№ 715
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000503732 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 265452/16.08.2021 г. по гр.д. № 6552/2019 г. на СГС, I-22 състав е
осъдено ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Г. Н. Ч. чрез неговия
временен настойник И. Г. Ч. сума в размер на 500 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (физически болки и страдания),
търпени от ПТП настъпило на 19.10.2018 г. около 16.00 ч. в с. Долни Богров, община
Столична на бул. „Ботевградско шосе“ в района на кръстовището с ул. 38-ма, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2019 г. до окончателното заплащане на
сумата, както и обезщетение за имуществени вреди за болногледачи и придружители за
периода от 19.10.2018 г. до 17.05.2019 г. в размер на 17 500 лева, ведно със законната
лихва върху сумата от 20.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да
заплаща на Г. Н. Ч. чрез неговия временен настойник И. Г. Ч. ежемесечно сума в
размер на 2500 лева на месец, считано от 18.05.2019 г. до промяна на обстоятелствата.
Ответникът ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е депозирал въззивна жалба
против първоинстанционното решение, като го обжалва изцяло. Поддържа, че
обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на установените процесуални
правила не допуснал поисканата в о.с.з. на 13.04.2021 г. повторна САТЕ с оглед
твърдението на ответника за липса на противоправно поведение у застрахования водач.
Решението било постановено при неизяснена фактическа обстановка относно
обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП. Първоначалното заключение по
САТЕ било в противоречие със събрания доказателствен материал и било
необосновано. Съдът постановил решението си без да даде възможност на ответното
1
дружество да се запознае с материалите от досъдебното производство и съответно да
направи нови твърдения и доказателствени искания във връзка с тях. Съдът
постановил решението си като не обсъдил всички доказателства по делото, а само
върху произволен вариант на САТЕ. С оглед събраните доказателства и
обстоятелството, че детето се появило внезапно на пътното платно, като преди това
водачът не е могъл да го възприеме и да съобрази поведението си с него, следвало да се
приеме, че водачът е действал правомерно, макар да не е могъл да предотврати удара.
На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е приел
наличие на съпричиняване от пострадалия, като не е съобразил, че са събрани
достатъчно доказателства в подкрепа възражението на ответника и като не съобразил,
че на процесното кръстовище е имало светофарна уредба.
Жалбоподателят твърди още, че първоинстанционният съд допуснал нарушение
на материалния закон – чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като присъдил завишено такова. Неправилно било определено и
обезщетението за имуществени вреди, като необосновано била приета нужда от
болногледач на ищеца, въпреки събраните доказателства, че такава нужда няма.
Ищецът Г. Н. Ч. чрез своя временен настойник И. Г. Ч. не е депозирал отговор
на въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба ищецът Г. Н. Ч. е твърдял, че на 19.10.2018 г. около 16.00 ч.
в с. Долни Богров, община Столична, на бул. Ботевградско шосе в района на
кръстовището с улица 38-а лек автомобил марка Рено, модел Клио с рег.№ ********,
управляван от водача С. С. П.., нарушавайки правилата за движение по пътищата, е
реализирал ПТП с пресичащия на пешеходна пътека пешеходец Г.Ч.. В резултат
последният пострадал тежко и бил транспортиран от медицински екипи в МБАЛСМ
Н.И.Пирогов и приет по спешност за лечение. Вследствие на удара Г.Ч. получил тежки
увреждания – тежка черепно-мозъчна травма – контузио церебри гравис; контузио
мултиплицес церебри; контузионес ет екскориацис мултиплицес регио фронталис
капитис. Към момента е в тежко състояние, невъзможен словесен контакт,
десностранна хемипареза с обратно развитие. В момента ищецът бил в дълбока
социална изолация, прекъснал е нормалното за възрастта си развитие, не може да
контактува с приятели и съученици. Изцяло е зависим от грижите на семейството си и
не може да се самообслужва.
Ищецът твърди, че търпи и значителни имуществени вреди, тъй като се налага
да ползва непрекъснато чужди грижи и придружители, чието възнаграждение следва
да се определи по пазарни цени за неговото денонощно обслужване.
Твърди още, че към момента на настъпване на ПТП за процесния лек
автомобил е била валидна застраховка ГО на автомобилистите по ЗП № 60049192,
валидна от 04.11.2017г. до 03.11.2018 г., сключена с ответника ЗАД „ДЗИ – Общо
2
застраховане“. Предявил пред застрахователя писмена претенция за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди, но до момента
ответникът не бил определил и изплатил обезщетение, с което обосновава правния си
интерес от предявяване на иск срещу него.
Ответникът ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“ е депозирал отговор на исковата
молба, с който е оспорвал изцяло основателността на предявения иск.
Не е оспорвал наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил. марка Рено, модел Клио с
рег. № ********, но е оспорвал да е налице деликт, причинен от застрахования водач.
Поддържа, че не е изяснен механизма на ПТП.
Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия пешеходец, с твърдения, че същият е пресичал на необозначено за целта
място.
Оспорвал е претендирания размер на обезщетение като завишен и в
противоречие с нормата на чл.52 от ЗЗД. Твърдял е, че застрахователят не дължи лихва
по чл.409 от КЗ. Оспорвал е изцяло претенцията за имуществени вреди.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до
размера, в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП и участниците в него, наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП за водача на
„Рено Клио“, травмите, получени от ищеца в причинна връзка с ПТП са установени
пред първата инстанция и не са спорни пред настоящата. Спорен е механизмът на ПТП
и наличието на противоправно поведение на водача на Рено Клио, както и въпросите
относно размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца Г.Ч.
неимуществени и имуществени вреди, както и наличието на съпричиняване от страна
на Г.Ч..
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са свидетелски показания и заключения на САТЕ.
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани писмени доказателства
– констативен протокол за ПТП, протокол за оглед и скица, изготвени в образуваното
по случая ДП.
Относно механизма на ПТП е изслушан и водачът на Рено Клио – С. С. П., който
е посочил, че пътувал по подбалканския път в посока гр.София. Наближил светофара в
с.Долни Богров. Участъкът бил права отсечка с добра видимост. Светофарът светел
червено, той се движил в дясната лента и освободил от скорост автомобила. Имало
спряла кола в лявата лента, която стояла на светофара. В момента, в който светнал
жълт и зелен сигнал, автомобилът в ляво потеглил, той продължил в своята лента и в
момента, в който излезли с другия автомобил от кръстовището, пресекли го цялото и
двата автомобила се изравнили, тогава Г. излязъл на платното и свидетелят го ударил.
Твърди, че видял силует и веднага ударил спирачка, но последвал удара. Пострадалият
3
идвал отляво, първо минал пред автомобила, който бил от лявата страна на свидетеля и
тогава притичал пред него. Самият удар станал в дясната част в неговата лента за
движение. Свидетелят твърди, че се е движил с около 40км/ч и преминал на зелен
светофар. Видял е ищеца секунда преди удара. Спрял веднага, той бил на 2-3 метра
пред колата.
Въз основа констативния протокол за ПТП, протокола за оглед и скица на
местопроизшествието, както и при съобразяване показанията на С. П. пред СГС е
изготвено заключение на САТЕ от вещото лице инж. И. Т., оспорено от страните.
Настоящият състав ще обсъжда повторното му заключение, тъй като същото, за
разлика от първоначалното, е изготвено след събиране и при съобразяване на всички
останали доказателства по делото. Вещото лице е посочил, че процесното ПТП е
настъпило в с.Долни Богров на ул.“Ботевградско шосе“ след кръстовището с ул. „38“.
Ул.“Ботевградско шосе“ се състои от две платна, разделени с разделителен остров и е
предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по
три пътни ленти, разделени една от друга с единична прекъсната линия. Кръстовището
е регулирано със светофарна уредба. ПТП е настъпило на прав участък в светлата част
от денонощието с добра метеорологична видимост. Според вещото лице двамата
участници в ПТП са имали възможност да се виждат от разстояние по-голямо от 100 м.
Пострадалият пешеходец се е движил върху пешеходна пътека на ул.“Ботевградско
шосе“ от ляво на дясно за посоката на движение на автомобила. Мястото на удара е
върху пешеходната пътека след кръстовището с ул.№ 38, в дясната пътна лента.
Автомобилът е ударил пешеходеца с предната си част челно в средата. Вследствие на
удара, който е бил под масовия център на тялото на пешеходеца, той е бил качен върху
предния капак на автомобила, като е достигнал с главата си до предното стъкло и го е
счупил. След удара пешеходецът е бил отхвърлен напред от автомобила като се е
установил върху платното за движение. Според вещото лице причина за ПТП е
субективните действия на водача на л.а.Рено със системите за управление на
автомобила, който не е задействал спирачната система на автомобила своевременно,
при което е реализирал закъснение, от което е последвал удара с пешеходеца.
Скоростта на движение на автомобила непосредствено преди ПТП е била около
60км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила за определената му скорост на
движение от 60км/ч е около 38 м. Вещото лице заключава, че водачът на лекия
автомобил, движещ се със скорост от 60км/ч е имал видимост към пешеходеца в
определен момент и техническа възможност да спре преди мястото на удара с
пешеходеца при всички варианти на движение на пешеходеца – спокоен ход, бърз ход
и спокойно бягане. При навлизане на пострадалия пешеходец върху платното за
движение на ул.“Ботевградско шосе“, той не е попадал в опасната зона за спиране на
процесния автомобил. В съдебно заседание вещото лице е пояснил експертизата си,
като е отговорил, че независимо дали светофарът е бил зелен или червен, водачът е бил
длъжен да спре. Пешеходецът преди настъпване на ПТП се е движил върху платното за
движение, което е препятствие за водача, с което той трябва да се съобразява
независимо от светофара.
Поради оспорването на това заключение от ответника и недопускането от СГС
на нова САТЕ от друго вещо лице, а от друга страна, с оглед оплакванията за
неизяснен механизъм на ПТП, по същите въпроси пред САС е изслушано заключение
на разширена САТЕ, изготвена от вещите лица инж. М. М., инж. Д.Х. и инж. В.И.,
неоспорена от страните. Те са посочили, че мястото на ПТП има две платна за
движение, разделени с разделителен остров, върху който е монтирана стоманена
ограда. На 49.60 м. преди ориентира се намира пътен знак Д-17 „Пешеходна пътека“, а
на 4.5. м. след ориентира и през цялото платно за движение на бул. „Ботевградско
шосе“ има сигнализирана пешеходна пътека с напречна пътна маркировка с ширина 3
4
м. На мястото има трисекционна светофарна уредба за автомобилите и двусекционен
пешеходен светофар. Светофарната уредба работи в автоматичен режим.
Преди ПТП лекият автомобил Рено Клио се е движел по бул. „Ботевградско
шосе“ през с. Долни Богров в посока към гр. София. Платното за движение преди
кръстовището с ул. „38“ е съставено от три пътни ленти, а след кръстовището от две
пътни ленти. Лекият автомобил Рено Клио се е движил по дясната пътна лента.
Пешеходецът се е движел по пешеходната пътека отляво надясно спрямо посоката на
движение на Рено Клио в клона след кръстовището между бул. „Ботевградско шосе“ и
ул. „38“, като първо е пресякъл платното в посока от гр. София към гр. Ботевград, а
след това разделителния остров между двете платна за движение и накрая е навлязъл в
платното за движение за гр. София.
Когато Рено Клио е ударило момчето, това е станало със скорост около 55 км./ч.,
като преди удара автомобилът се е движел със скорост около 59 км./ч. Ударът е
настъпил в дясната пътна лента, където се е движел Рено Клио, върху пешеходната
пътека, находяща се след кръстовището с ул. „38“.
Видимостта в района е била неограничена и е до 150 м.
Вещите лица са съобразили показанията на свидетеля С. П., според които преди
ПТП в лявата пътна лента е имало спрял неустановен лек автомобил, който е
ограничавал видимостта на водача на Рено Клио към идващия отляво пешеходец.
Вещите лица са изчислили, че отстоянието на Рено Клио от местоудара при потегляне
на неустановения автомобил е 111.27 м. Вещите лица са посочили, че към този момент
водачът на Рено Клио е имал възможност да види движещият се пешеходец. Според
деформациите на автомобила вещите лица са определили, че пешеходецът се е движил
със спокоен ход, с бърз ход или с бързо бягане. Вещите лица са определили още, че в
момента, в който е потеглял спрелият неустановен автомобил и в който момент Рено
Клио е бил на 111 м. от местоудара, пешеходецът е бил върху платното за движение от
гр. София към гр. Ботевград и водачът на Рено Клио е имал възможност да го види.
Изчислено е, че опасната зона за спиране на Рено Клио при движение със 59 км./ч. е
38.83 м., а при движение с 50 км./ч. е 30.71 м. След подробни изчисления и обяснение
при съобразяване всеки вариант на движение на Г. (спокоен ход, бърз ход и спокойно
бягане), вещите лица са достигнали до следните изводи относно предотвратимостта на
ПТП:
Водачът на Рено Клио е имал възможност да види пешеходеца, когато
неустановеният автомобил е потеглял, и да спре, но тогава пешеходецът все още е бил
в другото платно за движение.
Водачът на Рено Клио е имал възможност да спре преди мястото на ПТП от
скоростта, с която се е движил, в мига, когато е можел да види пешеходеца вече в
своето платно за движение, движещ се със спокоен ход и с бърз ход, пред предния
десен ъгъл на неустановения автомобил, но не го е сторил (тогава той е отстоял от
мястото на ПТП съответно на 59 м. и 48 м., което е повече от опасната му зона за
спиране.). При спокойно бягане на пешеходеца водачът не би могъл да спре преди
местоудара при движение с 59 км./ч., тъй като в момента, когато пешеходецът става
видим за него пред преден десен ъгъл на неустановения автомобил, той е на отстояние
около 30 м. от местоудара при опасна зона за спиране 38-39 м.
Водачът на Рено Клио е имал възможност да спре преди мястото на ПТП от
скоростта, с която се е движил, в мига, когато е можел да види пешеходеца вече в
своето платно за движение, движещ се със спокойно бягане, ако се беше движил със
скорост от 50 км./ч. и беше предприел спиране с максимална интензивност.
За установяване неимуществените вреди на Г.Ч. по делото са събрани писмени
5
доказателства – медицински документи, изслушана е комплексна СМЕ, както и
свидетели.
Вещите лица по комплексната СМЕ – д-р Х. М. – неврохирург и д-р Л. К. –
невролог, са посочили, че след ПТП Г.Ч. е бил закаран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
където е бил приет в Противошокова зала. При постъпването му не се установявал
словесен контакт, не изпълнявал нареждания, стенел и се бранел. Установени били
множество контузии и охлузвания в челната област на главата. При направена
компютърна томография на главен мозък от 19.10.2018 г. са установени единични
вътремозъчни кръвоизливи вдясно челно. При контролна КТ на главен мозък от
08.11.2018 г. е било установено наличие на вътремозъчен хематом в хронична фаза на
развитие с размери около 18 мм вляво слепоочно капсулолатерално с умерено изразен
перифокален оток. Вентрикулна система по срединна линия. Били проведени
консултации с детски хирург, детски травматолог. Пострадалият е бил приет в детска
неврохирургия след стабилизиране на соматичния и неврологичен статус. По време на
престоя в Отделението е бил в съзнание, контактен, изпълнявал нареждания, не се
установявал словесен контакт. Бил е изписан в добро общо състояние, без словесен
контакт. Окончателната диагноза, отразена в епикризата на Пирогов е Контузио
церебри гравис. Контузионес мултиплицес церебри. Контузионес ет екскориационес
мултиплицес регионис фронталис капитис – мозъчна контузия тежка степен.
Множествени мозъчни контузии. Множествени контузии и охлузвания в челната
област на главата. Посочено е, че лечението на Г. е продължило в Аджибадем Сити
Клиник, Болница Токуда за периода 16.11.-23.11.2018 г., където постъпил по повод
слабост в десните крайници, невъзможна самостоятелна походка, невъзможен словесен
контакт поради моторна афазия. Била е проведена комплексна рехабилитационна
програма, трениране ходене и походка, обучение в ДЕЖ. Бил е изписан с подобрение,
вертикализиран до право положение, ходел с помощ. За периода от 10.12.-17.12.2018 г.
е било проведено лечение в Специализирана болница за рехабилитация „Ясен“ Банкя.
Постъпил с оплаквания от болки в дясна раменна става, засилващи се при натоварване,
слабост в десните крайници, ограничени активни движения в дясната раменна става.
Не е бил постигнат траен терапевтичен резултат от провежданата амбулаторно
рехабилитация.
Вещите лица са пояснили, че в резултат на процесното ПТП Г.Ч. е получил
следните травматични увреждания – мозъчна контузия тежка степен; единични
вътремозъчни кръвоизливи вдясно челно; вътремозъчен хематом с размери около
18мм вляво слепоочно капсулолатерално; множествени контузии и охлузвания в
челната област на главата; контузия на бял дроб с контузионни огнища в областта
на 2-ри, 3-ти и 6-ти сегмент вдясно; фрактура в средна трета на дясната ключица с
ангулация, без дислокация; фрактура – луксацио на дясната ключично – стернална
става. Оперативни интервенции не са били извършвани. В резултат на травматичния
вътремозъчен хематом в областта на вътрешната капсула в лявото голямомозъчно
полукълбо се развива двигателна слабост на десните крайници, а контузионните
огнища в десния челен дял засягат речедвигателния център и водят до говорни
нарушения – моторна афазия. Според вещите лица възстановителния процес при
черепно-мозъчните травми с характер на процесната протича през определени в
клиничен и патофизиологичен аспект периоди и продължава до 2-3 години.
Възникнали усложнения могат да удължат с години този срок. При Г. към момента на
изготвяне на заключението се установяват леко до умерено снижени за възрастовата
група когнитивни функции, изразяващи се в забавен отговор на зададени въпроси,
бавна ориентация относно дати и събития и извършване на елементарни
математически действия. Отразено е, че пострадалия се нуждае от ежедневна активна
рехабилитация и е зависим от грижите на своите близки при приготвяне на храна,
6
личен тоалет, физиологични нужди, придвижване извън дома. При него
възстановителния процес не е завършил. На този етап е необходимо периодично
провеждане на контролни невроизобразителни и електрофизиологични изследвания,
специализирани медицински прегледи от невролог, неврохирург, физиотерапевт,
психолог. От съществено значение е и провеждане на постоянна специализирана
двигателна и социална рехабилитация. Към момента на заключението при ищеца се
наблюдават следните увреждания – състояние след тежка черепномозъчна травма;
остатъчна тежка хемипареза по централен тип в дясно, по -тежко проявена за
дясна ръка с флексионна контрактура в дясна киткова става и пръстите на
ръката за последната; лека увреда на десен лицев нерв по периферен тип; леко до
умерено изразен дискоординационен синдром; лек до умерено проявен за възрастовата
група когнитивен дефицит; деформация в средно-външната трета на дясната
ключица. Вещите лица са заключили, че за изминалите шестнадесет месеца от травмата,
пострадалия е в процес на възстановяване. Налице са значителни подобрения в
състоянието – частично възстановен говор, възстановена походка, макар и
патологична, подобрени когнитивни функции и социална адаптация, но от друга страна
– задържа се тежка отпадна двигателна симптоматика за десните крайници, до пълна
липса на движения в пръстите и гривнената става, повишен мускулен тонус до степен
на начална контрактура на пръстите, типична спастично-паретична походка. В
близките една-две години, според вещите лица, е възможно да настъпи известно
подобрение по отношение на двигателната и когнитивна функция, но това може да
настъпи при изключителни рехабилитационни грижи, каквито реално са непосилни за
пострадалия и неговите близки. Състоянието е необратимно, пълно възстановяване е
абсолютно невъзможно. Посочено е, че са възможни допълнителни усложнения в
бъдеще – мозъчен арахноидит, посттравматична хидроцефалия, посттравматична
епилепсия, мозъчно-съдови увреждания, арахноидни кисти.
В съдебно заседание вещите лица са допълнили, че за пострадалия не е
необходим болногледач в продължение на 24 часа, но му е необходим придружител за
подпомагане при хранене, при движение навън, при тоалет, при отиване до училище.
От показанията на Н. Х. Ч. – баща на ищеца, които са логични и
безпротиворечиви, първите 24 часа след инцидента били критични дали детето му ще
оживее, 12 дни било в реанимация и 19 дни в неврохирургия в Пирогов. По време на
престоя в болницата Г. бил неподвижен. Преди изписването му започнал да издава
звуци. С изписването му от Пирогов го закарали в болница Токуда. Свидетелят го
носел на ръце. Била му назначена рехабилитация и започнали да го изправят. Целият
треперел, изморявал се бързо. Започнал постепенно да издава звуци. Едва на втория
месец свидетелят започнал да разбира сина си какво иска да му каже, но речта му не се
е възвърнала напълно. И в момента се запъва. Мъчи се да се сети и назовава две-три
неща, докато намери точно какво трябва да каже. Сочи, че към момента не се налага да
го носят на ръце, на къси разстояния се движел. Но трудно се обличал, необходимо е да
му се помага. Не може сам да ходи по нужда и да се къпе. Свидетелят го карал на
училище, след това го взимал. Не са ползвали болногледач или асистент, двамата с
майка му се грижели за Г.. Твърди, че с едната ръка нищо не може да прави сам. Не
може да бъде оставен сам. Пропуснал почти цяла година в училище, сега бил
освободен от физическо.
От показанията на свидетелката Е. Й. Г. се установява, че е съседка на ищеца,
живеели през няколко къщи. Виждала го често. Твърди, че дълго време е бил
неподвижен и майката непрекъснато било до него, наложило й се да напусне работа,
защото трябвало да му помага в хранене, къпане, тоалет, обличане. При излизане навън
бил само с придружител. Детето имало желание да посещава училище, борело се.
Преди инцидента бил будно и жизнено дете. Особено в началото се мъчел, бил трудно
7
разбираем. Към лятото се подобрил, но пак бил със затруднен говор. В момента Г. имал
затруднения с говора. Баща му го карал и взимал от училище. Много усилия полагали
родителите за възстановяване на детето. Имало много грижи, процедури,
рехабилитации.
