Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 12.08.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Районен съд – К., гражданска колегия в
публично заседание Н.10.08.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря ДетелиН.Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1210 по описа З.2020 година, З.да се произнесе,
взе предвид следното:
Гражданско дело № 1210/2020
г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано
поотделно от Димитър Бончев чрез
пълномощника юрисконсулт Кремена Динева Петрова против Е. Веселинова Б., с ЕГН **********,
с адрес: *** с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК с цена на иска 393,35 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител сочи, че на 07.06.2017 г. между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор и Е. Веселинова Б. като
кредитополучател бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ № *****. Съгласно
същия, кредиторът предоставил на кредитополучателя револвиращ
кредит в максимален размер 300,00 лева под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоявал чрез международна кредитна карта, кредитополучателят се
задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
Условията на кредита били
следните: вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит; срок на договора:
неопределен; фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения
размер на кредита Кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на
0,12 %. като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена
главница; годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45.9 %;
Сочи, че
кредитополучателят усвоил заемни суми по
дати, както следва: 100 лв. на 17.06.2017г.; 100 лв. на 11.07.2017г.; 100 лв.
на 07.08.2017г.; 100 лв. на 05.09.2017г.; 100 лв. на 07.10.2017г.; 200 лв. на
19.10.2017г.; 50 лв. на 04.11.2017г.; 50 лв. на 10.11.2017г.; 70 лв. на
07.12.2017г.; 5 лв. на 08.12.2017г., или обща сума в размер на 875,00 лв.
Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят
дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява
ежедневно.
Сочи , че на посочените по-горе основания и поради забава при
заплащането на текущото задължение на Кредитополучателя била начислена
договорна лихва в размер на 71.28 лв., за периода от 18.06.2017 г. до 6.04.2018
г. Била начислена лихва за забава в размер на 50,51лв. за периода от 6.04.2018
г. до датата на входиране на задължението в съда.
Твърди, че длъжникът не извършил плащане по дължимия паричен заем към
Дружеството.
Сочи, че на 27.11.2018 г.
било подписано Приложение № 1 представляващо допълнително споразумение към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 11.11.2016г. сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* /понастоящем „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД/. по силата на който вземането. произтичащо от
Договор за кредит „Бяла карта“ № ***** от дата 7.06.2017 г. сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и Е.В.Б. било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. От своя страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД прехвърлило процесното вземане в
полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК ********* по силата на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на В. (цесия) от дата 03.05.2019г. Договора за заем
съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Твърди, че ответникът бил
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането
от името на „Аксес Файнанс“
ООД и съответно от името на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
с Уведомителни писма с изх. № УПЦ-С-АКПЗ-АФ/***** от дата 22.05.2019 г. И с
Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-АФ/ ***** от дата 22.05.2019 г., изпратени с известия за
доставяне от страна н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедентите. Уведомителните писма за извършено прехвърляне на
В. /цесия/, били изпратени на адрес посочен от ответника в договор за кредит
„Бяла карта" с № *****/07.06.2017г..
Моли съда да постановите
съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на
ответника Е.В.Б., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател по
Договор за кредит „Бяла карта“ № *****, сключен на 07.06.2017 г., че същият
дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, сумите от 298,08 - главница;
договорна лихва в размер на 44,76 лева за периода от 6.12.2017 г. до 6.04.2018
г.; обезщетение за забава в размер на 50,51 лева, считано от 6.04.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в районен съд, представляващи задължение по Договор за кредит
„Бяла карта“ № *****, сключен на 07.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, или обща сума в размер на 393,35 лева.
Претендира за разноски в
предходно развилото се заповедно и в настоящото производство.
В срока за отговор по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Заявява, че не оспорва
исковете, признава същите по основание и размер.
Моли съда да постанови
решение по признание на иска.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото
доказателства и изразеното становище на ответника
в отговора на исковата молба, както и допълнителната молба на ищцовото
дружество с вх. № 9314/06.08.2020 г. по описа на РС-К. счита, че следва да приложи разпоредбата на
чл. 237 от ГПК и да основе решението си на признанието на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си,
като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба
ответникът е признал предявения от ищеца иск.
По делото
са приети като писмени доказателства Договор за кредит „Бяла карта“ с № *****/
07.06.2017 г; Приложение №1 към Договор за кредит „Бяла карта“ с № *****/07.06.2017
г; Анекс от 17.10.2017 към Договор за кредит „Бяла карта“ № *****/07.06.2017
г;Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от П. 11.2016 г.
сключен между „Аксес Файнанс“
ООД , в качеството на „Продавач" и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, в качеството на „Купувач“; Потвърждение за сключена цесия на
основание чл.99, ал.З от ЗЗД към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, в качеството
на „Продавач“ и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, в качеството
на „Купувач“; Анекс към Приложение № 1 от 27.11.2018 год., неразделна част от
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г.; Приложение № 1/27.11.2018 г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ сключен между „Аксес
Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД от 11.11.2016 г.
Пълномощно рег.№11767/29.12.2016 год.; Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019г. сключен между
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, и „А.з.с.н.в.“ ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
03.05.2019г. сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
и „А.з.с.н.в.“ ЕАД; Пълномощно от
03.05.2019г.; Пълномощно от 03.05.2019г.; Приложение № 1/03.05.2019 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен между „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „А.з.с.н.в.“ЕАД н. 03.05.2019г.;
Уведомително писмо с Изх.№ ЛД-С- АКПЗ- АФ/*****/22.05.2019 г.от „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД - в
качеството на преупълномощен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД пълномощник на „Аксес Файнанс“
ООД; Уведомително писмо с Изх.№УПЦ-С-АКПЗ-АФ/*****/22.05.2019 г. от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД; Известие за
доставяне към Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания/цесия/с
Изх.№УПЦ-С-АКПЗ-АФ/440856/22.05.2019 г.;
С оглед
направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
Ето защо
съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание
чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Относно
разноските в заповедното и исковото производства:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване на
предявения установителен иск, съдът счита, че ответникът дължи на ищеца
сторените в производството по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на РС- К. съдебни
и деловодни разноски в размер на 75,00
лв., от които 25,00 лв.за държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
ищецът има право и на направените в настоящото производство съдебни и деловодни
разноски, които са в размер на 125,00 лева, от които: 25,00 лева държавна
такса; 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение „А.ЗА С.НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с
адрес гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-
сграда Лабиринт ет.2 офис 4,
представлявано от Д.Б.Б.- Изпълнителен Директор, че Е.В.Б., с
ЕГН ********** от гр.П., ул. „********“ № *** дължи по Заповед № *** за изпълнените на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. ***/2020 по описа на РС-К. сумите: 298.08 лв. (двеста деветдесет
и осем лева и 08 ст.) главница; 44.76
лв. договорна лихва за периода от 06.12.2017г. до 06.04.2018г.; 50.51 лв. обезщетение
за забава за периода от 06.04.2018г. до 14.02.2020г.; законна лихва от
14.02.2020г. до окончателното изплащане н. вземането.
ОСЪЖДА
Е.В.Б.,
с ЕГН ********** от гр.П., ул.„********“
№*** да заплати на „А.ЗА С.НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
с адрес гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис- сграда Лабиринт ет.2 офис 4, представлявано от Д.Б.Б. - Изпълнителен
Директор, направените по настоящото и заповедното
производство съдебни разноски в размер на 200,00
лева /двеста лева и нула стотинки/.
Препис
от решението да се приложи по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на РС-К..
Решението е постановено по реда на чл.
237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: