Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..11.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1099
по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна
жалба, подадена от КРЕДИТ КОМЕРС АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.
"Симеоновско шосе" №24А, ет.офис-партер, срещу решение
№1723/22.04.19г., постановено по гр.д. № 9165/18г. на ВРС, 16 състав, с което
са отхвърлени исковете на КРЕДИТ КОМЕРС АД, ЕИК *********, срещу Г. Т.Ц.,
с постоянен адрес *** 23 А, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 2600 лв. - главница по договор за кредит; 617,68 лв.-
договорена лихва за периода от 09.01.2015 год. до 08.01.2016 г.; 1217,70 лв. -
лихва за забава за периода от 09.02.2015 год. до 31.01.2018г.; 80лв. - разноски
за нотариални такси за връчване на нот.покани и 180,62 лв. разноски по делото,
предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д №1468/2018год.
на ВРС, на основание чл.415, ал. 4 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, чл. 240 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД, както и заявения в условия на евентуалност осъдителен иск за
присъждане на същите суми.
В жалбата е наведено оплакване за неправилност
и незаконосъобразност на решението. Счита за неправилен извода на съда за
недоказаност на получаване от ответника на отпуснатата сума по кредита. Намира
за неправилни и изводите на съда за недействителност на договора за кредит
поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Счита, че с
договора е ясно определена дължимата лихва, при фиксиран лихвен процент, и
кредитополучателя се е запознал с него, размерът на ГПР бил съобразен с
разпоредбите на ЗПК. Намира за неприложима разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК , тъй като нямало промени в лихвения процент, а погас.план съдържал
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погас.вноски. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен иска.
В
срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна Г.Т.Ц.
***, действащо чрез особен представител адв.Е.Е., е постъпил отговор, с който
счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени от КРЕДИТ КОМЕРС АД, ЕИК *********, против Г. Т.Ц. ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане
за установено, че Г. Т.Ц. дължи на КРЕДИТ
КОМЕРС АД, както следва: сумата
от 2600лв, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № 85/08.01.15г. ; сумата от 617,68лв,
представляваща договорна лихва за периода 09.01.15г. - 08.01.16г. ; сумата от
1217,70лв, представляваща лихва за забава за периода 09.02.15г.-31.01.18г.;
сумата от 80лв-разноски за нотар.такси и сумата от 180,62лв-разноски по делото,
за които е издадена заповед №720/02.02.2018год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1468/2018год. на ВРС, а в евентуалност
иск с правно основание чл.79 вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати горепосочените суми.
В исковата
молба поддържа, че с договор за потребителски кредит № 85/08.01.15г., сключен между страните,
на ответника е предоставен
паричен кредит в размер на 2600лв, с краен
срок на издължаване – 08.01.16г. Излага се, че на падежа кредита не е изплатен,
като на ответника е връчена покана за добр.изпълнение с изявление за
изискуемост на кредитната експозиция. Сочи, че ищецът се е снабдил със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С уточн.молба,
депозирана пред въззивния съд, навежда твърдения, че кредита се издължавал на
вноски съгласно приложен погас.план, като кредитополучателят не бил внасял суми
за погасяване на кредита. Твърди, че съгласно чл.9 от договора при забава на
една или повече вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва, ведно с направените за събиране на вземането
разноски за телеком.услуги, напомн.писма и др.действия, извършени от кредитора.
Сочи , че съгласно ОУ дължими били и разноските, свързани със събиране на
вземането. В случай на отхвърляне на установ.иск предявява в евентуалност
осъд.иск.
Ответникът Г.Т.Ц. ***, действащ чрез
особен представител адв.Е.Е., в срока
по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по
основание и размер. Прави възражение за недействителност на договора за
потр.кредит поради неспазване на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и
10 от ЗПК и поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че липсвала ясно
разписана методика на формиране на ГПР. Оспорва договорът да е подписан от
ответника, както и факта да е получил сумата по кредита.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с
правно основание чл.
415 във вр. с чл.422 ГПК, а в евентуалност с правно основание чл.79 вр. чл.240,
ал.1 и 2 ЗЗД, за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по
същество на спора.
По делото е установено, че на 08.01.2015г. между страните е бил
сключен договор за потребителски кредит №85/08.01.15г. , по силата на който на
кредитополучателя Г.Ц. е бил предоставен потребителски кредит в размер на
2600лв. за срок от 12 месеца, срещу насрещното задължение на заемателя да върне
заетата сума на месечни вноски по погасителен план, всяка в размер на 268,14
лева. Приложени са и ОУ към него, приети без забележки от кредитополучателя.
Възражението на ответната страна за неавтентичност на подписа на ответника
върху договора не е доказано по делото, поради което и следва да се приеме, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.
Фактът на усвояване на сумата по
кредита от кредитополучателя безспорно се установява от изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение в тази част не е оспорено от
страните. Последната сочи, че с РКО от 08.01.15г. ищецът е предоставил на
ответника сумата от 2600лв с основание усвоен кредит №85/08.01.15г.
Безспорно се установява и факта, че
кредитополучателят не е внасял суми за погасяване на кредита, както и че към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК е настъпил крайния падеж на
договора – 08.01.16г.
