице психична годност
пострадалата да дава свидетелски показания.
Разследването
по досъдебното производство е приключило и материалите по същото са изпратени
на СРП, по компетентност, с изразено мнение от 28.01.2020г. за прекратяване на
наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
По досъдебното производство няма
лице, което да е привлечено в процесуалното качество на обвиняем.
С постановление от 04.02.2020г., изведено от
канцеларията на СРП на 05.02.2020г.,
прокурор от посочената прокуратура е прекратил наказателното производство по
досъдебното производство на основание чл. 199, вр. с чл. 243, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като е приел, че не са налице достатъчно
доказателства, които да обуславят по категоричен начин, че е осъществен състава
на престъплението за което се води конкретното наказателно производство или
друг такъв от общ характер по смисъла на материалния закон. В съдържанието на постановлението е посочено
още, че в случая се касае за инцидент, който не се дължи на виновно поведение
от страна на конкретно лице, било то умишлено или по непредпазливост, в
резултат на което пострадалата да е получила установените травматични
увреждания. Сочи се, че горепосоченото се подкрепя от изготвеното по делото
експертно заключение по съдебномедицинската експертиза, според което като най—възможен
механизъм на констатираните увреди е посочено падане от собствен ръст и
самонараняване /падане на страни върху таза, при което сили се процеждат към
горния край на бедрената кост и предизвикват счупвания в най – слабите й
сектори – бедрена шийка, какъвто е и конкретния случай, като процеса на фрактурата
се улеснява от наличната старческа остеопороза, както и намалената еластичност
на костното вещество в кръстната връзка; падане върху дланта върху сгъната
китка в посока обратна на дланта и изпъната, разгъната лакътна става/. Излагат
се съображение и че според същото експертно заключение липсват данни за външни
мекотъканни увреди/травми в областта на счупванията / зачервявания, охлузвания,
рани и др./, които да са причинени от директни удари във визираните области. Посочено
е още, че от разпитите на служителите на заведението за
настаняване на възрастни хора липсват изявление относно действия, довели до
засягане на телесния интегритет на пострадалата.
Постановлението
на прокурора при СРП от 04.02.2020г. е обжалвано пред СРС от Р.Н.М., чрез
служебния й защитник адв. А.Т.- САК. За разглеждане на така депозираната жалба
е образувано НЧД № 2724/2020г. по описа
на СРС - НО, 19-ти състав.
С
определение от 10.03.2020г., постановено по НЧД
№ 2724/2020г., СРС - НО, 19-ти състав е потвърдил постановлението на СРП
от 04.02.2020г. (изведено на 05.02.2020г.) за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 186/2019г. по описа
на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 1065/2019г. по описа на СРП, като законосъобразно и
обосновано. До този извод първоинстанционният съд е стигнал като е посочил, че
правилно СРП е достигнала до заключението, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства не може да се приеме, че е извършено престъпление по чл.
129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Сочи се, че същото е сторено, едва след като
е направено всестранно, обективно и
пълно изследване на доказателствата по делото, от които се заключава, че
липсват доказателства за извършени действия, насочени към увреждане на телесния
интегритет на лицето Р.Н.М.. Излагат се съображения, че освен това правилно
прокуратурата е стигнала и до заключението, че по делото не са налице данни и
за друго престъпление извън това, за което е образувано и се е водило
досъдебното производство по чл. 129, ал.2, вр. с ал. 1 от НК.
По
жалба на Р.Н.М., чрез служебния й защитник адв. А.Т.- САК, срещу така
постановения съдебен акт е образувано настоящото производство за проверка на
законосъобразността и правилността на атакувания съдебен акт.
Настоящата
съдебна инстанция в своето мнозинство изцяло споделя както фактическите, така и
правните изводи на СРС, изложени в атакувания съдебен акт, като намира, че
същите са формирани при внимателен и задълбочен анализ на събраната по
досъдебното производство доказателствена съвкупност, намират опора в
доказателствата по делото и са съответни на закона.
За да се произнесе по същество, настоящата инстанция
на първо място съобрази правомощията си в процедурата по чл. 243, ал. 7, вр.
ал. 8 НПК, включващи както проверка на законосъобразността и обосноваността на
обжалваното определение, така и на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Преценката на обосноваността
на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от районния съд
постановление за прекратяване на наказателното производство включва в себе си
извършването на анализ и произнасяне по въпросите (1) извършено ли е пълно,
всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 НПК,
т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или
всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени;
(2) от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т.
е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство и потвърдена
от първия съд фактическа обстановка на събрания и проверен по делото
доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и
оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране),
довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение и на контролирания
съд; (3) допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на
доказателствата – игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно
необсъждане, на съществуващи противоречия между определени доказателствени
източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в
делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.
От своя страна, преценката за
законосъобразност обхваща обстоятелството съответстват ли актовете на
първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и
процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по
някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия
защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да се очертаят неправилно
приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава,
нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение
при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на
наказателното производство или на първоинстанционния съдебен акт (непосочени
правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически
констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.).
При така очертаните
предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 243, ал. 7 вр.
ал. 8 НПК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намира, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство e обосновано,
и законосъобразно, поради което правилно е потвърдено от Софийски районен съд.
Въззивната инстанция, запознавайки се с материалите
по делото, констатира, че възприетата в прокурорския акт фактическа обстановка,
пренесена впоследствие и в първостепенния акт, е правилно установена.
Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното
производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства,
настоящият състав напълно споделя фактическите изводи и правните съображения,
изложени в обжалваното определение, поради което не се налага същите да бъдат
преповтаряни или допълвани с нови доводи.
Настоящият
съдебен състав се солидализира със становището на първоинстанционния съд, че по
делото са обсъдени само тези доказателства,
които имат отношение към предмета на доказване, съгласно разпоредбата на
чл. 102, т. 1 НПК и съобразно които е направен единственият законосъобразен
извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства не
може да се приеме, че е извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Това е така, тъй като по делото действително липсват доказателства, които
да сочат, че са налице действия на конкретно лице, които да водят до увреждане на телесния
интегритет на М.. Наличието на данни за извършено престъпление от конкретно
лице не могат да се изведат нито от събраните по делото гласни доказателства, а
именно на Н.И.С., С.И.М., Т.В.М., И.Г.Ф., Г.М.С., М.Т.К.и К.П.Г., нито пък от
изисканите и приложени като относими писмени доказателствени средства.
В подкрепа на
този си извод правилно както прокуратурата, така и първоинстанционният съд, са
отбелязали, че до заключението за липса на извършено престъпление се достига и от
експертното решение по изготвената съдебно – медицинска експертиза, видно от
която най- възможният механизъм на констатираните увреди е посочен като падане
от собствен ръст и самонараняване. В същата освен това е посочено, че липсват
данни за външни мекотъканни увреди /травми в областта на счупванията /зачервявания, охлузвания и рани/, които да
са причинени от директни удари във визираните области.
На следващо
място настоящият въззивен състав напълно се солидализира и с достигнатите от
първоинстанционния съд и прокуратурата извод, че по делото не са налице и
доказателства, от които да се заключи, че са налице данни за друго престъпление
извън това, за което е образувано и се е водило досъдебното производство по чл.
129, ал.2, вр. с ал.1 НК.
Направеното
възражение от защитата, че при по – обстойно разглеждане на доказателствата по
делото, би се достигнало до заключение за извършено престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. с ал. 1 НК или друго такова от общ характер, което е предвидено в
НК, настоящият въззивен състав намира за неоснователно, тъй като същото е
бланкетно направено и не са посочени конкретни доказателства по делото, които да
сочат на извода, че е налице осъществен състава на престъпление, било то за
средна телесна повреда или друго престъпление. Освен това и жалбоподателят не е
посочил и спрямо кое конкретно лице намира, че са налице събрани доказателства в
тази насока. Обстоятелствата, че лицето Р.М. страда от „деменция” и съобразно
посоченото от нейните роднини същата има склонност да буйства и да бяга от
мястото, на което се намира, сами по себе си не могат да наведат на
предположение, че спрямо същата е упражнено насилие от персонала на заведението
за настаняване на възрастни хора. В подкрепа на гореизложеното е и
обстоятелството, че по делото не са събрани никакви доказателства в насока на увреждане
на телесния интегритет на жалбоподателката.
Другото наведено
възражение на жалбоподателя, че от изготвеното по делото експертно решение на
съдебно – медицинската експертиза не може да се заключи със сигурност, че М. не
е била наранена умишлено или по непредпазливост, е също неоснователно, тъй като
неналичието на данни за извършено престъпление е преценено от
първоинстанционния съд и прокуратурата след извършена комплексна оценка и
анализ на целия наличен по делото доказателствен материал /включително и
експертното решение по съдебно –оценителната експертиза/, а не са само по
отношение на отделни части от него. Събраните доказателства по делото
еднозначно водят до извода за неналичие на данни за извършено престъпление.
В заключение, настоящият състав изцяло споделя
становището на първоинстанционния съд за законосъобразност, правилност и
обоснованост на проверявания акт на СРП. Изложената, приета за установена
фактическа обстановка обективира единствено възможния извод, че е налице
основанието за прекратяване на наказателното производство, визирано в чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК – "деянието не съставлява престъпление". По делото
са извършени всички възможни процесуално следствени действия, които могат да
допринесат за разкриване на обективната истина по делото, като в същото време
не са събрани достатъчно доказателства, които да сочат на осъществен състав на
престъплението от общ характер.
С оглед на изложеното въззивният съдебен състав
счита, че първоинстанционният съд е извършил в пълнота необходимата проверка за
законосъобразност и обоснованост на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, като е формирал изводи, съответстващи на събраните
в хода на разследването доказателства и на разпоредбите на закона, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 10.03.2020г. по частно наказателно дело № 2724/2020 г., Софийски районен съд (СРС),
Наказателно отделение, 19-ти състав, с което е потвърдено постановление на
Софийска районна прокуратура (СРП) от 04.02.2020г., изведено от канцеларията й
на 05.02.2020г., с което на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т.1 НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 186/2019г. по описа на 06 РУ- СДВР, пр. пр.
№ 1065/2019 г. по описа на СРП,
образувано за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.