РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Трън, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:П. С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА
като разгледа докладваното от П. С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221740100019 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Н. А. от гр.Трън, ***, с ЕГН: **********
срещу П. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.Трън, ***, П. С. Г. с ЕГН: **********, с
адрес: гр.Б., *** и И. С. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Трън, ***. Твърди се, че
ищецът е собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в
гр.Трън, обл.П., общ.Трън, а именно: Урегулиран поземлен имот, находящ се в
землището на град Трън, общ. Трън, обл. П., с площ от 170 /сто и седемдесет/ кв.м.,
съставляващ УПИ *** /***/, в квартал 45 /четиридесет и пети/ по плана на град Трън,
при граници на парцела по скица: *** по PП на гр.Трън. Съгласно одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Трън процесния имот
представлява част от поземлен имот, находящ се в гр. Трън, общ. Трън,
област П., идентификатор *** /***/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Трън, с административен адрес ***, целият с площ от 334 /триста
тридесет и четири/ кв.м., при съседи на целия поземлен имот, имоти с идентификатори:
*** по KKKP. Процесния парцел се владее от ищеца А. повече от 10 години, спокойно,
явно и необезпокоявано от никого. В негова полза е изтекла абсолютна придобивна
давност по отношение на парцела. По разписен лист и в кадастралните регистри
процесния парцел е записан на името на И. П., която е прабаба на ищеца. Ответниците
са съответно внуци на И. П., като ответницата И. К. е майка на ищеца, а П. и П. -
1
негови леля и вуйчо. Ответниците И. К. и П. Т. живеят в гр. Трън. Те ползват за
живеене жилищната сграда, построена върху имот планоснимачен номер *** /***/, за
който е отреден в съсобственост УПИ ***, в кв.45 по плана на гр.Трън. Този парцел
също представлява част от поземлен имот, находят се в гр. Трън, общ. Трън, област П.,
с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Трън и е
съседен на процесния парцел, който е придобит от ищеца по силата на давностно
владение. Ответникът П. Г. живее постоянно в гр. Б.. Не е идвал в процесния имот
повече от 30 години. Преди да се премести да живее там, той е заявил, че няма никакви
претенции за собственост върху процесния УПИ ***. Двете сестри - ответниците също
дали съгласие на ищеца да владее процесния УПИ. Началото на давностното му
владение върху него датира още от 2009г., когато той започнал да полага грижи за този
парцел. Ищецът подновил оградата с нова мрежа, като достъпът до неговия парцел
продължил да се осъществява през съседния УПИ, наследствен на ответниците също от
И. П.. Всяка година косил по няколко пъти дворното място. В двора засадил овощни
дръвчета. С помощта на майка си отглеждал всяка година и зеленчукова градина в
двора. В парцела имало стара паянтова жилищна сграда, построена на границата с
УПИ ***. Със съгласието, знанието и без противопоставянето на ответниците, ищецът
премахнал за своя сметка съществуващата сграда, която била пред самострутване и
започнал нов строеж върху нейните основи. При започването на строежа, ищецът и
майка му се обадили на отв.Г., за да го уведомят, че Н. ще строи къща в парцела. Той
отново заявил, че няма никакви претенции към този имот и ищецът да си го владее и
ползва както намери за добре. Н. започнал да строи в имота през 2014г., като
постепенно до края на 2021г. завършил сградата в груб строеж. Построената от него
сграда е на един етаж, с таванско помещение. След завършване на строежа на сградата,
ищецът решил да се снабди с нотариален акт за собственост върху имота, но бил
насочен от местния нотариус да предяви правата си по съдебен ред. Ищецът не е имал
никакви спорове относно владението, собствеността и границите на процесния имот,
нито с ответниците, нито със съседите си. Той явно демонстрирал намерението си да
свои целия имот само за себе си, както пред ответниците, така и пред всички трети
лица. Владението на ищеца е започнало през 2009г. То продължава и към настоящия
момент. През целият този период от 11 години само ищецът владее имота. Владението
му е спокойно, явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Извършил е редица
подобрения на дворното място, като поддръжка на съществуващата ограда, засаждане
на овощни дървета, косене на двора, построил е за своя сметка, със собствени средства
къща, на един етаж в процесното място. Явно е демонстрирал владението си спрямо
ответниците върху целия имот, които не са се противопоставили на неговото владение.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на П. С. Т. от гр. Трън, ***, ЕГН **********, П. С. Г. от гр. Б., ***, ЕГН
2
********** и И. С. К. от гр. Трън, ***, ЕГН **********, че по силата на изтекла
абсолютна придобивна давност Н. Н. А. от гр. Трън, ***, ЕГН ********** е
изключителен собственик на урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на
град Трън, общ. Трън, обл. П., с площ от 170 /сто и седемдесет/ кв.м., съставляващ
УПИ *** /***/, в квартал 45 /четиридесет и пети/ по плана на град Трън, при граници
на парцела по скица: ***, в кв.45 по PП на гр. Трън, който парцел представлява 170/334
/сто и седемдесет върху триста тридесет и четири/ идеални части от поземлен имот,
находящ се в гр. Трън, общ. Трън, област П., с идентификатор *** /***/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Трън, с административен
адрес ***, целият с площ от 334 /триста тридесет и четири/ кв.м., при съседи на
целия поземлен имот, имоти с идентификатори: *** по KKKP .
Моли присъждане на направените разноски по делото.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника И. С. К. на 02.03.2022г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответницата И. К., счита
предявеният иск за процесуално допустим, изцяло основателен и не го оспорва. Прави
пълно признание на предявения иск и изцяло признава фактите и обстоятелствата,
посочени в исковата молба. Ищецът Н. А. е неин син. Той владее описания в исковата
молба недвижим имот в гр.Трън повече от десет години. Имота, за който претендира е
бил на баба и И. П.. До него има друг имот, в който е построена жилищна сграда, в
която двете със сестра и П. живеят. Той също е бил на баба и И. Сега тези два имота по
кадастрална карта представляват един общ поземлен имот, а по регулационен план -
два отделни парцела. Имота, който владее ищецът Н. А. е с площ от около 200 кв.м.
Достьпът до него се осъществява през другия парцел, с жилищната сграда. Още преди
години със сестра й и брат и се разбрали този имот /процесният/ да бъде за сина и Н..
От 2009г. той започнал да се грижи за имота. Подновил оградата, окосил двора,
засадил овощни дръвчета, а двамата заедно садят и зеленчукова градина в единия край
на парцела. Оттогава досега само той се грижи за имота. През 2014г. Н. А. решил да си
построи и жилищна сграда върху парцела. Казал за това на отв.И. К. и сестра и П. Т. и
те не са възразявали. Обадили се на брат им П. С. Г., който живее в гр.Б. и му казали,
че Н. ще строи в парцела. Брат и, който живее там повече от 30 години им заявил, че
няма никакви претенци към този имот, отново потвърдил като казал Н. да си строи и
владее имота, както намери за добре. Нито тя, нито сестра и, нито брат и са имали
каквито и да било претенции към този имот. Същият се владее от сина и повече от 10
години, спокойно, явно и необезпокоявано. Той владее целия имот, дворно място и
сградата, която построил върху парцела. Миналата година я покрил и е готова в груб
строеж. Представлява къща на един етаж, с тавански помещения. Построил я върху
старата сграда, която съществувала като я премахнал, тъй като била негодна за
живеене. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения положителен
установителен иск, като признае Н. А. за изключителен собственик на подробно
3
описания в петитума на исковата молба недвижим имот, придобит по силата на изтекла
в негова полза абсолютна придобивна давност. Няма да сочи доказателства и няма
доказателствени искания.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника П. С. Т. на 16.03.2022г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответницата П. Т.,
оспорва иска. Оспорва изцяло предявения срещу нея иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Същият е допустим. Ищеца по делото никога не е бил собственик на процесния имот.
Този имот бил на дядо и Т. Г. Р. и на баба и И. Г. Р., като след тяхната смърт е наследен
от двете дъщери В. Т. Г. и Л. Т. Р.. След тяхната смърт леля и Л. Т. Р., която я е
отгледала от малка, завещала нейната част от имота на ответницата П. Т.. Частта на
майка и е чула, че е завещана на брат и П. С. Г. и на децата на сестра и И. С. К.. От дела
на майка и тя няма дял. В този имот тя е живяла много години, там родила и отгледала
децата си и внучката си. Грижела се постоянно за имота. Там живеела и дъщеря и с
детето си. Декларирала е имота в Община гр. Трън и всяка година си плаща данъците.
Никога по никакъв повод не е разрешавала ищеца да владее и ползва имота. Винаги е
знаела, че този имот е нейна собственост. От няколко години ищеца не я допускал до
имота и до частта от жилището и. Самонастанил се е в имота и при появата и има
непрекъснати скандали. Изпитва страх от него, поради което не влиза в имота. Счита,
че ищецът няма никакви основания да владее частта от нейния имот.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника П. С. Г. на 07.03.2022г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен представител, поддържа
предявения иск.
Ответницата П. С. Т., редовно призована, в съдебно заседание, чрез
упълномощен представител оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Ответникът П. С. Г., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Ответникцата И. С. Т., редовно призована, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представените по делото скица № 287 от 18.10.2021г. издадена от техническа
служба при Община Трън, кадастрална скица на поземлен имот № ***г. за ПИ с
идентификатор *** одобрена със заповед РД-18-893/20.12.2019г. копие от разписен
лист за имот *** на И. П., удостоверения от община Трън и комбинирана скица на ПИ
***, писмо от Община Трън рег.№ 1342/18.10.2022г., у-ние за наследници №
186/14.10.2021г. на община Трън е видно, че процесния имот, описан в исковата молба
4
по регулационния план на община Трън, а именно: Урегулиран поземлен имот,
находящ се в землището на град Трън, общ. Трън, обл. Пернишка, с площ от 170 /сто и
седемдесет/ кв.м., съставляващ УПИ *** /***/, в квартал 45 /четиридесет и пети/ по
плана на град Трън, при граници на парцела по скица: улица *** , в кв.45 по PП на гр.
Трън, не е идентичен с имот по кадастралната карта с идентификатор ***, тъй като
площите са с голяма разлика. По действащият подробен устройствен план на гр.Трън,
одобрен със Заповед № 3945/1969г. за поземлен имот *** кв.45 по ПУП на гр.Трън са
отредени два парцела: УПИ *** по ПУП на гр.Трън е идентичен с ПИ с идентификатор
*** по КККР на гр.Трън. ПИ с идентификатор *** е с площ от 334 квадратни метра. От
представеното по делото у-ние за наследници е видно, че наследници на И. Г. Р. (на
името на която фигурира имота по разписен лист) са П. С. Т., П. С. Г. и И. С. К.. И. Р. е
имала две дъщери: В. Т. Г., чиито деца са П. С. Т., П. С. Г. и И. С. К., и Л. Т. Р..
Последната след смъртта и 27.10.1978г. я наследява сестра и В. Т. Г. (п.14.01.1993г.).
Така единствени наследници остават тримата ответници по делото: П. С. Т., П. С. Г. и
И. С. К.. Видно от приетия по делото нотариален акт за публично завещание-делба от
03.03.1958г. от Т. Г. Р., същия завещава на дъщеря си Л. (Л.) Т. Р. (Г.) къщата която
има, „в гр.Трън, на *** до съседи: наследниците на А. Р., Р. А., М. Л. и улица“.
Подробно е описано, какви стаи от построената в имота къща на коя от дъщерите
оставя за ползване, както и условието съпругата му И. да ползва целия до смъртта и,
ако го преживее, и едва след това двете дъщери да получат и ползват дяловете си
съобразно волята на баща им Т. Г. Р.. На съда е служебно известно, че старото име и
номер на административния адрес на процесния имот (***) е описания в нотариалния
акт за публично завещание-делба адрес: гр.Трън, ***. Видно от приетото по делото
тайно саморъчно завещание от 29.01.1973г. от Л. Т. Р. същата се е разпоредила с
наследствените си имоти в полза на племенницата си П. С. Т. (Г.а) на 29.01.1973г.
Ищеца и ответницата П. Т. са представили и приходни квитанции за заплатен данък
върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за недвижим имот с партиден №
6406Н7990, представляващ пл.№ *** в кв.45, УПИ парцел УПИ ***, парцел с
идентификатор *** по КККР от 2019г., находящ се в гр.Трън, ***, включващ жилище,
навес с оградни стени и земя, от които е видно, че процесния имот е записан в
данъчната служба като съсобствен на името на П. С. Т., П. С. Г. и И. С. К. (по 1/3 и.ч.).
По делото са представени и други писмени доказателства, които са неотносими към
правния спор, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите С. Е. И., С. И. К., Р. Г. Г..
Беше изслушана и ответницата П. С. Т. по реда на чл.176 от ГПК. От
показанията на свидетеля С. Е. И. се установява, че познава ищеца Н. А. от доста
години, знае, че живее до *** в гр.Трън, в първата, по-точно старата къща. Доколкото
знае обитава цялата стара къща, там си живее. Знае, че къщата е на два етажа, но не
5
познава разположението вътре в нея. На мястото на новата къща имало стара
постройка, която била започнала да се руши. Н. имал желание да възстанови старата
постройка и да си направи място за живеене. Самия имот е на леля му, на вуйчо му и
на майка му. Доколкото знае от него, първоначално не е имал проблеми, имал е устно
разрешение да си построи нещо за него. Това е било преди няколко години, точно не
може да каже. Откакто се познава с ищеца във въпросния имот живеят той, майка му,
баща му, и брат му. Те стопанисват имота, те обработват градинката. Единственото,
което знае за старата постройка е, че една съседка е казала да я възстановят, защото
започва да се руши и пада в техния двор. Н. разрушил старата постройка и започнал
новата. По време на строежа свидетелят е ходил в имота. На разрушаването на старата
постройка не е присъствал. Когато останали само основите, тогава е ходил. За имота не
е чул да има спор с други хора. Единствено това, за което е тук. Спора с леля му
започнал, когато къщата вече била вдигната. Още като имал идея да строи ищеца
свидетеля му казал да си оправи първо документите. Други хора освен ищеца и
роднините му не е виждал в имота. От преди повече от 20г. знае, че там живее и го е
виждал в двора. Знае, че отзад им е градинката и си я обработват. Виждал я е
градинката от пътя. Не зна какво са садели. Отначало Н. мислел, че парцела е само на
вуйчо му, но след това се оказало, че е и на леля му, и на майка му.
Св. С. И. К. обяснява, че се познава с ищеца от 15-20 години. Не знае дали има
негов личен имот, но знае, че си живее в къщата на улицата до *** в гр.Трън. В първата
двуетажна стара къща, която се намира след като се влезе в двора. Отзад в двора имало
една вече паднала къща, като на мястото на старата той построил друга, вероятно се
води реставрация, която е в груб строеж. В имота е виждал Н., майка му, баща му и
брат му. Леля му П. не я е виждал. Помагал на ищеца за чистене на двора, който е зад
старата къща, тъй като има личен бус и му помагал да извозва отпадъци. Зад старата
къща има градинка, в която майка му си отглежда зеленчуци, има и овощни дръвчета.
Не е чул да е имал спорове и проблеми с роднини или съседи относно грижите, които е
полагал за двора зад старата къща. За това място Н. и семейството му се грижат
откакто го познава. Друг не е виждал в имота. Чистили трева, когато е косено. Както и
клони от овощните дървета. Това е било преди години. От около 7-8 години кара буса и
е помагал на ищеца. Може би преди около 4-5 години започнал да строи. Било преди
Ковида. За спорове с роднини, не знае да има. Сега наскоро, преди започване на делото
ищецът му казал, че има спорове с леля му.