Тъй като договорът за кредит
попада в приложното поле на чл. 9 от Закона за потребителския кредит и не са
налице изключения по смисъла на чл. 4 от същия закон, то приложима се явява
нормата на чл.11 от ЗПК, според която задължителен реквизит от всеки договор
за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на
50,09%, а ГЛП е в размер на 41,30 %. Към датата на сключване на процесния
договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., според които
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се
считат нищожни. Договорения
между страните ГПР от 50,09%, надхвърля петкратно размерa на законния такъв за
времето на сключване на договора от 10,01%, при определения от БНБ основен
лихвен процент /0,01%/ и 10 пункта надбавка. Този уговорен завишен размер на
ГПР противоречи на императивната норма на чл.19, ал.4
от ЗПК, което води до нищожност на тази
клауза от договора. Това от своя страна обосновава и извода, че процесния
договор за потребителски кредит не съдържа нормативно определеното съдържание
по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , поради което и същия се явява недействителен на
осн. чл.22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно изслушаното по делото заключение на вещото лице неизплатената по
договора главница възлиза на сумата от 2600лв. Ето защо предявеният установ.иск
за нея се явява основателен и следва да
се уважи. Решението на ВРС в тази част като неправилно следва да бъде отменено.
В останалата част претенциите на ищеца предвид недействителността на договора
се явяват недължими, поради което и предявените искове за установяване на
тяхната дължимост следва да бъдат отхвърлени.
Поради неоснователността на главните
искове за догов.лихва, лихва за забава и разноски за нотар.такси, на разглеждане подлежат предявените осъдителните искове
за тези вземания. Изложените по-горе мотиви в случая, касателно
недействителността на договора и като последица от това недължимостта на вземанията за догов.лихва, лихва за забава и
разноски за нотар.такси, са изцяло относими
към съществото на разглежданите осъдит.искове, поради което и съдът не намира
за нужно да ги преповтаря. Въз основа на гореизложеното настоящият състав
формира извода за неоснователност на предявените осъд.искове за заплащане на догов.лихва,
лихва за забава и разноски за нотар.такси,
поради което и същите следва да бъдат отхвърлени.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва
да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по
установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство. С оглед на това, предвид установения размер на вземането в
настоящото производство, съдът намира, че дължимите в заповедното производство
разноски на ищеца са в размер на 52лева– д.т. , за която сума е издадена
заповед за изпълнение.
Доколкото предмета на делото по устан.иск е съществуването на вземането
по заповедта, а разноските са последица от уважаване на заявлението, то
устан.иск за разноските в заповедното производство е недопустим / т.10в от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС /. Ето защо решението на ВРС в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415
от ГПК
за приемане за установено дължимостта на сумата от 180,62
лв. разноски по ч.гр.д.№1468/2018год. по описа на ВРС следва да бъде
обезсилено.
С оглед уважаването на главния иск за сумата от 2600лв, то не са налице
процесуалните предпоставки за разглеждане на предявения в евентуалност осъд.иск
за нея, поради което решението на ВРС в тази част също подлежи на обезсилване.
Съобразно
уважената част от предявените искове
дължимите на ищеца разноски за първа инстанция са в размер на 497,38лв. С
оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на решението
и установената от въззивния съд частична основателност
на въззивната жалба, разноските за въззивното производство, които по
съразмерност се следват за въззивника са 647,83лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1723/22.04.2019г. на Варненски районен съд, 16 състав,
постановено по гр.д. № 9165/2018г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от КРЕДИТ КОМЕРС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, бул. "Симеоновско шосе" №24А,
ет.офис-партер, против Г.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес ***,
иск
с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК за приемане за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 180,62 лв. разноски,
предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д
№1468/2018год. на ВРС.
ОТМЕНЯ решение №
1723/22.04.2019г. на Варненски районен съд, 16 състав, постановено по гр.д. №
9165/2018г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от КРЕДИТ КОМЕРС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, бул. "Симеоновско шосе" №24А,
ет.офис-партер, против Г.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес ***,
иск
с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК за приемане за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
2600лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
85/08.01.15г., предмет на заповед за изпълнение, издадена в
производството по ч.гр.д №1468/2018год. на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
признава за установено в отношенията между КРЕДИТ КОМЕРС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Лозенец, бул. "Симеоновско шосе" №24А, ет.офис-партер,
и Г.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, че
Г.Т.Ц. ДЪЛЖИ на КРЕДИТ КОМЕРС АД, ЕИК *********, СУМАТА в размер на 2600лeва, представляваща
главница по договор за потребителски кредит № 85/08.01.15г., за която е издадена заповед
№720/02.02.2018год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1468/2018год. на ВРС, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА решение № 1723/22.04.2019г. на Варненски районен съд, 16 състав,
постановено по гр.д. № 9165/2018г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от КРЕДИТ КОМЕРС АД, ЕИК *********, против Г.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, в условие на евентуалност иск с правно основание чл.79 вр. чл.240,
ал.1 и 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2600лв, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 85/08.01.15г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1723/22.04.2019г. на
Варненски районен съд, 16 състав, постановено по гр.д. № 9165/2018г. по описа
на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТ КОМЕРС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. "Симеоновско
шосе" №24А, ет.офис-партер, сумата от 52лв. / петдесет и два лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни в
заповедното производство, както и сумата от 1145,21лв /хиляда сто четиридесет и
пет лв и 21ст./, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: