Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 01.06.2022 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, І състав, в публичното съдебно заседание на тридесети ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 66 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание: -  чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД

 

Предявени са обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. З.Ц., САК, срещу Н.К.С., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между него – с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ООД, ЕИК ********* и ответника са сключени следните договори за предоставяне на услуги:

1.        Договор за мобилни услуги № *********/10.03.2018 год., съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********;

2.       Договор за лизинг от 10.03.2018 год., по силата на който на ответника е предоставено мобилно устройство, м. NOKIA 2 Black, с обща цена 128,86 лв. с ДДС;

3.       Допълнително споразумение № *********/27.08.2018 год. към Договор за мобилни услуги № *********/10.03.2018 год., съгласно който на клиента е предоставен нов абонаментен план за мобилен телефонен номер **********

Въз основа на тези договори, ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал. Начислени са и съответните лизингови вноски.

Издадени са 3 бр. фактури, за съответните месечни задължения за периода 15.10.- 14.01.2019 год.

Твърди се, че поради неизпълнение от страна на ответника на задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на осн. чл. 75, вр. чл. 19б от ОУ на оператора, той е прекратил едностранно договорите и е издал крайна Фактура № **********/15.03.2019 год., в която е отразил неплатените до момента задължения и начислил неустойка за предсрочнопрекратяване на договорите по вина на абоната.

Тъй като ответникът не е заплатил горните суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като на издадената заповед по чл. 410 ГПК била връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПк, за ищеца възникнал правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.

За това иска от съда: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1176/2020 год. на ЛРС, в общ размер на 396,00 лв. главници, от които:

1.       191,73 лв. – задължения за мобилни услуги (месечни абонаментни и еднократни такси и др.услуги) за периода 15.10.2018 – 14.01.2019 год., дължими по Договор за мобилни услуги № *********/10.03.2018 год., изменен с Допълнително споразумение № *********/27.08.2018 год. за  мобилен телефонен номер **********,

2.       25,35 лв. – задължения за лизингови вноски по Договор за лизинг от 10.03.2018 год., от които 5,07 лв. – падежирали за периода 15.10.2018 – 14.01.2019 год. и 20,28 лв. – предсрочно изискуеми за периода 15.02.2019 – 10.02.2020 год.,

3.       178,92 лв. – компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната – поради изпадането му в забава, на Договор за мобилни услуги № *********/10.03.2018 год., изм. с Допълнително споразумение № *********/27.08.2018 год. за мобилен телефонен номер **********;

Ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (20.08.2020 год.) до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото производство.

 

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. А.Л., МАК, която оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Възразява, че на ответника не е била обявено надлежно настъпването на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за лизинг.

 

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че спорът  между страните е концентриран върху въпроса за предсрочното прекратяване на лизинговия  договор поради неизпълнение от страна на ответника. Останалите  фактически твърдения не са спорни.

Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д. № 1176/2020 год. на РС – Лом.

В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован не изпраща процесуален представител. В писмено становище пълномощникът му, адв. З.Ц., САК поддържа исковете като основателни и доказани. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът Н.К.С., редовно призован на се явява,  представлява се от назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. А.Л., МАК, която поддържа възраженията, въведени с писмения отговор на исковата молба и оспорва исковете.

Няма оспорени фактически твърдения.

Доказателствата са писмени.

Видно от приетото и приобщено като доказателство ч.гр.д. № 1176/2020 год. на РС – Лом, същото е образувано по заявление с правно основание чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника.

Съдът е издал Заповед № 687/25.08.2020 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 396,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението – 20.08.2020 год., до окончателното плащане.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК и с Разпореждане от 12.10.2020 г. съдът е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 18.12.2020 г.

              Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от вх.печат).

Между страните е имало сключени следните договори за мобилни услуги:

договори за предоставяне на услуги:

1.                  Договор за мобилни услуги № *********/10.03.2018 год., съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********, за срок от 24 месеца – до 10.03.2020 год.;

2.                  Договор за лизинг от 10.03.2018 год., по силата на който на ответника е предоставено мобилно устройство, м. NOKIA 2 Black, с обща цена 128,86 лв. с ДДС;

3.                  Допълнително споразумение № *********/27.08.2018 год. към Договор за мобилни услуги № *********/10.03.2018 год., съгласно който на клиента е предоставен нов абонаментен план за мобилен телефонен номер **********, за срок от 24 месеца – до 27.08.2020 год.

Въз основа на тези договори, ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал. Начислени са и съответните лизингови вноски.

Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал, заедно с лизинговите вноски по индивидуалния му клиентски номер при оператора - № *********.

 

Издадени са следните фактури:

1. № **********/15.11.2018 год., за отчетен период 15.10.2018 – 14.11.2018 год., на стойност 81,46 лв. с ДДС,

2. № **********/15.12.2018 год., за отчетен период 15.11.2018 – 14.12.2018 год., на обща стойност 169,57 лв. с ДДС, от които 81,46 лв. – задължения останали неплатени от предходен период,

3. № **********/15.01.2019 год., за отчетен период 15.12.2018 – 14.01.2019 год., на обща стойност 208,24 лв. с ДДС, от които 169,57 лв. – задължения останали неплатени от предходен период,

5. № 7286097850/15.03.2019 год., за отчетен период 15.02.2019 – 14.03.2019 год.,  в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги – 178,92 лв., лизингова вноска – 20,28 лв. и непогасените  задължения от предходните периоди – 196,80 лв., или всичко общо 396,00 лв.

На 16.02.2019 год. ищецът е изпратил на ответника уведомително писмо, с предоставен 10-дневен срок от получаването за доброволно заплащане на задълженията, след което договорите ще се считат прекратени и ще бъде начислена неустойка. Писмото е доставено на адреса на ответника на 25.02.2019 год. – видно от представеното от ищеца и неоспорено от ответника удостоверение, издадено от куриерската фирма.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна, в законоустановеният срок. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

Разгледан по същество е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като съображенията за това са следните:

Искът с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано изпълнението на договорите от негова страна. Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по тях, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника.

Ответникът не ангажира никакви доказателства нито в хода на заповедното, нито по настоящото производство.

От приложените от ищеца с исковата молба писмени доказателства се установява, че дружеството на ищеца се е намирало в облигационни правоотношения с ответника по настоящото  производство, регулирани от сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договор за лизинг.

Ищецът е изпълнил задължението си към ответника по тези договори. На посочените в договори дати са издавани съответните фактури и за ответника е възникнало задължението да ги погаси.

Предвид ангажираните от ищеца доказателства, недоказано се явява и възражението на ответника за липса на уведомяване за предсрочното прекратяване на  договорите по вина на абоната – с писмо, доставено на адреса му на 25.02.2019 год. ищецът е изпълнил това си задължение. Претендираните искове се доказват по размер от ангажираните доказателства.

Нещо повече, ответникът също не оспорва исковете по основание и размер, както е приел и съда с доклада си по делото.

Ето защо предявените искове следва да се уважат изцяло.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция. Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК. От доказателствата по делото се установява, че сторените от него разноски са в общ размер на 1170,00 лв., от които: 125 лв. д.т., 360 лв. за процесуално представителство и 300 лв. – за особен представител, или общо 785,00 лв. по исковото и 385 лв. по заповедното производство.

Следва да се съобрази настъпилата в хода на делото (вписана в ТР на 28.02.2022 год.) промяна в наименованието на фирмата на ищеца.

 

Мотивиран от горните съображения съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.К.С., ЕГН **********,***, че към него съществува изискуемо вземането на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ (с предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *********, гр. София, за което е издадена Заповед № 687/25.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1176/2020 год. на ЛРС,  в общ размер на 396,00 лв. (триста деветдесет и шест лева) главници, от които:

1.                    191,73 лв. – задължения за мобилни услуги (месечни абонаментни и еднократни такси и др.услуги) за периода 15.10.2018 – 14.01.2019 год., дължими по Договор за мобилни услуги № *********/10.03.2018 год., изменен с Допълнително споразумение № *********/27.08.2018 год. за  мобилен телефонен номер **********,

2.                    25,35 лв. – задължения за лизингови вноски по Договор за лизинг от 10.03.2018 год., от които 5,07 лв. – падежирали за периода 15.10.2018 – 14.01.2019 год. и 20,28 лв. – предсрочно изискуеми за периода 15.02.2019 – 10.02.2020 год.,

3.                    178,92 лв. – компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната – поради изпадането му в забава, на Договор за мобилни услуги № *********/10.03.2018 год., изм. с Допълнително споразумение № *********/27.08.2018 год. за мобилен телефонен номер **********;

Ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (20.08.2020 год.) до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА Н.К.С., ЕГН **********,***, да заплати на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ (с предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *********, гр. София, направените във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 1170,00 лв., от които: 785,00 лв. по исковото и 385 лв. по заповедното производство - ч.гр.д. № 1176/2020 год. на РС – Лом.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

Районен съдия: