№ 16386
гр. София, 31.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110167558 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано „ЕМ” ЕООД, с ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: гр.С, с ЕИК ........., представлявано от ........... против Б. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.С.
Твърди се от ищеца, че на 30.06.2008г. в гр. София е сключен Договор за
потребителски кредит по кредитни програми NQ РК082З0018 от 30.06.2008г. между С.......“
АД /........ с ЕИК ......, в качеството на кредитор и Б. П. М. с ЕГН **********. По силата на
този договор „С.......” ЕАД /........./ отпуска на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на 10000лв.(десет хиляди лева). Кредитополучателят се е задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в
договора.
Твърди се, че съгласно чл. 4.(1) главницата по кредита се олихвява с годишна лихва,
равна на сбора на Банковия Лихвен процент за кредити в национална валута на
Банката/БЛП/ плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 2,5%. за срока на
издължаване на кредита. към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 4,9%
годишно.
Твърди се, че кредитът се издължава на 120 месечни анюитетни погасителни вноски в
съответствие с погасителния план. Крайният срок за погасяване е 30.06.2018г. Твърди се, че
поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита, вземането е станало изцяло
изискуемо.
Твърди се, че междувременно на основание сключен Договор за прехвърляне на
парични вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към него между „.........” АД, с
ЕИК ...... и „Е” ЕООД, с ЕИК ........., задължението на Б. П. М. с ЕГН **********,
произтичащо от Договор за потребителски кредит по кредитни програми NQ РК082З0018 от
30.06.2008г., е изкупено от „ЕМ” ЕООД
Твърди се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за
1
задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че Кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане е „Е” ЕООД. Съгласно приложено пълномощно Цесионера
„Е” ЕООД е изрично упълномощен от Цедента - „.........” ЕАД, да извършва уведомяване от
името на Цедента. Уведомлението за цесия са изпратено на посочения в договора постоянен
адрес на Б. П. М. с ЕГН **********. Уведомлението е получено лично от нея на 26.01.2021г.
. Въпреки това, ищецът моли на основание чл.2З5 ал.З ГПК съдът да приемете, че
длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като
приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея по делото, ответникът получавал уведомлението, изходящо от „.........” ЕАД (стар
кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като става надлежно
уведомен за извършената цесия, доколкото имало възражения в тази насока.
Твърди се, че поради непогасяване на дължимите суми ,Е” ЕООД пристъпил към
принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до
Софийски Районен съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника за сумата: 6309,72лв., от които:-Главница 5000лв. част от общо дължимата
главница в размер на 10 000лв. и Лихва за забава — 1309,72лв. по претендираната главница/.
Било образувано частно гражданско дело № 70079/2021 г. по описа на Софийски Районен
съд, по което е издадена Заповед за парично изпълнение за претендираните суми. Срещу
издадената заповед ответникът Б. П. М. с ЕГН ********** е подал възражение, за което
ищеца бил уведомен със съобщение, надлежно връчено му на 15.11.2022г.
Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължи изпълнение по издадената
Заповед за изпълнение.
Въз основа на всичко гореизложено, ищецът твърди, че за него се е породил правния
интерес му да предяви иск за установяване на вземането по Договор за потребителски
кредит по кредитни програми № РК082З0018 от 30.06.2008г., за сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 70079/21г. по описа на Софийски
Районен съд, представляващи част от неизпълнено задължение по горепосочения
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между страните, че Б. П. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.С , дължи на
„Е” ЕООД - гр.София сумата: 6309,72лв., от които: главница — 5000лв. част от общо
дължимата главница в размер на 10 000лв.; лихва за забава — 1309,72лв. /за претендираната
главница/ за периода 31.12.2018г. до 02.12.2021г., представляващи част от неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК082З0018 от
30.06.2008г., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда-02.12.2021г., до окончателното изплащане
на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не депозира отговор на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства от една страна и от друга страна с
оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено решение по
спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното от
фактическа и правна страна:
Установява се, че въз основа на подадена заявление от ищеца – на 8.12.2021 година е
била образувано ч.гр.дело № 70079/2021 година по описа на Софийски районен съд.
