РЕШЕНИЕ
№ 998
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300500544 по описа за 2022 година
-ти
Обжалвано е решение № 262680/30.12.2021г. на Пловдивския районен съд, Х
гр. с., постановено по гр. д. №15916/20г., с което се обявава за нищожен, на осн. чл.26,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК – противоречие със закона, по иска предявен от М. С. Б. ЕГН
********** с адрес *** против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление: *** договора за заем № ***/18.02.2019г.
Жалбоподателят „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: *** счита обжалваното решене за недопустимо и моли съда да го
обезсили като при условията на евентуалност моли съда да го отмени като неправилно
по съображения, изложени в жалбата. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваeмата М. С. Б. ЕГН ********** чрез адв. Е.И. счита жалбата за
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал2 от ЗАдв.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Относно възражението за недопустимо решение. Според жалбоподателят
обжалваното решение е недопустимо, защото съдът не е съобразил, че нищожността на
отделна част от договора не влече нищожност на целия договор, когато тя е заместена
1
по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недейстиветелните ú части. Всъщност това са
възражения против правилността на първоинстанцционното решение, но не може да
обоснове неговата недопустимост. Ето защо решението е допустимо и спорът следва да
се разгледа по същество.
От представения по делото препис от договор за потребителски кредит № ***се
установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. ***предоставя 2 000лв.
със срок на кредита 24 месеца, при годишен лихвен процент 38.30% и годишен
процент на разходите 49.89%. Освен тези суми кредитополучателят В.И. Ч., която в
договора е назована като клиент, следва да заплати и възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в общ размер на 1 932лв.
Кредитополучателят прави възражения за нарушаване на нормите на чл. 11, ал.1,
т.9 и т. 10 от ЗПК свързани с размерите на годишния процент на разходите и
предварителната информация във връзка с параметрите на договора.
Според нормата на чл. 19, ал.1 от ЗПК в ГПР се включват и всякакъв вид
възнаграждения, каквото безспорно е и възнаграждението за обсъждания пакет за
допълнителни услуги. След като този вид разходи следва да бъде включен в ГПР, но
това не е направено в процесния договор, то реалния му размер е по – голям от размера
посочен в чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК. Тук следва да се добави и обстоятелството, че в самия договор за потребителски
кредит на стр.1 изр. последно е посочено, че кредиторът не събира никакви такси за
разглеждане и усвояване на кредита, а в т.1 от споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги е уговорено, че първата услуга, за която се дължи
обсъжданото възнаграждение е за точно обратното на посоченото в договора, а именно
за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит.
Относно размерът на годишния процент на разходите пред въззивния съд бе
прието заключение на счетоводна експрертиза с вещо лице М. А., от чието неоспорено
заключение се установява, че при месечна вноска от 200.43лв., включваща стойността
на пакета за допълнителни услуги ГПК е равен на 170%.
Изложеното налага извода, че такъв размер на годишния процент на разходите
надхвърля максималния размер посочен в нормата на чл. 19, ал.4 от ЗЗП и затова
посечата клауза от процесния договор е недействителна по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Ето защо исковът е основателен и следва да се уважи.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да разноски на адвокат Е. И.
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 427лв.,както е поискано в сипсъка
2
на разноските, като възражението за прекомерност на размера на възнаграждението е
неоснователно доколкото посочения размер е под минимално предвидения в Наредба
№ 1/09.072004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262680/30.12.2021г. на Пловдивския районен съд,
-ти
Х гр. с., постановено по гр. д. №15916/20г.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: *** заплати на адвокат Е.Г. И., с личен номер **********, с
адрес *** сумата 427 (четиристотин двадесет и седем) лева възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3