Р Е Ш Е Н И Е
№ 260210
гр. Пловдив, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия
Костадин Иванов в. гр. дело № 2684 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба на
„Електроразпределение“ ЮГ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез процесуалния
представител юрк. И.К., против Решение № 260292 от 08.09.2020 г., постановено
по гр. дело № 18993/2019 г. по описа на РС – Пловдив, с което е признато за
установено, че ищците С. Д.Т., ЕГН **********, С.Д.Т., ЕГН ********** и Г.Д.Т.,
ЕГН **********,***, като наследници на Д. Г. Т., ЕГН **********, поч. на
08.06.1999г. не дължат на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, всеки от тях по 1/3 от
сумата от общо 684,74 лв. представляваща едностранно коригирана сметка,
вследствие на установено неизмерено количество ел.енергия за времето 11.03.2019
г. - 27.05.2019 г., съгласно фактура №**********/21.10.2019г., поради липса на
основание за начисляването й. С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да
заплати на ищците и сторените от тях разноски по делото в общ размер от 450 лв.,
от които сумата от 150 лв. – платена държавна такса и сумата от 300 лв. –
намалено поради прекомерност адвокатско възнаграждение.
В
жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния
закон. Изразява се несъгласие с фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд. В частност жалбоподателят счита за неправилно приетото
от съда, че предвид липсата на данни за уведомяване на ищците за съставения
констативен протокол, то не била спазена корекционната процедура по чл. 49
ПИКЕЕ. В т.н. се твърди, че ищците не били изпълнили задължението си по чл. 11,
т. 3 от ОУ на ЕВН България Електроснабдяване да уведомят дружеството за смъртта
на техния наследодател и да посочат свои актуални адреси, поради което и не
можели да черпят права от собственото си неизпълнение. Твърди се още, че от
приетия по делото констативен протокол и показанията на св. Р. се установявало,
че процесния електромер бил манипулиран, като поради промяна в схемата му на
свързване към мрежата е измервал с отрицателна грешка от - 51 %. За процесния
констативен протокол се излагат и аргументи, че представлява официален
свидетелстващ документ. Сочи се още, че не било взето предвид обстоятелството,
че вещото лице в открито съдебно заседание било потвърдило правилността на
изчислението по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ на процесната корекционна сума.
Жалбоподателят счита също така, че от събрания по делото доказателствен
материал се установявала законосъобразността на извършената корекция на сметка.
По изложените съображения се моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне
на исковата претенция. Моли се да се присъдят и направените разноски пред двете
инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната страна.
В срока
по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В отрито съдебно
заседание процесуалния представител на въззиваемите страни адв. М.Ч. оспорва
жалбата и излага аргументи в подкрепа на атакуваното решение. Твърди, че
относно част от процесния период, а именно 11.03.2019 - 04.05.2019 г., не били приложими
новоприетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., а за останалия период сочи, че са допуснати
процедурни нарушения на тези правила. Моли се първоинстанционното решение да
бъде потвърдено и да се присъдят разноски за въззивното производство.
Окръжен
съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законен срок от процесуално легитимирано
лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото
в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна
разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания приема за
установено следното от фактическа страна:
По
делото е прието за безспорно, че наследодателят на ищците – настоящи въззиваеми
страни, е клиент на ответното дружество – жалбоподател, регистриран с кл. № 100***
за обект на потребление с ИТН 12** - жилищна сграда (къща) в гр. П., ул. „***,
както и че всеки от ищците отговаря до размера на 1/3 от задълженията на
наследодателя си. Прието е още от съда и не е оспорено от страните, че ищците
имат качеството на „ползвател на мрежата“ по смисъла на §1, т.41а от ДР към ЗЕ,
респ. на краен клиент. С отговора на исковата са приобщени писмени
доказателства – справка за коригиране на сметка за електроенергия, копие на
фактура № **********/21.10.2019 г., съобщение за извършена едностранна корекция
и известие за доставяне, които не са оспорени от ищците. От същите се
установява, че в резултат на едностранна корекция на сметката на наследодателя
на ищците, поради констатирано след извършена проверка неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството ел. енергия за електромер № 012962* на кл. № 1000594* , се дължи доплащане на
сумата от 684,74 лв. с ДДС. В тази насока е изпратено и известие до наследодателя
на ищците от дата 21.10.2019 г., в което е отразено, че за извършената проверка
е издаден констативен протокол № 453757/27.05.2019 г., че неточното измерване
се дължи на „дадени на късо токови вериги“, както и че корекцията е извършена
на основание чл. 52, ал. 2 ПИКЕЕ.
Представени
са и протокол за подмяна на електромер и констативен протокол №
453757/27.05.2019 г., които са оспорени от ищците. В тази насока е назначена
СТЕ, заключението по която е прието по делото, не е оспорено и е кредитирано от
съда. Следва да се посочи, че фактическите констатации на районния съд във
връзка със съдържанието на двата протокола, както и относно изложеното от
вещото лице в заключението и при разпита му в открито съдебно заседание не се оспорват с въззивната
жалба. Следователно настоящият състав е длъжен да се съобрази с тях, но
доколкото и в принципен план същите се намират за правилни, то на основание чл.
272 ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния в тази им
част. Относно редовността на съставянето на двата протокола са разпитани и
свидетелите И. П. (за протокол за подмяна) и Д. Р. (за констативния протокол),
които са участвали в тяхното съставяне. Независимо, че и двамата са служители
на жалбоподателя, следва да се отбележи, че показанията им са конкретни, точни
и ясни. От показанията на св. Р. се установява, че процесния електромер е
измервал с грешка – 51 % не поради дефект на измервателното устройство, а
поради промяна в схемата на свързване. Сходни данни са отразени и в
констативния протокол, където се чете: „Измерената грешка (б.м. – 51,03 %) е
по-голяма от допустимата за класа на точност. Правилната схема на свързване е
възстановена.“ В същия обаче не е посочено в какво се изразява промяната на
схемата, а именно наличието на шунт.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Районният
съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск, с които се иска да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД общо сумата от 684,74 лв., представляваща едностранно коригирана
сметка, вследствие на установено неизмерено количество ел.енергия за времето
11.03.2019 г. - 27.05.2019 г. Съдът е приел, че в случая са приложими ПИКЕЕ
(обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от които титуляр
на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната
мрежа. В случая това е ответното дружество, което било легитимирано и да
отговаря по предявения отрицателен установителен иск. За да отхвърли искът,
първостепенният съд е констатирал, че не са спазени изискванията на чл. 49, ал.
4 ПИКЕЕ, следователно и не били реализирани всички предпоставки за ангажиране
отговорността на клиента и за упражняването на правото за едностранна корекция
на сметка за минал период.
Горните
изводи на първоинстанционния съд се споделят от настоящият съдебен състав
предвид следното. Действително новите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.),
в частност чл. 56, ал. 1 и ал. 2, предвиждат възможност за оператора на електроразпределителната
мрежа, какъвто е жалбоподателя, да предостави фактура на ползвателя на ел. мрежа
относно суми, начислени след извършено преизчисляване на потребеното количество
ел. енергия за минал период по реда на Раздел ІХ от ПИКЕЕ. Именно и операторът
е титуляр на вземането по тази фактура, каквато е и процесната, поради което
ответното дружество се явява материално и процесуално легитимирано да отговора
по иска. Неоснователно се твърди от въззиваемите страните, че новите ПИКЕЕ били
неприложими в настоящата хипотеза, тъй като част от процесния период включвал и
период от време преди влизането в сила на новите правила, за които не било
предвидено обратно действие. Видно от заключението на вещото лице по приетата
СТЕ, не е възможно да се установи началния момент на неизмерване на ел. енергия
в случая. Следователно, предвид това, че немалка част от процесния период –
повече от 20 дни, е обхваната от периода от време след влизането в сила на
новите ПИКЕЕ, и доколкото не може да се установи точно кога е потребена
неотчетената ел. енергия, то въззивният съд намира, че новоприетите правила
(обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) са приложими в настоящия казус.
Предвид
горното следва да се отбележи, че правото да се начисляват суми за ел. енергия
след извършена едностранна корекция на сметка на крайния потребител за минал
период се поражда в полза на оправомощеното от закона лице след реализирането
на всички елементи от един сложен фактически състав, предвиден в ЗЕнерг. и приложимите
към него подзаконови нормативни актове, вкл. ПИКЕЕ. Част от този фактически
състав е и процедурата за уведомяване по чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ, която задължава операторът
на съответната мрежа в седемдневен срок от датата на съставянето на
констативния протокол (б.м. какъвто е процесния) да го изпрати на ползвателя на
мрежата с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие
с предоставените от ползвателя данни за контакт. Това правило спомага за
гарантиране правото на защита на ползвателя от произволни действие от страна на
оператора на електроразпеделителната мрежа и спазването му дава възможност да
бъдат направени своевременни и адекватни възражения относно извършените от
служителите на оператора действия и направените от тях констатации. Установи се
по делото, че проверката е извършена на 27.05.2019 г. На същата дата е съставен
и констативен протокол № 453757/27.05.2019 г., с който е установено неточното
измерване на ел. енергия, въз основа на което е извършено произчисляването на
потребената ел. енергия и корекцията на сметка за минал период. По делото обаче
не са представени доказателства в законоустановения седемдневен срок да е изпратено
копие от протокола на ползвателя на мрежата. Едва след издаването на процесната
фактура № **********/21.10.2019 г., е изготвено съобщение до наследодателя на
ищците за извършената корекция, което е изпратено с известие за доставяне от
дата 21.10.2019 г., т.е. почти пет месеца след извършването на проверката и
съставянето на протокола. Към съобщението не е посочено и да е приложен
констативният протокол, а отразената в същото причина за неточното измерване не
съответства на съдържанието на процесния протокола. В съобщението е посочено,
че електромерът на клиент с кл. № ********** не отчита ел. енергия поради
„дадени на късо токови вериги“, в следствието на което ползвана от потребителя
електроенергия била неизчислена. Първо, установи се, че електромерът измерва с
грешка потребената електроенергията, а не, че изобщо не я измерва. И второ,
нито в констативния протокол, нито в показанията на св. Р., не се сочи като
причина за погрешното измерване „дадени на късо токови вериги“. Измерването с
грешка е в резултат на промяна в схемата на свързване, поради наличие на шунт.
В тази насока следва да се посочи, че неоснователно в жалбата се твърди, че
районният съд неправилно не бил взел предвид констатациите в протокола.
Напротив, същите са отчетени от първостепенния съд, както е отчетено и
обстоятелството, че не всички направени от св. Р. констатации са отразени коректно
в протокола. Впоследствие установените проблеми, водещи до грешно измерване пък
са неточно посочени и в съобщението за извършената корекция.
За
неоснователни се намират и поддържаните от жалбоподателя твърдения, че ищците
първи не са изпълнили задължението си да уведомят оператора на мрежата за
смъртта на техния наследодател и да предоставят актуални адреси, поради което и
не можели да черпят права от собственото си неизпълнение. Съгласно чл. 49, ал.
4 ПИКЕЕ протоколът се изпраща „по начин в съответствие с предоставените от
ползвателя данни за контакт“. Следователно липсата на актуална информация
относно адреса на крайния ползвател на мрежата не освобождава операторът на
електроразпеделителната мрежа да изпрати копие от протокола на известните нему
адреси на ползвателя. Следва да се отбележи и че липсват данни да са направени
опити ищците да бъдат уведомени за насрочването на самата проверка, за да се обезпечи
тяхното участие.
По тези
съображения се споделя извода на районния съд, че в полза на жалбоподателя не е
възникнало правото едностранно да бъде коригирана сметката на ищците за
потребена ел. енергия за минал период, поради пороците при уведомяването на
клиента относно извършваната процедурата по корекция на сметка. В този смисъл
не се намира за необходимо изследването
дали други елементите на фактическия състав също не са се осъществили. Без
значение за изхода на спора се явява и дали правилно е приложен редът по чл.
50, ал. 2 ПИКЕЕ за преизчисляване на количеството ел. енергия. Последното има
значение за доказването размера на вземането. Доколкото обаче не е възникнало
основанието на вземането, то установяването на неговия размер се явява
безпредметно.
Предвид
горното въззивната жалба се намира за неоснователна, а първоинстанционното
решение като правилно ще се потвърди.
С оглед
изхода на спора в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а полза
на въззиваемите страни следва да се присъдят направените от тях разноски за
един адвокат, сторени общо от тях, видно представения ДПЗС, който е и
доказателство за разноските. Жалбоподателят е направил своевременно възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва да се уважи, предвид не високата фактическа
и правна сложност на делото. В този смисъл присъденото адвокатско
възнаграждение ще е в минимален размер от 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
На основание чл. 280, ал.
3 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
260292 от 08.09.2020 г., постановено по гр. дело № 18993/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, V гр. състав.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на С.Д.Т., ЕГН **********,
С.Д.Т., ЕГН ********** И Г.Д.Т., ЕГН **********,***, като наследници на Д.Г. Т.,
ЕГН **********, поч. на 08.06.1999 г., общо сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Въззивното решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./