М О Т И В И
към Присъда № 71/24.11.2011г. по НОХД № 123/2011г.
Наказателното производство е образувано
по внесен от Районна прокуратура Царево обвинителен акт срещу А.А.Д. за това, че:
1. На
20.07.2011г. в около 04.00 ч. в гр.П, обл.Б, на северния плаж, чрез употреба на
сила спрямо Г.Д.Д. -блъскане с ръце, събаряне на земята, поставяне на пръсти от
двете си ръце в устата и дърпането им в две противоположни страни, притискане
към земята и сядайки върху гърба, се съвъкупил с лице
от женски пол – Г.Д.Д., ЕГН-********** – престъпление по чл.152, ал.1,
т.2, предл. първо от НК.
2
На 20.07.2011г. в около 04.00 ч. в гр.П, обл.Б, на северния плаж, отнел от владението и
собственост на св.Г.Д.Д., ЕГН-**********, движими
вещи – мобилен телефон м.”Нокия, модел 2330 С-2
/класик/ на стойност 123,95лв., 1бр. Сим карта на „Глобул” на стойност 6,00лв., всичко на обща стойност
129,95лв., без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
По искане на защитника, както и на подсъдимия и
направено от него признание изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съпроводено със съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, съдът проведе съкратено съдебно следствие.
В хода на съдебните прения прокурорът подържа
обвинителния акт. Счита, че от събраните по делото доказателства, както и от
направеното от подсъдимия самопризнание се установява по безспорен начин
авторството му в извършване на престъплението за което е обвинен и пледира за
признаването на подсъдимия за виновен по него. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание от две години лишаване от свобода за престъплението по
чл.152, ал.1, т.2 от НК и наказание от шест месеца лишаване от свобода за
престъплението по чл.194, ал.1 от НК. На осн. чл.23, ал.1 НК предлага на
подсъдимия да бъде наложено по-тежкото от двете наказания, което да бъде
изтърпяно ефективно при общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Защитникът на подсъдимия като счита, че
обвинението е доказано, пледира за налагане на наказания лишаване от свобода
под минималните размери предвидени в закона и за двете престъпления, които да
бъдат отложени на осн. чл.66 НК.
Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото
обвинение и изказва съжаление при последната си дума. Моли съда да му наложи
условно наказание.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият А.А.Д. е
роден на ***г***, Постоянният му адрес е в гр.Червен бряг, ул.Цар Калоян №33,
вх.А, ет.5, ап.19, но в момента същият твърди, че работи в гр.София, където
няма постоянен адрес. През лятото по време на извършване на деянието е работел
на лунапарк в гр.П. Той е от ромски произход, български гражданин, без
образование, неграмотен, неженен и осъждан за извършена от него кражба като
непълнолетен.
Пострадалата Г.Д.Д. от
своя страна е на 34 години, неомъжена и неосъждана с постоянен адрес в гр.Ямбол,
а през лятото работела като сервитьорка в ресторант
„Кукери” гр. П.
На
20.07.2011г. в около 0.30 часа свидетелката Г.Д., заедно със свои колеги от
заведението в което работела, посетили заведение „Салса”
на северния плаж в П. Там тя останала до около 03.30 часа и след като колегите й
не пожелали да си тръгнат, решила сама да се прибере до квартирата си в гр.П.
Тръгнала сама от заведението, като се движела по плажната ивица и носела в
ръката си найлонова торбичка в която били поставени телефон, плажна кърпа, а в
нея в по-малка торбичка били поставени ключовете от квартирата й. В момента в
който приближила до стълбите за излизане от плажа Д. била застигната от
непознат за нея младеж, който й казал „Миличка да ти помогна да вървиш!".
Св.Д. му казала да се маха, но в този момент непознатият се опитал да я
прегърне, при което тя се отскубнала от преградката му. Тогава непознатият хванал
найлоновата торбичка която свидетелката носела в себе си и я дръпнал, пуснал я
на пясъка, след което блъснал Д. с ръка в тялото и я съборил на земята. Свидетелката
паднала на пясъка по корем, непосредствено до морето, като водата носена от
вълните заливала главата й. След като паднала Д. започнала да вика за помощ.
Непознатият седнал на гърба й, казал да не вика и поставил пръстите на ръцете
си в устата на свидетелката и започнал да дърпа в две противоположни страни. Д.
изпитала силна болка. Тя се опитала да го избута от себе си, борила се с него,
но не успяла да го отблъсне. Непознатият дръпнал и смъкнал късите панталони с
които свидетелката била облечена, свалил и своите и притискайки я към земята
осъществил с нея полов акт, като поставил половият си член във влагалището й,
докато тя била по лице на пясъка, а той върху нея. Половият акт продължил 2-3
минути, след което подсъдимият станал и побягнал по плажната ивица.
Св.Д.
станала, потърсила с поглед полиетиленовата торбичка
в която били ключовете за нейната квартирата и след като я намерила, побягнала
към квартирата си. Минала през заведението в което работела, където в около
04.00 часа се срещнала с пазача – св.Р.А., на когото разказала за случилото се
и поискала от него да се обади в Полицията. Св.А. се свързал с РПУ-П и съобщил
за случилото се.
В 04.10 часа
на 20.07.2011г. в РПУ-П било получено съобщението за извършеното престъпление и
били предприети незабавни издирвателни мероприятия. Пред
служителите на Полицията св.Д. дала описание на извършителя на престъплението,
като съобщила, че по същото време е изчезнал мобилният й телефон марка „Нокия” модел 2330 С-2 /класик/ ползван със СИМ карта на „Глобул" с № 08965228674 и плажна кърпа.
Незабавно
била изискана справка от мобилния оператор относно проведените разговори от
абонатен № 08965228674 при което било установено, че след 04.00 часа на
20.07.2011г. са проведени няколко разговори от абоната от позиционна клетка в
района на хотел „Тишина” в гр.П, с абонат намиращ се в гр.Своге. Било установено
също, че абонатът в гр.Своге е св.Д.А., която при проведен разговор с
полицейските служители заявила, че е разговаряла след 04.00 часа на
20.07.2011г. със свой познат на име А., който работел на увеселителен парк в П.
При извършената проверка на увеселителните паркове в града още същия ден бил
установен извършителя на деянието – подсъдимият А.А.Д.. Пред служителите на Полицията
подсъдимият направил самопризнания, като обяснил действията си с
обстоятелството, че бил пиян и превъзбуден. Твърдял,
че след деянието се е върнал на местопрестъплението където взел от полиетиленовата торба мобилния телефон на Д. и го е ползвал
като е звънял и разговарял със св.А.. Непосредствено преди задържането му подсъдимият
счупил и изхвърлил СИМ картата с абонатен № 08965228674.
Същият ден от 07.10 часа до 07.30 часа на
местопроизшествието бил извършен оглед, за което бил съставен протокол от
20.07.2011г. При огледа била намерена полиетиленовата
торбичка и хавлиената кърпа на пострадалата.
В 16.40 часа
на 20.07.2011г. в сградата на РПУ-П било извършено разпознаване на лица,
отразено в надлежен протокол, при което св.Д. разпознала и посочила като
извършител на деянието подсъдимия А.А.Д..
По
досъдебното производство е назначена и извършена съдебно медицинска експертиза,
съгласно заключението по която, при прегледа на св.Д. е установен оток на
дясната буза и двете устни с ранички по вътрешната им
повърхност, които отговарят да са получени по начина по който описва
пострадалата, при разпъване на устата с пръсти, както и могат да се получат и
при удари с твърди тъпи предмети – ръце. При гинекологичният преглед е
установено двустранно сцепване на лигавицата между двете срамни устни, което е
в резултат на преразтягане.
С протокол за
доброволно предаване от 20.07.2011г. подсъдимият доброволно предал мобилния
телефон марка Нокия модел 2330 С-2 /класик/ с Имей 3520220 650294/2, който отнел от владението на св.Д.,
ведно с намиращата се в него сим карта № ** - Рrima. С протокол за разпореждане с веществени
доказателства мобилният телефон е върнат на собственика му – св.Д., нно не е възстановена стойността на сим
картата.
Ползването на телефона на пострадалата от страна
подсъдимия, с оглед незабавно предоставената информация от мобилния оператор и проведените
разговори с лицето което подсъдимият е говорил, станало повод за разкриване на
престъплението, като следва да се отчете, че веднага след разкриването му,
подсъдимият е направил пълни самопризнания.
Подсъдимият А.А.Д. е осъждан с присъда №
190/04.06.2009г. по НОХД № 377/2008г. на РС-Червен бряг, в сила от 22.06.2009г ., с която е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и
му е наложено наказание обществено порицание. Присъдата е била изпълнена на
01.07.2011г., чрез прочитане по местния радиовъзел.
Горната фактическа обстановка се установи
от показанията на свидетелите, протоколите за оглед и разпознаване, заключенията
по оценъчната и съдебномедицинската експертизи и признанието на подсъдимия. За
обстоятелството дали половият контакт е бил осъществен от подсъдимия чрез използване
на принуда, съдът кредитира показанията на пострадалата. Заявеното от нея, че
насила е била принудена към съвъкупление и не е
желаела осъществяването на полов акт се потвърждава от доказаното със съдебно
медицинската експертиза наличие на наранявания по тялото й, което говори за
употреба на сила от страна на подсъдимия.
Правна квалификация:
При така установената фактическа обстановка,
съдът намери, че подсъдимият на 20.07.2011г. в около
04.00 ч. в гр.П, обл.Б, на северния плаж, чрез употреба на сила – блъскане с
ръце, събаряне на земята, поставяне на пръсти от двете си ръце в устата и
дърпането им в две противоположни страни, притискане към земята и сядайки върху
гърба, се съвъкупил с лице от женски пол – Г.Д.Д.,
с което е осъществил от обектива и субективна страна състава на престъпление по
чл.152, ал.1, т.2, предл. първо от НК. Принудата била осъществена чрез
използване на физическа сила от подсъдимия, той блъснал с ръце пострадалата с
което я съборил на земята, за да преодолее съпротивата и викането за помощ,
поставил пръсти
от двете си ръце в устата й и дърпал в две противоположни страни с което й
причинил болка, а преди са осъществи половия контакт притиснал на земята
пострадалата и седнал върху гърба й.
Отнемайки телефона на пострадалата
знаейки, че е неин, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, а именно по същото време и на
същото място отнел от владението и собственост на св.Г.Д.Д.,
ЕГН-**********, движими вещи – мобилен телефон м.”Нокия,
модел 2330 С-2 /класик/ на стойност 123,95лв., 1бр. Сим
карта на „Глобул” на стойност 6,00лв., всичко на обща
стойност 129,95лв., без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.
Следва да се отбележи, предвид предходното осъждане на подсъдимия е налице повторност при кражбата по чл.28, ал.1 НК независимо, че
при извършване на деянието по НОХД № 377/2008г. на
РС-Червен бряг подсъдимият е бил непълнолетен, тъй като нормата на чл.29, ал.2 НК се отнася само за опасния рецидив. Това обстоятелство обаче не може да бъде
квалифицирано като основание за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора по чл.249, респ. чл.288 от НПК независимо, че
представлява отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, защото то не е довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия или на неговия защитник. Следва да се има
предвид, че изключително правомощие на прокуратурата по чл.127, т.1 от Конституцията на РБ е да разрешава въпросите дали да започне наказателно
преследване, срещу кого и за какво престъпление. След като прокурорът е
преценил, че следва да се повдигне обвинение по по-леко квалифициран състав
безспорно има нарушение на закона, но същото не само не води до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия, а напротив то е в негова полза.
Формата на вината, при която подсъдимият
е извършил двете деяния е пряк умисъл съгласно чл.11, ал.2 от НК, тъй като той,
като човек с нормална психика е съзнавал общественоопасния характер на деянията,
предвиждал е техните общественоопасни последици и е целял пряко настъпването
им.
Определяне на наказанието:
При определянето на наказанието на подсъдимия А.А.Д. съдът се съобрази с разпоредбите на чл.373,
ал.2 от НПК и чл.58а от НК.
За престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК, предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода за срок от две до
осем години. Съдът отчете от една страна обществената опасност на деянието като
висока – извършено е посегателство върху половата неприкосновеност на
личността, а от друга страна и обществената опасност на дееца като сравнително
висока – същият е с обременено съдебно минало. Отчете като смекчаващи вината
обстоятелства съдействието което подсъдимият е оказал на органите, доброто
процесуално поведение и искреното съжаление за престъплението което той изказва
пред съда. Предвид това съдът прецени, че наказанието следва да бъде в размер
под средния предвиден в закона, а именно лишаване от свобода за срок от три
години, като с редукцията по чл.58а, ал.1 НК и намаляването на така
определеното наказание с една трета, наказанието за престъплението по чл.152,
ал.1, т.2 от НК което следва да бъде наложено следва да бъде в размер на две
години лишаване от свобода.
За второто престъпление – по чл.194, ал.1
от НК, съдът отчитайки неговата значително по-ниска степен на обществена
опасност, при еднаквост на другите елементи които са от значение за определяне
на наказанието, определи на подсъдимия наказание клонящо към минимума предвиден
в закона, а именно девет месеца лишаване от свобода. След редукцията по чл.58а,
ал.1 НК и намаляването му с една трета, наказанието за това престъпление трябва
да бъде в размер на шест месеца лишаване от свобода.
Тъй като двете деяния са извършени от
подсъдимия в условията на реална съвкупност, на основание чл.23, ал.1 от НК
следва да му се наложи по-тежкото от двете наказания, а именно две години
лишаване от свобода, което той да изтърпи в затворническо общежитие от открит
тип на осн. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален „общ” режим на осн. чл.61,
т.3 от ЗИНЗС, тъй като е осъден за първи път на лишаване от свобода до пет
години за умишлени престъпления.
Съдът извърши много внимателна преценка
дали са налице основанията на чл.66, ал.1 от НК за постановяване на исканото от
защитата и подсъдимия условно осъждане. За да бъде постановено такова следва да
се установи, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпява наказанието, тъй
като другите основания са налице – наложеното общо наказание е за срок под три
години и подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода. В случая обаче,
заради характера на първото от престъпленията, изразяващо се в грубо
посегателство над личността и обстоятелството, че е налице съвкупност от
престъпления, съдът прецени, че условното осъждане няма да доведе постигане на
целите на наказанието и да допринесе за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия към спазване законите и добрите нрави. Едно такова леко наказание за
престъпление с тежки последици върху личността като изнасилването, би оставило
чувство за безнаказаност, което в никакъв случай няма да допринесе да
поправянето на подсъдимия.
Така постановеното наказание на
подсъдимия, според съда ще изиграе своята възпираща и възпитателна роля и ще го
мотивира към правомерно поведение в бъдеще и ще въздейства предупредително
върху него и другите членове на обществото.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: