№ 48
гр. Смолян , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Въззивно частно
наказателно дело № 20215400600030 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 243 НПК.
Образувано е по жалба на С.С. и Ст.С., двамата от гр. Ч., срещу
определение № 6/24.02.21г. по НЧД 3/21г. на РС-Ч., с което съдът е отменил
постановление за прекратяване на досъдебно производство № 105/18г. на РУ-
Ч. от 19.12.20г. на РП-Ч.. Жалбоподателите, обвиняеми в досъдебното
производство, поддържат, че определението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, тъй като не били налице данни двамата да са
извършили деянието по чл. 144, ал. 3 НК, за което им било повдигнато
обвинение, като се излагат подробни съображения затова. Молят съда да
отмени обжалваното определение, като потвърди постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Срещу жалбата е постъпило становище-възражение вх. №
545/22.03.21г. на РС-Ч. от пострадалите К.Я. и М.Я., двамата от гр. Ч., в което
същите поддържат, че жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди, като
излагат подробни съображения за това.
Въззивният съд, като взе предвид представените доказателства и
материалите по досъдебното производство, прие за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано срещу С. С. С. и С. С. С.
1
за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК. С постановление от 26.11.19г.
на С. Ст.С. било повдигнато обвинение затова,че на 11.06.18г., за времето от
14.30ч. до 16.30ч. в гр. Ч., на ул. Ш.А. № 1 се е заканил три пъти с убийство
на К.М. Я., като му е отправил заплаха с думите ***** като това заканване е
възбудило у пострадалия основателен страх за живота му, престъпление по
чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, както и че на
11.06.18г. за времето от 14.30ч. до 16.30ч. в гр. Ч., на ул. Ш.А. № 1 се е
заканил три пъти с убийство на М.К. Я. от гр. Ч., като му е отправил заплаха с
думите ***** като това заканване е възбудило основателен страх за живота
му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
С постановление от 06.12.19г. към наказателна отговорност е бил
привлечен С. С. С., за това, че на 11.06.18г. за времето от 14.30ч. до 16.30ч. в
гр. Ч., на ул. Ш.А. № 1, се е заканил с убийство на К.М. Я., като му е отправил
заплаха с думите ***, като това заканване е възбудило основателен страх за
живота му, престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 НК, както и че
на 11.06.18г., за времето от 14.30ч. до 16.30ч. в гр. Ч., на ул. Ш.А. 1, се е
заканил с убийство на М.К. Я., от гр. Ч., като му е отправил заплаха с думите
***“, като това заканване е възбудило у пострадалия основателен страх за
живота му, престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 НК.
Образуваното наказателно производство е било прекратено за втори
път, като същото най-напред е било прекратено с постановление от 31.01.20г.,
отменено с определение № 52/03.04.20г. по ЧНД № 33/20г., като делото е
било върнато на прокурора със задължителни указания.
След изпълнение на указанията, прокурорът приел за установена
следната фактическа обстановка:
Около пет години преди подаването на тъжбата от пострадалите М.Я.
и К.Я., същите водели съдебни дела с обвиняемите С. и С.С.и, за премахване
на постройка, служеща за вход на първия жилищен етаж от къщата, в която
живеели С.и. Я.и били съседи на С.и, и живеели на втори и трети жилищен
етаж от същата къща, намираща се в гр. Ч., ул. Ш.А. № 1.
На 11.06.18г. в 15.50ч. частният съдебен изпълнител, св. З.Т., по искане
2
на взискателя К. Я., предприела действия по принудително събаряне на тази
постройка, въз основа на изпълнителен лист от 01.03.18г., по гр.д. № 58/14г.
на РС-Ч..
Пострадалият свидетел Кр.Я. бил осигурил бригада за принудителното
събаряне, свидетелите Ц. и А.Х., в случай, че С.и откажат да разрушат сами
постройката. Обвиняемият С.С. категорично отказал чужда намеса за
премахване на постройката, а синът му обв. С.С. след разпореждане на ЧСИ,
св. Т., започнал събарянето с помощта на баща си.
Докато работели, обв. С.С. отправял към св. К. Я. заплахи, обиди и
псувни: „****“, без последният да го е предизвикал по някакъв начин с думи
и/или поведение. Я.и стояли в това време на улицата и наблюдавали
събарянето.
Св. Т. предложила на св. К. Я. да се прибере в двора или къщата си и
да не се разправя със С.и.
Междувременно, обв. С.С. също отправил спрямо М. и К. Я.и заплахи,
обиди и псувни: „***.“
Три пъти обв. С.С. тръгвал заплашително към К. Я., очевидно с
намерение да се саморазправя, но бил спрян от присъстващите свидетели Ц. и
М.Х..
Първоначално Я.и изпитвали страх за живота и здравето си, защото
поведението на С.и било много агресивно по време на събарянето на
пристройката, в резултат на което започнали постоянно да заключват
жилището си. С.и не предприели каквито и да било действия спрямо Я.и по-
късно. Всъщност оказало се, че имало и друго подобен случай при предходна
намеса на съдия-изпълнител във връзка със спор за недвижим имот, когато
С.и са произнасяли заплахи спрямо Я.и, но отново в състояние на афект, без
реално намерение да им навредят.
При тази фактическа обстановка прокурорът е приел, че нямало данни
обвиняемите да са извършили нито престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал.
1 НК, нито друго престъпление от общ характер, поради което е прекратил
наказателното производство.
3
Този извод на районния прокурор не е бил възприет в обжалваното
определение, като районният съд приел, че въз основа на свидетелските
показания на свидетелите Кр.Я., М.Я., М.Х., Цв.Х. и З.Т., С. Я. се обърнал
към К. Я. с думите „*****“, а С.С. се обърнал към К. Я. с думите „***“, като
държал в ръцете си брадвата заплашително, като С.С. на няколко пъти
тръгвал да се саморазправя с насочена брадва. Приел е също, че изречените
думи и насочената брадва са могли да възбудят основателен страх за живота
им в съзнанието на М. и К. Я.и. Приел е също, че в протокола за разпит при
повдигане на обвинението на С.С. не фигурирали дата и месец, което било
отстранимо съществено процесуално нарушение, което следвало да се
отстрани чрез ново предявяване на обвинението и изготвяне на надлежен
протокол за разпит на обвиняем.
Предвид на приетото от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното: жалбата е подадена от надлежни страни в срока за
обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Най-напред необходимо е да се припомни, че от обективна страна
престъплението закана с убийство по чл. 144,ал. 3 във вр. с ал. 1 изисква
изпълнителното деяние да е осъществено чрез действие /в случая устна
заплаха с конкретни изрази и/или други обективирани действия – насочване
към пострадалия със или без инструмент за разваляне на постройката/ по
начин, който да създава у пострадалия основателен страх от извършване на
престъплението. За да е довършено деянието, пострадалият следва да е
възприел заканата, както и тя да е възбудила у него основателен страх от
осъществяването й.
От субективна страна, престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1
НК се осъществява с пряк умисъл, като интелектуалният момент включва
съзнание у дееца, че отправя към пострадалия закана с убийство, че тя се
възприема от последния, и у него може да възникне основателен страх от
осъществяването му.
Волевият момент на заканата с убийство се изразява в цел заканата да
бъде възприета от жертвата и тя да изпита страх от нейното осъществяване,
като според ТР № 53/18.09.89г. по н.д. № 47/89г., ОСНК, за състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо деецът, когато отправя
4
заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийството и
да участва в осъществяване на взетото решение, както и че не е необходимо
лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основателно
опасение, че заплахата би могла да се осъществи. Посочено е по-нататък в
решението, че тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по
време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.
Предвид на всичко изложено, въззивният съд приема, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство е било
издадено при неизяснена фактическа обстановка, което не позволява да се
направи обоснован извод за наличие или липса на престъплението по чл. 144,
ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
На първо място, не е изяснено по безспорен начин кой от обвиняемите
какви думи и изрази е употребил и по отношение на кой от пострадалите.
Така бланкетно е било прието от прокурора, че и двамата обвиняеми
са употребили изразите *** ***!“ по отношение и на двамата пострадали,
което няма как да отговаря на истината, още повече, че пострадалият К. Я.
поддържа, че е възприел като заплашителни думите на С.С. „*****, ****“, а
С.С. отправил към него думите „*** ***, ***!“, като думите на С. не били
придружени с действия за физическа саморазправа, но държал в ръцете си
брадва заплашително.
Същите заплашителни думи и действия на С. и С.С.и спрямо К. и М.
Я.и бил възприел и последният свидетел, който е и пострадало лице.
Налице е противоречие в показанията на разпитаните свидетели К. и
М. Я.и, З. Т. и Н.К., Ц. и М.Х., относно следните обстоятелства:
къде точно са били застанали обвиняемите и пострадалите по време на
разрушаването на пристройката;
какви точно думи и изрази е употребил всеки от обвиняемите и по
отношение на кой пострадал;
какви точно думи и изрази е възприел всеки от пострадалите;
били ли са придружени тези думи и изрази на обвиняемите с физически
действия, какви точно и кой от обвиняемите какви физически действия е
извършил;
5
държал ли е някой от обвиняемите брадва, чук, кирка по време на
отправяне на заплахите и насочвал ли ги е към пострадалите;
тръгвал ли е някой от обвиняемите към пострадалите, към кого, колко
пъти, бил ли е възпиран от някого от присъстващите, от кого и по какъв
начин-
Изясняването на тези противоречия е пречка да се приеме, че не е
налице извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, и следва да се
извърши чрез преразпит на свидетелите и при противоречиви показания, чрез
поставянето им в очна ставка, както е бил указал и районният съд при
първоначалното връщане на делото.
Предвид на всичко изложено, обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, и следва да се потвърди, макар и по други съображения, а
жалбата да се остави без уважение, поради което и на основание чл. 243 НПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6/24.02.21г. по ЧНД № /21г. на РС-
Ч., като правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6