Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.05.2025 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I - 28 състав, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет
и пета година в състав:
Председател: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Яна Лалова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 14173/2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 153, ал. 1 от Закон за отнемане на незаконно
придобито имущество (ЗОНПИ), с предходно заглавие до 06.10.2023 г. Закон за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество),
образувано по искова молба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество (Комисията, КОНПИ, с предходно наименование Комисията за
противодействието на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество)
срещу И.Т.Н. за отнемане на незаконно придобито имущество, на основание чл.
142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, представляващо лек автомобил,
марка Мерцедес, модел S 500, 4 матик, peг. № СВ ****КХ, рама №
WDD2221851A069461, двигател №27892930197249, цвят: черен металик, придобит с
договор за замяна от 05.12.2017 г. (с влязло сила определение от 08.03.2024 г.
производството е прекратено по отношение на останалото изброено в исковата
молба имущество поради отказ от предявените от Комисията искове).
В исковата молба са изложени твърдения, че с решение № 1758/25.09.2020
г. е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество от И.Т.Н.., въз основа на постъпило в ТД - София на КПКОНПИ
уведомление от Специализирана прокуратура с вх. № УВКПКОНПИ-953- 7/19.07.2019
г., относно образувано досъдебно производство № 77/2019 г. по описа на ГДБОП,
пр. пр. № 339/2019 г. по описа на СП за престъпления по чл. 321, ал. 3, предл.
2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, по чл. 159г, пр. 3, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1
и т. 6, вр. ал. 1, пр. 4 от НК, по чл. 159г, пр. 3, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6,
вр. ал. 1, пр. 4 от НК, по чл. 159г, пр. 3, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал.
1, пр. 4 от НК и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.1, алт. 1 от НК, които попадат в
обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ.
С Протокол № ТД02БЛ/УВ-4521/23.07.2019 г. е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето И.Т.Н..
Периодът на проверка е от 29.01.2012 г., когато проверяваното лице е
навършило пълнолетие, до 23.07.2019 г., като на основание чл. 3, т. 4 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
(обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., изм. и доп. ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г., доп.
ДВ бр. 38 от 24.04.2020 г., изм. и доп. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г.) и съгласно
§13 от Закона за изменение и допълнение на Закон за здравето (обн. ДВ
бр.44/13.05.2020 г.), срокът за извършване на проверката изтича на 30.09.2020
г.
С молба с вх. №290380/13.11.2023 г. ищецът уточнява, че не му е
известно ответницата в началото на проверявания период през 2012 г. да е
притежавала недвижимо имущество. Твърди, че към края на периода притежава лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „S“ 500 4 Матик, peг. № СВ ****КХ, рама №
WDD2221851A069461, двигател №27892930197249, цвят: черен металик, с дата на
първоначална регистрация 01.04.2014 г.
Със същата молба твърди, че ответницата е реализирала: доходи, приходи
или източници на финансиране общо в размер на 29 021,93 лв.; обичайни и
извънредни разходи общо в размер на 125 154,36 лв.; придобито е имущество
(пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи)
общо в размер на 130 000 лв.; разходи за придобиване на МПС в размер на 130 000
лв.; установено е, че сумата в размер на 221 132,43 лв. съставлява значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от И.Т.Н., с който оспорва
иска като недопустим, евентуално като неоснователен.
Възразява за незаконосъобразност на проведеното от ищеца производство
по проверка, тъй като в същото са налице нарушения на процесуалните правила.
Оспорва извода на КПКОНПИ, че не са налице данни за наличие на
фактическо съжителство между И.Н. и И.Г.А., който е баща на дъщерята на ищцата Л.И.А..
Твърди, че двамата родители са във връзка, продължаваща 11 години, живеят на
семейни начала, и от който мъж получава сериозна финансова подкрепа.
Твърди се, че посоченият автомобил „Мерцедес G 55 AMG“ с peг. № СВ****ВР,
придобит с договор за покупко-продажба от 22.07.2016 г., за сумата от 60 000
лв., за който се сочи, че е с пазарна стойност към датата на придобиване - 130
000 лв., е придобит със средства и за сметка на И.Г.А., като произходът на
средствата е доход от търговската му дейност, видно от приложените към отговора
копия от договор за покупко-продажба от 22.07.2016 г. и от Декларация от
27.07.2016 г. с нотариално заверени подписи на лицето И.А., с която той
декларира, че автомобилът е закупен с негови средства и за негова сметка в
полза на И.Т.Н..
Счита, че сумите, получени в резултат на отчуждаването на останалите
моторни превозни средства, посочени в исковата молба, като придобити от
ответницата, следва да бъдат записани и в графа „Приходи“ в направения анализ
по години, както и в анализа за целия проверяван период. Сделките се явяват
действителни, а придобитото по тях не следва да представлява имущество, което
подлежи на отнемане.