Заповедният съд е уважил заявлението и е издал Заповед № 4017/7.2.2022 година за
изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил длъжникът Б. П. М., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес – град С да заплати на кредитора „Е“ ЕООД, ЕИК
........., със седалище и адрес на управление – град София, район Витоша, ж.к.“М“, ул.“Р №
4-6, представлявано от управителя ......... , следните суми:- сумата от 5000 лева,
представляваща част от дължимата пълна главница от 10 000 лева по Договор за
потребителски кредит по кредитни програми № РК08230018/30.06.2008 година, сключен
със „.........“ ЕАД, която се е сляла с „......“ АД, вземането по който договор е цедирано в
полза на заявителя, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението пред
2
заповедния съд – 08.12.2021 година до окончателното изплащане на сумата;- сумата от
1309,72 лева, представляваща договорна лихва върху главницата, дължима за периода от
31.12.2018 година до 08.12.2021 година;- сумата от 126,19 лева, представляваща сторените
по делото разноски за заплатена държавна такса.
Доказва се, че е бил сключен Договор за потребителски кредит по кредитни програми
№ РК08230018/30.06.2008 година, сключен със „.........“ ЕАД, която се е сляла с „......“ АД на
25.6.2019 година, вземането по който договор е цедирано в полза на ищеца, за която цесия
ответницата е била уведомена.
Доказва се, че договорът е с настъпил падеж на 30.6.2018 година, като ответникът не
доказва да е погасил вземането на ищеца по договора.
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна,
че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
В настоящето производство е предявен установителен иск с правна квалификация
чл.422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД – по
отношение на претенцията за главница, и с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка
с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
По отношение на предявената претенция за присъждане на законна лихва върху
процесното вземане от момента на подаване на заявлението пред заповедния съд до
окончателно изплащане на вземането, правната квалификация е чл. 86 от ЗДД.
Заявената искова претенция е допустима като заявена от лице, което твърди и доказва
правен интерес пред местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана по
същество.
Предвид разпоредбата на чл.239 от ГПК като съобрази, че съдебните книжа са връчени
на ответника, че същият не е подал отговор на исковата молба, сторено е искане от страна на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като от събраните доказателства съдът
приема и иска за вероятно основателен, настоящият съдебен състав не е длъжен да
произнася мотиви по същество. Въпреки това, за пълнота на изложението съдът следва да
посочи, че ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК
установи основателността на претенцията си, което не беше оборено от призования да брани
правата си – ответник.
По разноските
С оглед изхода на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените от последния разноски в настоящето производство – по аргумент от
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, които от доказателствата по делото се установява, че са в
размер, както следва: 126,19 лева – заплатена държавна такса пред заповедния съд и 126,19
лева – заплатена държавна такса пред исковия съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД,
и чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ЕМ” ЕООД, с ЕИК
........., със седалище и адрес на управление: гр.С, с ЕИК ........., представлявано от ........... и Б.
П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.С, че съществува вземане на „ЕМ” ЕООД, с ЕИК .........,
със седалище и адрес на управление: гр.С, с ЕИК ........., представлявано от ........... и Б. П. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр.С дължи на „ЕМ” ЕООД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр.С, с ЕИК ........., представлявано от ........... сумите, за които е била издадена
Заповед № 4017/7.2.2022 година за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело № 70079/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: - сумата от
5000 лева, представляваща част от дължимата пълна главница от 10 000 лева по Договор за
потребителски кредит по кредитни програми № РК08230018/30.06.2008 година, сключен
със „.........“ ЕАД, която се е сляла с „......“ АД, вземането по който договор е цедирано в
полза на „Е“ ЕООД, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението пред
заповедния съд – 08.12.2021 година до окончателното изплащане на сумата;- сумата от
1309,72 лева, представляваща договорна лихва върху главницата, дължима за периода от
3
31.12.2018 година до 08.12.2021 година.
ОСЪЖДА Б. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С да заплати на „ЕМ” ЕООД, с
ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.С, с ЕИК ........., представлявано от ...........
сумата от 126,19 лева, представляваща сторените по ч.гр.дело № 70079/2021 година по
описа на Софийски районен съд разноски за заплатена държавна такса и сумата от 126,19
лева, представляваща сторените по гр.дело № 67558/2022 година по описа на Софийски
районен съд разноски за заплатена държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи на отмяна по реда
на чл.240 от ГПК – в едномесечен срок от връчването му на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4