№ 4
гр. гр.Несебър, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря М. Д. Ш.
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Административно наказателно
дело № 20232150200750 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „М.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – Изток, хотел „К.**, представлявано от
управителя – М. В. С., чрез адв. М. Б. от АК - Благоевград, срещу наказателно
постановление № 004155/06.10.2023 г. на директора на директора на Регионална
дирекция /РД/ за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна
дирекция /ГД/ „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 206, ал. 1 от Закон за туризма /ЗТ/, за
извършено нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ, е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева.
Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, немотивираност, издадено в нарушение на
административно-производствените правила и материалния закон. Твърди се неяснота
на фактическите констатации на наказващия орган, доколкото не било изрично
посочено защо провереният обект е приет за туристически, въз основа на какви
доказателства, като не било посочено и мястото на извършеното нарушение. Прави се
оплакване за ограничаване възможността на жалбоподателя да се защити, доколкото се
твърди, че от АУАН не ставало ясно коя хипотеза на чл. 114, т. 1 от ЗТ се счита, че е
била нарушена. Аргументира се, че на наказващия орган са били предоставени
надлежни доказателства за течаща процедура по чл. 130, ал. 1 от ЗТ за категоризация,
които били неправилно оценени в хода на администратичнонакателното производство.
Сочи се, че обектът законосъобразно е осъществявал туристическа дейност, съобразно
предназначението си, като жалбоподателят заявил преди изтичане срока на
удостоверението за категоризация пред компетентното Министерство на туризма
продължаване на категоризацията, предоставил възможност на нарочната комисия да
посети обекта и не следвало да разполага с временно удостоверение за открита
1
процедура по категоризация. Прави се оплакване за допуснато от наказващия орган
нарушение на чл. 52, ал. 4 от АПК, доколкото не било разгледано своевременно
подадено от жалбоподателя възражение срещу АУАН.
Наказващият орган депозира писмо с вх. № 11208/29.11.2023 г. по делото, с
която взема становище за неоснователност на жалбата.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява не се представлява от законния си представител и упълномощения
адвокат. Депозира писмено становище вх. № 11944/20.12.2023 г., с което моли за
разглеждане на делото в отсъствието на представител, поддържа депозирана жалба
поставя въпроси към допуснатия до разпит свидетел и излага становище по съществото
на спора, като оспорва компетентността на актосъставителя.
Насрещната страна по жалба – директора на директора на РД за областите
Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП,
чрез процесуалния си представител – юрк. Джеджева, оспорва жалбата и изразява
становище за неоснователността й пред съда, в съдебно заседание. Представя писмени
доказателства и ангажира показанията на един свидетел. Развива подробни мотиви в
подкрепа на тезата си, а именно за доказаност на нарушението по безспорен начин и
обоснованост на обжалвания акт. Моли, обжалваното постановление да бъде
потвърдено с крайния съдебен акт като законосъобразно и правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Дружеството-жалбоподател „М.“ ООД стопанисвало през лятото на 2023 г.
хотел „К.“ в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - Изток, за който било издадено
удостоверение № РК-19-11322за категория „Три звезди“ /л. 41 от делото/ от
Министерството на туризма, с дата на издаване 09.07.2018 г. и срок на валидност – до
09.07.2023 г. На 12.06.2023 г. от жалбоподателя било подадено заявление-декларация с
вх. № Т-81-00-192 до Министерството на туризма, с което било поискано да се
потвърди категоризирането в обекта, дадено с удостоверението, валидно до 09.07.2023
г. На 02.08.2023 г., на място в обекта била извършена проверка от служители при
Министерството на туризма, документирана с констативен протокол за категоризиране
на място за настаняване /л. 42 – 44 от делото/, като при проверката се констатирало, че
обектът съответства на категория „ТРИ“ звезди и може да му бъде определена такава
категория. С писмо от 18.08.2023 г. /л. 6 от делото/ дружеството-жалбоподател било
уведомено от Министерството на туризма, че във връзка с извършената проверка на
място от 02.08.2023 г. предстои издаване на удостоверение за вид и категория на хотел
„К.“ за нов 5-годишен срок, за което ще бъде своевременно уведомено.
Междувременно, на 08.08.2023 г. св. М. И. - главен инспектор в КЗП – РД гр.
Бургас участвала в извършването на проверка в туристически обект хотел „К.“ в гр.
Несебър, к.к. Слънчев бряг - Изток, за резултатите от която бил съставен констативен
протокол № К-2715502 от 08.08.2023 г. /л. 28 – 31 от делото/. По време на проверката
се констатирало, че в обекта се извършва туристическа дейност, но липсва
удостоверение за утвърдена категория, тъй като срокът на действащото бил изтекъл на
09.07.2023 г. От представител на жалбоподателя на проверяващите били представени
заявление за категоризация от 12.06.2023 г. до Министерство на туризма и протокол от
2
02.08.2023 г. на Министерство на туризма. С писмо изх. № Б-030897/16.08.2023 г.,
получено на 17.08.2023 г., жалбоподателят бил поканен за съставяне и връчване на
АУАН на 18.08.2023 г. в 11,00 часа в гр. Бургас, ул. „Гаров“ № 18. На посочената дата
се явил пълномощник на жалбоподателя – Д.П., предвид което и при събраните данни
св. И. съставила на дружеството АУАН № 004155/18.08.2023 г. при условията на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН, връчен на пълномощника без вписано възражение на същата дата и
за това, че жалбоподателят извършва туристическа дейност – хотелиерство в
некатегоризиран обект, без временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране – нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ. Въз основа на АУАН е издадено
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива АУАН №
004155/18.08.2023 г.; констативен протокол № К-2715502/08.08.2023 г.; фискален бон
от 01.08.2023 г.; електронно писмо вх. № Б-00-248/18.08.2023 г. на КЗП от началник-
отдел „Регулаторни механизми в туристическата дейност“, дирекция
„Концесиониране, наемна и регулаторна дейност в туризма“ при Министерство на
туризма; писмо изх. № Т-81-00-192/18.08.2023 г. на директора на дирекция
„Концесиониране, наемна и регулаторна дейност в туризма“ при Министерство на
туризма; писмо изх. № Б-03-897/16.08.2023 г. на директора на РД за областите Бургас,
Сливен и Ямбол със седалище Бургас към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП;
нотариално пълномощно рег. № 2091/16.02.2023 г. по описа на нотариус Стоян
Ангелов, рег. № 208 при НК, район на действие – РС Несебър; удостоверение № РК-
19-11922/09.07.2018 г. на министъра на Министерство на туризма; констативен
протокол за категоризиране на място за настаняване от 02.08.2023 г. на експертна
работна група при Министерство на туризма; електронна справка с единната система
за туристическа информация на х-л „К.“ от 08.08.2023 г.; ценоразпис „Лято 2023“ на х-
л „К.“. Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на
разпитания по делото актосъставител – св. И., която потвърждава фактите, описани в
констативния протокол и АУАН. Всички доказателства са непротиворечиви и си
кореспондират помежду си, поради което се налага извод, че фактическата обстановка
се е развила по описания начин. Установената фактическа обстановка не се оспорва и
от жалбоподателя, като неговите възражения са концентрирани върху правната страна
на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен
да издава НП със заповед № 7/06.01.2023 г. на председателя на Комисия за защита на
потребителите/ и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Компетентността на
актосъставителя М. И. е установена с представена от наказващия орган по делото
заповед № 384 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП, която не е оспорена от
жалбоподателя. Не могат да се споделят съображенията на жалбоподателя, че
заповедта не индивидуализира надлежно оправомощения актосъставител. Видно от
съдържанието на документа, на актосъставителя, посочен с три имена, е предоставена
териториална компетентност за съставяне на АУАН за нарушения на територията на
обл. Бургас, Сливен и Ямбол. Същевременно, при снемане самоличността на св. И., с
оглед разпита по делото, съдът констатира, че същата заема именно длъжността
главен инспектор в КЗП – РД гр. Бургас и се легитимира с документ за самоличност с
посочените в заповедта три имена. Така се налага извод, че заповедта в достатъчна
3
степен индивидуализира оправомощения актосъставител, за да може да се заключи, че
се касае до личността на св. И..
Съдът, след осъществена служебна проверка, намира, че при издаване на АУАН
и наказателното постановление са спазени и императивните разпоредби на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в
хода административнонаказателното производство, които да влекат отмяна на
постановлението.
Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закон за туризма /ЗТ/
хотелиерството е „туристическа дейност“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗТ установява
видовете „туристическите обекти“, като т. 1 на същата норма определя местата за
настаняване по класове. В този ред на мисли и с оглед събраните в рамките на
административнонаказателното производство доказателства, приобщени и по
настоящото дело, а именно – удостоверение за категоризация, справка с единната
система за туристическа информация на х-л „К.“ от 08.08.2023 г. и ценоразпис „лято
2023“ на х-л „К.“ /л. 41, 45-46 от делото/, правилно и законосъобразно наказващият
орган е приел, че провереният обект представлява туристически такъв, като
възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл се явяват несъстоятелни. Не могат да
се споделят и оплакванията за неясно описание на мястото на извършване на
твърдяното нарушение в НП, доколкото видно от съдържанието на същото е коректно
посочено – х-л „К.“, гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – Изток и съвпада с посоченото в
удостоверението за категоризация на обекта. Така, противно на посоченото в жалбата,
се установява законосъобразност на констатациите на наказващия орган в НП, а
именно, че х-л „К.“ е туристически обект по смисъла на Закона за туризма, като
съгласно чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗТ лицето, извършващо хотелиерство в туристически
обект, е длъжно да предоставя туристически услуги в категоризиран или регистриран
туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране. Т.е. дружеството-жалбоподател следва да
предоставя хотелиерски услуги в проверения обект при наличието на действаща
категоризация и/или временно удостоверение за открита процедура за категоризация.
Тези обстоятелства се установяват и от представените от жалбоподателя доказателства,
доколкото от приложено към жалбата писмо на Министерство на туризма /МТ/,
съдържащо се и по административнонаказателната преписка, хотел К. е бил
категоризиран именно от МТ с три звезди. В този смисъл са и събраните гласни
доказателствени средства – показанията на св. И., която заявява пред съда, че по време
на проверката представители на жалбоподателя са предоставили на проверяващите
доказателства за инициирана процедура по категоризация за три звезди пред МТ.
Относно възражението за допуснато съществено нарушение на процедурните
правила, изразяващо се в липса на произнасяне от наказващия орган по реда на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН и във връзка със своевременно направено възражение срещу АУАН на
основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира същото за недоказано. Действително с
процесната жалба е представено извлечение от ССЕВ за изпратено на 31.08.2023 г.
писмо на адв. Б. до КЗП, като едно от приложенията към него е наименовано
„възражение АУАН 004155“. Това обаче не е достатъчно, за да се заключи, че пред
наказващият орган са изложени възражения, още по-малко да се установи тяхното
съдържание. Дори да се приеме, че наказващият орган е пропуснал да разгледа
възражения на жалбоподателят срещу АУАН, то не би могло да се приеме, че подобен
пропуск съставлява съществено нарушение на процедурните правила, влечащо отмяна
на НП, доколкото жалбоподателят разполага с гарантираното право да получи
произнасяне от съда по всичките си възражения и оплаквания в настоящото съдебно
производство. В този смисъл, следва да се посочи, че на съда не е предоставено от
жалбоподателя изрично възражение срещу АУАН, предвид което и съдебната преценка
4
е ограничена до оплакванията, изложени в жалбата.
Съдът, след като съобрази приложимото законодателство, намира обжалваното
наказателно постановление за материално законосъобразно по следните съображения:
Съгласно чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма на наказание подлежи лице, което
предоставя туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически
обект по чл. 3, ал. 2, т. 1-3. В случая жалбоподателят е наказан за това, че на 08.08.2023
г. предоставял туристически услуги в стопанисван от него туристически обект - хотел,
който разполагал с 44 стаи и 92 легла, но не бил категоризиран, съгласно изискванията
на чл. 114, т. 1 от ЗТ.
По делото няма спор, че за процесния обект е било издадено удостоверение за
категоризация № РК-19-11922/09.07.2018 г. на министъра на Министерство на туризма,
със срок на валидност – 09.07.2023 г. Според чл. 133, ал. 3 от ЗТ в срок до три месеца
преди изтичането на 5-годишния срок лицето следва да подаде заявление-декларация за
потвърждаване на категорията на обекта или да получи категория, различна от
определената му до момента, както и да заплати такса за извършване на проверка на
място в туристическия обект съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3. Категорията на
обектите се прекратява с изтичането на срока. Т.е. за жалбоподателя е съществувало
задължение най-късно три месеца преди 09.07.2023 г. да поднови удостоверението си
за категоризация. Самата процедура по потвърждаване на категоризацията е уредена в
чл. 133 от ЗТ. Както се посочи - в срок до три месеца преди изтичането на срока лицето
следва да декларира желанието си по реда на чл. 133, ал. 3 от ЗТ. Съгласно чл. 133, ал.
4 от ЗТ в случай че съответното лице не предприеме действията по ал. 3 в указания му
срок, категорията на обекта се прекратява с изтичането на срока. В този случай за
същия обект нова категория може да бъде определена по реда на чл. 129 и чл. 130.
В настоящия случай по делото не е спорно, че жалбоподателят е инициирал
производство по категоризация пред Министерство на туризма със заявление вх. № Т-
81-00-192/12.06.2023 г. Спорният въпрос е, дали посоченото заявление е инициирало
законосъобразна процедура по реда на чл. 133, ал. 3 от ЗТ.
Предвидената в чл. 133, ал. 3 – ал. 8 от ЗТ процедура, предполага,
предоставящото хотелиерски услуги лице да поиска потвърждение на категорията,
определена за туристическия обект, в срок до три месеца преди изтичане на 5-
годишния срок на удостоверението за категоризация, в случая – в срок до 09.04.2023 г.
Логиката на законодателя е в тримесечния срок до изтичане валидността на
определената за обекта категория да се констатира от компетентния орган, дали
обектът съответства на изискванията за декларираната категория, като само след
извършена констатация по реда на чл. 133, ал. 6 от ЗТ могат да настъпят предвидените
в закона последици, а именно – продължаване досегашната категория на обекта или
определяне на нова категория за 5-годишен срок. В противен случай и при пропускане
на срока за иницииране на производство по продължаване на категорията по чл. 133,
ал. 4 от ЗТ, съгласно закона и както бе посочено по-горе, категорията на обекта се
прекратява с изтичането на срока на удостоверението, като в този случай за същия
обект нова категория може да бъде определена по реда на чл. 129 и 130. /в този смисъл
е и решение № 806 от 27.07.2023 г. по к. адм. н. д. № 948 / 2023 г. на XVI състав на
Административен съд – Бургас/
Съдът във връзка с гореизложеното намира, че именно такъв е процесният
случай. Жалбоподателят е заявил пред Министерство на туризма процедура по
категоризация на 12.06.2023 г. или по-малко от месец преди изтичане срока на
валидност на удостоверение за категоризация № РК-19-11922/09.07.2018 г. и извън
срока по чл. 133, ал. 4 от ЗТ. При това положение за съда се налага извод, че
жалбоподателят не е инициирал надлежно процедура по реда на чл. 133, ал. 3 и
5
следващите от ЗТ за потвърждаване на категоризация, а е стартирал нова процедура за
категоризация по реда на чл. 129 и чл. 130 от ЗТ. Този извод на съда не търпи
изменение и предвид ангажираните от жалбоподателя писмо на МТ от 18.08.2023 г. и
протокол от проверка от 02.08.2023 г. Напротив, видно от протокола, проверката е
извършена на основание чл. 130, ал. 5 и ал. 6 от ЗТ или в процедура по първоначално
определяне на категория. В същият смисъл са и изявленията на компетентното МТ,
съдържащи се в писмо от 18.08.2023 г., а именно, че по заявление вх. № Т-81-00-
192/12.06.2023 г. на жалбоподателя е открита процедура по подновяване на категория,
не потвърждаване/продължаване, в изпълнение на която предстои издаване на
удостоверение за категория на х-л К., а не акт за продължаване категорията на обекта
по реда на чл. 133, ал. 6, изр. 2 от ЗТ. Впрочем, самият жалбоподател излага
противоречащи твърдения в жалбата, като веднъж заявява, че е стартирал процедура по
продължаване на категоризацията, а впоследствие се позовава на процедура по чл. 130,
ал. 1 от ЗТ – за определяне на вид и категория за обект.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че поради пропускане на
законоустановения срок по чл. 133, ал. 4 от ЗТ за предприемане от жалбоподателя на
действията по чл. 133, ал. 3 от ЗТ, са настъпили предвидените законови последици –
категорията на обекта х-л К. се е прекратила с изтичане на срока на удостоверение за
категоризация № РК-19-11922/09.07.2018 г. – на 09.07.2023 г., на основание и чл. 137,
ал. 1, т. 1 от ЗТ. Изричен акт за прекратяване на категорията е предвиден единствено в
хипотезите на чл. 137, ал. 1, т. 2 – 10 ЗТ, като настоящият случай не попада в тези
хипотези. Същевременно към датата на процесната проверка 08.08.2023 г. не се
установява по делото обектът да е разполагал с временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране по смисъла на чл. 130, ал. 1 от ЗТ, въпреки наличните
доказателства, че такава е била в ход. В тази връзка следва да се посочи, че приетият по
делото протокол на комисия при КЗП от 02.08.2023 г. не може да се приравни на
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. /в този смисъл и
решение № 64 от 27.01.2023 г. по адм. д. № 1939 / 2022 г. на VIII състав на
Административен съд – Бургас; Решение № 10698 от 07.11.2023 г. по адм. д. № 2812 /
2023 г. на Върховен административен съд; Решение № 1526 от 4.10.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1051/2017 г./
От изложеното може да се направи извод, че към 08.08.2023 г. жалбоподателят е
извършвал хотелиерство в туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗТ, като
обектът х-л К. не е бил категоризиран и не е разполагал с издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране, предвид което дружеството -
жалбоподател безспорно е осъществило състава на нарушението по чл. 114, т. 1 от ЗТ.
Съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че съществува
неяснота относно квалификацията на нарушението в АУАН, респ. НП. Разпоредбата на
чл. 114, т. 1 от ЗТ въвежда задължение за извършване на регламентираната в закона
дейност при наличие на действаща категория /вкл. временна/ или регистрация,
съобразно характеристиките на обекта, в който се осъществява. Не се касае до
различни форми на нарушението, а до едно и също нарушение, което според вида
обект е свързано с различен по вид разрешителен/удостоверителен или регистрационен
акт. При това положение и за процесния обект, съобразно описанието му, единствено
възможна форма на нарушението е упражняване на дейност при липса на действаща
категория, предвид което съдът намира, че не се установява неяснота в квалификацията
на нарушението, довела до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
За извършеното нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ законодателят, с разпоредбата
на чл. 206, ал. 1 от ЗТ, предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000
лева до 10 000 лева. В случая, наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция
6
в минималния предвиден размер, а именно в размер на 1000 лева.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се
потвърди изцяло, като законосъобразно и правилно.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния
представител на Комисия за защита на потребителите и на основание чл. 63д, ал. 4 и
ал. 5 от ЗАНН в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, следва да се присъдят
направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението (вр. чл. 37 от ЗПП) за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 150 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в
тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до
извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Посочената
сума следва да се присъди в полза на Комисия за защита на потребителите, доколкото
последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас (като
териториално поделение) и нейния директор – арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 2, ал.
2 и чл. 13, т. 1, б. „д“ от Устройствен правилник на Комисия за защита на
потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация вр. пар. 1,
т. 6 от ДР на АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 и чл. 63д,
ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 004155/06.10.2023 г. на
директора на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол
със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита
на потребителите, с което на „М.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – Изток, хотел „К.**, представлявано от управителя –
М. В. С., на основание чл. 206, ал. 1 от Закон за туризма, за извършено нарушение на
чл. 114, т. 1 от Закон за туризма, е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК ***, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН да
заплати на Комисия за защита на потребителите към министъра на икономиката и на
нейната администрация сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени по
делото разноски - юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода на делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7