Тъй като описаните в исковата молба моторни превозни средства са
придобивани и отчуждавани в периода 2014 г. – 2017 г., като едно от тях - лек
автомобил „Мерцедес S 500 4 матик“ все още е собственост на ищцата, а
посоченото под № 6 МПС - „Ситроен Ц 4“ е било отчуждено след периода на
проверката, следвало извод, че са придобити преди периода, за който е
повдигнато обвинение на ответницата в престъпление (м. март 2018 г. до
18.04.2018 г., както и 19.04.2019 г.). Ето защо и липсвала причинно-следствена
връзка между деянията, за които е повдигнато обвинение, и придобитото имущество
в по-ранен времеви период, като по делото няма данни за други противоправни
деяния, за които да се твърди, че са извършени по-рано и за които да бъде ангажирана
отговорността й.
Оспорва, че сумите, преминали през банковите сметки, разкрити в
„Експресбанк“ АД и една сметка, разкрита в „Първа инвестиционна банка“ АД, в
общ размер на 700 лв., подлежат на отнемане и следва да се включат в общия
размер на придобитото за изследвания период имущество, тъй като в края на
проверявания период не са налични.
Счита, че неправилно е изчислен от ищеца размерът на „Издръжка за
семейството“ и полученият след анализа отрицателен размер на нетния доход от 37
498,31 лв. Оспорват се начинът на формирането на доходи от трудова дейност,
както и определеният размер на несъответствие между доходите и разходите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съдът вече се е произнесъл в отрицателен смисъл по повдигнатите с
отговора на исковата молба въпроси за недопустимостта на производството и за
неприложимостта на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, определящ размера на значителното
несъответствие на сумата от 150 000 лв., а не в размер на 250 000 лв.,
както е било определено до изменението с ДВ, бр. 103 от 2016 г. на §1, т. 7 от
ДР към предходния Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, в сила от 19.11.2012 г. до 19.01.2018 г.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗОНПИ Комисията образува производство за
отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано
предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Алинея втора от
същата разпоредба пояснява, че „обосновано предположение“ е налице, когато след
проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното
лице.
В параграф 1 от допълнителните разпоредби към ЗОНПИ се съдържат
легални дефиниции на следните понятия, относими към изясняване предпоставките
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество:
- „Значително несъответствие“ представлява онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв.
за целия проверяван период (§1, т. 3);
- „Имущество“ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална,
движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи,
доказващи правото на собственост или други права върху него (§1, т. 4);
- „Нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране,
намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му (§1, т. 8);
- „Доходи, приходи и източници
на финансиране“ са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно
правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване
на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и
лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на
които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и
търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви,
лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването
на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела,
отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица (§1, т. 2);
- „Обичайни разходи“ са тези за издръжка на лицето и на членовете на
семейството му съобразно данните на Националния статистически институт (§1, т.
9);
Константно в съдебната практика е застъпено становището, че
несъответствие е налице, когато се установи, че имуществото в края на
проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и
това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.), съответно
в § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ размер (решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. №
1998/2018 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 50116/3.04.2024 г. по гр. д. №
3698/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 522 от 07.08.2024 г. по гр. д. №
3010/2023 г., ІV г. о. на ВКС). Под несъответствие законът има предвид целия
патримониум на проверяването лице към определен момент (началото и края на
проверявания период), като съвкупност от оценими в пари (според придобиваната
им стойност) активи (вещи и права) и пасиви. Когато придобито имущество е
отчуждено възмездно, това обстоятелство има значение, доколкото е налице
разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако
придобивната стойност е по-ниска, полученото в повече при отчуждаването е
доказан законен доход, а ако стойността при отчуждаването е по-ниска, само
полученото при отчуждаването може да се счита вложено в придобиването на
последващо имущество или разходвано за издръжката на проверяваното лице и
неговото семейство. Когато е налице разлика в стойностите на придобиване и
отчуждаване, при определяне несъответствието се взема предвид стойността на имуществото
при придобиването му (част от разходите на проверяваното лице) и стойността на имуществото
при отчуждаването му (част от приходите на проверяваното лице).
По приложението на ЗОНПИ е постановено и ТР №4/18.05.2023 г., по тълк.
дело №4/2021 г. на ОСГК на ВКС, в т. 1 на което се прие, че не представляват
„имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период.
С т. 2 от същия тълкувателен акт е отречена правната възможност да се
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество.
Понастоящем в съдебната практика константно и безпротиворечиво се
приема, че отрицателна разлика между приходите и разходите, т.нар. „отрицателен
нетен доход“, се приравняват на нулева стойност и именно тя, а не отрицателната
разлика, участват в изчисляването на значителното несъответствие. Аргументът
следва логически от съдържанието на легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8
от ДР на ЗОНПИ, според която „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на
финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход,
по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т.
нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период. В
този смисъл оставащите свободни, разполагаеми средства, могат да бъдат единствено
нулева, но не и отрицателна величина (така и решение № 50130 от 03.01.2024 г.
по гр. д. № 5134/2021 г., ІV г. о. на ВКС, решение № 732 от
12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на III ГО). Следва да се има предвид и,
че в разговорния език и в икономическия смисъл под понятието „доход“ се разбира
някакъв вид постъпления (обикновено парични, но е възможно и да са оценими в
пари блага – напр. земеделска продукция) в патримониума на лицето, които
обективно са с положителна величина и водят до неговото увеличаване. Ето защо,
да се приеме възможността доходът да бъде в отрицателна величина, би
противоречало и на неговото смислово съдържание.
В настоящия казус не се спори, че с решение № 1758/25.09.2020 г. е
образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество от И.Т.Н., въз основа на постъпило в ТД - София на КПКОНПИ
уведомление от Специализирана прокуратура с вх. № УВКПКОНПИ-953- 7/19.07.2019
г., относно образувано досъдебно производство № 77/2019 г. по описа на ГДБОП,
пр. пр. № 339/2019 г. по описа на СП за престъпления по чл. 321, ал. 3, предл.
2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, по чл. 159г, пр. 3, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1
и т. 6, вр. ал. 1, пр. 4 от НК, по чл. 159г, пр. 3, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6,
вр. ал. 1, пр. 4 от НК, по чл. 159г, пр. 3, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал.
1, пр. 4 от НК и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.1, алт. 1 от НК, които попадат в
обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ.
С Протокол № ТД02БЛ/УВ-4521/23.07.2019 г. е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето И.Т.Н..
Проверката обхваща периода от 29.01.2012 г., когато ответницата е
навършила пълнолетие, до 23.07.2019 г., като на основание чл. 3, т. 4 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
(обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., изм. и доп. ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г., доп.
ДВ бр. 38 от 24.04.2020 г., изм. и доп. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г.) и съгласно
§13 от Закона за изменение и допълнение на Закон за здравето (обн. ДВ
бр.44/13.05.2020 г.), срокът за извършване на проверката изтича на 30.09.2020
г.
По делото са приети неоспорена съдебно-оценителска експертиза (СОЕ)
относно стойността на придобиваните и отчуждавания през проверявания период
леки автомобили, както и съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), която страните
не оспорват нито изцяло, нито като правилност по отношение извършването на
самите математически изчисления от вещото лице, а възразяват срещу онези нейни
части (варианти), в които вещото лице е използвало методология за изчисляване
на „значителното несъответствие“, несъответстваща на предложената от тях (СИЕ е
допусната и изготвена в три варианта на изчисления, съобразно виждането на
всяка от двете страни и на вещото лице с оглед притежаваните от него специални
знания).
В проверявания период ответницата е придобивала и отчуждавала движимо
имущество – леки автомобили с пазарни стойности, изчислени от СОЕ, както следва:
1. Лек автомобил, марка: Пежо, модел: 206 ЦЦ, peг. № СА****ХМ, рама №
VF32DRFNF42121750, двигател №RFN0503581, придобит с договор за покупко-продажба
от 14.03.2014 г. за сумата от 2996 лв., и отчужден на 12.05.2015 г.
Пазарна стойност към датата на придобиване според СОЕ - 6318 лева.
Пазарна стойност към датата на отчуждаване според СОЕ - 5891 лева.
2. Лек автомобил, марка: Хонда, модел: Акорд, peг. № СА****ХР, рама №
JHMCU3550BC201251, двигател № N22B13000867, придобит с договор за
покупко-продажба от 27.07.2014 г. за сумата от 30 000 лв.
Продаден с договор от 19.09.2014 г. за сумата от 25 000 лв.
Пазарна стойност към датата на придобиване според СОЕ – 23 619 лева.
Пазарна стойност към датата на отчуждаване според СОЕ – 23 369 лева.
3. Лек автомобил, марка: Опел, модел: Астра, peг. № СА****РВ, рама №
W0L0AHL0865015595, придобит с договор за покупко-продажба от 29.09.2014 г. за
сумата от 700 лв.
Продаден с договор от 28.02.2017 г. за сумата от 2200 лв.
Пазарна стойност към датата на придобиване според СОЕ - 9141 лева.
Пазарна стойност към датата на отчуждаване - 7950 лева.
4. Лек автомобил, марка: Мерцедес, модел: G 55 AMG, peг. №СВ****ВР,
рама № WDCYR71E47X169266, двигател № 11399360055437, цвят: черен, с дата на
първоначална регистрация 2007 г., придобит с договор за покупко-продажба от
22.07.2016 г., като продажната цена е заличена в договора и представената
фактура (л. 149 и л. 153 от делото)
Пазарна стойност към датата на придобиване според СОЕ - 165 731 лева.
Пазарна стойност към датата на замяната според СОЕ - 151 986
лева.
С договор за замяна от 05.12.2017 г. собствеността на описаното МПС е
прехвърлена на „Софтрейд 2003“ ООД, като пазарната цена в договора за замяна е
в размер на 21 000 лв. и в замяна е придобит лек автомобил, марка: Мерцедес,
модел: S 500 4 матик, peг. № СВ ****КХ, рама № WDD2221851A069461, без страните
да си дължат уравняване на стойностите.
Според СОЕ пазарната стойност на л.а. „Мерцедес“, модел: „S 500 4
матик“, към датата на подаването на исковата молба на 18.12.2020 г., е в размер
на 70 044 лева., а ако тя се изчислява по метода на амортизационната
стойност, би била в размер на 70 580 лв.
5. Лек автомобил, марка: Мерцедес, модел: CL 500, peг. № КН****ВА
според приложения договор на л. 154 от делото (в исковата молба е посочен рег.
№СВ **** КВ), рама № WDD2163711A002905, двигател №27396130102860, придобит с
договор за покупко-продажба от 05.07.2016 г. за сумата от 1000 лв.
Продаден с договор от 09.02.2017 г. за сумата от 9500 лв. (л. 235)
Пазарна стойност към датата на придобиване според СОЕ – 46 684 лева.
Пазарна стойност към датата на отчуждаване според СОЕ – 45 306 лева.
6. Лек автомобил, марка: Ситроен, модел: Ц4, peг. № СВ **** КК, рама №
VF32DEFNF42121750, придобит с договор за покупко-продажба от 22.03.2017 г. за
сумата от 4000 лв. (л. 145), като страните не спорят, че същият е отчужден на
05.06.2020 г. (извън периода).
Пазарна стойност към датата на придобиване – 6308 лева.
Пазарна стойност към датата на
отчуждаване не е изчислявана, тъй като този въпрос е ирелевантен – автомобилът
е продаден след края на проверявания период и продажната му цена не участва във
формирането на несъответствието, нито понастоящем е предмет на иска за отнемане
в полза на държавата.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че в
началото на проверявания период лицето не е имало имущество, както и че в края
му е притежавало (задача №4 от СОЕ):
- лек автомобил, марка Мерцедес, модел S 500, 4 матик, peг. № СВ ****КХ,
рама № WDD2221851A069461, двигател №27892930197249, цвят: черен металик,
придобит с договор за замяна от 05.12.2017 г.;
- лек автомобил, марка: Ситроен, модел: Ц4, peг. № СВ **** КК, рама №
VF32DEFNF42121750, придобит с договор за покупко-продажба от 22.03.2017 г. за
сумата от 4000 лв., като страните не спорят, че същият е отчужден на 05.06.2020
г. (извън периода);
- сумата от 28,40 лв. по банкова сметка;
***.а. „Мерцедес“, модел S 500, 4 матик, експертизата не е дала оценка
към датата на придобиването му чрез сключения договор за замяна от 05.12.2017
г., като съдът не приема, че пазарната стойност на този автомобил към датата на
замяната е равна на пазарната цена на заменения л.а. „Мерцедес“, модел: G 55
AMG, peг. №СВ****ВР, която според СОЕ е в размер на 151 986 лева. От една
страна, в производството по чл. 153 ЗОНПИ съдът не е обвързан от посочената в
придобивните основания цена на съответното имущество, като водеща е пазарната
им стойност (арг. чл. 148, ал. 2, т. 4 ЗОНПИ). От друга страна, по настоящото дело
се установява, че пазарните оценки на преминалите през патримониума на
ответницата леки автомобили са значително по-високи от цената, на която са
закупувани и отчуждавани според вписаното в придобивните актове, което
обстоятелство ясно показва симулативността на тези сделки относно размера на
продажната цена. Ето защо съдът не би могъл безрезервно да приеме, че при
процесната замяна на двата леки автомобила марка „Мерцедес“ стойността им е
била приблизително еднаква. Този извод следва и от констативната част на
приетата без възражения от страните СОЕ, в която са представени извадки от
офертни цени на същите модели леки автомобили, публикувани в различни интернет
сайтове. Така, за „Мерцедес“, модел: G 55 AMG тези цени варират от 64 249 лв.
до 152 555 лв., а средно приведената офертна стойност е 102 705 лв., докато
за л.а. „Мерцедес“, модел: „S 500 4 матик“ офертната цена варира между
49 900 лв. и 85 000 лв. или средно приведената офертна стойност е 63
663 лв., което показва, че към датата на замяната замененият автомобил е бил на
значително по-висока цена от този, който е придобит в резултат на сделката.
Съдът съобразява, че пазарната цена на л.а. „Мерцедес“, модел S 500, 4
матик, не е изчислена към датата на замяната - 05.12.2017 г., но тя може да
бъде определена и без специални знания, като се използва неоспорения от
страните математически алгоритъм, подробно посочен от вещото лице Т.Т. във
формулата на стр. 35 от СОЕ (задача №5). В заключението си експертът е
определил средно приведена експертна стойност на автомобила към датата на
изготвяне на СОЕ – 16.10.2024 г., като е използвал процент на годишно
овехтяване от 7,00 %. Счел е, че този процент в конкретния случай не следва да
бъде определян на обичайните 10 %, тъй като при обективно налични данни за
по-малко от 20 бр. оферти за употребявани автомобили от същия вид, то и следва
да се ползва по-нисък процент. Видно е от обяснението на л. 35 от СОЕ, че този
процент е приложен за период от 3 г., 9 м. и 28 дни, какъвто се явява
изминалият такъв между датата на изготвяне на СОЕ - 16.10.2024 г. и датата на
депозирането на исковата молба в съда – 18.12.2020 г.
В т. 3.1, на стр. 36 от СОЕ, е определена офертната/пазарната стойност
към 18.12.2020 г., като посочените компоненти от формулата на стр. 35 са заместени
с техните числови стойности във формулата на стр. 36 и е получена пазарна
стойност от 84 053 лв. с отчитане на инфлационните елементи, но без
отчитане влиянието на изминатия пробег, което е сторено в т. 3.2 на стр. 36 и
37 от СОЕ.
По същата математическа логика и при същите стойности може да се
пресметне и цената на лекия автомобил към 05.12.2017 г., като единствено трябва
да се съобрази, че периодът (букви G, M и
D от формулата), в който ще се отчетат инфлационните елементи и
овехтяване, чрез определените 7,00 %, не е от 18.12.2020 г. до 16.10.2024 г., а
от 05.12.2017 г. до 16.10.2024 г., в който са изминали 6 години, 10 месеца и 11
дни.
При това положение компонентите във формулата, описана на стр. 35,
биха имали следните числови изражения:
Q% = 7% =
0,07 - годишно овехтяване;
G = 6 години - брой години от датата на придобиването на МПС до датата
на изготвянето на САТЕ
М = 10 месеца - брой месеци
D = 11 дни - брой дни
С2024 = 63 663 лв. – средно приведената офертна
стойност към 16.10.2024 г.
Предвид гореизложеното, във формулата на стр. 35 от СОЕ числителят
отново би имал стойност 63 663 лв., а знаменателят на дробта съставлява
следната формула:
(1-Q%)Gх(1-Q%х
) като символът „х“ е означение за действието умножение,
или в цифрово изражение уравнението би имало следния вид:
(1-0,07)6 х (1-0,07х
), като при извършване на съответните математически операции със
закръгление до втория десетичен знак, които съдът ще опише подробно и
последователно за яснота, се получават следните стойности:
(1-0,07)6 x (1-0,07х) = 0,65 x (1- 0,07х
)= 0,65 x (1- 0,07х
) = 0,65 x (1- 0,07х0,86) = 0,65 x (1- 0,06) = 0,65 x 0,94 = 0,61
Следователно, при дроб с числител от „63 663“ и знаменател от
„0,61“, то стойността на дробта е равна на 104 365,57 лв. (63663/0,61),
която се явява и пазарната стойност на лекия автомобил към датата на замяната –
05.12.2017 г. с отчитане неговата амортизация.
За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че при
прилагането на годишен процент на овехтяване от 10 % (каквато вещото лице сочи,
че обичайно се прилага), и ако този процент се замени в горната формула на
мястото на стойността „Q%“,
като по този начин участва в уравнението със стойност от „0,1“, а не „0,07“,
пазарната стойност на лекия автомобил към 05.12.2017 г. би била в размер на 132 631,25 лв., която се доближава и до посочената в
исковата молба оценка от 130 000 лв. (в този случай числителят 63663 ще се
раздели на знаменателя 0,48). За яснота съдът описва по-долу подробно
изчисленията на знаменателя:
(1-0,1)6
x (1-0,1х
) =
0,53 x (1- 0,1х
)=
0,53 x (1- 0,1х
) =
0,53 x (1- 0,1х0,86)
= 0,53 x (1- 0,086) =
0,53 x 0,914 =
0,48
63663/0,48 =
132 631,25 лв.
Съдът приема, че ответницата не доказва наличието на положителен нетен
доход за проверявания период, защото според СИЕ нейните разходи са по-големи от
установените по делото й приходи. В тази връзка съдът счита, че доказаните
доходи на ищцата са в размер на 23 408,96 лв., изчислени според
твърденията на ищеца и вариант №1 от задача №1 от СИЕ, като не кредитира
варианти 2 и 3 от експертизата, защото в тях неправилно е включен като доход и
продажната цена на гореизброените автомобили. С оглед т. 1 от ТР №4/18.05.2023
г., по тълк. дело №4/2021 г. на ОСГК на ВКС, в което се прие, че не
представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват
при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР
на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период, то и съдът счита, че сумите от продажбата в
проверявания период на леките автомобили не се включват като доход, защото не
се доказва самите МПС да са придобити със законен източник на средства, нито
сумата, получена при отчуждаването им да е налична в края на периода.
Обратен извод не следва от твърденията на ищцата, че издръжката й и
закупуването на леките автомобили е със средства, предоставени й от И.Г.А.. С
оглед показанията на свидетелите М.Ц.Н. (майка на ищцата, л. 497 от делото) и И.Г.А.
(л. 490), че последният е живял във фактическо съжителство с ответницата от
2012 г. и предвид факта, че двамата имат дете, то и съдът приема за доказано
твърдението за фактическо съжителство през проверявания период. Житейски
логично е ответницата да е подпомагана от своя партньор, но съдът не приема, че
тази финансова помощ се е осъществила в поемането на цялата издръжка за нея и
за детето им, както и в закупуването на леките автомобили, защото през периода
на придобиването на МПС-та чрез покупко-продажби, 2014 г. – 2016 г., не се
установява И.А. да е получавал доходи в размер, достатъчен да се плати
пазарната цена на автомобилите, закупени в същия този период, като същевременно
издържа ответницата и общото им дете.
Според отговора на задача №8 от СИЕ, през 2014 г. и 2015 г. свидетелят
не е декларирал доходи, поради което не е доказано, че е предоставил средства
на ответницата да закупи лекия автомобил с марки „Пежо“, „Хонда“ и „Опел“.
Заключението сочи, че през 2016 г. И.А. е реализирал нетна печалба от
27 900 лв. чрез своето дружество „Ивал Рент 2016“ ЕООД, но вещото лице не
е установило получен доход през тази година. Дори и да се приеме, че нетната печалба
на дружеството е използвана от И.А., нейният размер е недостатъчен, за да се
заплати пазарната стойност на л.а. „Мерцедес Г55“ от 165 731 лв., дори и
безрезервно да се приеме, че част от нея е заплатена с цената получена при
продажбата на отчуждените преди това л.а. „Пежо“ и л.а. „Хонда“, чиято обща
стойност е под 30 000 лв., видно от таблица №1.1 на стр. 6 от СИЕ. Отделно
от това, следва да се има предвид и че самият И.А. също е извършвал разходи за
собствените си екзистенциални нужди, което обстоятелство в още по-голяма степен
разколебава тезата на ответницата, че е била изцяло издържана от партньора си и
той й е предоставил средства за закупуването на л.а. „Мерцедес Г55“ от 165 731
лв.. Обратен извод не следва от констатациите на експертизата в задача №8, че И.А.
е реализирал доход от изплатен му дивидент в размер на 69 200 лв. през
2018 г. и 37 360,50 лв. през 2019 г., защото тези доходи са след периода,
в който ответницата е закупувала леките автомобили. Наличието на тези средства
евентуално би могло да доведе до заключение, че лицето е имало финансова
възможност да издържа ответницата само за тези две години. Приложената към
отговора на исковата молба нотариално заверена декларация от И.Г.А. от 27.07.2016
г. (л. 364), с която заявява, че л.а. „Мерцедес Г55“ е закупен за негова сметка
и в полза на И.Н., е документ, обективиращ негово изявление, но не и
доказателство, че в действителност е притежавал сумата, необходима да се
заплати продажната цена, по вече изложените съображения за реализирани доходи в
периода 2016 г. – 2017 г.
Относно разходите на ответницата, съдът приема, че такива са сторени в
общ размер на 69 226,94 лв., като не кредитира варианти №1 и №2, а
кредитира частично вариант №3 на задача №2, л. 13 от СОЕ, без частта му, в
която като разход са отразени пазарните стойности на леките автомобили, по вече
изложените съображения на постановките на тълкувателното решение. Дори да се
приеме, че за 2018 г. и 2019 г. разходите на ответницата са били изцяло поети
от И.А., техният общ размер според табл. Б-3, л. 13 от СОЕ, е 21 565,61
лв. (10573,06 лв. за 2018 г. + 10992,55 лв. за 2019 г.), при което разходите
отново биха били в размер, надвишаващ приетия за установен доход в размер на общо
23 408,96 лв. Този извод не би се променил и ако се кредитират показанията
на свидетеля М.Н., че е дала на дъщеря си сумата, необходима за придобиването
на л.а. „Пежо“, която по пазарна оценка е 6318 лева. В този случай продажбата
на лекия автомобил на 12.05.2015 г., която според СОЕ е с пазарна оценка 5891
лева, би могла да се третира като доход. Събран с останалите доказани доходи от
23 408,96 лв. и с евентуално предоставените от И.А. суми за издръжка за
2018 г. и 2019 г. (21 565,61 лв.), то общият им сбор от 50 865,57 лв. не
превишава общия сбор на разходите от 69 226,94 лв.
Следователно, нетният доход на ответницата е в размер на отрицателна
величина, поради което за целите на изчисляването на значителното
несъответствие трябва да се приравни на стойност нула, а обратното схващане на
КОНПИ е напълно несъстоятелно предвид приетото в цитираната по-горе съдебна
практика на ВКС (решение № 50130 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г., ІV
г. о. на ВКС) и изяснения икономически смисъл на понятието „доход“.
С оглед конкретиката на делото съдът счита, че първата предпоставка,
за да може изобщо да се преценява наличието на „значително несъответствие“ е
съществуването на несъответствие на имуществото в началото и в края на
проверявания период и то да е в посока увеличаване на неговата стойност над
150 000 лв., защото отнемането може да бъде извършено само при положение
че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това
в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от
ДРЗОНПИ размер.
В случая от законодателно определения праг от 150 000 лв. следва
да се извади стойността на лекия автомобил „Ситроен Ц4“ (6308 лв.) и наличната
сума по банкова сметка ***,40 лв., като получената разлика от 143 663,60
лв. е очевидно, че надвишава пазарната стойност на втория наличен към края на
проверявания период лек автомобил л.а. „Мерцедес“, модел S 500, 4 матик, който
по вече изложените съображения и служебно извършените от съда изчисления е в
размер на 104 365,57 лв. (а дори и да се приеме по-високия процент
овехтяване би бил 132 631,25 лв.). Следва да се отбележи, че в случая
изчислената пазарна цена към 05.12.2017 г. е само с отчитане на инфлационните
елементи, но без отчитане влиянието на изминатия пробег, каквото вещото лице Т.
е извършило в т. 3.2. от задача №5 на СОЕ. В случая обаче такова допълнително
преизчисляване, което неминуемо ще доведе до още по-ниска пазарна стойност, е
без правно значение, защото дори и в този вариант на изчисляването на пазарната
стойност, сборът от стойността на цялото налично имущество в края на
проверявания период е под 150 000 лв..
Недоказването от страна на КОНПИ, че притежаваното в края на
проверявания период имущество е над 150 000 лв. поначало е достатъчно, за
да бъде отхвърлен предявеният иск, защото математически не е възможно да се
формира „значително несъответствие“, независимо от размера на дохода на лицето
- положителната величина на нетния доход само би намалила още повече
законодателно определената разлика от 150 000 лв., а нетен доход с
отрицателна величина се приравнява на нулева стойност.
За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че дори и да се
приеме, че притежаваното имущество в края на проверявания период е с обща
стойност над 150 000 лв. и би било налице значително несъответствие по
смисъла на §1, т. 3 от ДР от ЗОНПИ, поради вече установената нулева стойност на
нетния доход на ответницата, то искът би бил отново неоснователен по следните
съображения:
Нито пазарната стойност на лекия автомобил „Мерцедес G55“ в момента на придобиването му на
22.07.2016 г., нито пазарната стойност на лекия автомобил „Мерцедес S500“, който е придобит в резултат на замяната
с лекия автомобил „Мерцедес G55“
на 05.12.2017 г., могат да се обяснят с притежавани законни доходи от
ответницата. Съдът вече изложи съображения защо не приема, че тези автомобили
са придобити със средства, предоставени от И.А..
Констатацията за наличието на „значително
несъответствие“ в имуществото на ответника, за което той не доказва законни
доходи за придобиването му, не е достатъчно за отнемането му, а задължава съда
да извърши проверка дали придобиване на имуществото, подлежащо на отнемане, е
във връзка с осъществена незаконна дейност (престъпна дейност или
административни нарушения). Изводът следва пряко от мотивите (§ 128-§ 140) към
решение от 26.09.2023 г. на ЕСПЧ, по делото „Йорданов и други срещу България“,
по жалби № 265/17 и 26473/18, в които се приема, че за да бъде отнето като
незаконно едно имущество, не е достатъчен изводът, че ответникът не е доказал
наличието на законни доходи, които да оправдаят придобиването на това
имущество. Според ЕСПЧ, за да може отнемането да се разглежда като
съответстващо на член 1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧ, националните органи трябва да
предоставят допълнително някои данни относно наказателните или
административните нарушения, за които се твърди, че са довели до придобиването
на спорното имущество, както и да покажат връзка между всяка такава дейност и
въпросното имущество. Макар и решението на ЕСПЧ да касае приложението на Закона
за отнемане на незаконно придобито имущество от 2012 г., неговите постановки са
приложими и към заменилият го с приемането му през 2018 г. Закон за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, действащ
и понастоящем с изменено наименование Закон за отнемане на незаконно
придобитото имущество, защото и в настоящия Закон от 2018 г. се предвижда по
същество същия механизъм за отнемане на „незаконно придобито имущество“, а
именно имущество „за което не е установен законен произход“ (чл. 5, ал. 1), и
не изисква присъда (така и §36 от решението на ЕСПЧ).
В съдебната практика (решение № 464 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3939/2023 г., IV ГО и решение № 695 от 21.11.2024 г. по гр. д. № 3635/2023 г.,
ІІІ ГО на ВКС) е прието, че визираната по-горе връзка може да бъде пряка - в
случаите, когато имуществото е непосредствено придобито от престъплението, или
косвена - когато придобиването е опосредено чрез една или няколко пълни или
частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Тя може да бъде
установена, както при условията на пълно и главно доказване, така и чрез
обосновано, въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на формалната
логика, предположение. Липсата на доказан от ответника законен източник на
придобиването би могла да направи предположението за наличие на такава връзка
основателно, но необходимо условие за това е възможността от доказателствата по
делото да се обоснове извод за влагане на средства, получени от конкретната
престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане се иска.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи обосновано предположение, че процесната
парична сума, за придобиването на която ответницата не установи законен
източник, е във връзка с конкретното престъпно поведение, за което на
проверяваното лице е повдигнато обвинение или административно нарушение, което
по своето естество би могло да генерира приход в подобен размер.
Ищецът не твърди И.Н. да е обвинена в извършването на друго
престъпление или да е извършила друго закононарушение, освен за повдигнатите й
обвинения, въз основа на които е образувана проверката, като няма данни да е
налице осъдителна или оправдателна присъда. Видно от приложеното на л. 49-51
постановление от 19.04.2019 г. за привличане на ответницата като обвиняема, тя
е обвинена, че: в периода от неустановена дата през месец март 2018 г. до
18.04.2018 г. на територията на Република България - гр. София, е ръководила
съвместно с И.Г.А., организирана престъпна група; че в периода от неустановена
дата през месец март 2018 г. до 18.04.2019 г. в гр. София в изпълнение на
решение на ОПГ е приела отделно лице - Н.К.Ф., с цел да бъде използвано за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило осемнадесет години и чрез
даване на облаги; че в периода от неустановена дата през месец март 2018 г. до
18.04.2019 г. в гр. София в изпълнение на решение на ОПГ е приела отделни лица –
В.П.П.и П.А.Е., с цел да бъде използвано за развратни действия - предлагане на
платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, чрез даване на облаги; че
на 19.04.2019 г., без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП е
държала в три обекта високорисково наркотично вещество – кокаин с нето тегло
1,80 гр., коноп с нето тегло 52,30 гр. и коноп с нето тегло 201,56 гр.
Всяко от инкриминираните деяние е извършено преди да е придобит л.а. „Мерцедес“,
модел: „G 55 AMG“ на 22.07.2016 г., който впоследствие е заменен за л.а. „Мерцедес“,
модел: „S 500 4 матик“, на 05.12.2017 г. Макар престъпленията, за които са
повдигнати обвинения по своя характер да могат да генерират приходи и то
значителни по размер, очевидно е, че облагите от тях обективно не е имало
възможност да бъдат вложени в придобиването на никой от двата автомобила с марка
„Мерцедес“, защото извършването им е последващо сключването на сделките с МПС.
Още повече че л.а. „Мерцедес G55“,
чиято стойност се е трансформирала в придобиването на л.а. „Мерцедес S 500“, е придобит от около една година и седем
месеца преди началния момент, от който има данни, че е възможно ответницата да
е осъществявала престъпна дейност (от м. март 2018 г.), и който момент е
достатъчно отдалечен във времето, за да може да се направи разумно
предположение за връзка между осъществена незаконна дейност и получени от нея
приходи, които да са послужили за придобиването на процесните леки автомобили.
Предвид вече коментираното решение на ЕСПЧ и при неустановена връзка
между незаконна дейност и имуществото, само въз основа на съдържанието на чл.
5. ал. 1 от ЗОНПИ (имуществото, за което не е установен законен източник на
средства, се счита за незаконно придобито) съдът не би могъл да презюмира, че
придобиването на двата автомобила от ответницата е със средства, получени от
незаконна дейност, включително и от вида за който й е повдигнато обвинение,
респ. не е достатъчно да обоснове извод за пропорционална намеса в мирното
ползване на притежавания от страна на ответника лек автомобил и отнемането му
би било в пряко противоречие с изискванията и гаранциите на чл. 1 от Протокол №
1 към ЕКЗПЧ.
Отрицателен извод за наличието на връзка между осъществена от
ответника незаконна дейност и придобитото имущество, предмет на исканото
отнемане, също е още едно основание предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата. При
частичното прекратяване на делото поради оттегляне на част от ищцовите
претенции с определението си от 08.03.2024 г. съдът е приел, че на този ранен етап
от производството претендираният размер за адвокатско възнаграждение над 5000
лв. до 9800 лв. е прекомерен, поради което пропорционално на прекратената част
е присъдил 1650,91 лв., а за разликата над 1650,91 лв. до 5000 лв. е посочил,
че ще се произнесе с оглед крайния изход на спора.
Срещу определението в частта с присъдените разноски е подадена частна
жалба от ищеца, с която оспорва размера им, като до момента тя не е
администрирана предвид висящността на делото и възможността ненужно да се
забави, ако се развие отделно частно производство.
Понастоящем съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение
над 1650,91 лв. до заплатените общо 9800 лв. по договора за правна защита и
съдействие, приложен на л. 405 от делото, за защита по иска за отнемането на
л.а. „Мерцедес S 500“ не е прекомерно с оглед развилото се съдебно
дирене и положения труд от адв. Ж. – проведени са общо 7 седем заседания, в
които адвокатът е взел участие; изслушани са големи по обем експертизи, като
СОЕ е от 63 стр., а СИЕ от 33 страници; адвокатът е депозирал писмена защита, в
която е изразил пространно становище за неоснователност на претенцията с
позоваване, както на съдебна практика на ВКС, така и на ЕСПЧ; самото дело е с
висока степен на фактическа сложност, тъй като се налага анализ на СИЕ в
различните й варианти и преценка дали стойността на имуществото превишава
нетните доходи на лицето и в каква посока, и по които въпроси адв. Ж. е взел
отношение. При така очертаните специфики на настоящото производство и макар
съдът да не е обвързан от минималните размери за адвокатско възнаграждение,
установени в НМРАВ, настоящият председател на състава приема, че възмездяване
на труда на адвоката в размер на 9800 лв. отговаря на законово установените
критерии в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. - да бъде справедлив и обоснован
съобразно положения труд по конкретното дело.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата следва да се
присъдят още 8149,09 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и 400
лв. за внесено възнаграждение за вещите лица по двете експертизи.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ от Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество с адрес за призоваване гр. Видин, ул. „****,
срещу И.Т.Н. с ЕГН **********,***, чрез адв. Е. Ж., за отнемане на незаконно
придобито имущество, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от
ЗОНПИ, представляващо лек автомобил, марка Мерцедес, модел S 500, 4 матик, peг.
№ СВ ****КХ, рама № WDD2221851A069461, двигател №27892930197249, цвят: черен
металик, придобит с договор за замяна от 05.12.2017 г.
ОСЪЖДА Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес за призоваване гр. Видин,
ул. „****, да заплати на И.Т.Н. с ЕГН **********,***, чрез адв. Е. Ж., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски за заплатен адвокатски хонорар, в
допълнителен размер от още 8149,09 лв.,
както и 400 лв. - внесени
възнаграждения за вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: