№ 859/14.11.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ
ВИДЕВ 2. ДИЯНА
ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар
|
Радослава Цоневска |
и с участието |
|
на прокурора
|
Георги Кацаров |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДИЯНА
ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
|
по к.н.а.х.
дело № 850 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във
вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
по касационна жалба на И.М.П.,***, чрез адв. С.П., против Решение № 359 от
04.08.2022 г., постановено по анд № 20225220200782 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Пазарджик.
С обжалваното решение
е потвърден Електронен фиш Серия К № 5618182, издаден от ОД на МВР – Пазарджик,
с който на И.М.П. е наложена глоба в размер на 50,00 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Моли се да
бъде отменено решението на районния съд и да бъде постановено друго, с което да
бъде отменен електронният фиш. Изложени са подробни съображения за нарушение на
чл. 39, ал. 2 от ЗАНН при издаване на електронния фиш, респ. при постановяване
на оспореното решение, както и за нарушение на административнопроизводствените
правила при издаване на оспорения фиш – значителна забава във времето и липса
на веществени доказателства за извършване на нарушението.
В
съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е молба
с вх. № 8025/11.10.2022 г. от адв. П., с която по подробно изложени съображения
се иска отмяна на постановения съдебен акт. Направено е искане за присъждане на
съдебни разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пазарджик, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват. В писмена защита с вх. № 8214/17.10.2022 г. е изложено становище за неоснователност на касационната жалба. Моли
касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд
да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на размера на
претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в
сила.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни
изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
С решението си
Районен съд – Пазарджик е потвърдил Електронен фиш Серия К № 56118182, издаден
от ОД на МВР – Пазарджик, с който на И.М.П. е наложена глоба в размер на 50,00
лева.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че на 18.02.2022 г., в 16:15
часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, в посока от град
Пловдив към град София, жалбоподателят е управлявал л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № ***,
като се е движил с превишена скорост от 152 км/час, при максимално допустима за
движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана
с автоматизирано техническо средство – радарна система „MULTA RADAR” №
00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 157 км/час, т.е.
превишение на скоростта от 17 км/час, но от това превишение били извадени 3%,
т.е. 4,71 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически
допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост
над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало
превишението от 12 км/час. Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав напълно споделя мотивите на районния съд като препраща към тях на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Във връзка с конкретно изложените мотиви от касационния
жалбоподател в касационната жалба и в представеното становище, настоящият
състав намира следното: Електронният фиш е издаден в законоустановените
срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя
издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4,
изр. 2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото
средство, изведени на фотосите. Описано е нарушението по време, място и
констатирано превишение на скоростта, а именно че на 18.02.2022 г., в 16:15
часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, в посока от град
Пловдив към град София, жалбоподателят е управлявал л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № ***
като се е движил с превишена скорост от 152 км/час, при максимално допустима за
движение по автомагистрала от 140 км/час, засечен с автоматизирано техническо
средство – радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B.
Посочени са нарушената разпоредба /чл. 21 ал.1 от ЗДвП/,
санкционната разпоредба /чл. 182 ал.2, т.2 от ЗДвП/, както и наложената глоба
по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и
техническото средство, с което е извършено заснемането и е засечена превишената
скорост. Посочено е каква е била разрешената скорост в конкретния пътен
участък, а и от посоченото място на извършване на нарушението във фиша става
ясно, че се касае за засечена скорост извън населено място, където максимално
допустимата скорост на движение е 140 км/ч.
Работният режим на АТСС е посочен в изготвения протокол
за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, видно от който е, че
техническото средство е работело в режим на измерване „С“ - стационарен, при
общо ограничение на скоростта от 140 км/ч за движение извън населено място, по
магистрала, като са били засичани приближаващите към него автомобили. Правилно
в електронния фиш е посочена стойността на установената превишена скорост - 152
км/ч, след отчитането на толеранса от минус 3 % и стойността на превишението -
12 км/ч.
От моментния фотос, придружаващ електронния фиш, имащ
статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, може да се заключи, че снимката, заснета от техническото средство, с
което е било регистрирано нарушението е напълно валидна и изготвена в
съответствие с техническите изисквания. Визираните реквизити в долната част на
фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на
извършване на нарушението. Засичани са били приближаващите се автомобили.
Действително на този фотос, освен заснетия автомобил на жалбоподателя има
заснет на по-заден план и още едно превозно средство - камион. От съдържанието
на фотоса обаче става ясно както в коя лента се
е движело процесното МПС – лек автомобил на жалбоподателя, така и че
АТСС е засякло и регистрирало нарушение именно на лекия автомобил, което е
автоматично отразено в съдържанието на снимката – лента № 2, вид – лек. Виден е
и идентификационния номер на конкретното АТСС, с което е извършено заснемането
- 00209D32F68B, като за същото са представени доказателства за преминала
техническа проверка от компетентния орган.
На следващо място, настоящият състав намира, че в случая
забавянето в издаването на електронен фиш не съставлява нарушение на
административно производствените правила от вида на съществените, което да
опорочава процедурата по издаване на фиша до степен незаконосъобразност. Според
правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е
съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта.
В случая единствено забавата в издаването на акта – електронния фиш не може да
се приеме, че е такова нарушение, което ако беше издаден няколко дни по-рано
щеше да има друго съдържание.
Не на последно място, настоящият състав намира за
неоснователно и последното твърдение на касационния жалбоподател за нарушение
на чл. 39 от ЗАНН при издаване на електронния фиш. Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените
контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до
50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността
на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението,
нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния
орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на
финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На
нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. Тази
разпоредба касае всякакви нарушение на действащото законодателство, за които е
предвидена санкция, но съставляват маловажен случай. Тя не касае единствено
Законът за движение по пътищата. От друга страна чл. 39, ал. 3от ЗАНН гласи, че
за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Ал. 3 не касае наличието на маловажност и не установява такъв критерий,
противно на твърденията на касатора, че в случая глобата в размер до 50 лева ще
следва да е касателна към маловажни случаи на нарушения. Ал. 3 установява
единствено, че фишове могат да бъдат издавани и над необжалваемия минимум. В
допълнение към горното, конкретно в Закона за движение по пътищата, който се
явява специален по отношение на ЗАНН, що се касае до издаване на електронни
фишове за нарушение на ограниченията на скоростта, е разписано какво е
съдържанието и каква е процедурата по издаване на електронен фиш и за кои
конкретни нарушения - чл. 189, ал. 4-
ал. 15 от ЗДвП.
В заключение
касационната инстанция приема, че при установяване на
нарушението и провеждане на особената административно-наказателна
процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени
нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът
му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно,
като наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП по вид
и размер на наказанието и на констатираното превишение на
скоростта за движение, вкл. като е отчетено намалението с 3 %, което е в полза
на жалбоподателя.
Като
е потвърдил електронния фиш, районният съд е постановил
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на
ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради
което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във
вр. чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да
заплати на ОД на МВР гр. Пазарджик възнаграждение в размер на 80 лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 359 от 04.08.2022 г., постановено по анд № 20225220200782 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА
И.М.П., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Пазарджик сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда
размер.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.