Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 14.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в закрито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1153 по описа за
Производството
е по реда на чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба от ответника
по делото, чрез пълномощника му адв. Д. Д. от ВТАК, в която се сочи, че в издаденото по делото
решение № 233/19.03.2018г. са допуснати очевидни фактически грешки както в
мотивитната му част, така и в диспозитива. Погрешно в мотивите на решението
било посочено, че възлагателната претенция по чл. 349 ал. 2 ГПК е предявена от
ищеца, а иска по чл. 31 ал. 2 ЗС от ответника, както и погрешно последният е осъден
да заплати разноски за държавна такса по отхвърления иск на ищеца с правно
основание чл. 31 ал. 2 ЗС, предвид формираната воля на съда в мотивите, че те
се дължат от ищцовата страна. С оглед на изложеното моли да бъде извършена
поправка на решението по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Насрещната страна в
производството – ищеца Д.П.Д. не изразява становище по така подадена молба.
Съдът намира, че правното
основание на молбата, с която е сезиран е по чл. 247 ГПК, но не и по чл. 248 ГПК. Правната квалификация дадена от страните не обвързва съда. Изложени от молителя
обстоятелства за грешки в мотивите на съдбния акт и за несъответствие между формираната истинска воля на съда относно страната,
която дължи разноските по иска по чл. 31 ал. 2 ЗС и нейното изразяване в текста
на решението са относими към производство по поправка
на явна фактическа грешка. Производството по чл. 248 ГПК се развива, когато
съдът изобщо не се е произнесъл по върпоса за
разноските или когато неговото произнасяне по тях е неправилно т.е. допусната е
грешка във волята му относно присъждането и изчисляването им, която е намерила
израз и в диспозитива на съдебния акт.
С разпоредбата на чл. 247 ГПК
законодателят е предвидил ред за отстранява на допуснати очевидни фактически
грешки в решенията по граждански спорове, но единствено в тяхната диспозитивна част, но не и в частта на мотивите. По
аргумент от чл. 236 ал. 2 ГПК мотивите на решението не са част от събеното решение респ. не подлежат на поправка по реда на
чл. 247 ГПК. На изправяне по този ред подлежат удостоверителната
част /напр. номер на дело, дата на заседание и т.н./ и диспозитива
на постановения съдебен акт, които единствено съдържат пряката разпоредителна
воля на правораздавателния орган. Всяка молба за поправка на ЯФГ в мотивите на
съдебния акт е изначално лишена от основание /Определение № 519/31.07.2013г. по
ч.гр.д. № 707/2012г. на IV г.о., ВКС и мн. други/. Следователно молбата за
поправка на мотивите на решение 233/19.03.2018г. относно погрешното посочване кой е ищец по
възлагателната претенция и кой по иска по чл. 31 ал. 2 ЗС, доколкото не се е
пренесла в диспозитивната част на решението, подлежи
на отхвърляне като неоснователна.
В останалата си част молбата е
основателна. В решението е допусната посочената от молителя фактическа грешка,
тъй като при формирана от съда воля разноските за държавна такса по отхвърления
иск с правно основание чл. 31 ал. 2 ЗС да бъдат понесени от ищеца по него – Д.П.Д.,
в дизпозитива погрешно е посочено, че те се възлагат
на ответника А.П.Д..
Допусната грешка е очевидна
фактическа, не е допусната при формиране волята на съда и следва да се поправи
по реда на чл. 247 ГПК, като в частта на решението, касаещо възложените в
тежест на ответника по делото разноски за държавна такса записаното на стр. 5
ред 7 и 8 броено от долу на горе „сумата от 285.20 /двеста осемдесет и пет лева
и двадесет стотинки/ лв. – държавна такса върху иска по чл. 31 ал. 2 ЗС” не
следва да се чете. Доколкото тези разноски са в тежест на ищеца Д.П.Д. този
израз следва да се добави и чете в часта на решението,
в която той е осъден да заплати в полза на съда разноски за държавна такса.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 233/19.03.2018г. по гр.д. № 1153/2017г. на
ВТРС, в частта, в която А.П.Д., ЕГН: ********** *** е осъден да заплати държавни
такси по бюджетната сметка на съда, като записаното на стр. 5 ред 7 и 8 броено от долу на горе „сумата от
285.20 /двеста осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/ лв. – държавна такса
върху иска по чл. 31 ал. 2 ЗС” НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ.
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 233/19.03.2018г. по гр.д. № 1153/2017г. на
ВТРС, в частта, в която Д.П.Д., ЕГН: ********** *** е осъден да заплати държавна
такса по бюджетната сметка на Районен съд – Велико Търново, като след „процесния
недвижим имот” СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ – „сумата от 285.20 /двеста осемдесет и пет
лева и двадесет стотинки/ лв. – държавна такса върху иска по чл. 31 ал. 2 ЗС.”
ОТХВЪРЛЯ
молбата на А.П.Д., ЕГН: ********** *** за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка в мотивите на решение № 233/19.03.2018г. по гр.д. № 1153/2017г. на
ВТРС относно коя страна в производството в действителност е предявила иска с
правно основание чл. 349 ал. 2 ГПК и коя иска по чл. 31 ал. 2 ЗС, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: