Р Е Ш Е Н И Е
Номер 510 17.05.2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесети април две
хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: Даниела Драгнева
Членове: 1.Марина Николова
2.Димитър Гальов
Секретар: И. Г.
Прокурор: Соня Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 2202 по описа за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба на Н.Й.С., с посочен в жалбата адрес: ***, чрез упълномощения адвокат П.Б.
от АК-Благоевград, против Решение № 1033 от 08.11.2022г., постановено по АНД № 2214
от 2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 3388а-221 от 09.03.2021г., издадено от началника на Пето
РУ към ОД на МВР- Бургас, с което за нарушение по чл.28, ал.1 от Закона за
Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 и на основание чл.38, ал.1
от същия закон на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
Касаторът твърди, че решението
е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на производствените правила и необоснованост. Наказващият
орган не успял да докаже описаните в обстоятелствената част на НП факти, но
дори косвено нарушението не било свързано с касатора „нарушител“. Счита, че от
разпита на един свидетел- служител при административнонаказващия орган не се
установява по безспорен начин подаването на неистински сигнал на тел.112. Съдът
не установил дори дали екипът е посетил мястото, какво са видели служителите,
имало ли е дете в риск и т.н. Сочи се, че е отхвърлена жалба подадена по реда
на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, което потвърждавало, че
съставеният АУАН е незаконосъобразен. Заявява се, че НП е издадено в нарушение
на чл.57, ал.1, т.5 и т.6, а актът противоречи на изискванията на чл.42, т.4 и
т.5 от ЗАНН, тъй като липсва описание на нарушението. На следващо място, сочи
се противоречие между описаното нарушение, цитираната нарушена правна норма и
разпоредбата, въз основа на която е наложено наказанието, а в този процес съдът
не може да променя правната квалификация на деянието. Всичко това нарушавало
правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво е наказан и на
какво точно основание. Нарушена е и нормата на чл.84 от ЗАНН, според която
тежестта на доказване лежи върху АНО, а освен това полицейските служители не
били разпитани „в цялост“ и с ангажираните свидетелски показание не се доказало
по безспорен начин нарушението.
Иска се настоящата инстанция да отмени
решението на Районен съд – Бургас и да отмени процесното наказателно
постановление.
Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК –
неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуални правила.
В съдебно заседание, касаторът редовно уведомен не се
явява и не се представлява. Не са ангажирани нови писмени доказателства,
допустими в касационното производство.
Ответникът по касация – Началник на Пето РУ при ОД на
МВР- гр.Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител. Не взема становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага да бъде оставено в сила
решението на БРС.
След като
прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по
смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество,
при което съдът намери следното:
Производството пред Районен
съд – Бургас е образувано по жалба на Н.Й.С., с посочен в жалбата адрес: ***, против
Наказателно постановление № 3388а-221 от 09.03.2021г., издадено от началника на Пето
РУ към ОД на МВР- Бургас, с което за нарушение по чл.28, ал.1 от Закона за
Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 и на основание чл.38, ал.1
от същия закон на жалбоподателя С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
Съдът е
разгледал жалбата в открито заседание, с призоваване на страните, като е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителя К.Ч., заемащ длъжността
младши ПИ в Пето РУ при ОД на МВР-гр.Бургас. Видно от показанията на свидетеля
актът е съставен въз основа на констатациите по преписка по подаден сигнал от
жалбоподателя. В хода на проверката е установено, че сигналът, който Н.С.
подава на тел.112 не кореспондират с истината и въвеждат в заблуждение за
оказано домашно насилие над детето му Я., което живее с майка си в ж.к.
„Изгрев“. Сочи се, че са снети сведения и има информация от полицейските екипи,
изпратени за посещение по подадените сигнали. Според заявеното от свидетеля
имало данни и за подадена жалба по реда на Закона за защита от домашното
насилие, която е отхвърлена.
В открито
заседание на 28.09.2022г. съдът е прочел и приел приложените по делото и
преписката документи, съответно приети като писмени доказателства в съдебното
производство. В това число са приети докладна записка до Началника на 05 РУ при
ОД на МВР-Бургас от 10.01.2022г.; докладна записка до Началника на 05 РУ при ОД
на МВР-Бургас от 08.10.2021г.; докладна записка до Началника на 05 РУ при ОД на
МВР-Бургас от 15.10.2021г; писмо до директора на РЦ „112-Бургас“ от
13.10.2021г.и отговор до Началника на 05 РУ на МВР-Бургас.
С оспореният съдебен акт,
Районен съд – Бургас потвърдил наказателното постановление, а за да постанови
това решение съдът приел, че акта и НП са изготвени от компетентни органи,
спазени са всички изисквания за тяхното съдържание, като описаното нарушение е
точно и съдържа всички обстоятелства от състава на вмененото нарушение. Решаващият
състав е приел, че деянието е доказано, като е отчетено изрично и наличието на
състав на нарушението от субективна страна, като изводите за това са базирани
на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Показанията на
изслушаният свидетел са намерени за последователни и непротиворечиви,
подкрепящи останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат
кредитирани. Съдът е изтъкнал, че приложимата норма на
закона е чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, а разпоредбата на ал.2 предвижда
административнонаказателна отговорност при извършване на нарушения. В
обжалваното решение е обсъдено и посочената в НП санкционна разпоредба, а
именно чл.38, ал.1 от процесния закон.
Изрично е
посочено, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност, поради което е неприложим института на чл.28 от ЗАНН. Като краен
резултат съдът е потвърдил изцяло НП.
Настоящият касационен
състав счита, че решението на Районен съд-Бургас е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63в ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на
основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Съдебното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, като са събрани необходимите
доказателства, с оглед изясняване на спора от фактическа страна. Противно на
изложеното от касатора, не е опроверган факта, че именно той е осъществил
връзка с ЕЕН 112 на 08.10.2021г. около 21.04 часа и съобщил неверни и
заблуждаващи данни и сигнали за помощ от мобилен телефон, за оказано домашно
насилие над сина му Я. Н.С. на адрес ***. Съдът е посочил, че в съставеният
АУАН за вмененото на С. нарушение е отразено обстоятелството, че е съставен във
връзка с преписка, с рег.№ 3388р-21947 от 11.10.2021г. по описа на 05 РУ на МВР-Бургас.
Съдът е обсъдил събраните
по делото гласни и писмени доказателства, които впрочем са взаимнодопълващи се
и са непротиворечиви.
Неоснователни са доводите
на касатора, че деянието е прието за доказано само от изслушаните показания на
актосъставителя.
Приложени са докладни записки на други двама
служители, а именно А.П.и Я.Р., които са от два различни екипа на охранителна
полиция в състава на Пето РУ на МВР-Бургас, обслужващо района, където се
твърди, че е осъществено насилие над детето на жалбоподателя. Изрично е
посочено в приетите писмени доказателства, че при посещение на адреса, където
живее детето с майка си в гр.Бургас е проведена беседа с майката П.К., а така също
и с детето Я. С. и лично детето е заявило на полицаите, че „всичко е наред и
няма никакви проблеми с майка си и приятеля й“ /докладна записка на А.П./. В
другата докладна записка, съставена от Я.Р. също се сочи, че адресът е посетен
лично от полицейския екип, който придобил впечатления от разговор с майката и
детето Я. и отново е отречено оказването на насилие над малолетния, а поводът
за посещение на полицейските служители е именно подаването на сигнал от бащата
/жалбоподателя/, че спрямо детето се оказва насилие.
Приложеното писмо от РЦ
„112-Бургас“ удостоверява конкретно, че на 08.10.2021г. в 21.04 часа е
регистрирано повикване от телефон с номер ********** от лице, което се
представило с имената Н.С..
Всички цитирани
доказателства са приети по делото и не са оспорени от жалбоподателя, нито са
ангажирани в процеса други доказателства, които да се противопоставят на
ангажираната по делото доказателствена съвкупност.
Въпреки заявеното от Н.С.
в раздел „Обяснения/Възражения“ на връченият му АУАН, че в законният срок ще
направи подробни писмени възражения, по делото не са ангажирани други
доказателства опровергаващи направените по-горе констатации.
В публичното заседание на
28.09.2022г. проведено от първоинстанционния съд, на което е присъствал както
жалбоподателя, така и неговия пълномощник също не са ангажирани други
доказателства, нито са оспорени прочетените и приети като писмени доказателства
обсъдени по-горе.
В хода на производството
са съблюдавани всички процесуални права на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице и по никакъв начин не е нарушено
правото му на защита.
Неоснователни са доводите
за формална незаконосъобразност на АУАН и издаденото НП, в които ясно и точно
са описани времето и мястото на деянието и начинът по който е извършено, а няма
и твърдение от страна на жалбоподателя, че лицето ползващо мобилен телефон с
посоченият номер е именно той, като от представеното писмо на дирекция
„112-Бургас“ става ясно, че при обаждането лицето се е представило с имената Н.С..
В този смисъл, по
несъмнен начин е доказан и фактът кое лице е подало неверния сигнал по
отношение оказано насилие над детето Я. С., като описанието на деянието е
съвсем конкретно и съдържа всички признаци на осъщественото нарушение.
Фактът, дали е проведено
производство по реда на ЗЗДН е неотносим към предмета на настоящото
производство, защото разглеждането на молба за оказано домашно насилие е съвсем
различна законова процедура, която няма отношение към извършеното нарушение и
не следва въобще да се обсъжда.
Наложеното наказание е в
минимален размер и не подлежи на редуциране.
В акта и в НП са описани
всички необходими факти и обстоятелства и е направена съответстващата им правна
квалификация, поради което санкционният акт е процесуално и материално законосъобразен,
както правилно констатирал и предходният съд.
Не са налице основания за
отмяна или изменение на оспореното НП, поради което решението на РС-гр.Бургас е валидно, допустимо и правилно, от което
произтича оставянето му в сила. В хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на производствените
правила, нито са нарушени норми на материалния закон, респективно касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разноски не
се претендират от ответника по касация, поради което и не се присъждат при този
изход на спора.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1033 от 08.11.2022г., постановено по АНД № 2214 от
2022г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протестиране.
Председател: Членове:
1. 2.