№ 369
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000585 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260050 от 07.04.2021 година, постановено по т. дело №
145/2019 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдено „Д.“ ЕАД, ЕИК***,
с адрес гр. С., бул. „В.“ 89Б, чрез юрисконсулт В.Г., да заплати на ищците
К.С.П.., ЕГН ********** и М.С.П.., ЕГН **********, двамата от с. С., област
П., ул. „Д.“ №8, със съдебен адрес гр.П. ул. „Х.К.“ №2, адв. В.К., на
основание чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, суми в размер на по 85
000 лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинени им
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря
Р.К.Г., настъпила в резултат на ПТП, станало на 22.12.2018 г. на път ***,
надлез с. З., в 6.30 сутринта, при удар между л.а. марка ***, с рег.№ ***,
управляван от Д.А.Г. и насрещно движещия се микробус марка М.С., с рег.
№***, управляван от Я.Д.Р., ведно със законната лихва върху всяко едно от
обезщетенията, считано от 28.01.2019 година, до окончателното изплащане на
главниците. Предявените субективно съединени искове са отхвърлени за
1
разликите над 85 000лв. до пълния предявен размер от 120 000 лева от ищеца
К.С.П.. и от 85 000 лева до пълния предявен размер от 130 000 лева от
ищцата М.С.П...
Отхвърлен е искът на С.К. П., ЕГН **********, с адрес гр.П. ул.
„Д.Ч.“ №3, ет.2, със съдебен адрес гр. П. ул. „Х.К.“ №2, адв. В.К., адвокатско
дружество „К. и съдружници“, срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК***, за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, представляващи болки и
страдания, причинени му от смъртта на неговата сестра Р.К.Г., настъпила
при същото ПТП, станало на 22.12.2018 година, ведно със законната лихва,
считано от 28.10.2019 година до окончателното изплащане на сумата.
Осъдено е „Д.“ ЕАД, ЕИК***, да заплати по сметка на Окръжен съд
П., на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 6800 лева.
Осъдено е „Д.“ ЕАД, ЕИК***, да заплати на адвокат В. Цв. К., ЕГН
**********, с адрес гр.П. ул. „Х.К.“ № 2, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение в размер на
6160 лева, съобразно уважената част от исковете.
Осъдени са К.С.П..,ЕГН **********, и М.С.П.., ЕГН **********, да
заплатят на „Д.“ ЕАД разноски в размер на 264.33 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Делото е разгледано с участието на трети лица помагачи на страната на
ответника „Д.“ ЕАД, ЕИК***, а именно: Агенция „П.“, с адрес гр. С., бул.
„М.“ №3, чрез пълномощник Я.Б., юрист - началник отдел АО; ЗАД „А.“ АД,
ЕИК ***, с адрес гр. С., ул. „С.К.“ № 2, чрез юрк. Д.З. и ЗД „Е.“ АД, ЕИК ***,
с адрес гр.С., бул. „Х.К.“ № 43, чрез юрк. С.К..
Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.
Ищците в първоинстанционното производство К.С.П.., М.С.П.. и С.К.
П., чрез процесуалния си представител адвокат В.К., са обжалвали решението
в отхвърлителните му части досежно претендираното обезщетение за
разликата над 85 000 лева до 120 000 лева за К.П., над 85 000 лева до 130 000
лева за М.П. и изцяло в размер на 50 000 лева за С.К. П., ведно със законната
лихва от 28.01.2019 година до окончателното изплащане на сумите. Според
жалбоподателите съдът правилно е установил фактите по делото и е
направил извод за наличие на основание за ангажиране на отговорността на
ответника съгласно чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, но неправилно е
2
приложил принципа за справедливост, изискващ уважаването на исковете в
пълните им размери, посочени във въззивната жалба. По отношение на К. и
М. П.и справедливите размерите следвало да бъдат съобразени с правилно
установените от първоинстанционния съд болки и страдания, както и с
европейските норми и стандарти и с повишените лимити на отговорността на
застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“. По отношение на
С.П. – брат на починалата Р.Г. се поддържа, че съдът правилно и обосновано
е приел наличието на традиционни за българското общество отношения
между двамата на взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост,
което било достатъчно за приложение на разрешението, дадено в ТР 1/2016
година на ОСНГТК на ВКС, с оглед промяната към отчуждение в
българското общество през последните години. Искането е да се отмени
решението в обжалваните части и да се уважат предявените искове в пълните
им размери.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от Агенция „П.“
с изразено становище за нейната неоснователност. Оспорени са твърденията
за неправилно приложение на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
като се сочи, че дори обезщетенията от по 85 000 лева за М. и С.П.и са
завишени с оглед действително установените по делото обстоятелства, по-
конкретно с възрастта на починалата и с факта, че тя е създала свое собствено
семейство и деца. Поддържа се и правилност на изводите за липса на
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на брата на
починалата С.П., респ. за правилно приложение на задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в ТР 1/2016 година на ОСНГТК на
ВКС. Твърди се освен това, че е процесуално недопустимо, направено извън
преклузивния срок по чл. 372, ал. 2, т. 2 от ГПК, допуснатото от съда
увеличение на предявения иск на С.П. от 5000 лева на 50 000 лева в
проведеното открито съдебно заседание на 09.03.2021 година, едва след
приемане на заключението на вещото лице. Искането е да се потвърди
решението в обжалваните части, а при условията на евентуалност да се
уважат възраженията за прекомерност на размера на исковите претенции, за
материалната легитимация на С.П. и за недопустимото увеличение на
предявения от него иск.
Втората въззивна жалба срещу решението на ОС – П. е подадена от
„Д.“ ЕАД в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на К.П. и М.П.
3
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Р.Г. от
по 85 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
28.01.2019 година до окончателното им изплащане. Искането е да се отмени
решението в обжалваните части и да се отхвърлят предявените искове, като
се присъдят на жалбоподателя разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Оплакванията са за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението в обжалваните части. Твърди се, че
първоистнационният съд е извършил процесуално нарушение, като не е
допуснал поисканата от застрахователя в съдебно заседание на 09.03.2021
година повторна съдебна автотехническа експертиза с оглед твърденията на
жалбоподателя за липса на противоправно поведение от страна на
застрахования при дружеството водач. Първоинстанционното решение било
постановено при неизяснена фактическа обстановка относно причините за
настъпване на ПТП. Не били установени относимите към спора въпроси,
свързани със скоростта на движение на лек автомобил „***“ с рег. № ***,
респ. с предотвратимостта на удара, които имали значение за ангажиране на
отговорността на застрахователя с оглед твърденията му за липса на
противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил.
Твърди се също, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Не било установено по категоричен
начин, че застрахованият при ответника водач е нарушил правилата за
движение. Имало данни, че към момента на настъпване на ПТП пътният
участък бил заледен, неопесъчен, което според жалбоподателя била
основната причина водачът на застрахования при него автомобил да загуби
управлението над него. Задължението за опесъчаване било за Агенция „П.“,
която била юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити съгласно разпоредбите на Закона за пътищата, доколкото ставало
дума за път от републиканската пътна мрежа. Поддържа се също, че вина за
настъпване на ПТП има и водачът на товарен автомобил „М.С.“ с рег. № ***,
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „А.“ АД,
който е управлявал МПС с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост – на заледен, неопесъчен пътен участък, което е допринесло за
настъпване на ПТП. Водачът на застрахования при ответника автомобил не
бил допуснал нарушение на правилата за движение, поради което не следвало
да се ангажира отговорността на „Д.“ ЕАД за процесния случай.
4
Срещу въззивната жалба на „Д.“ ЕАД е подаден писмен отговор от
адвокат К. като процесуален представител на ищците К. и М. П.и с изразено
становище за нейната неоснователност. Оспорени са твърденията за
процесуални нарушения на първоинстанционния съд поради недопусната
повторна съдебна автотехническа експертиза, като се поддържа, че не са били
налице предпоставките за това. По отношение на твърденията за
съпричиняване от страна на А. и на водача на товарен автомобил „М.С.“ с рег.
№ *** се изразява становище, че съдът не е длъжен да се произнася по
въпроса дали и в както процентно съотношение вредите са причинени не
само от застрахования при ответника водач, а и от други лица, като
застрахователят отговарял спрямо увреденото лице за пълния размер на
причинената вреда, а не само до размера на приноса му. Искането е да се
потвърди решението в обжалваните от „Д.“ ЕАД части и да се присъди на
адвокат К. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата за осъществената безплатна правна помощ на К. и М. П.и.
Отговор на въззивната жалба на „Д.“ ЕАД е подаден и от третото лице
– помагач Агенция „П.“ с изразено становище за нейната неоснователност и с
искане същата да бъде отхвърлена. Оспорени са доводите за нарушение на
процесуалните правила, свързано с недопускане на поисканата от
жалбоподателя повторна съдебна автотехническа експертиза. Посочено е,
съгласно чл. 200, ал. 3 от ГПК назначаването на такава е възможност, но не и
задължение за съда и че не са налице предпоставките на чл. 201 от ГПК за
допускането й, доколкото приетата по делото автотехническа експертиза е
правилна и обоснована. Оспорени са и твърденията за отговорността на
Агенция „П.“ на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 29 и чл. 30 от
Закона за пътищата. Твърди се на първо място, че агенцията е изпълнила
всички свои задължения във връзка с посочените по-горе разпоредби. Освен
това се поддържа, че с оглед механизма на настъпване на ПТП,
опесъчаването на пътя само би спомогнало в някаква степен за избягване на
инцидента или за намаляване на риска от занасяне на автомобила, но не би го
предотвратила, в каквато насока било приетото по делото заключение. В
основата на ПТП били извършените нарушения от водачите на МПС,
свързани с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, липса на
предпазни колани, както и липса на предприети действия за
предотвратяването му. Становището е, че не е доказана пряка причинно-
5
следствена връзка между състоянието на републиканския път и вредоносния
резултат, а ПТП се дължало на действията на водачите на двете МПС. Твърди
се също, че ответникът следва да носи отговорност за вредите в пълен обем,
дори да е установен повече от един делинквент, в каквато насока била
съдебната практика.
Останалите конституирани в процеса трети лица – помагачи на страна
на ответника ЗАД „А.“ АД и ЗД „Е.“ АД не са подали писмени отговори на
въззивните жалби. ЗАД „А.“ АД е изразило в писмен вид становище във
въззивното производство с молба вх. № 5897/07.12.2021 година, подадена
преди насроченото за 08.12.2021 година открито съдебно заседание. То е за
липса на предпоставки за ангажиране на отговорността на ЗАД „А.“ АД, тъй
като не е установено противоправно и виновно поведение на водача Я.Р.,
застрахован при него, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди.
Поддържа се, че до ПТП се е стигнало в резултат на поведението на водача на
МПС „***“ с рег. № *** Д.Г., застрахован в ответното дружество. По
отношение на обезщетението за неимуществени вреди за ищците К. и М. П.и
становището е, че обезщетението им следва да бъде в съответствие с
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и при съобразяване на момента
на настъпване на ПТП – 22.12.2018 година. За ищеца С.П. ЗАД „А.“АД
счита, че той не е материално правно легитимиран да получи обезщетение за
неимуществени вреди. В молбата е направено при условията на евентуалност
възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на ищците и на
ответника в случай, че надхвърлят минималните такива по Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Оспорена е и
претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата като неоснователна и недоказана.
Третото лице – помагач ЗД „Е.“АД е изразило становище във
въззивното производство с молба вх. № 4952/21.06.2022 година. То е, че въз
основа на всички събрани по делото доказателства следва да се приеме, че
липсва виновно и противоправно поведение на водача Г.Д.А., чийто
автомобил „М.С.“ с рег. № *** е застрахован в ЗД „Е.“ АД, поради което
няма основание за ангажиране на отговорността на това застрахователно
дружество по исковите претенции.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
6
доводите на страните, прие следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица,
имащи правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, а
именно от ищците срещу решението в отхвърлителните му части и от
ответника срещу решението в осъдителните му части. При подаване на
въззивните жалби е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Неоснователни са доводите на А., изложени в писмения отговор на
въззивната жалба, подадена от ищците в първоинстанционното производство,
касаещи допускането на увеличението на предявения иск от С.К. П. от 5000
на 50 000 лева след преклузивния срок, респ. недопустимост на
първоинстанционното решение в тази му част.
С първоначалната искова молба, въз основа на която е образувано
производството по т. дело № 145/2019 година по описа на Окръжен съд – П.,
субективно съединеният иск на С.К. П. против „Д.“ ЕАД за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сестра му Р.К.Г., настъпила при
процесното ПТП на 22.12.2018 година, е с цена 5000 лева ведно със законната
лихва от 28.01.2019 година до окончателното изплащане на сумата.
След приключване на процедурата по размяна на книжата и
разглеждането на делото в няколко поредни открити съдебни заседания, в
последното открито съдебно заседание на 09.03.2021 година ищецът С.П. е
поискал и съдът е допуснал увеличение на размера на предявения от него иск
от 5000 лева на 50 000 лева. Съдът намира за неоснователни доводите на А.
за преклудиране на възможността да се иска увеличение на предявения иск
на този етап от производството, след изтичане на срока по чл. 372, ал. 2 от
ГП за подаване на допълнителна искова молба. Този преклузивен срок се
отнася до възможността на ищците да изменят предявения иск, но без
случаите на увеличаване или намаляване само на размера му. Досежно
увеличаването на размера на иска е приложима разпоредбата на чл. 214, ал. 1,
изречение трето от ГПК, според която до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск,
както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. В
случая направеното и допуснато от съда увеличение на размера на
7
предявения от С.П. иск не е недопустимо и не се отразява на допустимостта
на първоинстанционното решение в тази му част. Налице е тР. съдебна
практика на ВКС, като решение № 146 от 26.07.2017 г. по т. д. № 61210/16 г.,
ІV г. о., определение № 715 от 10.12.2015 г. по ч. т. д. № 3160/15 г., ІІ т. о.,
определение № 94/17.02.2017 г. по ч. т. д. № 2465/16 г., І т. о и др., според
която е допустимо увеличение на размера на предявения иск извън срока за
подаване на допълнителна искова молба по търговски спорове.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените от жалбоподателите оплаквания, подробно посочени по-горе.
Първият спорен въпрос е свързан с наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на „Д.“ ЕАД по предявените искове, която е
функционално обусловена от деликтната отговорност на Д.А.Г. - водач на
лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, застрахован в ответното дружество
по застраховка „Гражданска отговорност“.
Обстоятелствата, които са изложени в исковата молба, са за настъпила
смърт на Р.К.Г. – дъщеря на ищците К.С.П.. и М.С.П.. и сестра на ищеца
С.К. П., при ПТП, станало на 22.12.2018 година на надлеза в село З. на път
***. Твърди се, че починалата е била пътник в лек автомобил „***“ с рег.
№ ***, управляван от Д.А.Г., който се е движил в посока от село Б. към село
З., като при лоши пътни условя – заледяване на пътя и гъста мъгла, на надлеза
на село З. водачът е загубил управление, завъртял се е и е последвал сблъсък
с насрещно движещия се микробус марка „М.С.“ с рег. № ***, управляван от
Я.Д.Р.. Вследствие на удара на място са починали водачът на лекия
автомобил Д.А.Г., както и пътниците в него, сред които и Р.К.Г.. Лекият
автомобил „***“ бил застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество.
Обстоятелствата, свързани с наличие на валидни застраховки
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП за лек автомобил „***“ с рег.
№ *** в „Д.“ ЕАД и за микробус „М.С.“ с рег. № *** в конституираното като
8
трето лице – помагач на страната на ответника ЗАД „А.“АД, са безспорни
между страните и са установени с представените писмени доказателства.
Като трето лице помагач е конституирано и ЗД „Е.“ АД, в което дружество
към датата на ПТП 22.12.2018 година е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за микробус „М.С.“ с рег. № ***, управляван от
Г.Д.А.. Това МПС е посочено като участник № 3 в процесното ПТП в
съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен на
22.12.2018 година от служител на ОД на *** – П. и представен като
доказателство на стр. 7 от първоинстанционното дело. В този констативен
протокол е вписано в раздел обстоятелства и причини за настъпване на ПТП,
че участник № 1 – лекия автомобил „***“ на заледена пътна настилка губи
контрол, завърта се и се блъска в участник № 2 – микробус „М.С.“ с рег. №
***.
Ответникът „Д.“ ЕАД е възразил срещу изложения в исковата молба и
отразен в протокола механизъм за настъпване на ПТП в преклузивния срок за
това – с писмения отговор на исковата молба. Доводите му са, че водачът на
застрахования при него автомобил „***“ с рег. № *** не е осъществил
фактическия състав на непозволеното увреждане, респ. че липсва основание
за ангажиране на отговорността на „Д.“ ЕАД, която е функционално
обусловена от деликтната отговорност на водача Д.А.Г.. Според ответника
причината за настъпване на ПТП е заледяването на пътния участък и липсата
на опесъчаване на мястото на ПТП. Заради това той е привлякъл като трето
лице – помагач на своя страна Агенция „П.“, в чиито задължения попадат тези
дейности. Поддържа се освен това, че вина за настъпване на ПТП имат и
водачите на останалите МПС, участвали в събитието, а именно Я.Д.Р., водач
на т.а. „М.С.“ с рег. № *** и Г.Д.А. – водач на т.а. „М.С.“ с рег. № ***.
Установяването на механизма за настъпване на ПТП следва да се
извърши от гражданския съд в хода на настоящото производство, доколкото
видно от събраните от Окръжна прокуратура П. данни и до настоящия
момент – повече от три години след процесното ПТП няма привлечен
обвиняем. В тази връзка са изпратените по делото по искане на въззивния съд
две писма от Окръжна прокуратура П.. В писмо вх. № 5149 от 15.11.2021
година е отразено, че се води ДП № 1420/2018 година за престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „б“ във връзка с ал. 1 б. „в“ и чл. 342 ал. 1 от НК, което не е
приключило и по което няма привлечено лице като обвиняем. От
9
съдържанието на второто писмо с вх. № 4038/23.05.2022 година на ОП – П. е
видно, че досъдебно производство 1420/2018 година е разделено, отделени са
материалите и е образувано ново дело, нямащо отношение към спора по
настоящото, доколкото става дума за второ ПТП, настъпило в същия ден и на
същото място, след процесното, но причинено от водача на друго МПС –
товарен автомобил „Ф.“ с рег. № РА *** М.А.Й., който е привлечен като
обвиняем. По отношение на процесното ПТП данните в писмото са, че
досъдебното производство не е приключило и няма привлечено лице като
обвиняем, като преценка за евентуално привличане на лице към наказателна
отговорност за процесното ПТП ще бъде извършена въз основа на назначена
повторна автотехническа експертиза. При тези данни и съобразявайки
обстоятелството, че при ПТП е починал и водачът на застрахования при
ответника по делото лек автомобил Д.А.Г., което изключва възможността той
да бъде привлечен като обвиняем, съдът следва да се произнесе по спорните
въпроси въз основа на събрани по настоящото дело доказателства. Не е
налице основанието за спиране на производството по делото по чл. 229 ал.
1 т. 5 от ГПК, доколкото не би могло да се стигне до постановяване на
задължителна за гражданския съд присъда относно това извършено ли е
деянието от водача на застрахования при ответника автомобил, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Във връзка с механизма на настъпване на ПТП, причините, довели до
него и участието на водачите на всяко едно от трите МПС, описани в
констативния протокол за ПТП с пострадали лица, цитиран по-горе, пред
първоинстанционния съд е допусната съдебна автотехническа експертиза,
която е приета в съдебно заседание на 09.03.2021 година.
Тази експертиза е оспорена от процесуалния представител на
ответника заради необоснованост и е поискано назначаване на повторна
експертиза. Първоинстанционният съд е отказал допускане на такава.
Въззивният съд е счел, че са налице условията на чл. 266 ал. 3 от ГПК и е
допуснал и приел повторна автотехническа експертиза, изготвена от вещото
лице В.С., както и допълнителна такава с оглед възникнали допълнителни
въпроси въз основа на данните, съдържащи се в заключението на вещото лице
С.. Заключенията на вещото лице С. не са оспорени от страните, които са
изразили становище за тяхното приемане, компетентни и незаинтересовани
са, поради което съдът ги възприема и основава правните си изводи на тях.
10
От заключението на вещото лице С., прието в съдебно заседание на
11.05.2022 година, се установява, че до ПТП, при което е загинала Р.Г., се е
стигнало, след като водачът на лек автомобил „***“ Д.А.Г., движейки се по
път *** в посока от югозапад на североизток / от село Б. към село З./ и
намирайки се на надлеза между двете села, е загубил контрол над
автомобила си. След това автомобилът му е навлязъл в насрещната пътна
лента / лява, северозападна/, където след не по-малко от 1,66 секунди и
измината дистанция от не по-малко от 30 метра се е ударил с дясната си
страна в предната част на товарен автомобил „М.С.“ с рег. № ***, управляван
от Я.Д.Р.. Според приетия по делото протокол за оглед на
местопроизшествието, данните от които са възпроизведени в
автотехническата експертиза, в момента на удара между двата автомобила
асфалтовата настилка на пътното платно е била мокра, на места при ходене
заледена и хлъзгава, като не е имало опесъчаване, освен в началото на надлеза
по посока на движение към село Б.. Произшествието е настъпило на
наклонен, прав участък от пътя, на пътен надлез, при движение през нощта,
при намалена видимост, на фарове. В заключението е посочено, че към
момента на удара лекият автомобил „***“ се е движел със скорост около 64
километра в час, а т.а. „М.С.“ – със скорост около 40 километра в час.
Според вещото лице до удара не би се стигнало, ако водачът на „***“ бе
съобразил скоростта с конкретната пътноклиматична обстановка така, че да
не загуби контрол над автомобила и той да не навлезе в лявата лента на
платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, поради насрещно движещия се товарен автомобил „М.С.“.
Посочено е, че в зоната на ПТП – надлеза, не е имало поставени пътни знаци,
които да предупреждават водачите за лед и необработена пътната настилка
при отрицателна околна температура. Не е имало и знак, ограничаващ
скоростта на движение. Според вещото лице до ПТП не би се стигнало, ако
лекият автомобил „***“ не беше навлязъл в насрещната пътна лента, като за
водача на т.а. „М.С.“, при съобразяване на разстоянието, на което в неговата
лента е навлязъл насрещно движения се автомобил, не е съществувала
техническа възможност за избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
освен при движение със скорост по-малка от 17 километра в час при заледен
асфалт при коефициент на сцепление 0,1 и със скорост по-малка от 25
километра в час при заледен асфалт с черен лед при коефициент на сцепление
11
0,3. При опесъчен участък водачът на т.а. „М.С.“ е можел да избегне удара с
безопасно екстрено спиране при движение със скорост по-малка от 27,55
километра в час. Заключението е, че дори при положение, че товарният
автомобил беше спрял преди мястото на удара, би могло отново да се стигне
до удар с оглед траекторията и скоростта на лекия автомобил „***“. В
първоначалната експертиза, в т. 13 се съдържат данни за коефициента на
сцепление между гумите и асфалтовата пътна настилка, покрита с лед,
включително черен лед, който е между 0,1 -0,3, като е посочено че при по-
висока стойност на сцеплението автомобилът ще спре на по-малка дистанция.
При опесъчаване коефициентът на сцепление е около 0,3 – 0,4, а при
обработка на пътя с химични агенти - около 0,6, тъй като не се образува
леден филм или образуваният такъв се разтопява. Заключението е, че дори
при опесъчен пътен участък водачът на товарния автомобил „М.С.“ не би
имал техническа възможност да спре, при данни, че лекият автомобил „***“
е навлязъл в неговата пътна лента на разстояние от около 30 метра. В т. 17 от
заключението има данни за дължината на спирачния път на двата участващи
в ПТП автомобила, като опасната зона е между 81 метра и 192,32 метра на
лекия автомобил „***“, който се е движел със скорост 64 километра в час
при коефициент на сцепление между 0,3 и 0,1. Опасната зона /пълният
спирачен път/ за т.а. „М.С.“ при движение със скорост 40 километра в час е
между 36,42 метра и 78,21 метра при коефициент на сцепление между 0,3 и
0,1.
По отношение на третия автомобил, посочен в констативния протокол
– микробус „М.С.“ с рег. № ***, който се е намирал в зоната на ПТП,
застрахован в ЗД „Е.“ АД , вещото лице е посочило, не няма никакви данни
за участието му в процесното ПТП.
Според вещото лице загубата на управление над лекия автомобил
„***“ може да се дължи както на движението със скорост 64 километра в час,
така и на други фактори, като например неправилно боравене със системите
за управление – газ, спирачки, волан, както и на технически причини. При
това положение според него не би могло да се отговори еднозначно дали
водачът на автомобила би загубил управление при движение с по-ниска
скорост от 50 километра в час.
В допълнителната съдебно автотехниечска експертиза вещото лице е
12
отговорило на въпроса било ли е предотвратимо ПТП при запазване на
всички параметри, установени по делото, в хипотеза, при която пътната
настилка не е била заледена, а мокра. Заключението на вещото лице е, че в
анализираната пътна ситуация, при незаледен, мокър асфалт с коефициент на
сцепление 0,6 водачът на лек автомобил „***“ не би имал техническа
възможност да спре автомобила преди мястото на удара чрез безопасно
екстрено спиране. Това би било възможно, ако се е движел със скорост по-
малка от 44,21 км/час. Дори при реакция от страна на двамата водачи в
момента на минимално отклонение на лекия автомобил „***“ с навлизане в
насрещна пътна лента, при коефициент на сцепление 0,6 съществува вариант
траекториите на двата автомобила да се пресекат и отново да настъпи удар.
Заключенията на вещото лице, приети пред въззивната инстанция, са
в съответствие с останалите събрани по делото доказателства, включително
показанията на разпитаните свидетели. В съдено заседание на 01.09.2020
година в качеството на свидетел е разпитан С.В. – служител на пътна
полиция. Той установява състоянието на пътя на мястото на ПТП, а именно
заледен, непочистен и неопесъчен. Разпитаният в съдебно заседание на
19.01.2021 година в качеството на свидетел Я.Р. е водачът на т.а. „М.С.“ , в
който се е ударил лекия автомобил „***“. Той също установява, че пътят е
бил заледен. По неговите показания лекият автомобил е навлязъл в неговата
пътна лента, завъртял се е и се е ударил в управлявания от него автомобил.
Въз основа на тези доказателства следва да се направи извод за
наличие на виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил „***“, довело до настъпва на процесното ПТП. То се изразява в
нарушаване на задълженията по чл. 20 от ЗДП, според които водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая е установено, че до ПТП се е стигнало в резултат на
поведението на Д.А.Г., който е загубил контрол над управляваното от него
МПС, то е напуснало собствената си пътна лента и е навлязло в насрещната
13
пътна лента на разстояние, при което ударът с насрещно движещия се
автомобил е бил непредотвратим. Обстоятелството, че пътната настилка е
била заледена, е установено по делото. То обаче не обосновава извод за липса
на допуснати нарушения от водача на автомобила „***“, респ. за това, че
единствената причина за настъпване на ПТП е свързана с неизпълнение на
задълженията на Агенция „П.“. По делото се установи с допълнителната
автотехническа експертиза, че дори при обработка на пътя и наличие не на
лед, а на вода, когато сцеплението би най-голямото възможно в тази ситуация
– с коефициент 0,6, до ПТП би се стигнало при избраната от водача на „***“
скорост на движение и при навлизането му в насрещната пътна лента на
същото разстояние от насрещно движения се автомобил. Т.е. противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил е налице
във всички случаи. Що се отнася до водача на товарен автомобил „М.С.“ с
рег. № ***, застрахован в ЗАД „А.“ АД, по делото не се събраха данни той
да е допуснал нарушения на правилата за движение, с които да е допринесъл
за настъпването на ПТП.
По тези съображения съдът приема, че ответното дружество, чиято
отговорност е функционална и е в зависимост от наличието на противоправно
поведение на водача на застрахования при него автомобил, е материално
правно легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание
чл. 432 от КЗ.
Дори при наличие на данни, че застрахователното събитие не се
дължи единствено на противоправното поведение на водача на застрахования
при ответник лек автомобил, е приложима разпоредбата на чл. 499 ал. 7 от
КЗ, според която при множество причинители на застрахователното събитие
всеки застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или
институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на
Гаранционния фонд по чл. 518, отговарят пред увреденото лице, както
отговарят причинителите, а когато причинителите отговарят солидарно,
застрахователите, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция,
натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния
фонд по чл. 518, също отговарят солидарно. Солидарната отговорност на
причинителите е уредена в разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, според която ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. В този
смисъл, доколкото по делото беше установено по категоричен начин
14
противоправно поведение на водача на автомобила, застрахован при
ответника, той е отговорен за заплащане на обезщетението според
разпоредбата на чл. 122 ал. 1 от ЗЗД, дори при наличие на данни за други
причинители на непозволеното увреждане, солидарно отговорни с него.
Спорен между страните е и въпросът за дължимостта и размера на
обезщетението за неимуществени вреди на ищците К.П. и М.П., родители на
Р.Г., чиято смърт е настъпила в резултата на процесното ПТП,станало на
22.12.2018 година, както и на С.К. П. – неин брат.
Претендираните обезщетения са в размер на 120 000 лева за бащата
К.П., 130 000 лева за майката М.П. и 50 000 лева за брата С.П., ведно със
законната лихва от 28.01.2019 година.
Обстоятелствата, на които се основават субективно съединените
искове на тримата ищци са, че макар да е имала свое семейство, починалата
Р.Г. е била свързана с родителите си, както и със своя брат С.К. П. с
типичните патриархално-семейни отношения на близост, подкрепа и
съприживяване на добро и зло, като смъртта й им е нанесла тежки
неимуществени вреди.
Със събраните по делото доказателства е установено, че към момента
на смъртта на Р.Г. тя е била шестдесет годишна. Бащата К.П. е бил на
ненавършени осемдесет години, майката М.П. – на осемдесет и три години, а
братът С.П. – на петдесет и шест години.
Установено е, че тримата ищци са предявили извънсъдебна
застрахователна претенция пред ответното дружество за заплащане на
обезщетения за причинените им неимуществени вреди, която е с вх. №
2/07.01.2019 година. Безспорно е, че ищците не са получили от
застрахователя извънсъдебно обезщетение, като в писмо изх. № 9-92-
4901/05.04.2019 година, изпратено от ответника до ищците са изложени
основанията, на които застрахователят отказва да определи и изплати
обезщетение, а именно липса на достатъчно данни за изясняване на
обстоятелствата относно причините и механизма за настъпване на ПТП и
вината на водача на застрахования в дружеството автомобил.
От показанията на разпитаните в съдебно заседание на 01.09.2020
година в качеството на свидетели Е.С. – сестра на ищцата М.П. и М.М. - без
роднински отношения с ищците, се установява, че преди смъртта на Р.
15
отношенията между нея, родителите й и нейния брат С. били много добри, те
били близки, събирали се, помагали си, чували се непрекъснато. Родителите
на Р. живеели в село С., а Р. със собственото си семейство - в село В..
Ищците много тежко преживели смъртта на Р.. Баща й бил много стресиран,
до момента не бил преодолял случилото се, изпитвал ужас. Свидетелите
установяват, че се е наложило родителите на Р. да я разпознаят в моргата, при
което майка й припаднала. И до момента ищците М. и К.П.и плачели,
разстройвали се, когато станело дума за дъщеря им. Братът на Р. – С.П., от
дълги години бил в чужбина със съпругата си , като първо заминал в
Германия, а след това, преди осем години – в Д.. Той често, повече от два
пъти в годината, си идвал в България, отсядал при родителите си в село С. и
при собствените си деца в град С., но посещавал и сестра си в село В.. Цялото
семейство се събирало по различни поводи и празници. С. бил в отлични
взаимоотношения със сестра си. Когато сестра му починала, той си дошъл
веднага, организирал и платил всичко по погребението. Към момента на
разпита на свидетелите С. отново бил в България, за да направи паметник на
Р.. Той продължавал да помага и на нейните деца. След смъртта на Р.
родителите й се разболели. В момента майка й била на легло, не можела да
става, а баща й вдигал кръвно и се налагало да се обажда на свидетеля М., за
да му купи необходимите лекарства. Ищците страдали и усещали липсата на
дъщеря си в момент, в който вече били болни и нямало на кого да разчитат,
тъй като синът им бил в Д.. С. продължавал да си идва в България, да
посещава родителите си и да им купува лекарства, тъй като те нямали
възможност да си ги купуват сами.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че предявените от М. и К.П.и искове за обезщетения за неимуществени вреди
са основателни в пълните им претендирани размери от съответно 130 000
лева и 120 000 лева.
Тези размери са съобразени с критериите за определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ от ППВС
№ 4/1968 г. и в практика на ВКС. Съдът отчита възрастта на пострадалата
към датата на ПТП – 60 години и възрастта на ищците М. и К.П.и към тази
дата / съответно 80 и 83 години/. На тази възраст двамата ищци особено
силно усещат липсата на дъщеря си, тъй като имат нужда от някой, който да е
близо до тях, да се грижи , да им пазарува и да им помага. Със смъртта на
16
дъщеря си, която е живеела близо до тях, макар и в друго населено място,
ищците са лишени от нейната подкрепа. Другото им дете – техният син е в
чужбина и макар да ги посещава по няколко пъти в годината и да им помага
финансово, не е непрекъснато до тях. Размерът на обезщетенията е съобразен
и с установените близките отношения между родителите и дъщеря им
приживе, тежкото понасяне на смъртта й и с факта, че болката им не е
намаляла през изминалия период от три години след случилото се, а
напротив, те продължават да страдат, здравословното им състояние се
влошава.
Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди
отчита икономическите условия в страната към месец деке***и 2018 година
и е съобразен и с нормативно определените лимити на отговорност по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Тези лимити,
макар и да не са абсолютен критерий при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за общественото
разбиране за справедливост. Размерът на тези лимити непрекъснато
нараства. До 01.01.2010 година нормативно определените минимални размери
на лимитите са нараствали почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм./, в сила от 11.06.2012 година,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, който е приложим към
спора по настоящото дело, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
17
По тези съображения съдът намира, че справедливият размер на
обезщетенията за неимуществени вреди е този, който е претендиран, а именно
130 000 лева за М.П. и 120 000 лева за К.П., като обезщетенията се дължат
ведно със законната лихва от датата, от която е поискана, а именно 28.01.2019
година. В чл. 429, ал. 2, т. 2 от новия КЗ изрично е предвидено, че
отговорността на застрахователя за лихви е при условията на чл. 429 ал. 3 от
КЗ, т.е. за лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая имаме данни за уведомяване на застрахователя
от пострадалите на 07.01.2019 година. Претенцията за лихви е от по-късен
момент – 28.01.2019 година и следва да бъде уважена така, както е заявена.
