РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 28.06.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия
Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 9150 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, срещу
„ А.“ ЕООД ЕИК *********, с постоянен адрес ***, представлявано от *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1980,06 лева за консумирана
топлинна енергия /след направено
изменение на иска/, от които 1800,94 лева – главница, представляваща стойност
за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г.,
както и 179,12 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2015 г. до 11.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване
на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на
чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. №
7197/2017 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника, който в предвидения от закона срок е депозирал
възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия
иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че
ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с
абонатен № 42245, находящ се в в ***е клиент на топлинна енергия по
см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от
2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник
„Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че
с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 7179/2017
г. извлечение от сметка за абонатен номер № 42245 ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Сочи, се че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Т.с.“ ЕООД. Излага, че сумите за топлинна
енергия за процесния период за
топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по изготвяни отчети от
топлофикационното дружеството на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск.
Претендира присъждането на разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
депозираното възражение в заповедното производство сочи, че след авария в
жилищния блок, в който се намира топлоснабдения имот ищецът е спрял
топлоподаването. Уточнява, че
топлоподаването е спряно на втория етаж.
В проведеното по делото о.с.з.
управителят на ответното дружество моли съда да постанови решение съобразно
доказателствата по делото. Прави възражение за прекомерност на разноските.
В проведеното по делото о.с.з.
третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не изпраща
представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото
е присъединено ч.гр.д. № 7197/2017 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца
срещу ответника за следните суми: сума в размер на 1972, 11 лева,
представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г; сума в размер на 197,24 лева, представляваща
лихва върху главницата за периода от 02.12.2015 г. до 11.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението,
ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер на 93,38 лева. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 4728/15.09.2017 г., като срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В
дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде възражение срещу
издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова молба за
установяване на същствуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото
производство са както Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на
потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия, които
действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложеното по делото
заявление от управителя на ответното дружество до ищцовото дружество се
установява, че ответното дружеството е отправило искане да му бъде открита
партида на адреса на управление.
Видно е от представения по делото
договор за наем от 19.06.2003 г., че ответното дружество е отдало под наем
топлоснабдения имот за срок от 10 години, считано от датата на подписване на
договора.
От приложената по делото Препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява и какви са задълженията на ответника по делото.
От представеното по делото съобщение от община
Плевен до ответницата по делото се установява и, че същата е уведомена какви са задълженията й към общината по
отношение на топлоснабдения имот..
Установява се от представеното по делото заявление
от 17.02.2015 г., депозирана от ответницата до изп. директор на „Т.П.“ ЕАД е,
че същата е поискала да й бъде разсрочено плащанията задълженията към ищеца.
Видно е от депозирания по делото Договор
№8702/17.02.2015 г., подписан между страните по делото, че същите са се
споразумели дължимите от нея суми за
периода от 01.01.2009 г. до 31.01.2015 г. да бъдат платени на 25 месечни вноски
в размер на 121,55 лева.
От депозирания по делото договор за покупко –
продажба на недвижим имот по реда на ЗППДОП от 11.01.1999 г, че ответното
дружество е закупило топлоснабдения имот от община Плевен.
Видно е от депозирания по делото нотариален акт
№128, том ІІІ, рег. №3051, дело №300/2008 г. по описа на нот. В. П.с рег. № 082
на НК София с район на действие ПлРС, че ответното дружество е продало на П.М.
33,60 кв.м. от топлоснабдения имот.
Установява се от приложените от третото – лице
помагач документи е и какво е било отчитането и разпределението на топлинната
енергия в топлоснабдения имот на ответника.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначените съдебно – техническа експертиза, съдебно – счетоводна
експертиза и комплексна счетоводно – техническа експертиза, които съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени на базата на представените от страните доказателства и
неоспорени от страните.
От заключението по допуснатата ССЕ
/изготвена преди представяне от страна на ответното дружество на доказателства
за продажба на част от топлоснабдения имот/ се установява, че: сумите за топлинна енергия за процесния
период на имота, собственик на ответника са начислявани от ищеца по изготвени
отчети от фирмата осъществяваща дялово разпределение на ТЕ в сградата на база
отчет на уредите за дялово разпределение и при ползване на топла вода – на база
показанията на водомерите / при наличие на такава/; че главницата за периода от
01.10.2015 г. до 30.04.2017 г. е в размер на 1972,11 лева; размера на лихвата
върху главницата за периода от 02.12.2015 г. до 30.04.2017 г е в размер на
197,24 лева.
От заключението по допуснатата СТЕ /изготвена
преди представяне от страна на ответното дружество на доказателства за продажба
на част от топлоснабдения имот/ се установява, че: действителният обем на имота
е пресметнат на базата на представен архитектурен проект в ищцовото дружество е
в размер на 1132 куб.м..; че застроената площ на имота е 353,40 кв.м. и с
височина 3,204 м.; че до абонатната станция е доставяна топлинна енергия за
процесния период; че за процесния имот е пресметнат само делът на имота за
отдадена сградна инсталация.
След
представяне от страна на ответното дружество на доказателства за продажба на
част от топлоснабдения имот е изготвена комплексна счетоводно – техническа експертиза, от която
се установява, че: отопляемият обем на имота на ответното дружество, след
продажбата е 1024,35 куб.м.; че
собственикът не ползва топлинна енергия от отоплителни тела и не ползва
отопление в банята, съответно и ТЕ за подгряване на топлата вода; че
индивидуалната сметка на ответника съдържа един компонент и той е – дял на
имота за отдадената ТЕ в сградна инсталация; че след преизчисляване на
претендираната сума с оглед направената продажба дължимата сума по главницата
за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г. е в размер на 1800,94 лева, от
които 1627,66- ТЕ за отдадена сградна инсталация и 173,28 лева – услуга дялово
разпределение; размера на лихвата върху главницата за периода от 02.12.2015 г.
до 30.04.2017 г е в размер на 179,12 лева
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че
учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
В тежест на ответника е да
докаже, всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни правни последици, вкл. и,
че е платил процесните суми
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е
постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Не се
спори и, че ответното дружество „А.“
ЕООД е
собственик, съответно и ползвател на недвижим имот, находящ се в***и, че сградата, в която се
намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД, поради
което и съдът приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см. на
чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1
ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. От
представената и приета по делото комплексна счетоводно – техническа експертиза,
неоспорена от длъжника се установява размера на главницата и на лихвата в
посочените от ищеца размери. Установява се и, че задължението на ищеца е за
заплащане на суми за отдадена сградна инсталация и за услуга дялово
разпределение.
Задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
топлинна енергия възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в
топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за
общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на която
не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на
топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или
неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може
да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се
извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците
или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В
случая не са
представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната
собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ,
ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат
за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ. Поради изложеното настоящия
състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството му на
собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия
за отдадена сградна инсталация.
По
отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение ЗЕ в
неговия чл.139, ал.1 от е
предвидено, че разпределението на
топлинна енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от същия
закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от потребителите. С преминаването от
преки договорни отношения между потребителите и избраната от тях фирма за
дялово разпределение към модел, при който топлофикационното дружество сключва
договор с фирмите за дялово разпределение при общи условия, одобрявани от
ДКЕВР, на практика тези фирми стават
подизпълнители на топлофикационното дружество. Съгласно чл.61 от Наредбата,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда в
режим на етажна собственост, се извършва възмездно.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение -
чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга
на топлофикационното дружество. От приобщената по делото документи, че фирмата,
която е избрана за извършване на услугата е „ Т.С.“ ЕООД, че са
начислявани суми за услугата дялово разпределение и, че ответникът не е
заплатил процесната сума в предвидения срок.
С оглед на изложеното
съдът приема, че за ответника е възникнало задължението за плати претендираната
от ищеца главница, вкл. суми за отдадена ТЕ за сградна инсталация и за услуга
дялово разпределение. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи и претендираната лихва върху главницата.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Съдът като взе предвид, че е налице разлика между предявените искови
суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 7197/2017г. на ПлРС, счита, че за
горницата над предявения иск, Заповед за изпълнение № 4728/15.09.2017г., следва да се обезсили.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. Съразмерно с цената на предявените искове на заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 85.23 лв. При общ размер на разноските от 93, 38 лв - от които – 43,38
лв.- държавна такса и 50лв - юрк. възнаграждение, след съответно изчисление,
съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване
на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът
установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 85,23лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 327,05 лв,
съобразно направеното изменение на иска. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение,
направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8
(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна
сложност, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя
на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „А.“ ЕООД ЕИК
*********, с постоянен адрес ***, представлявано от *** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сума в общ размер на 1980,06 лева
за консумирана топлинна енергия, от които 1800,94 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2015 г. до 30.04.2017 г., както и 179,12 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.12.2015 г. до
11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД ЕИК *********, с постоянен адрес ***, представлявано от *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 85.23 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 7197 по описа за 2017г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД ЕИК *********, с постоянен адрес ***, представлявано от *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 327,05 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед за изпълнение № 4728 от 15.09.2017г.
по ч.гр.д. № 7197/2017г. на ПлРС за
сумата над 1800,94 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г., както и за
сумата над 179,12 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2015 г. до 11.09.2017 г.,
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: