Решение по дело №802/2015 на Районен съд - Ямбол

                                             Р Е Ш Е Н И Е №232/25.4.2016 г.

                                                           25.04.2016 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                             ХV - ти граждански състав

На 29.03                                                                                                  2016 година 

В публично заседание в следния състав:                                                

   

Председател: М. Христова

при секретаря Ив. Г.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 802  по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е за делба, във фазата по допускане на делбата.

Образувано по предявен  от K. Д.К.  против К. Т. К., Т.С.К., Д.С.К., М.С.К. и Т.С. М.  иск за делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в с. П. ведно с построената в него жилищна сграда, както и искане за отмяна на НА №*** г.

В исковата молба се посочва, че ищеца и ответниците са съсобственици по наследство, останало от общите им наследодатели Д. Т. и М. Т. – недвижим имот, находящ се в с. П. подробно описан в исковата молба. Имотът бил придобит от двамата наследодатели с договор за покупко – продажба , обективиран в НА от 1963 год., в режим на СИО.След смъртта на Д. Т. имота бил наследен от съпругата му и двамата му синове, при квоти 4/6 за първата и по 1/6 за вторите двама. М. Т. починала през 2002 год. и оставила свои законни наследници двамата си синове – ищеца и С. К., починал 2015 год. и наследодател на останалите ответници С. К. се отказал от наследството на М. Т. през 2005 год. , като отказът му уголемявал дела на останалите наследници. При проверка в АВ ищецът констатирал, че през 2014 год. приживе С. К. и съпругата му К.К. са се снабдили с КНА за процесния недвижим имот. Последните не били владели имота повече от 10 год., а през последните 7 год. живеели в чужбина. Иска се допускане на делба на имота при квоти, след молба – уточнение 5/6 ид.ч. за ищеца и 1/6 ид.ч. за ответницата К.К.

Ответниците Д.С.К., М.С.К. и Т.С. М. са депозирали молби, в които са посочили, че са се отказали от наследството на починалия си баща С. К.

В депозирания в срок отговор на ИМ ответницата К.К. оспорва иска за делба. Посочва, че ищецът е напуснал семейната къща през 1980 г. и оттогава процесния имот се владее единствено от нея и съпругът й. Такова било положението и по време на строежа на жилищната сграда в имота през периода 1987 год. Ищецът не бил упражнявал правото си на наследник за период повече от 10 год. Към датата на смъртта на Д. Т.  действал СК от 1968 г., който предвиждал различен от сега действащия режим на наследяване, т.е. М. Т. не получавала част от дела му след неговата смърт, а само неговите деца.  Съпрузите К. владели имота необезпокоявано, непрекъснато и за себе си за период над 10 години, като били осъществили състава на чл. 79 от ЗС. Оспорва се представеното с исковата молба удостоверение за отказа от наследството на М. Т., т.к. преди него, С. К. вече бил извършил действия по приемането му, а именно получил пенсията й, декларирал имота, т.е. отказът бил нищожен.  Иска се отхвърляне на иска за делба.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му представител.

Ответницата К. оспорва иска лично и чрез процесуален представител. Останалите ответници оспорват иска чрез процесуален представител, а ответницата С. чрез назначения си особен представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за наследници  *** год. ищецът и ответниците са наследници на общата наследодателка М. Т., поч. на 07.06.2002 год. – ищецът нейн син, а ответниците – преживяла съпруга и деца на починалия син С. Д.К. /поч. на 16.03.2015 год./. Страните са наследници и на общия наследодател Д.К. Т., поч. на 20.06.1984 г. , видно от  представеното удостоверение за наследници  №*** год.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №***. С. Д.К. и К. Т. к. са били признати за собственици  по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с. П. обл. Я. ул.“***– ПИ №***, с площ 1060 кв.м., за който е отреден УПИ №*** с площ 1145 кв.м., в кв. 15 , заедно с построените в този имот двуетажна жилищна сграда с площ 130 кв.м. и второстепенна сграда от 17 кв.м., навес от 30 кв.м. и подобрения.

С приложения по делото нотариален акт №*** г. Д.К. Т. е придобил по силата на покупко – продажба следният имот – дворно място, находящо се в с. П., заедно с находящата се в него къща, състоящо се от 710 кв.м., съставляващо парцел *** в кв. *** по плана на с. П.

Видно от приложената скица и удостоверение на Община Т. - парцел V-*** в кв. *** е идентичен с  парцел *** в кв. *** по стария регулационен план, така както са описани в нотариалните актове.Няма промяна в уличната и дворищна регулация.

Приложено е още удостоверение на ЯРС изх. №*** , в уверение на това, че С.Д.К. се е отказал от наследството на покойната си майка М. Т. поч. на 07.06.2002 год., като отказът е вписан в специалната книга на съда на същата дата. Отказът е оспорен от ответниците.

По делото са представени четири броя удостоверения на ЯРС е видно, че четиримата ответници – Т.С.К., Т.С.М.,М.С. К. и  Д.С.К. са се отказали от наследството на починалия си баща С. Д.К., като отказите им са вписани в специалната книга на ЯРС съответно на – 23.09.2015 г.; 03.06.2015 г.;11.06.2015 г., 31.03.2015 год.

Ответницата К. К.  е представила строително разрешение  №*** г., с което се позволява на С.Д.К. да построи жилищна сграда върху 83 кв.м. от собственото си място  в кв.***, парцел ***

На 25.09.1986 г. общата наследодателка М.С. Т.  е подписала декларация , с която е дала съгласието си синът й С. К. да построи в процесния парцел една двуетажна жилищна сграда със свои средства , труд и материали на негово име. На същата дата К.Д.К. е подписал същата декларация.Такава декларация ищецът е подписал и на 09.06.1982 год.

С приложения НА №*** год. С. Д.К. е признат за собственик по силата на давностно владение и наследство на 350/1060 ид.ч. от дворно място, цялото  с площ 1060 кв.м. , а неурегулирано 1145 кв.м., представляващо парцел ***, в кв.*** по плана на с. П.

Липсва спор по делото и е видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, че К.Т.К. и С. Д.К. са били съпрузи, сключили граждански брак на 09.12.1981 год.

Видно от приложените удостоверения за декларирани данни от 15.01.2016 год., с декларации по чл. 14 от ЗМДТ от 23.03.1998 год.,К. и С. К. са декларирали, като са посочили че са собственици по ½ ид.ч.от процесния недвижим имот, с построеното в него жилище и второстепенни постройки.Установява се от удостоверения за декларирани данни от същата дата , че съгласно подадени данъчни документи, К.К., М. Т. и Д. Т. нямат декларирано движимо и недвижимо имущество.

Приложено е още удостоверение изх.*** год., дадено на наследниците на Д.К. Т. в уверение на това, че са декларирали следния недвижим имот- дворно място – 710 кв.м.; жилищна сграда – 80 кв.м. и салма – 30 кв.м.

Представени са доказателства за заплащани данъци и такса битови отпадъци за имота от страна на С. и К. К. за периода 209 – 2014 г.

Видно от приложения договор за доброволна делба  от 14.11.2005 год., между наследниците на С.К. Х., поч. през 1979 г. , който видно от служебна бележка на кметство с. П. е баща на общата наследодателка М. Т. и дядо на ищеца К.К.. В документа липсва името на наследодателя на ответниците С. К.

Приложена е данъчна декларация от 2008 год. по чл. 26 от ЗМДТ, видно от която С. и К. К. са декларирали имота, като собственици при ½ ид.ч. за всеки от тях, с основание за придобиване – покупка, като са посочили че не разполагат с документи за собственост.

По делото е назначена и изслушано заключението на СТЕ, вещото лице по която посочва, че  съществуващата към момента жилищна сграда в имота е частично новопостроена, а именно – запазен е приземният етаж на старта сграда и новопостроен жилищен етаж и подпокривно пространство, излага в какво се състоят извършените промени, както и какво е състоянието на сградата към момента на огледа.

Събрани са и гласни доказателства, посредством разпита на петима свидетели.

В показанията си св. К. посочва, че майка й е сестра на братята С. и К.. Свидетелката живеела в гр. Я., с родителите й на село. Знаела за процесния недвижим имот- къща на два етажа и дворно място. Виждала ищеца да посещава имота, до 2012 год. , докато били съседи с К. ***. Ищеца вземал с колата свидетелката и майка й и ги карал на село. Твърди, че я вземал през месец по 2-3 пъти, грижел се за двора и къщата. К. и С. си живеели в къщата. Те били и в чужбина, а докато ги е нямало за имота се грижел К.. М. Т. починала през 2002 год. и с последната й пенсия знаела, че са уредили погребението й. К. имал имота като свой и не бил споделял със свидетелката брат му да го е гонил от имота. След като се омъжила свидетелката живяла в с. П., познавала М. и Д. Т. Те живеели със С. и съпругата му. К. бил женен и живеел във В. Посочва, че през 1987 год. новата постройка я имало, свалил се втория етаж и се направил някакъв ремонт. Знаела, че К. е помагал в ремонта. Виждала го там, когато минавала покрай двора, за да отиде до дома на родителите си. Твърди, че К. нямал ключ за имота. Влизал в двора през някаква странична вратичка. Носел си инструменти, пръскал за бълхи.

Свидетелката Н. посочва, че познавала само М. Т. синовете й и съпругата на С. – К..***, като виждала К. да посещава имота. До 2002 год. свидетелката живеела в селото и виждала К. да се грижи за имота, да обработва двора. След 2002 год. си идвала от Я. с него с колата. Ако не се лъжела С. и К. след това ги нямало, работели в чужбина. Свидетелката познавала и децата на ищеца, които също живеели на село, неговата майка ги гледала. Не е чувала С. и К. да са гонили К. от двора , да са му казвали, че не е негов. К. се прибирал през две седмици или месец.Баба М. живяла в имота до смъртта си. След този период К. бил посещавал имота. От 2002 до 2004 год. свидетелката не била идвала с К. в селото. Той чистел двора, като в този момент там нямало никого. Не знаела как е влизал в имота. След 2004 год. свидетелката си ходела по – рядко и не била посещавала имота от тогава.

Св. С. твърди, че е родена и живее в с. П. в къщата срещу С.и К. Те си живеели в имота откакто станали семейство, малко след 1981 год. Отначало живеели с дядо Д. и баба М.. , след това само с баба М. и децата си. По това време в имота имало нов строеж. С. и К. си теглили заем, за да отремонтират къщата. Направили втория етаж изцяло, а за долния свидетелката не може да се сети. К. не участвал в строежа, само на гости го е виждала. Баба М. казвала, че много се радва, т.к. синът й С. си прави къщата. К. след казармата си живеел някъде в Северна България. Не знаела какво са си разговаряли, но не била чувала за някакви претенции. Виждала К. да идва на гости при майка си и брат си. От създаване на къщата до сега К. не бил живял в нея. Баба М. починала 2002 год. И двамата братя били на погребението. От К. знаела, че разходите по погребението са поели те със С. За последната пенсия не знаела. Докато била жива бабата пенсията й се ползвала за разходи. Със свидетелката К. и С. не били споделяли К. да  е имал претенции за двора. В къщата имало вещи на възрастните – покъщнина, стопански инвентар. След смъртта им те се ползвали от К. и С. След 2002 год. никой друг не поддържал двора. К. не била виждала. Виждала голямата дъщеря на К. и зет им да поддържат двора. Преди 5-6 години съпрузите заминали за Г. Идвали си и си били в къщата за по 20-25 дни. Почиствали двора, отремонтирали някои неща. М. и И. си идвали всяка седмица. След смъртта на баба М. нейните вещи си останали в къщата. Свидетелката била виждала децата на К. в имота, баба М. гледала дъщеря му М. до първи клас. С. бил ходил в чужбина. Къщата на баба М. и дядо Д. бил разширен горния етаж, а долния бил същия.

Св. Н. посочва, че е родом от с. П. и целия си живот е живяла там. К. и С. се оженили през 1975 г.  и оттогава живеели заедно с родителите му. Познавала имота, който тогава бил къщичка с две стаички и двор. Дядо М. починал малко след раждането на първото им дете. Правили ремонт на къщата след това, когато децата им вече били родени. Направили я горе – долу за една година.С. бил строител и свидетелката го виждала сам да си прави къщата.Двамата братя били в добри отношения. По време на стоежа К. бил поканен от брат си да имат два входа, но той явно отказал. Свидетелката не била виждала скандали и претенции. Баба М. починала 2002 год. Двамата братя били на смъртта. Не знаела да е имало разговори за имота след това. Свидетелката, т.к. е работила в поща прави заключение, че т.к. пенсията се взема от наследник, значи я е взел С. а може и двамата братя. К. към този период не била виждала в имота, т.к. живеел в Р. Виждала го само на гости. Дъщеричката му като малка я гледала баба М. След смъртта й той не бил идвал и не бил ползвал имота като свой. Никога не го виждала да го работи. С. и К. се грижели за всичко. След 2007-2008 год. заминали за чужбина и се прибирали веднъж – два пъти годишно. Докато били в Г. никой не стопанисвал имота. Едната им дъщеря живяла там известно време. Виждала и голямата им дъщеря М.. Вещите на баба М. след смъртта й останали в двора. Свидетелката знаела, че след смъртта на баба М. двамата братя се били разбрали – лозя и ниви да останат за К., а къщата с двора за С. С. бил подписал документи за наследството на баба М. С. си строил сам къщата. Предполага, че К. е ходил на гости.

Св. М. посочва, че след 2008 год. , когато се оженил за дъщерята на К. и С. са ходили в имота. Познавал и К., ходили си на гости. Отношението на К. към имота било добро, не го чувал да има претенции. След смъртта на С. спрял да идва на гости и вече не били в добри отношения. От 2009 год. К. и С. били в Г. Те си поддържали ремонтирали къщата. Свидетеля ходел рядко там.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.34 ЗС, вр. чл. 69 ЗН, както и искане по чл. 537,ал.2 от ГПК.

По силата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.

В процесния случай страните спорят да са съсобственици на имота, като ищецът претендира да е собственик по силата на наследство и с оглед направените откази от наследството на С. К. на 5/6 ид.ч. от имота, а ответницата К.К. твърди, че въз основа на давностно владение тя и съпругът й са придобили изцяло собствеността върху имота, а с оглед направените от останалите наследници след смъртта му откази от наследство делба не следва да бъде допусната, т.к. последната се легитимира като индивидуален собственик на имота по силата на наследство и давностно владение. Спор съществува между страните и по повод действителността на извършения през 2005 год. отказ от наследството на М. Т. от С. К., като ищецът твърди, че отказът е действителен, а ответниците претендират, че същия е нищожен, поради това, че преди вписването му С. К. е приел наследството, като  е получил последната пенсия на наследодателката, ползвал вещите й е декларирал имота като наследствен.

Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонти в имота също не са такива действия, защото съгласно чл.31 от ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответства на техния дял в съсобствеността. Фактът, че разноските за даден имот са поети само от един от съсобствениците, сам по себе си не означава, че този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици - Решение 635/25.10.2010 год. по гр.д.№ 1405 по описа за 2009 г. на ВКС.

В процесния случай безспорно се установява по делото от приетите доказателства, че след завършване на училище и приключване на казармата ищецът се е оженил и оттогава не живее в дома на родителите си. Безспорно е още, че след като са сключили брака си С. и К. К. са заживели в процесния имот заедно с М. и Д. Т. Безспорно се установява от събраните доказателства, СТЕ и показанията на разпитаните свидетели, че по време на брака си същите са направили ремонт на съществуващата в имота жилищна сграда, като са съборили и пристроили втори етаж и извършили други подобрения,  който е довършен през 1987 год. , както и че К.К. и М. Т. са декларирали съгласието си С. К. да изгради със свои труд и средства двуетажна жилищна сграда в имота.  След смъртта на М. Т. през 2002 год. в имота са продължили да живеят само С. и К. К. които около 2007-2008 год. са заминали да работят в чужбина. През 1998 год. , същите са декларирали имота като собственици при ½ ид.ч. Заплащали са дължимите данъци и такси, за което са представени съответните писмени доказателства. По делото са представени три броя декларации по чл. 56,ал.2,т.2 от ЗТСУ, с които М. Т. и К. К. са дали съгласието си за изграждане на двуетажна жилищна сграда със средства и труд на С. К.. Съгласно - Решение № 294 /07.01.2015 Г. По гр.д. № 4050/2014, І Г. О. на ВКС- Когато един съсобственик извърши строителство в общия имот въз основа на издадена в негова полза нотариално заверена декларация по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.), дори последната да не е вписана, установяването от него на фактическа власт върху построеното изключва владението за останалите съсобственици, тъй като той е строил за себе си, а не за тях. Владението на това лице върху цялата вещ обаче е установено само за него, то  не е държател на идеалните части на другите съсобственици и не трябва да им демонстрира някаква промяна в намерението си за своене. В отношенията му с другите съсобственици действа презумпцията на чл. 69 ЗС. В процесния случай по отношение на изградената в имота, макар и ремонтирана чрез разширяване и надстрояване двуетажна жилищна сграда, съдът приема, че безспорно се установява, че същата е изградена след изрично дадено с декларации съгласие от останалите съсобственици, както и че сградата в този си вид се владее и ползва от семейството на С. К. след 1987 год., т.е. в полза на него и съпругата му е изтекъл 10 годишния давностен срок. Категорични са свидетелите в показанията си , че С. К. е градил къщата за семейството си, за себе си, съпругата и децата си, поддържал я е, вложил е свои средства и труд, както и че това е станало със знанието на майка му и брат му и без тяхното противопоставяне.

Освен гореизложеното с  Решение № 484/04.02.2013 г. по гр. д. № 740/2011 г. І гр. о. по чл. 290 ГПК е прието, че в отношенията между сънаследници, когато след смъртта на общ наследодател един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения /сънаследствен/ имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и го надстроява и това пряко се възприема от другите сънаследници, които не се противопоставят в период от 10 години - такива действия показват промяна на намерението за своене и придобиване по давност на владяния имот.Т.е. след смъртта на наследодателя Д. Т. през 1984 год. и т.к. всички доказателства по делото са категорични, че С. и К. К., заедно с децата си са живели в имота от сключване на брака си, той е бил единствен за тях и това е бил дома в който са се прибирали, дори когато са работили в чужбина, ремонтирали са къщата, със знанието и съгласието на К. К., видно от приложената декларация, както и показанията на свидетелите, грижели са се за двора, освежавали и поддържали и т.н. те са придобили по давност ½ ид.ч. и от дворното място, останала в наследство от Д. Т.

Освен това с Решение № 3/25.01.2016 Г. По гр.д.  № 3973/2015 Г.,  І Г. О. на ВКС по въпроса за приложението на института на приобивната давност в отношенията между сънаследници и при предаване на владението приживе от бъдещите наследодатели, кога е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС и в кой момент се придобива правото на собственост е прието , че ако владението е предоставено от собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например пристрояване и надстрояване и тези действия се възприемат от собственика, който не се противопоставя, или от предишния владелец, който не защити фактическото си състояние с посесорни искове и не препятства в продължение на десет години упражняването на фактическа власт върху имота, това сочи на промяна на намерението за своене. Основанието за установяване на самостоятелно владение в този случай е предаването на фактическата власт изрично, или с конкулдентни действия, а намерението за своене се разкрива от действията по пристрояване и надстрояване.

В процесния случай, както многократно беше изложено още след сключването на брака си С. и К. К. са заживели в имота, заедно с общите наследодатели, след 1984 год. само с М. Т. Безспорно е, че там са отгледали децата си, надстроили са къщата, ползвали са имота в пълния му обем, като свидетелите С. и Н. са категорични, че С. е строил къщата за нуждите на семейството си. Категорични са, че наследодателката М. Т. е заявявала, че синът й С. си прави къща и в селото се е знаело, че имотът е на него и семейството му. Липсват каквито и да е доказателства майката да се е противопоставяла на явно манифестираното намерение на синът й С. К. и съпругата му да владеят и ползват имота като свой. Т.е. след 1987 год. и приживе на бъдещата наследодателка Т.  е извършено предаване на владението на нейната ид.ч. от имота на синът й С. К. и семейството му, които са извършвали действия в имота надхвърлящи обикновеното му ползване. Освен това при съвкупна преценка на събраните по делото свидетелски показания, следва да бъде отчетено, че липсват каквито и да е доказателства, ищецът да е разполагал с ключ за двора или къщата, според св. К. – ищецът е нямал ключ за имота и влизал през странична вратичка, според св.Н. е посещавал имота, когато в него е нямало никого през периода 2002-2004 г. и не знае как е влязъл, според св. С. и Н. е идвал само на гости, за да види брат си и майка си.

По отношение действителността на отказа от наследство, извършен пред 2005 год. , който съдът с оглед на гореизложените мотиви счита, че не релевантен за настоящия правен спор , т.к. е извършен едва след изтичане на 10 -годишната придобивна давност в полза на съпрузите К. - съгласно  Решение № 395/ 04.11.2010 Г. По гр.д.  № 309/2010 Г., , ІІ Г. О. на ВКС- действията по приемане на наследството следва да са недвусмислени. Мълчаливо приемане на наследството се реализира чрез извършване на фактически и правни действия от наследника, които недвусмислено сочат на намерение да приеме наследството. Действията не трябва да са двусмислени, каквото е при ползването на обикновена покъщнина, с която си служат членовете на семейството /при съвместно живеене с наследодателя, какъвто е настоящия случай/, или действия по обикновено управление на наследството.  

Съдът като взе предвид гореизложеното, както и представените по делото и неоспорени от страните откази от наследство на ответниците Т.К., Д.К., М.К. и Т.М., с оглед на което последните следва да бъдат изключени от числото на наследниците /в случая на С. К./, счита че делба на процесния недвижим имот не следва да бъде допускана, предвид липсата на доказателства същия да е съсобствен между ищеца и ответницата К.К., придобила го по давностно владение, текло по време на брака й със С. К. и по наследство в качеството й на единствен наследник, приел наследството.

Като неоснователно следва да бъде отхвърлено искането за отмяна по реда на чл. 537,ал.2 от ГПК на КНА от 26.03.2014 год.

Предвид изхода на спора в тежест на ищеца следва да бъде възложена дължимата по сметка на ЯРС държавна такса в размер на 100 лв. , съобр чл. 9 от ТДТССГПК. На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски, но такива не следва да бъдат присъждани предвид липсата на доказателства разноски да са сторени, както и на списък по чл. 80 от ГПК.

По изложените съображения , Я Р С

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от К.Д.К., ЕГН ********** против К.Т.К., ЕГН **********, Т.С.К., ЕГН **********, Д.С.К., ЕГН **********, М.С.К., ЕГН ********** и Т.С.М., ЕГН ********** иск за делба на следния  недвижим имот, находящ се в с. П., общ. ***, ул.“***  а именно: ПИ №***, за който е отреден УПИ ***, с площ 1145 кв.м. в кв. *** по плана на с. П., ведно с построената в този имот жилищна сграда на два етажа със застроена площ 130 кв.м., второстепенна сграда с площ 17 кв.м. и навес със застроена площ 30 кв.м., при граници на  УПИ : улица, УПИ -***, .II-***, IV-***.

ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС, сумата от 100 лв. – държавна такса, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: