РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Петрич, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200291 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д. - К.“ ЕООД, с EИK ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул.„Ц. Б.“ № ***, представлявано от В. Р., в качеството на управител, чрез адв. В. Г.
от АК – Б., със служебен адрес гр. П., ул. „С.“ № ***, против Наказателно постановление №
42-0000744 от 16.03.2022 г. на Директора на РД „АА“ - С., с което на дружеството
жалбоподател, за административно нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1 от Закона за
автомобилните превози, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните
превози е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляда/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
административен акт, като се твърди, че дружеството не е извършило вмененото му
административно нарушение, за което е представено копие от издадена от Министерство на
транспорта карта за квалификация на водача, която е със срок от 02.02.2020 г. до 19.12.2024
г. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от адвокат В. Г., който
поддържа жалбата и изразява становище по същество, като моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се сторените по делото разноски.
1
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, но
в придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище, че НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Прави се възражение за
прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
За РП – Б., ТО – П., призовани в качеството й на заинтересована страна, представител не се
явява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 17.02.2022 г. около 14:00 часа в гр. Б., в
административната сграда на Областен отдел „Автомобилна администрация“, Б.,
служителите на РД „АА“ гр. С. – свидетелите И. Д. С. и Д. Р. Б., извършили тематична
проверка на превозвача „Д. - К.“ ЕООД, гр.П., с известие № 12-00-00-1605/3/21.09.2022 г.,
притежаващ Лиценз № 19663 за международен превоз на товари, валиден до 07.08.2028 г. В
хода на проверката, проверяващите установили, че превозвачът е допуснал извършването на
международен превоз на товари от водача Радойчич Владимир, управлявал ППС с рег. №
***, като към проверявания период посочен в известието от 19.02.2021 г. до 19.05.2021 г.,
водачът не отговаря на изискванията за професионална квалификация, както и не представя
в момента на проверката валиден такъв. Нарушението е установено въз основа на справка
база данни на ИААА.
За така установеното нарушение, на 17.02.2022 г. актосъставителят И. С., в присъствието на
свидетеля Д. Б. и упълномощено от дружеството лице В.Д. Д., съставил на дружеството
жалбоподател, Акт за установяване на административно нарушение № 317525/17.02.2022 г.,
в който отразеното деяние е квалифицирано, като нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1 от Закона
за автомобилните превози.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на упълномощеното от дружеството
жалбоподател лице, което не е отразило, че има възражения. Писмени възражения по акта
не постъпили и в законоустановения тридневен срок за това.
Въз основа на така съставения акт, на 16.03.2022 г. Директорът на РД „АА“ - София издал и
обжалваното НП № 42-0000744, с което за описаното административно нарушение по чл.7б,
ал.1, изр.1 от ЗАвПр, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, наложил на дружеството
жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000.00 лева.
НП е връчено срещу подпис на пълномощника на управителя на дружеството жалбоподател
В. Д. Д. на 07.04.2022 г., в законоустановения срок, на 21.04.2022 г., е постъпила и
разглежданата в настоящото производство жалба.
При разпита на актосъставителя И. С., същият излага, че извършил тематична проверка на
2
транспортното дружество с връчено известие на 21.09.2022 г., в административната сграда
на Областен отдел „АА“ гр. Б.. При извършване на проверката свидетелят установил, че
превозвачът е допуснал водача Р. В. да управлява МПС с рег. № ***, за периода от
19.02.2021 г. до 19.05.20221 г., като за сочения период се констатирало, че водачът не
притежава карта за професионална квалификация. Допълва, че се извършва друга
допълнителна проверка в регистъра на ИА „АА“ за издадена карта квалификация, в която
водачът не фигурирал.
Свид. Д. Б. заявява, че не си спомня много по случая. Изнася, че с колегата му извършили
проверка по документи на дружеството във връзка с нарушение в чужбина, както и че
поддържа изложеното в акта. Съдът приема показанията на свидетеля, но доколкото същите
са лишени от конкретика, съдът ги кредитира единствено като доказателство относно
авторството на АУАН. Декларативното потвърждение от страна на свидетеля, че
потвърждава отразените в АУАН фактически обстоятелства, без посочване на конкретни
обстоятелства, ведно с твърденията, че не си спомня много по случая, водят до извод, че
същите имат само формален характер и не представлява гласно доказателство, подкрепящо
акта.
От страна на дружеството жалбоподател, ведно с депозираната жалба против атакуваното
наказателно постановление е представено заверено копие на Карта за квалификация на
водач на МПС № Р256462, издадена на лицето Р. В.от МТИТС, издадена на 02.02.2020 г. и
валидна до 19.12.2024 г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а
именно документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка: АУАН №
317525/17.02.2022 г., ведно с четливо копие от система „АНД“ на РД „АА“ – С., НП № 42-
0000744/16.03.2022 г. – оригинал, заверено копие от карта за квалификация на водач на
МПС за В. Р., нотариално заверено пълномощно на 19.02.2021 г. от Костадинка Топалова,
нотариус в район на РС – П. с рег. № 510 на НК, с рег. № 1728, заверено копие на
пълномощно, нотариално заверено на 08.09.2020 г. от Ф. Ш., нотариус в район на РС – П. с
рег. № 511 на НК, с рег. № 5363, известие рег. № 12-00-00-1605/13/28.01.2022 г., Заповед №
РД – 12 – 532/17.02.2022 г., Констативен протокол за извършена тематична проверка на
основание преписка с рег. № 12-00-00-1605/14.01.2022 г. на „Д. К.“ ЕООД, ведно с
разпечатки от системата на РДАА, заверено копие от длъжностна характеристика на
актосъставителя, заверено копие на Заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г., Заповед №
589/31.01.2020 г., и показанията на свидетелите И. Д. С. и Д. Р. Б..
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
3
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото в
производството е да се установи по безспорен начин налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и ако да –
извършено ли е това деяние от посоченото в акта лице. Предпоставките са абсолютни, като
тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.
От друга страна, административно наказателното производство е строго формален процес,
като предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
В настоящия казус, дружеството жалбоподател е санкционирано за извършено
административно нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр, за това, че в качеството на
превозвач за периода от 19.02.2021 г. до 19.05.2021 г., е допуснал водача Р. В. да извърши
международен превоз на товари с ППС с рег. № ***, като водачът Р.В. не отговаря на
изискванията за професионална квалификация.
За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
жалбоподател, на първо място, следва да бъде доказано качеството му на превозвач, тъй
като в процесното НП е посочено, че дружеството жалбоподател като превозвач е допуснал
извършването на превоз на товари, както и дали изобщо е извършен превоз.
АНО е посочил, че жалбоподателят притежава лиценз за международен автомобилен превоз
на товари, но заверено копие от него не е приложен по преписката, за да се направи
обоснован извод, че дружеството жалбоподател е лицензиран превозвач. Не е посочено, а и
не е доказано дружеството да е извършвало превоз за собствена сметка.
Освен това, притежаването на лиценз за международен автомобилен превоз на товари, само
по себе си не означава, че такъв е извършен. Длъжностното лице, при констатиране на
нарушението, е посочило, че от страна на жалбоподателя е извършен международен превоз
на товари, но нито в акта, нито в атакуваното наказателно постановление е конкретизирано
къде е осъществен превоза, както и не е посочено на какво се основава тази констатация на
проверяващите, липсва и приложен документ, удостоверяващ това обстоятелство.
Следователно, не са представени надлежни доказателства, от които по безспорен начин да се
установи, че е извършен международен превоз на товари, респективно да се определи
мястото на извършване на нарушението.
На следващо място, сочената за нарушена норма на чл.7б, ал.1 от ЗАвПр изисква водачите,
осъществяващи превози на пътници и товари да притежават свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответна категория и/или подкатегория, изрично и
изчерпателно посочени в разпоредбата. Същевременно в НП е посочен единствено
4
регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършен превоза, но не
и категорията му. Към административнонаказателната преписка не е приложено заверено
копие на свидетелство за регистрация на съответното ППС с рег.№ ***, от което да се
извлече категорията на пътното превозно средство, с което е осъществен превоза,
респективно от коя категория и подкатегория СУМПС следва да притежава водачът му.
Паралелно, разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвПр задължава превозите на пътници и
товари да се осъществяват само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация
на водача. Законодателят допълва в изр.2, че за съответствие с изискването за квалификация
на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок
на валидност 5 години. Продължителността на валидност на документа е в пряка зависимост
от изискването на чл.7б, ал. 4 ЗАвПр, според което водачите, придобили необходимата
квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на
всеки пет години. Съгласно ал.3 на чл.7б, изискването за квалификация по ал.1 е изпълнено,
когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е
положил успешно изпит. Следователно, за изпълнението на изискването на чл.7б, ал.1
ЗАвПр водачите да притежават изискуемата квалификация, достатъчно е да са налице
кумулативните предпоставки по чл.7б, ал.3 ЗАвПр. Издадената карта за квалификация
по чл.7б, ал.1, изр.2 ЗАвПр само улеснява доказването им. Същевременно чл.7б, ал.2 от
ЗАвПр изрично определя, че такава карта се издава на водач, притежаващ удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично
обучение по смисъла на ал.3 и ал.4 на същия член.
В конкретния случай обстоятелството, че водачът не отговаря на изискванията за
професионална квалификация е установено след извършена справка в база данни на ИААА.
В приложените по делото разпечатки от процесните справки не е възможно по какъвто и да
е начин да се потвърди констатацията на наказващия орган. Първите две разпечатки /л.26 и
л.27 от делото/, с идентични данни, отразяват дейностите на водача, а приложената
разпечатка на справка по „Карта на шофьора“ /л.28 от делото/, за водача Радойчич Владимир
е посочено – номер на карта - SRB0000093965000, издател - Road Safety Traffic Agency и
валидност на съответната карта - от 24.12.2019г. до 23.12.2024 г.
Административното обвинение най – пълно се оборва от представената от страна на
дружеството жалбоподател Карта за квалификация на водач на МПС № Р256462, издадена
на лицето Р. В. от МТИТС, издадена на 02.02.2020 г. и валидна до 19.12.2024 г. Същата е
неоспорена по делото, като копие от нея е приложено още при депозирането на жалбата,
инициирала настоящото производство и административнонаказващият орган се е запознал с
нея. Картата отразява факта, че към момента, сочен за време на извършване на
административното нарушение – от 19.02.2021 г. до 19.05.2021 г., водачът Радойчич
Владимир е притежавал валидна карта за квалификация на водач на МПС. Процесната карта
удостоверява, че водачът отговаря на изискванията, разписани в сочената за нарушена
разпоредба на чл.7б, ал.1, изр.1 ЗАвПр.
5
По отношение на второто изпълнително деяние описано, както в акта, така и в
наказателното постановление – не представя в момента на проверката валиден такъв, за съда
не става ясно какъв точно валиден документ не е представен от страна на проверяваното
дружество. Както бе уточнено по-горе в изложението, водачите на ППС-та, с които се
осъществяват превози на пътници и товари следва да отговарят на редица специфични
изисквания, които се удостоверяват с различни документи, издавани от специализирани
институции. Като не е посочен документът, който не е представен, АНО е лишил
жалбоподателя от правото му да разбере за какво нарушение е ангажирана
административната му отговорност, съответно лишил го е от правото му на защита и от
възможността да го упражни, чрез оборване на фактическите констатации в наказателното
постановление. Липсата на конкретика по отношение на фактическата обстановка, при която
е извършено деянието, за да може същото да се субсимира под съответната правна норма,
поставя и съда в невъзможност да осъществи и последващия съдебен контрол по отношение
на атакувания акт.
По изложените съображения съдът приема, че административнонаказателната отговорност
на дружеството жалбоподател е ангажирана незаконосъобразно, в нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Правораздаването, особено в частта му
касаеща налагане на административнонаказателни санкции не може да почива на
предположения, а следва да се ръководи единствено от доказани по безспорен начин
конкретни и точни факти и обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора и разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, основателна се явява
претенцията на процесуалния представител на дружеството жалбоподател за присъждане на
направените по делото разноски. Искането е направено своевременно, по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, дружеството жалбоподател е заплатило в
брой на адвокат В. Г.. От друга страна размерът на заплатеното адвокатското
възнаграждение не е прекомерен, тъй като е съобразен с разпоредбите на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо искането
се явява основателно и следва да бъде уважено, като РД „АА“ - София, следва да бъде
осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 450.00
/четиристотин и петдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, П. районен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000744 от 16.03.2022 г. на Директора на РД
„АА“ - С., с което на „Д. - К.“ ЕООД, с EИK ***, със седалище и адрес на управление гр. П.,
ул.„Ц.Б.“ № ***, представлявано от В. Р., за административно нарушение по чл.7б, ал.1,
изр.1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за
автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляда/
лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - С., гр. С., ул. „В.“ № ***,
да заплати на „Д. - К.“ ЕООД, с EИK ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.
„Ц.Б.“ № ***, представлявано от В. Р., направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Б.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7