За установяване претендираните имуществени вреди, по делото е изслушана
ССЕ, която установява, че за длъжността „личен асистент“ в хосписи и доставчици на
социални услуги се предлага възнаграждение между 500 и 600 лева. При осемчасов ден
на обслужване от болногледач, предоставяно като услуга от търговски дружества, се
заплаща между 750 лева до 1200 лева.
В допълнително заключение на ССЕ е посочено, че необходимите средства за
възнаграждение за полагане на труд и грижи в конкретния случай в предложени два
варианта са на база минимален осигурителен доход и на база средна работна заплата.
За периода от 23.11.2018 г. до 20.05.2019 г. за 24 часово полагане на грижи и труд
необходимите средства, определени на база минимален осигурителен доход са общо в
размер на 12 921.16 лв. За периода от 23.11.2018 г. до 20.05.2019 г. за 24 часово
полагане на грижи и труд необходимите средства, определени на база средни месечни
заплати болногледачи и личен асистент, публикувани от НСИ са общо в размер на
21 216,67 лв. За периода от 20.05.2019 г. до 23.05.2022 г. за 24 часово полагане на
грижи и труд необходимите средства, определени на база МОД са общо в размер на
89 283,87 лв. За периода от 20.05.2019 г. до 23.05.2022 г. за 24 часово полагане на
грижи и труд необходимите средства, определени на база средни месечни заплати за
тази категория персонал, публикувани от НСИ са общо в размер на 136 705,68 лв.
Необходимите средства за една година, за 2022 г. и следващите за 8 часова заетост на
база СРЗ е в размер на 15 210 лв. Посочен е и размерът на средната работна заплата,
който е средно 900 лева..
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Неоснователно е оплакването на застрахователя, че първата инстанция
необосновано е приела наличие на противоправно поведение на водача на лек
автомобил Рено Клио. Настоящият състав кредитира изцяло изслушаното пред САС
заключение на тройната САТЕ, което намира за много добре обосновано и напълно
съответстващо на останалите събрани доказателства по делото, като в същото време
изводите по това заключение в много голяма степен съвпадат с изводите на вещото
лице инж. Тодоров, изготвил заключение пред първата инстанция. Тройната САТЕ
категорично сочи, че водачът на Рено Клио С. П. е имал добра видимост към
пешеходеца от най-малко 150 м. Същият се е движел в дясна лента с около 59 км./час
със опасна зона за спиране 38-39 м. На процесното кръстовище е имало спрян друг
автомобил, който е чакал на червен светофар. Когато той е потеглил на зелен
светофар, лек автомобил Рено Клио е бил на 111 м. от местоудара, като в същото време
пешеходецът все още е пресичал другото платно за движение и не е достигнал
разделителния остров. Т.е., в този момент може да се приеме, че той все още не е
представлявал опасност за водача на Рено Клио. Единствените данни относно това, с
каква скорост се е движел пешеходецът се съдържат в показанията на водача С. П..
Според него пешеходецът е притичал пред другия автомобил и е излязъл пред С. П..
Според вещите лица, при спокойно бягане от страна на пешеходеца, водачът на Рено
Клио не е можел да спре своевременно при движение със скорост от 59 км./час, от
момента в който пешеходецът е стъпил в неговото платно за движение и водачът е
можел да го види, защото отстоянието му до местоудара е било около 30 м., т.е., по-
късо от опасната зона за спиране. В този случай обаче пешеходецът не би попаднал в
опасната му зона за спиране, ако водачът се бе движил с разрешената за населеното
8
място скорост от 50 км./ч. Действителната скорост на Рено Клио от 59 км./час е над
разрешената и това поведение на водача е в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В същото
време това противоправно поведение е в причинна връзка с ПТП, тъй като, както бе
посочено, при максималната разрешена скорост от 50 км./час и своевременна реакция
на водача ПТП не би настъпило. Наличието на противоправно поведение на
застрахования водач в причинна връзка с ПТП, от което са причинени вреди, ангажира
отговорността на застрахователя.
Относно размера на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази установените от вещите лица по СМЕ увреждания и последиците
от тях, и свързаните с тях физически и психически болки и страдания на ищеца, техния
вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на ищеца при ПТП – 15 г. – възраст, която се характеризира с много
динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищеца е
било рязко променено – получил е тежка мозъчна контузия, увреда на белия дроб и две
фрактури, като първоначалното лечение е било повече от месец в болница, но само
консервативно; поне няколко месеца не е можел да се придвижва и е следвало някой
да го носи; не е можел изобщо да говори през първите два месеца; получил е две
фрактури в областта на дясна ключица и рамо, които са му носили болки за период до
два месеца; От третия месец е започнал да се движи изправен, но първоначално само с
чужда помощ; речта се е възстановила, но е налице когнитивен дефицит със забавено
мислене и трудности при говор; ищецът е започнал да ходи на училище, но там е
освободен от физическо; и сега излиза само с придружител; зависел е изцяло от чужда
помощ през първите няколко месеца, но и сега не може сам да се облича, къпе и има
нужда от помощ при ползване на тоалетна; възстановителният период, който е поне
три години е приключил, но пълно възстановяване е невъзможно, като и сега ищецът
има тежка хемипареза по централен тип в дясно, по-тежко проявена за дясна ръка с
флексионна контрактура в дясна киткова става и пръстите на ръката за
последната; лека увреда на десен лицев нерв по периферен тип; леко до умерено
изразен дискоординационен синдром; лек до умерено проявен за възрастовата група
9
когнитивен дефицит; деформация в средно-външната трета на дясната ключица;
определената трайна нетрудоспособност 95% с придружител за срок от три години;
възможността за известно подобрение с много упорита рехабилитация, но също така и
възможността за бъдещи тежки усложнения.; лимитите на застрахователните
обезщетения и икономическите условия в страната към 2018 г. и като се съобрази
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че
размера на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от
ПТП е 350 000 лева. Ето защо е частично основателно оплакването на застрахователя,
че първата инстанция е определила завишено обезщетение в разрез с принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Настоящият състав намира за частично основателно и оплакването на
застрахователя за необосновано определен размер на дължимото се на ищеца
обезщетение за имуществени вреди. Такива се претендират за разходи за болногледач и
придружител за периода от 19.11.2018 г. до датата на исковата молба 17.05.2019 г.,
както и за в бъдеще до промяна на обстоятелствата.
Настоящият състав намира, че такова обезщетение за периода до датата на
исковата молба не се дължи, доколкото бащата на ищеца в показанията си изрично е
заявил, че болногледачи и придружители за него не са ползвани. Следователно, такива
разходи не са правени.
Основателно е искането за присъждането на разноски само за придружител за в
бъдеще до промяна на обстоятелствата (доколкото вещите лица по СМЕ категорично
са заявили, че нужда от болногледач ищецът няма). Напълно необосновано обаче
първата инстанция е присъдила изцяло претендираната месечна сума от 2500 лева. В
съдебно заседание вещите лица по СМЕ са посочили, че придружител за ищеца е
нужен за около 6 часа на ден. В същото време, вещото лице по ССЕ е посочила, че
възнаграждението на лица, оказващи подобни услуги в хосписи е до 600 лева, а от
придружители, осигурявани от търговски дружества – до 1200 лева (кат остава дума за
нормален осемчасов работен ден). Следователно, основателна е претенцията само до
размер на 1200 лева месечно до изменение на обстоятелствата.
По отношение оплакването на застрахователя, че първата инстанция
необосновано не е приела съпричиняване от страна на пешеходеца, въпреки данните,
че на мястото е имало светофарна уредба, настоящият съдебен състав намира
следното:
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да
е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС,
II т.о. и др.) Съдебната практика приема също толкова безпротиворечиво, че не е
достатъчно да бъде направено общо възражение за съпричиняване, а следва
застрахователят своевременно (в установените от процесуалния закон срокове) да
въведе в предмета на спора конкретно фактическо поведение на пострадалия, с което
той е съпричинил вредите. В същото време доказателствената тежест за наличието на
10
съпричиняване е на направилия възражението ответник.
В конкретния случай в отговора на исковата молба застрахователят е направил
възражение за съпричиняване, като е посочил, че пешеходецът е пресичал на
неустановено за целта място. Такова противоправно поведение на пешеходеца не бе
установено по делото. Напротив, категорично се установява от вещите лица по САТЕ,
че пешеходецът е пресичал на място, обозначено с пешеходна пътека и регулирано със
светофар.
Едва при устните състезания процесуалният представител на застрахователя е
поискал съдът да приеме наличие на принос от страна на ищеца, който е пресичал на
червен светофар. Освен в срока за отговор на исковата молба (чл. 131 ГПК),
застрахователят би могъл допълнително да въведе в процеса фактически твърдения за
конкретно поведение на ищеца, съставляващи негов принос за вредите, само при
условията на чл. 147 ГПК. Това обаче, по изрично установения в същата норма краен
срок, той може да стори до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Възражението за принос направено след този момент е преклудирано и не следва да
бъде разглеждано. Ето защо, направеното от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
възражение за принос чрез пресичане на червен светофар от пешеходеца, направено
едва при устните състезания, изобщо не следва да бъде обсъждано, като преклудирано.
Предвид горното, определените обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди не следва да бъдат намалявани.
Предвид достигане от въззивния съд до крайни изводи, различни от тези на СГС,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за
неимуществени вреди е уважен за сума над 350 000 лева до 500 000 лева; в частта, с
която искът за имуществени вреди е уважен за периода 19.11.2018 г. – 17.05.2019 г. в
размер на 17 500 лева, както и в частта, в която е уважен искът за обезщетение за
имуществени вреди за бъдещ период от 17.05.2019 г. насетне за месечен размер над
1200 лева до 2500 лева и в посочените части решението на СГС ще следва да бъде
отменено. В останалата част същото е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски във въззивната
инстанция имат и двете страни, съобразно защитения материален интерес.
Ищецът е освободен от внасяне на разноски, но е бил защитаван безплатно от
адвокат, на когото следва да бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА. По иска за неимуществени вреди, съобразно защитения материален интерес му се
дължат 8071 лева, а по иска за имуществени вреди – 73.45 лева.
Застрахователят е направил разноски за държавна такса, от които му се дължат
3 374 лева; разноски за вещи лица, от които му се дължат 614.70 лева и такса за
съдебно удостоверение, от която му се дължат 0.15 лева. Той е бил защитаван от
юрисконсулт, на когото съдът определя юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК в размер на 300 лева, дължими от ищеца.
Първоинстанционното производство следва да бъде отменено в частта за
разноските в частта, с която застрахователят е осъден да заплати държавна такса по
сметка на СГС над 14 048 лева, както и разноски за вещи лица над 350 лева, както и на
адв. Сашо Р. адвокатско възнаграждение над 8 144.45 лева до 11 952 лева.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ решение № 265452/16.08.2021 г. по гр.д. № 6552/2019 г. на СГС, I-22
състав в частта, в която ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на
Г. Н. Ч. сума над 350 000 лева до присъдените 500 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (физически болки и страдания),
търпени от ПТП настъпило на 19.10.2018 г., както и в частта, в която ЗАД „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на Г. Н. Ч. обезщетение за имуществени
вреди за болногледачи и придружители за периода от 19.10.2018 г. до 17.05.2019 г. в
размер на 17 500 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 20.02.2019 г. до
окончателното й изплащане; както и в частта, в която ЗАД „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е осъдено да заплаща на Г. Н. Ч. сума в размер над 1 200 лева до
2500 лева на месец, считано от 18.05.2019 г. до промяна на обстоятелствата, за
придружител (личен асистент) и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от Г. Н.
Ч. срещу ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на: 1. Застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди (физически болки и страдания), търпени от ПТП
настъпило на 19.10.2018 г. за сума над 350 000 лева до 500 000 лева; 2.
Застрахователно обезщетение за имуществени вреди за болногледачи и придружители
за периода от 19.10.2018 г. до 17.05.2019 г. в размер на 17 500 лева, ведно със
законната лихва върху сумата от 20.02.2019 г. до окончателното й изплащане и 3.
Застрахователно обезщетение за бъдещи разноски за придружител (личен асистент) в
размер над 1 200 лева до 2 500 лева на месец, считано от 18.05.2019 г. до промяна на
обстоятелствата.
ОТМЕНЯ решение № 265452/16.08.2021 г. по гр.д. № 6552/2019 г. на СГС, I-22
състав в частта за разноските в частта, с която на ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД е осъдено да заплати държавна такса по сметка на СГС над 14 048 лева до 24 300
лева, както и разноски за вещи лица по сметка на СГС над 350 лева до 450 лева, както и
на адв. Сашо Р. адвокатско възнаграждение над 8 144.45 лева до 11 952 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265452/16.08.2021 г. по гр.д. № 6552/2019 г. на
СГС, I-22 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Н. Ч., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 3988.70 лева – разноски пред САС и
сумата 300 лева - юрисконсултско възнаграждение пред САС.
ОСЪЖДА ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати
на адв. С. И. Р., гр. ***, ж.к. „***“, чл. ***, вх. *, ет. * сумата 8144.45 лева –
адвокатско възнаграждение пред САС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12