Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2619
гр. Пловдив, 24.07.2020
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на патнадесети юни през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при
секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4550 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр.
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„6-ти Септември" № 250 , представлявано от
С. Н., чрез юрисконсулт Н. против Ж.И.А. за
признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 786,65
лв.-главница.; 72,67 лв. лихва. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на предоставените от ищеца услуги по доставка на питейна вода. Размера
на потреблението е определен възоснова на измервателно устройство, находящо се
в сграда № * в имот ***.
В предоставения срок за отговор се оспорва размера на начислените задължения. В депозираните писмени
бележки се признава качеството на ищеца на потребител на заявените услуги
поради притежание на право на собственост върху имота, но се заявява, че
наличието на два отделни обекта в поземления имот, един от които е магазин,
както и заведените две отделни партиди за тях, обуславят необходимост от
отделно отчитане на потреблението във всеки от обектите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени документи –Справка по лице от АВ-Пловдив(лист 8 от
делото), нотариален акт № **, том **, дело № ***/*** г.; скица(лист 34-63 от
делото); справка за абонати (лист 6 от
делото); справка за водомери(лист 13 от делото) е видно, че ответницата е
собственик на процесния имот заедно с М.И. А. в периода ***-*** г. На адреса
има регистрирани две партиди: на Ж.А. и ЕТ „Вием В. М.“. На адреса има монтиран
само един водомер-общ, отразен в партидата на ответницата.
От представения опис на фактури (лист 14-15 от делото), опис на сметки за
лихви(лист 16-24 от делото); справка за неплатени задължения (лист 12 от
делото); карнети (лист 25-26 от делото) е видно, че монтирания на адреса
водомер, отчитащ потребеното количество вода по заведената партида на
отвеницата е проверяван ежемесечно и отчитан. Съобразно показанията му за
периода *** г.-*** г са начислени задължения в размер от 786,65 лв. –главница и
72,67 лв.-лихва.
От изготвеното заключение от ** г. г. по извършената ССЕ е видно, че начисленото
по партида на ответницата задължение е 786,65 лв. Лихвата за забава по всяка
фактура за периода ***-*** г. е 84,75 лв. Извършени са плащания по партида на
ответника в размер от 97,42 лв. Те са погасили главница от 84,75 лв. и лихва
-12,67 лв. Остатъчното задължение е в
размер от 701,90 лв. главница, касаещо периода ***-*** г. и 60 лв. лихва
дължима за периода ***-*** г. Лихвата за забава за периода ***-*** г. е 84,75
лв.
От показанията на свидетелката С., без родство с ответника, служител на
ищеца, се установява, че тя като инкасатор е отчитала водомера на процесния
адрес в периода ***-*** г. В поземления имот има построена къща и пред нея
магазин, представляващ барака. Има монтиран само един водомер, който се намира
в шахта под магазина. Магазина не работи. За магазина има отворена отделна
партида, но няма монтиран водомер. Водомера е общ. Дадени са предписания за
монтиране на отделен водомер, но това не е сторено.
От приложеното ч. гр. д. 1769/19 г. на ПРС е видно, че за притендираното
задължение ищеца е подал заявление по чл. 410 от ГПК на *** г., издадена е
заповед за изпълнение на *** г. срещу която е подадено възражение от ответницата.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предвид подаденото възражение от длъжника по заповедното производство ч. гр.
д. 1769/19 г. на ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя
–ищец „В
и К” ЕООД.
Уважаването на предявената притенция предполага доказване на качеството на
потребител на ответника на заявената услуга в периода като количество и
стойност, при липса на установени данни за извършване на плащания.
Не се оспорва качеството на ответника на потребител, с оглед притежанието
на правото на собственост върху имота. Предвид това съдът намира, че той носи
отговорност за заплащане стойността на ползваните услуги предоставени от ищеца.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не споделя възражението на
ответника за неоснователно начисляване на цялото задължение на него предвид
наличието на други обекти в поземления имот и разкрити други партиди, защото от
събраните гласни доказателства, показанията на свидетелката С., инкасатор, се
установява, че в магазина, за който има открита отделна партида не се
осъществява дейност, следователно не е налице потребление, а и в поземления
имот има монтиран само един водомер, който е послужил като средство за
определяне на потреблението. Последното обстоятелство сочи бездействие на
собственика на поземления имот за регулиране на отношенията между различни
ползватели на имота, ако има такива, което не следва да се преценя в негова
полза в отношенията му с трети лица, каквото се явява ищцовото дружество.
По отношение начина на определяне на размера на задължението съдът намира,
че представените писмени доказателства безспорно установяват факта на
извършеното потребление на предоставените количества вода, редовно отчитани, и
тяхната стойност. Направеното оспорване от страна на представителя на ищеца на писмените документи съдът преценя като
голословно, тъй като същото не се обляга на твърдения за невъзможност за
ползване на услугата в заявения период и за констатирани задължения в размер
различен от притендирания.
Предвид изложеното съдът намира, че ответника се явява задължен за
притендираното вземане за главница, което се явява основание за дължимост на
обезщетение за забавено плащане.
С оглед установените данни от изготвеното заключение от *** г. по извършената ССЕ, неоспорено от страните и
кредитирано изцяло от съда като компетентно изготвено, сочещо извършване на
плащане на част от задължението съдът намира, че дължима към момента се явява
сумата от 701,90 лв. главница, касаеща периода ***-*** г. и 60 лв. лихва за
периода ***-***. За тези суми иска е
основателен и следва да се уважи, като за разликата над тях до пълния размер на
притенцията да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на страните следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, а именно: ищеца следва да
се присъдят направените разноски за настоящето производство за държавна такса, възнаграждение на вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение-общо 332,49 лв., а на ответника -34 лв. за
адвокатско възнаграждение за настоящето производство и 34 лв. за заповедното
такова.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.И.А. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано
от *** С. Л. Н.
сумата от 701,90 лв.
(седемстотин и един лева и 90 ст. главница, доставени услуги за периода ***-***
г. ведно със законната лихва от ***
г. до окончателното плащане и
сумата от 60 лв.(шестдесет лева) лихва за периода ***-*** г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1769/2019 г.
на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано
от *** С. Л. Н. против Ж.И.А. с ЕГН ********** с
адрес *** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата над 701,90 лв. (седемстотин и един лева и 90 ст. главница,
доставени услуги за периода ***-*** г. до сумата от 786,65 лв.(седемстотин
осемдесет и шест лева и 65 ст.) ведно със законната лихва от *** г. до окончателното плащане както и сумата над 60
лв.(шестдесет лева) лихва за периода ***-*** г. до сумата от 72,67 лв. седемдесет и два лева и 67 ст.) лихва, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 1769/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Ж.И.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано
от *** С. Л. Н., сумата от 332,49 лв. (триста тридесет и два лева и 49 ст. ) разноски за
настоящето производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано
от *** С. Л.Н. да заплати на Ж.И.А. с ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 34 лв. (тридесет и четири лева) разноски за настоящето производство и сумата
от 34 лв. (тридесет и четири лева) разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:п/Д.Тенева
Вярно с оригинала.
М.К.