М О Т И В И към Решение № 151/23.11.2016 г., постановено по
ЧНД № 568/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Производството е по
чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (наричан по-долу ЗПИИРКОРНФС) и е образувано за разглеждане въз основа на
постъпило в Окръжен съд – Стара Загора Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение № 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции,
за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
постановено от Полицейски президиум, Райнпфалц, ул.“Максимилианщрасе” № 6,
67346, Шпейер, Германия, по отношение на българския гражданин К.Т.Т., ЕГН **********,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ
адрес ***.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора изразява становище за
признаване на решението за налагане на финансовата санкция, поради наличие на
законовите предпоставки за това.
Засегнатото лице К.Т.Т.
– чрез защитника си – изразява становище, че съдът проверява формално дали
издаденото удостоверение отговаря на изискванията на закона и предоставя на
съда да прецени налице ли са законовите
предпоставки.
Въз основа на данните по
делото и закона, съобразявайки се с изразените становища от страните, Окръжен
съд – Стара Загора прие следното:
С Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и
изпълнение Решение № 500.01775638.1 от 25.11.2015 г., влязло в сила на
18.03.2016 г., постановено от Полицейски
президиум, Райнпфалц, ул.“Максимилианщрасе” № 6, 67346, Шпейер, Германия, с което на българския гражданин К.Т.Т., ЕГН **********,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ
адрес ***, е наложена финансова санкция
в размер на 500 евро, като заедно с разноските по административното
производство – 266.90 евро, общият размер на финансовата санкция е 766.90 евро,
равностойна на 1499,93 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и девет лева и 93
ст.) по курса на БНБ към деня на постановяване на решението – 25.11.2015 г.,
затова, че на 01.06.2015г. е управлявал в гр.55442 Даксвайлер, магистрала № 61,
в посока Юг, ТРА Хунсрюк-Запад лек автомобил със служебна регистрация NS-RZ
12,
намирайки се под въздействието на упойващото средство “канабис” (ТНС 6,0ng/mL).
Посочените нарушения на
правилата за движение по пътищата съставляват административни нарушения, които
съгласно правото на издалата решението за налагането на финансова санкция
държава, се санкционират по реда на: § 24а, ал.2,3, § 25 ЗДП; 242 Каталог на
глобите; § 4 ал.3 от Правилника за определяне на парични санкции и глоби.
По силата на Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща
държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за
налагане на финансова санкция. В случая решението на несъдебния орган на
германските власти има статута на решение по смисъла на акта на СЕ.
Изпратеното в Окръжен
съд – Стара Загора удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща
на данните в приложения акт, чието
признаване се иска. Касае се за решение на несъдебен орган на решаващата
държава за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС.
Деянието, осъществено от
засегнатото лице К.Т.Т., попада сред
изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС случаи, за които не се изисква
двойна наказуемост.
Не е налице нито едно от
основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на
решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 2 към
чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Същото е в писмена форма, придружено е с превод на
български език, с подписа на издалия го орган е удостоверена верността на
съдържанието му и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и
чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице К.Т.Т. за
същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение разглежданото решение
за налагане на финансова санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които по българското
законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р
България или са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния.
Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ.
левовата им равностойност. Решението е
постановено срещу пълнолетно, съгласно българското законодателство, лице, което
може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за
деянието, предмет на решението. Производството срещу К.Т.Т. е било писмено,
като същият е бил уведомен, съгласно законодателството на издаващата
държава, лично или чрез упълномощен
според националния закон представител,
за правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването
му.
По гореизложените
съображения и на основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Окръжен съд – Стара
Загора постанови решението си, с което призна
Решение № 500.01775638.1 от 25.11.2015 г., влязло в сила на 18.03.2016
г., постановено от Полицейски президиум,
Райнпфалц, ул.“Максимилианщрасе” № 6, 67346, Шпейер, Германия, с което на българския гражданин К.Т.Т., ЕГН **********,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ
адрес ***, за извършено на 01.06.2015 г.
административно нарушение на правилата за движение по пътищата, е наложена
финансова санкция в размер на 500 евро, като заедно с разноските по
административното производство – 266.90 евро, общият размер на финансовата
санкция е 766.90 евро, равностойна на 1499,93 лв. (хиляда четиристотин
деветдесет и девет лева и 93 ст.) по курса на БНБ към деня на постановяване на
решението – 25.11.2015 г.
В съдебния си акт съдът
се произнесе и относно въпросите по чл.36 във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС (изпълнение на признатото
решение), по чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС (задължение за уведомяване за
признаване и приключване изпълнението на решението) и по чл.38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.