Що се отнася до предявения иск от С.К. П. за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Р.Г. в размер на 50 000
лева, ведно със законната лихва от 28.01.2019 година, съдът намира, че искът
е неоснователен по следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства и установените с тях
обстоятелства за отношенията между ищеца С.П. и починалата му сестра Р.Г.
следва да се направи извод, че ищецът не е активно материалноправно
легитимиран да получи обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от нейната смърт. Този извод е в съответствие с разрешението, дадено
в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т.д. № 1/2016
година на ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално
легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд /сред които не са братята и
сестрите/, както и по изключение всяко друго лице, което е създало тР. и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
За да се присъди обезщетение обаче, е необходимо със събраните по
делото доказателства да е установена особено близка връзката между ищеца
18
и неговата сестра, както и причинени на ищеца болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и продължителност обичайните при загуба на
такъв родственик.
По настоящото дело дори самите обстоятелства, изложени от ищеца,
въз основа на които претендира присъждане на обезщетение, не сочат на
житейски връзки и ситуации, придаващи на родствената връзка между брат
и сестра характеристиката на изключителна.
В исковата молба, както и във въззивната жалба ищецът С.П. се
позовава на типичните за българското общество патриархално-семейни
отношения на близост, подкрепа и съпреживяване на добро и зло. Липсват
доказателства за изключителност на връзката, надхвърляща обичайните
взаимоотношения между брат и сестра. Става дума за възрастни хора, които
са създали свои семейства, живеят от дълги години в различни държави и са
се виждали по няколко пъти в годината при посещенията на ищеца в
България. Такива контакти между брат и сестра, включително поетата от
ищеца организация на погребението и ритуалите след смъртта на сестра му,
са в традициите на българския народ и не обосновават изключителност на
връзката между тях.
Досежно негативните изживявания за ищеца С.П., свързани със
смъртта на сестра му не са изложени обстоятелства в исковата молба, сочещи
на такива, надхвърлящи по интензитет и продължителност страданията при
загуба на близък човек. Събраните доказателства, обсъдени по-горе, също не
установяват такива. Няма никакви данни смъртта на Р. да е причинила на
ищеца емоционални и психически проблеми и да е довела до промяна в
начина му на живот и в социалното му функциониране.
Имайки предвид гореизложеното, съдът приема,че по делото не е
проведено пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР 1/2016
година на ОСНГТК на ВКС – наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалия, даваща основание да се направи
изключение от правилото за определяне на кръга на правоимащите
съобразно ППВС 4/1961 година и 5/1969 година, свързана с причиняване на
неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и
продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между
брат и сестра.
19
По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени
първоинстанциононто решение само в частите, с които са отхвърлени
исковете на М. П. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
85 000 лева до 130 000 лева и на К.П. за разликата над 85 000 лева до 120 000
лева, ведно със законната лихва от 28.01.2019 година до окончателното
изплащане на сумите и следва да постанови ново решение по същество, с
което да уважи исковете в тези им части.
В останалите части първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по въпроса за
дължимите от страните разноски както за въззивното, така и за
първоинстанционното производство.
Ответникът „Д.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати допълнителна
държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 3200 лева,
както и държавна такса за въззивното производство в размер на 1600 лева.
Адвокат К. има право на допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Дължимото минимално адвокатско възнаграждение съгласно
чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по иска на М.П. с оглед неговата цена от 130 000 лева, е 4130
лева. По субективно съединения иск на К.П. с цена 120 000 лева минималния
размер на адвокатското възнаграждение, 3930 лева, или общо за двамата
8060 лева. При присъдени 6160 лева, „Д.“ ЕАД следва да бъде осъдено да
заплати допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата за първоинстанционното производство в размер на 1900 лева.
Първоинстанционното решение в частта, с която са осъдени ищците
М. и К.П.и да заплатят на ответника разноски в размер на 264,33 лева
съобразно отхвърлената част от исковете, следва да бъде отменено.
Във въззивното производство адвокат К. е осъществил безплатна
правна помощ на ищците М. и К.П.и както по тяхната въззивна жалба, така и
в качеството им на ответници по въззивната жалба на „Д.“ ЕАД, поради което
има право на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата в минималните размери по Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Обжалваемият интерес по
20
въззивната жалба на М.П. е 45 000 лева, а по тази на К.П. – 35 000 лева.
Минималните адвокатски възнаграждения съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба
№ 1 са 1880 лева за М.П. и 1580 лева за К.П.. В качеството им на ответници
по жалбата на „Д.“ АД, при обжалваем интерес от по 85 000 лева за всеки
един от двамата, дължимото адвокатско възнаграждение е по 3080 лева за
двамата. Общият размер на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА за
въззивната инстанция е 9620 лева. Адвокат К. е претендирал и допълнително
адвокатско възнаграждение на основание чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според тази
разпоредба при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева. Пред въззивната
инстанция са насрочени и проведени общо шест съдебни заседания. Адвокат
К. има право допълнително на 400 лева, или общата сума, която следва да му
се присъди, е 10020 лева.
Разноски са претендирани и от „Д.“ ЕАД. Той има право на такива
само с оглед неоснователността на въззивната жалба на ищеца С.П..
Допуснатите пред въззивната инстанция автотехнически експертизи са във
връзка с доводите, изложени в жалбата на самия ответник „Д.“ ЕАД, която е
неоснователна, поради което платените суми за тези експертизи не следва да
му се присъждат като разноски. Същото важи и за посочената като разноски
държавна такса, която е заплатена по неоснователната жалба на
застрахователното дружество. Общото претендирано адвокатско
възнаграждение с ДДС е в размер на 480 лева, което видно от договора с
Адвокатско дружество „М. и И.“, както и от фактурата и платежното
нареждане, приложени към молба вх. № 4906/20.06.2022 година, са за
процесуално представителство по делото, без да са конкретизирани размерите
за правна защита по въззивната жалба на застрахователното дружество и в
качеството му на ответник по въззивната жалба на ищците. При това
положение съдът приема, че възнаграждението е договорено по равно, т.е.
договореното такова по въззивната жалба на тримата ищци ведно с ДДС е 240
лева, от които 80 лева за защита срещу въззивната жалба, подадена от ищеца
С.П.. При нейната неоснователност С.П. следва да бъде осъден да заплати на
застрахователното дружество разноски за въззивната инстанция в размер на
80 лева за адвокатско възнаграждение.
Третите лица – помагачи, участващи в процеса, нямат право на
21
разноски съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 10 от ГПК.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260050 от 07.04.2021 година, постановено по т.
дело № 145/2019 година по описа на Окръжен съд – П., В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
-в частта, с която е отхвърлен искът на К.С.П.., ЕГН **********, с
адрес с. С., област П., ул. „Д.“ №8, със съдебен адрес гр.П. ул. „Х.К.“ №2, адв.
В.К., срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК***, с адрес гр. С., бул. „В.“ 89Б, за сумата от
35 000 лева - разликата между присъдените с първоинстанционното решение
85 000 лева и претендираните 120 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря Р.К.Г., настъпила при
ПТП, станало на 22.12.2018 г. на път ***, надлез с. З., при удар между л.а.
марка ***, с рег.№ ***, управляван от Д.А.Г. и насрещно движещия се
микробус марка М.С., с рег. №***, управляван от Я.Д.Р., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 28.01.2019 година;
-в частта, с която е отхвърлен искът на М.С.П.., ЕГН **********, с
адрес с. С., област П., ул. „Д.“ №8, със съдебен адрес гр.П. ул. „Х.К.“ №2, адв.
В.К., срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК***, с адрес гр. С., бул. „В.“ 89Б, за сумата от 45
000 лева - разликата между присъдените с първоинстанционното решение 85
000 лева и претендираните 130 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Р.К.Г., настъпила при
ПТП, станало на 22.12.2018 г. на път ***, надлез с. З., при удар между л.а.
марка ***, с рег.№ ***, управляван от Д.А.Г. и насрещно движещия се
микробус марка М.С., с рег. №***, управляван от Я.Д.Р., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 28.01.2019 година;
-в частта, с която са осъдени К.С.П..,ЕГН **********, и М.С.П..,
ЕГН **********, да заплатят на „Д.“ ЕАД разноски в размер на 264.33 лева,
съобразно отхвърлената част от исковете,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, ЕИК***, с адрес гр. С., бул. „В.“ 89Б, да заплати
на К.С.П.., ЕГН **********, с адрес с. С., област П., ул. „Д.“ №8, със
22
съдебен адрес гр.П. ул. „Х.К.“ №2, адв. В.К., сумата от 35 000 лева -
разликата между присъдените с първоинстанционното решение 85 000 лева и
дължимите 120 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на неговата дъщеря Р.К.Г., настъпила при ПТП, станало на
22.12.2018 г. на път ***, надлез с. З., при удар между л.а. марка ***, с рег.№
***, управляван от Д.А.Г. и насрещно движещия се микробус марка М.С., с
рег. №***, управляван от Я.Д.Р., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 28.01.2019 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, ЕИК***, с адрес гр. С., бул. „В.“ 89Б, да заплати
на М.С.П.., ЕГН **********, с адрес с. С., област П., ул. „Д.“ №8, със
съдебен адрес гр.П. ул. „Х.К.“ №2, адв. В.К., сумата от 45 000 лева -
разликата между присъдените с първоинстанционното решение 85 000 лева и
дължимите 130 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейната дъщеря Р.К.Г., настъпила при ПТП, станало
на 22.12.2018 г. на път ***, надлез с. З., при удар между л.а. марка ***, с рег.
№ ***, управляван от Д.А.Г. и насрещно движещия се микробус марка М.С.,
с рег. №***, управляван от Я.Д.Р., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 28.01.2019 година до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260050 от 07.04.2021 година,
постановено по т. дело № 145/2019 година по описа на Окръжен съд – П., В
ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, ЕИК***, с адрес гр. С., бул. „В.“ 89Б, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт допълнителна държавна такса за
първоинстанционното производство пред ОС – П. в размер на 3200 лева,
както и държавна такса за въззивното производство пред Апелативен съд –
Пловдив в размер на 1600 лева.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, ЕИК***, с адрес гр. С., бул. „В.“ 89Б, да заплати
на адвокат В. Цв. К., ЕГН **********, с адрес гр.П. ул. „Х.К.“ № 2, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, допълнително
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на К.С.П..,ЕГН
**********, и М.С.П.., ЕГН **********, в първоинстанционното
производство пред ОС – П. в размер на 1900 лева / наред с присъдените с
първоинстанционното решение 6160 лева/, както и сумата от 10020 лева,
представляваща възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от
23
Закона за адвокатурата за осъществената безплатна правна помощ на
К.С.П..,ЕГН **********, и М.С.П.., ЕГН **********, пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА С.К. П., ЕГН **********, с адрес гр.П. ул. „Д.Ч.“ №3, ет.2,
със съдебен адрес гр. П. ул. „Х.К.“ №2, адв. В.К., адвокатско дружество „К. и
съдружници“, да заплати на „Д.“ ЕАД, ЕИК***, сумата от 80 лева
разноски за производството пред въззивната инстанция, представяващи част
от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Производството по делото е проведено с участието на трети лица -
помагачи на страната на ответника „Д.“ ЕАД, ЕИК***, а именно: Агенция
„П.“, с адрес гр. С., бул. „М.“ №3; ЗАД „А.“ АД, ЕИК ***, с адрес гр. С., ул.
„С.К.“ № 2, и ЗД „Е.“ АД, ЕИК ***, с адрес гр.С., бул. „Х.К.“ № 43.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24