Решение по дело №131/2020 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 260041
Дата: 6 ноември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20204410100131
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _06.11._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _шести октомври_ 2020 г. в състав:

 

                                Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                               

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _131_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от И.И.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.П., от ПАК срещу „****” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Л****, представлявано от управителя В. Т. Т..   

В исковата молба се твърди, че със Заповед №53/10.12.2019г. е прекратено съществуващо между страните трудово правоотношение, на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 10.12.2019г.

Твърди се, че на ищеца е следвало да бъдат изплатени: 

- обезщетения по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 1 брутно трудово възнаграждение в размер на 600 лв. и лихва за забава в размер на 48 лв.;

- на основание чл. 224, ал.1 от КТ – обезщетение за неизползван годишен отпуск за 4 дни в размер на 120 лв. и лихва за забава в размер на 9.60 лв.;

- неизплатени трудови възнаграждения, както следва: 40% остатък от заплатата за м. 09.2019г. и заплата за 15 работни дни за м. 10.2019г.: - за м. 09.2019г. – 40% остатък от неизплатена заплата – 240 лв.; за м. 10.2019г. – 409.09 лв.

Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 270, ал.2 от КТ, според която трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, като сочи, че в отношенията им с ответника не са уговаряли друго, поради което следвало да се приеме, че падежът на всяка заплата е последното число на съответния месец. Твърди, че до момента на депозиране на исковата молба ответникът е в забава, поради което му се дължало лихва за забава върху всяко неизплатено своевременно възнаграждение, като дължимата лихва била в размер: за остатъка от заплатата за м. 09.2019г. – 48 лв., за времето от 01.10.2019г. до 04.03.2020г.;

за заплатата за м.10.2019г.–65,45 лв., за времето от 01.11.2019г. до 04.03.2020г. вкл.

Прави искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца 1369 лв. главница, представляваща сбора от начисленото му, но неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.09.2019г. – 10.12.2019г. вкл., неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и обезщетение в размер на 1 брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и 171,05 лв. лихва, представляваща сбора от лихвите за периода от 01.10.2019г. до 04.03.2020 г. вкл.

Моли съда да постанови предварително изпълнение на решението.

Претендира направените по делото разноски, като посочва и банковата си сметка, по която ответникът може да превежда дължимите суми.    

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е направил доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, който изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

В отговора се твърди, че имат спор по фактите, както са обективирани в приложените към исковата молба доказателства, като изложените в исковата молба факти не отговаряли на действителното правно положение, което водело до неоснователност на предявените искове по размер. Твърди се в отговора  на исковата молба, че ответникът има възражения срещу исковете и обстоятелствата, на които се основават. Намира, че размерите на предявените искове били завишени и не отговаряли на действително дължимото на ищеца.

Възразяват за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.

Ответникът е посочил, че няма да сочи доказателства. Не възразява да се приемат представените от ищеца и да се допусне исканата експертиза. 

 

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

На основание чл. 214 от ГПК от страна на ищеца е направено изменение на иска, като искът по чл. 128, т.2 от КТ се счита предявен за сумата от 1730.76 лв., по чл. 221 от КТ – в размер на 628.80 лв., по чл.224 от КТ –за сумата от 108.03 лв. и по чл. 86 от ЗЗД – в размер на 52.28 лв.

 

          Съдът приема за безспорно, че през процесния период ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „експедитор стоки и товари”. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 10.12.2019г.

За установяване заплащаните на ищеца дължими му се суми от трудово възнаграждение, произтичащи от съществувалото трудово правоотношение за положения труд, и твърдението за останали неплатени суми, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, което е компетентно, пълно, обосновано, неоспорено от страните, се установява, че за месец септември 2019г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1028.01 лв., от които заплатени 478.63 лв. и са останали неизплатени 549.38 лв. За периода 09.2019 г. до м. 12.2019г. полагащото се брутно трудово възнаграждение, дължимо от ответника е в размер на 1730.76 лв.

Изчисленото обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ е в размер на 628.80 лв.

Установява се, че ищецът има неизползван платен годишен отпуск от 2 дни, за които му начислено обезщетение в размер на 108.03 лв.

Вещото лице е изчислило и размера на законната лихва върху неизплатеното брутно трудово възнаграждение в размер на 52.28 лв. 

          С оглед на представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и доказани до размера с оглед направеното изменение на иска на основание чл. 214 ГПК.

Сумите, които се дължат на ищеца представляват възнаграждение за работа и в съдебно заседание е направено искане за постановяване на предварително изпълнение на решението по чл. 242 от ГПК, съдът намира, че същото е основателно и следва да бъде уважено.

 С оглед уважаване на главната искова претенция основателна се явява и акцесорната такава за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

 

          По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД

В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си е направил изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 52.28 лв. Установява се от заключението на вещото лице, че лихвата за забава възлиза в размер на 52.28 лв.

Ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да изплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение, което се дължи до датата на исковата молба, искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения след изменението размер.

По отношение разноските по делото:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски.

От страна на ищеца е представен договор за правна защита и съдействие, според който платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 610 лв.

От страна на ответника е направено в срок възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно.

Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, заплатеният адвокатски хонорар от 610 лв. се явява прекомерен.

Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал.5 ГПК съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните  размери на адвокатските възнаграждения – 402.73 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски държавна такса върху уважената искова претенция в размер на 100.80 лв., както и направените разноски за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза в размер на 150.00 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Л****, ДА ЗАПЛАТИ на И.И.А., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 1730,76 лв. главница, представляваща неизплатено възнаграждение за периода от м. 09.2019г.- м. 12.2019 г., сумата от 628.80 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ и сумата от 108.03 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ,   ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване на исковата молба в размер на 52.28 лв.  

ОСЪЖДА „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Л****, ДА ЗАПЛАТИ на на И.И.А., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 404.39лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.

           ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Л****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Районен съд – гр.Левски, сумата 100.80 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и 150.00 лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: