ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260026/18.01.2021г.
гр. Варна,18.01.2021г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 541/20г., намира следното:
Настоящото
производство е образувано по частна жалба, подадена от В.Б.И. ***, насочена
против определение № 3918/25.11.20г., постановено по гр.д. № 2288/20г. на ВОС,
в частта му, с която е оставено без уважение искането му за освобождаване от
заплащане на разноски в производството по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Счита се, че с този акт се преклудира за ищеца възможността да има достъп до
справедлив съдебен процес. Сочи, че е представил достатъчно писмени
доказателства, от които да се направи извода, че ищецът не е в състояние да
заплаща по делото такси и разноски. С обжалвания акт съдът безвъзвратно е лишил
ищеца от възможността да иска събиране на доказателства чрез изготвянето на
експертни заключения, поради което И. ще е възпрепятстван да установи по
категоричен начин твърденията си с оглед невъзможността да се възползва от
специални знания и умения на експерт. Претендира се отмяна на определението в
обжалваната му част и уважаване на молбата за освобождаване на ищеца от
разноски в производството по делото.
Препис от частната
жалба не е изпращан на насрещната страна, тъй като от една страна на същата не
е изпращан препис от исковата молба, а от друга страна - имайки
предвид предмета на иницииращата инстанционната проверка частна жалба.
Частната
жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на
обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Първоинстанционното производство е било
образувано въз основа на подадената от В.Б.И. искова молба, уточнена с молба от
08.09.20г., с която се претендира осъждането на Община Варна да му заплати
сумата от 25 001 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
действия и бездействия на служители на ответника, изразяващи се в
непредприемането на никакви действия във връзка със спиране на незаконно
изградените в съседство с постройката на ищеца строежи; в неподаването на
сигнали до РДНСК-Североизточен район; в липсата на отговор от кмета на общината
във връзка с нарушения на хигиенно-защитната зона /ХЗЗ/ на гробищен парк
„Аспарухово“ по повод сигнал на ищеца до МЗ; в издаването на разрешения за
строеж в зона, в която е забранено това да се осъществява; в разрушаването на
гаража му, външната част на оградата на поземления имот и отводнителната
канавка; в подмяна на ел. трасе и изграждане на улично осветление, подпорни
стени и мост от общинския бюджет в полза на собственици на незаконни имоти; в
промяна на ивицата на ХЗЗ чрез недопустимото ѝ намаляване; в неизпълнение
на предписанията, дадени с влязло в сила решение на ВАС за възстановяване на
ХЗЗ. От тези действия и бездействия на служителите на ответника ищецът се е
почувствал безпомощен и с накърнено достойнство, преживял е стрес, безсъние и
психически тормоз от съседите.
От представените от ищеца писмени
доказателства към молбата му до съда за освобождаване по делото от внасянето на
такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК се установява, че същият е на
71-годишна възраст, с 91% трудова неработоспособност без чужда помощ,
пожизнено. Ищецът притежава в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“, № 87Б недвижим имот с площ от 85 кв. и гараж с площ от 22 кв.м.;
получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 551.47 лв. месечно,
притежава лек автомобил м. „Пежо 405“, с първоначална регистрация от 1990г.,
разведен е, живее с пълнолетния си син, който понастоящем е трудово ангажиран.
Имотът е ипотекиран за обезпечение на получен банков кредит, за погасяването на
който ищецът е представил доказателства с частната жалба, че погасява месечно
между 200лв. и 240 лв.
С необжалваната част от определението си
първоинстанционният съд е освободил ищеца от внасянето на ДТ, която съобразно
цената на иска възлиза на 1000.04 лв.
С оглед на горните обстоятелства настоящият
състав на съда намира, че определението в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено. Това е така, защото ищецът притежава имот и минимални доходи от
пенсия в размер на 551.47 лв., както и стар автомобил. В действителност същият
не е в трудоспособна възраст и страда от хронично заболяване, но същевременно
при минимални размери на разноските, същият би могъл да ги поеме. Към
настоящият момент по делото липсва произнасяне по доказателствени искания на
ищеца, които да са свързани с конкретен размер на задължение за плащане на
парични суми за разноски. Последните могат да бъдат най-различни в зависимост
от доказателственото искане и способите за събиране на съответното
доказателство – възнаграждението на свидетел по чл. 168 от ГПК е в зависимост
от това дали същият е трудово ангажиран и какъв е получавания размер на трудово
възнаграждение; възнагражденията на вещите лица са в зависимост от сложността
на задачата, времето, което е необходимо за изпълнението ѝ, използването
на материали и консумативи и много други обстоятелства.
При това положение следва да се приеме, че
при допускането на конкретно доказателство и определянето на размер на
необходимите за събирането му разноски, дължими от ищеца, въз основа на
отправено от последния искане, съдът може да направи конкретна преценка относно
възможността дали В.И. има достатъчно средства да ги заплати, след което отново
да се произнесе.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№ 3918/25.11.20г., постановено по гр.д. № 2288/20г. на ВОС, в частта му, с която
е оставено без уважение искането на В.Б.И. *** за освобождаване от заплащане на
разноски в производството по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба пред ВКС при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.
2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: