РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. Перник, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20221700500398 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК,
образувано по въззивна жалба подадена срещу Решение № 308 от 30.03.2022 по
гр.дело № 2968/2021 по описа на ПРС,
с което е признато за установено, че П. С. М. дължи на „Българо американска
кредитна банка /БАКБ/“ АД, следните суми:
сумата от 1532.59 лева, представлява главница по договор за потребителски кредит
„***“ № ***,
сумата от 457.73 лева – представлява договорна лихва за периода от 25.08.2019 г. до
25.09.2020 г. вкл.
и сумата от 123.12 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от
30.09.2019 г. до 14.12.2020 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 17.12.2020 г. по ч. гр.д. №
6486/2020 г. по описа на РС Перник.
Исковете са отхвърлени до пълния предявен размер както следва:
за сумата от 137.03 лева, представляваща разликата до пълния заявен размер на
претенцията от 1669,62 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***,
1
за сумата от 296.05 лева, представляваща разликата до пълния заявен размер на
претенцията от 753.78 лева – договорна лихва за периода от 25.08.2019 г. до 25.09.2020 г.,
за сумата от 44.07 лева, представляваща разликата до пълния заявен размер на
претенцията от 167.19 лева – обезщетение за забава за периода от 30.09.2019 г. до 14.12.2020
г.,
както и изцяло за сумата от 148.40 лева –договорна лихва за периода от 25.10.2020 г.
до 14.12.2020 г. вкл. - поради неоснователност на претенциите в отхвърлените части.
На основание чл.78 ГПК в тежест на страните са възложени разноските, сторени в
производството.
В установения от закона срок е постъпила ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от „Българо
американска кредитна банка /БАКБ/“ АД гр.Перник срещу Решение № 308 от 30.03.2022 по
гр.дело № 2968/2021 по описа на ПРС - като в същата се иска :
ДА СЕ ОТМЕНИ В ЧАСТТА, с която са отхвърлени частично предявените искове и
вместо него да се постанови решение, с което да бъде прието за установено, че спрямо П. М.
съществува вземане в пълния предявен размер.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от П.
М., съгласно който се поддържа искането ДА БЪДЕ ПОТВЪРДЕНО ИЗЦЯЛО
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя изразява становище по съществото на спора, с
което моли да бъде отменено постановеното от районния съд решение и бъде постановено
друго с което да бъде установено спрямо ответника, че дължи процесното вземане.
Моли за присъждане на направените в хода на въззивното производство разноски
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си предтавител адв. М.
поддържа отговора на въззивната жалба, моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и да
бъде потвърдено решението на районния съд.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
За да постанови своето решение, районния съд е приел, че:
Страните по делото са сключили договор за потребителски кредит „***“ №***, по
силата на който ищцовото дружество се задължило да предостави на ответника кредит в
размер на 2 000 лева, със срок на кредита: две години – при общо 23 погасителни вноски с
падеж на първа вноска на 25.10.2018 г. по погасителен план и с падеж на последна вноска
25.09.2020 г. Годишният процент на разходите /ГПР/ възлиза 47.69 %, а фиксираният
годишен лихвен процент на 40.00 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в
размер на 2927.46 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 121.99 лева
2
/последна вноска 121.69 лева/. Уговорена е и такса 30 лева за промяна на условията по
кредита, която няма данни да е начислявана. В погасителния план е посочена частта от
главницата респективно частта от лихвата, която се погасява с всяка вноска.
В общите условия на банката /раздел Х/ е посочено, че при забава в плащанията
/пълно или частично/ на месечните погасителни вноски по кредита от страна
кредитополучателя банката начислява върху неиздължените /просрочени/ суми за времето
на забава до окончателното плащане на забавените задължения, обезщетение за забава в
размер, определен от банката, но не по-голям от размера на законната лихва /т.10.2/.
Освен това, т.10.4 от ОУ предвижда, че при погасяване на задълженията към банката,
когато плащането не е достатъчно да се покрият всички задължения, поредността на
погасяване на задълженията към банката е съгласно чл. 76 от ЗЗД
По делото са били назначени и приети две съдебно-счетоводни експертизи.
От приетото заключение на първоначалната съдебно – счетоводна експертиза се установява,
че :
Кредитът е с размер 2000 лева като е усвоен чрез превеждането му по банкова сметка
на заемополучателя П. М. с IBAN ***. В деня на превеждане на сумата същата е изтеглена
от заемополучателя на банкомат чрез пет тегления по 400 лева всяко. Ответницата е
извършвала плащания по договора – като е заплатила сумата от общо 967.98 лева.
Последното плащане е в размер на 150 лева и е от 30.09.2019 г. С извършените от длъжника
плащания в счетоводството на ищеца са погасени следните суми: лихва върху просрочена
главница 11.30 лева, лихва за забава 19.54 лева, договорна лихва 606.76 лева и главница
330.38 лева /общо 967.98 лева/. Така остават дължими 1990.32 лева, от които 1669.62 лева
главница, 320.70 лева договорна лихва за периода от 25.08.2019 г. до 25.09.2020 г. и 145.56
лева обезщетение за забава за периода от 26.03.2019 г. до 14.12.2020 г. При липса на втора
договорна лихва, претендира като неплатена по делото за периода от 25.10.2020 г. до
14.12.2020 г. вкл. след извършеното плащане от 967.98 лева остават дължими 1532.59 лева
главница, 457.73 лева – договорна лихва и 123.12 лева – обезщетение за забава. Според
заключението на първоначалната съдебно – счетоводна експертиза договорна лихва от
753.78 лева не съответства на ГЛП от 40 %. При ГП от 40 % договорната лихва следва да е
360.55 лева.
По делото е допусната и повторната съдебно-счетоводна експертиза ,според
заключението, на която втората договорна лихва за забава е определена от ищцовото
дружество като лихва просрочена главница и се явява един вид трета лихва за едно и също
вземане. Начисляване на същата според вещото би довело и да увеличение на ГПР.
Първоинстанционният съд е кредитирал и двете съдебно-счетоводни експертизи,
приемайки, че изводите по същите съвпадат в основата си част като отношение на
обезщетението за забава съдът е кредитирал размера на същото съгласно първоначалната
експертиза, тъй като при намаляване на главницата, върху която е начислено, то не е
възможно същото да остане в размера по исковата си молба.
3
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
След като извърши служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно.
Същото е постановено от съдия от Радомирски районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 6486/2020 г. по описа на Районен съд Перник. Тъй като против издадената заповед за
изпълнение било подадено възражение на осн. чл. 415 от ГПК съдът е дал указания на
кредитора да предяви иск за вземането си. В срока по чл.415, ал. 4 от ГПК е била подадена
исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки,
водещи до неговото погасяване. Районен съд Перник се е произнесъл именно по
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
След преценка на изложените доводи, становището на насрещната страна, както
и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
На първо място въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е
отхвърлил исковите претенции, като приел, че договора за кредит бил недействителен,
поради наличието на неравноправни клаузи.
От събраните в производството пред районния съд доказателства се установява, че
договор за потребителски кредит *** № *** и погасителен план към него е сключен на ***
между ищеца БАКБ АД, с ЕИК: ********* като заемодател и ответника като
заемополучател, при следните параметри: сума на кредита: 2 000 лева, срок на кредита: две
години – при общо 23 погасителни вноски с падеж на първа вноска на 25.10.2018 г. по
погасителен план и с падеж на последна вноска 25.09.2020 г.
В общите условия на банката /раздел Х/ е посочено, че при забава в плащанията
/пълно или частично/ на месечните погасителни вноски по кредита от страна
кредитополучателя банката начислява върху неиздължените /просрочени/ суми за времето
на забава до окончателното плащане на забавените задължения, обезщетение за забава в
размер, определен от банката, но не по-голям от размера на законната лихва /т.10.2/.
От своя страна т.10.4 от ОУ предвижда, че при погасяване на задълженията към
банката, когато плащането не е достатъчно да се покрият всички задължения, поредността
4
на погасяване на задълженията към банката е съгласно чл. 76 от ЗЗД.
Настоящия въззивен състав намира, че от общата дефиниция на пар. 13, т.1 ДР ЗЗП
и от чл.9, ал.3 ЗПК, се извежда, че кредитополучателите по договор за банков кредит -
физически лица, които не придобиват средствата, предмет на договорите за осъществяване
на търговска дейност се включват в кръга лица – потребители на банкова услуга.
Така се обосновава приложимост на Директива № 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, чрез детайлната уредба на материята в
ЗЗП.
Възмездността на договора за банков потребителски кредит - арг. чл.9, ал.1 ЗПК се
изразява във възможността, кредитодателя да получава граждански плодове –
възнаградителни лихви, такси, комисионни.
Тази възможност се осъществява не само, чрез договорите за потребителски кредит,
но тя е част и от предметното съдържание на общите условия, при които се сключва този
договор.
Общите условия съставляват едностранно определени клаузи, установени от
кредитодателя, действащи спрямо всички договори от конкретен вид за определен период от
време – арг. чл.10 и чл.11, ал.2 ЗПК.
Тези общи условия са неразделна част от сключения договор, при приемането им от
страна на потребителя на банковата услуга. От разпоредбата на чл.10 се установява още, че
кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси и комисионни или други разходи, свързани с договора за
кредит, които не са предвидени в него.
Изключението от това правило е залегнало в чл.10, ал.3 ЗПК и е свързано с
възможността за едностранна промяна от страна на кредитора на лихвения процент.
Приложимостта на това изключение винаги се свързва с равноправност на едностранно
променяната клауза. Този извод се налага от чл.24 ЗПК, вр. чл.143 ЗЗП, с който е
дефинирана общо неравноправността в договорите сключвани с потребител, а именно –
всяка индивидуално определена уговорка, която не отговоря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост
на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите,
обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на
правата на членовете на общността. Добросъвестността като изискване за поведение от
търговеца по смисъла на чл.143 ЗЗП е пряко свързано с пояснението, че
недобросъвестността следва да бъде разгледана, с оглед правните й последици – постигане
на значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя.
От тези законови изисквания се извежда и задължението при уговаряне на
5
конкретни условия, свързани с едностранно присвоени права, независимо дали в общите
условия или в подписания бланков договор за кредит, да са осигурени ясни и разбираеми за
обикновения потребител условия / чл.147, ал.1 ЗЗП/ с оглед които, същият информирано да
поеме задълженията си.
Чл. 58, ал.2 ЗКИ указва, че разходите по кредита следва да бъдат определени
изрично и изчерпателно.
Чл.144, ал.2 ЗЗП от своя страна изисква промяната на лихвения процент, дължим от
потребителя да може да бъде осъществена едностранно, само ако е налице основателна
причина а на потребителя е обезпечено правото за изразено несъгласие, чрез едностранно
прекратяване на договорната връзка.
От изложеното следва задължението при разглежданата възможност за
кредитодателя, в договора, респективно в общите условия по един ясен, недвусмислен и
разбираем начин да бъдат установени всички обективно съществуващи обстоятелства т.е.
такива които са извън контрола на търговеца, които обуславят приложение на установената
едностранна възможност за промяна на разходите по кредита, в това число и
възнаградителната лихва.
В този смисъл е и съдебната практика :
решение № 165 от 02.12.2016г. по т.д.№1777 / 15г. на ВКС, ІІІ г.о.;
решение № 51 от 04.04.2016г. по т.д. №504/15г. на ВКС, ІІІ г.о.;
решение №77 от 22.04.2015г. по гр.д. №4452/14г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение №424 от 02.12.2015г. по гр.д. №1899/15г., на ВКС ІV г.о.
Предвид на това, при спор относно неизпълнение на договор за потребителски
кредит, следва да се приложат дадените указания в т.1 и т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и съдът служебно да провери дали са налице неравноправни клаузи в потребителския
договор.
При извършената служебна проверка първоинстанционния съд е констатирал, че от
че действително е налице неравноправна клауза в договора и въз основа на същата е
начислено и претендираното вземане за 148.40 лева – договорна лихва за периода от
25.10.2020 г. до 14.12.2020 г. вкл.
Относно посочената сума на първо място не може да се установи с категоричност
нито на какво основание в договора е начислена, нито по какъв ред, като такива твърдения
не се навеждат и в исковата молба.
В тази връзка и единствената разпоредба, която урежда подобно вземане е установена
в ОУ на дружеството т.10.2 от раздел Х, която гласи, че:
при забава в плащанията /пълно или частично/ на месечните погасителни вноски по
кредита от страна кредитополучателя банката начислява, върху неиздължените /просрочени/
суми за времето на забава до окончателното плащане на забавените задължения,
обезщетение е за забава в размер, определен от банката, но не по-голям от размера на
6
законната лихва.
В тази връзка първоинстанционния съд е намерил, че посочената клауза е
неравноправна, тъй като за длъжника е невъзможно да установи начина на начисляване на
тази сума – липсва посочен процент на обезщетението, като такъв не е посочен пред съда, а
освен това определянето му е оставено изцяло на произволната преценка на банката – без да
е поставено в зависимост от никакви критерии, индекси или икономически показатели.
Липсват и всякакви разпоредби, уреждащи съобщаването му на длъжниците.
На следващо място процесното вземане по делото е заявено като договорна лихва, а
не като обезщетение за неплатени или просрочени вноски.
Същевременно сумата е посочена с период след изтичане срока на договора, а наред с
това са начислявани и претендирани договорна лихва и обезщетение за забава като
обезщетението за забава е за същия период като т.нар. „втора договорната лихва“.
Първоинстанционният съд е намерил, че ищецът неправомерно е начислявал две
лихви за забава, едната от които по неизвестен ред и в неустановен размер, за едно и също
неизпълнение и за един и същи период, касаещи един и същи период, което е недопустимо
би довело до неоснователно обогатяване на банката - ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав напълно възприема изводите на първоинстанционния съд,
който е приел, че подобна лихва не е включена в ГПР по кредита, като ако бъде включена
това би довело до повишаване на размера му. Това от своя страна би довело до ГПР над
законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което също прави посочената клауза
недействителна, съответно погасяването на такава договорна лихва за забава, не са
съобразени от съда при погасяване на кредите.
Първоинстанционния съд е намерил, че предявените искове са частично основателни
в следните размери: 1532.59 лева главница, 457.73 лева – договорна лихва за периода от
25.08.2019 г. до 25.09.2020 г. и 123.12 лева – обезщетение за забава за периода от 30.09.2019
г. до 14.12.2020 г. вкл. като е приел, че направените от ответницата плащания в общ размер
от 967.98 лева са достатъчни да покрият съгласно погасителния план – изцяло първите седем
вноски по кредита, а от осмата вноска – изцяло договорната лихва и частично главницата /
8х121.99 лева = 975.92 лева/ т.е. 61.93 лева от главницата /при остатък от 7.94 лева – на
осмата вноска/. По договора не е
обявявана предсрочна изискуемост, поради което липсва основание за промяна в реда на
плащанията като вещото лице е съобразило реда по чл. 76 от ЗЗД, както е установено и в ОУ
на ищеца.
Поради съвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно
поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – следва да бъде оставена без
уважение.
По разноските :
7
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на осн. чл. 273 във връз. с чл. 78, ал.2 от ГПК на въззивника не се следва да бъдат
присъждани, направените в хода на въззивното производство разноски.
Въззиваемата страна претендира и доказва разноски по представен списък по чл. 80
ГПК пред въззивната инстанция в размер на 600.00 лв., – заплатено адв. възнаграждение
(видно от договора за правна защита от 20.06.2022 г.)
Предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 308 от 30.03.2022 по гр.дело № 2968/2021 по описа
на ПРС.
ОСЪЖДА „Българо американска кредитна банка /БАКБ/“ АД, с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Славянска“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на „П. С.
М., с ЕГН: ********** сумата 600.00 лв. /шестстотин лева / представляваща сторени
съдебноделоводни разноски във въззивното производство, представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8