От показанията на свидетеля Р. Г. Г. се установява, че познава имота, за който се
води делото. Намира се срещу ***. Знае, че ответницата П. С. Т. живеела едно време
там. П. е майка на негова съученичка. Те живеели там едно време при ***, където сега
били на оглед в този имот. Там има построена нова къща. Не знае на кой е тази нова
къща, но предполага, че не е на П., а на сестра й И. и на нейния син Н.. По документи
не знае на кого се води. Знае, че те са я правили. П. ползвала задната част на имота,
6
където имало стара къща, а сега построили нова. Знае, че П. живеела с децата си в този
имот, но точно какво е ползвала тя, не знае. Срещала е свидетеля няколко пъти и му е
казвала, че не я пускат в имота. Кавги си е имала някакви семейни, техни си работи.
Става въпрос за сестра й И. и съпругът й. От дълги години, от преди 3-4 или 5-6
години, може даже от 10-15 години казва, че са имали скандали. П. живеела в този
имот, ако не се лъже, малко след 1990г., но може и повече да е било. Виждал е дъщеря
й Л., която му е съученичка. Предполага, че и сестрата на П. е живеела там. Преди това
живеел баща им, който карал валяк, майка им също. *** му викали на баща им. Спомня
си, ищеца като малък и той живеел там. Сега Н. го вижда рядко, не постоянно.
Доколкото знае ищецът работи извън града. Тази къща е построена отскоро, от около
3-4-5 години, може и 6 да е. Ищецът я строил. Знае, че тази, новата къща е построена
без документи. Имали пререкания с тяхна комшийка. Стигнали до съдилища,
техническа служба. Със съседката от лявата страна имали пререкания, но после се
оправили. П. живеела там преди 20-25 години. Старата къща отзад, върху която е
построена новата, много не си я спомня. Не е влизал и не знае какво й е било
предназначението на старата къща.
Пред съда свидетелката Х. Т. С.а (дъщеря на ответницата П. Т.) обяснява, че
имота с адрес: гр.Трън,*** е собственост на майка и, по наследство от леля й.
Половината северна част е нейна, плюс градината от север и отгоре, където Н. е
разрушил старата сграда и си е построил новата сграда. Старата сграда била масивна
сграда, която си била здрава, като хамбар, кошара. Там си слагали зимнина, дърва,
въглища. Винаги майка и е ползвала имота. От последните 2-3 години тя се разболяла и
не можела да ходи. Фактически, в този период те се самонастанили. Има предвид Н.,
заедно с майка му И. и баща му. В целия имот на майка и те се самонастанили. Когато
свидетелката отиде там, те започват да и викат полиция, да я обиждат. Сменили са
вратите, сложили са си техни врати и не я допускат до тяхното си имущество, което е
собственост на майка и. Ответницата се разболяла, когато зет и починал. Тогава те
построили без нейно знание къщата. Заплашвали свидетелката, че щели да погребат
майка и в градината. В момента майка и живее в с.Т., сега се възстановя. Преди не
можела да става от леглото. Последните 2-3 години те не я допускат до имота.
Обиждат я, че била „копеле“. Пускат кучетата, за да не може да се влезе вътре. Даже
днес леля и излязла пред къщата и казала: „Дойдоха помиярките“. Хамбара не е
използван като жилищна сграда. Там си съхранявали зимнина, въглища. Била си
здрава, не е била такава, каквато я описват, че е била пред разпадане. Те идвали често в
с.Т. при майка и и се държали лошо с нея. След построяване на къщата започнали да
идват в с.Т.. Имало договорка майка и да се съгласи да им прехвърли мястото. Те са се
уговаряли – майката и бащата на Н. с майка и. Това било миналата година, след
построяване на новата къща. Майка и не се съгласила. Имало поредица обиди и закани
към нея. Старата постройка, хамбар, не е обитаван, само там си държали зимнината.
7
Майка и обитавала стаите в северната част на старата сграда, плюс хамбара, който
хамбар ищецът разрушил миналата година и от там започнали дрязгите. За 3 месеца
построил къщата с циганска бригада. Не е искал тяхно съгласие за това свое действие.
Майка и има завещание за този имот. Те са три сестри, живеели са там, там е минало
детството им и по този начин да им отнемат собствеността, не е съгласна. До преди
около 3 години те живеели там – сестра и си отгледала там двете си деца, тя живеела
там с мъжа си. До преди 3 години свидетелката също живеела там. Живеели
свидетелката, майка и, както и сестрите й. Леля и И. К. също живеела в тази къща с
мъжа си. Ищецът работел през това време. Живеел там, но работел на друго място,
извън града. Със завещанието е прехвърлено на лелята на майка и и на сестра й В.,
която е баба на свидетелката. Леля и И. там нямала нищо по завещание.
Разпитана по реда на чл.176 от ГПК ответницата П. Т. обяснява, че постоянното
местожителство и е в гр.Трън ***, а временното местожителство и е в с.Т., защото се
разболяла от ухапване от кърлеж и там и е по-добре. В с.Т. живее от както се
разболяла. Мъжът и починал през 2002г., а през 2004г. баща и починал. Тя има три
имота - апартамент, тази къща (процесната) и друга къща, наследствена от мъжа и. От
3-4 години живее в с.Т.. Твърди, че не е давала съгласие ищецът да построи къща в
процесния имот. Не е заявявала пред адвоката на ищеца в нейната кантора, че няма
претенции ищецът да си построи къща в имота. Не е давала съгласие. Ищецът построил
къща в процесния имот на нейно място. Претенции има и за двата имота, така както са
описани във въпроса. (за имот с планоснимачен номер ***, за който е отреден УПИ
***, в който има построена двуетажна сграда, наследствена от И. П. и за УПИ ***,
върху който ищецът е построил своя сграда на един етаж. В двуетажната сграда сега
живее сестра и и мъжът й, а Н. живее в момента в гр.С., има дете. Сестра и И. от около
40 години живее там, но живеела в дяла на майка и, който включва на горния етаж
стая, кухня и коридор, който е широк като стаичка. И на долния етаж имали още една
стая. Ответницата живеела на долния етаж в стая, кухня и коридора, като коридора е
общ. Те минавали през коридора за тази стая на долния етаж. Съпруга на първата и
дъщеря имал идея да избие стълби за горния етаж, за да има самостоятелен изход от
етажа, но сестра и не позволила. Няма нотариален акт за собственост на свое име за
процесния имот. Има делба на дядо и № 2 от 1958г. От 1973г. има завещание от леля и,
която я е отгледала от дете. С нея ответницата живяла до 1978г. След смъртта на леля и
живяла с майка си, която починала през 1993г. През това време майка и не я е гонила
от имота на леля и, не е имала претенции. Живели са спокойно и мирно. В процесния
имот имало паянтовата сграда, ответницата там си съхранявала зимнина, дърва,
въглища. Върху тази сграда сега ищецът е построил къща. Не е осъществявала
владелчески действия върху процесния имот, защото роднините и не я допускат до
имота сега. Не допускат и дъщеря и. Градината и я ползват. Оградата от градината са я
свалили. Камъните от оградата използвали за материал на новата къща.
8
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени
събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Установеното
от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
С предявения положителен установителен иск ищецът е поискал от съда да
признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на урегулиран
поземлен имот, находящ се в землището на град Трън, общ. Трън, обл. П., с площ от
170 /сто и седемдесет/ кв.м., съставляващ УПИ *** /***/, в квартал 45 /четиридесет и
пети/ по плана на град Трън, при граници на парцела по скица: улица *** , в кв.45 по
PП на гр. Трън, който парцел представлява 170/334 /сто и седемдесет върху триста
тридесет и четири/ идеални части от поземлен имот, находящ се в гр. Трън, общ.
Трън, област П., с идентификатор *** /***/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Трън с административен адрес улица ***,
целият с площ от 334 /триста тридесет и четири/ кв.м., при съседи на целия поземлен
имот, имоти с идентификатори: *** по KKKP по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност.
Предметът на иска се определя от изложените в исковата молба фактически
обстоятелства и петитум. При предявен иск за собственост съдът разполага с
правомощието да се произнесе само по наведеното в исковата молба основание за
придобиване на това право (решение № 476/26.10.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. на
ВКС, ГК, II г. о.). В случая ищеца твърди в исковата молба, че е придобил
собствеността върху целия процесен имот по силата на давностно владение, поради
което съдът дължи произнасяне единствено по така наведеното основание за
придобиване на собствеността.
При съвкупната преценка на ангажираните от страните доказателства, съдът
намира, че по делото не може да се направи обоснован извод, че ищецът е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност. Това е така поради следното:
На първо място, съдът приема за безспорен между страните факта, че
процесният недвижим имот има наследствен характер и същият е съсобствен между
майката, лелята и вуйчото на ищеца, съответно И. С. К., П. С. Т. и П. С. Г., които са
наследници на И. Г. Р. и Т. Г. Р.. Съсобствеността между тях е възникнала въз основа
на наследяване от техните общи наследодатели.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е придобил собствеността
върху процесния имот по силата на изтекла придобивна давност, като е владял имота
явно, спокойно и необезпокоявано в периода от 2009 г. и до настоящия момент.
9
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост
по отношение на един - отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.
79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от
6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на
пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия
единствено за себе си. Доказването на условията на закона - елементите от
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, за признаване право на собственост на
основание изтекла придобивна давност, следва да е пряко и пълно. Липсата на
категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки,
изключва придобиването на собствеността.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт,
подобно на разпоредбата на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в
съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнително. Без да се установи, че тези признаци са налице,
упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като
владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от
такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Обективният
признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта,
защото по този начин се отблъсква владението на собственика.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства,
съсобствеността върху процесния имот, съществуваща между ответниците по делото,
произтича от наследяване, което налага съдът да съобрази и разясненията, дадени с ТР
№ 1 по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, според което презумпцията на чл. 69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
цитираното тълкувателно решение е посочено също, че по начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде
променено. От доказателствата по делото не се установява ищецът да се явява
съсобственик на процесния имот, т.е да е владелец на неговите идеални части от
съсобственосттта и държател на съсобствените идеални части останалите
съсобственици, който да демонстрира явно намерението си да владее тези части,
защото само ответниците са съсобственици в процесния имот.
Съгласно горецитираната разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на
10
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. За да е налице придобивното основание по чл. 78, ал. 1 ЗС
трябва да са налице както двата елемента на владението, така и предвиденият срок от
10 години. В казуса, ищецът не доказа, че за такъв период от време е упражнявал
фактическа власт върху урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на град
Трън, общ. Трън, обл. П., с площ от 170 /сто и седемдесет/ кв.м., съставляващ УПИ ***
/***/, в квартал 45 /четиридесет и пети/ по плана на град Трън.
В разглеждания случай от събраните по делото гласни доказателствени средства
безспорно се установява, че ответницата П. С. Т. и децата и е живяла в процесния имот
дълги години, а от преди три години при опита им да ползват техните части от имота и
стаи от къщата са срещнали отпор от страна на семейството на ищеца, което е довело
до спорове и жалби в полицията. Това се установява от разпитаните по делото
свидетели, включително и от обясненията на ответницата П. Т.. Този факт се
установява от показанията на свидетелите С. И., С. К., Р. Г., които имат преки и
непосредствени впечатления от процесния имот, тъй като и тримата свидетели живеят
постоянно в гр.Трън. Установява се безпротиворечиво и, че след построяването на
новата сграда на мястото на старата постройка (хамбар) ищецът е отблъсквал
намерението на ответницата П. Т. и дъщерите и да ползват частите си от къщата и тази
от имота, включващ новопостроената сграда. Този период е от около 3 години. Преди
построяването на сградата ответницата П. Т. не е имала проблеми с ползването на
процесния имот.
При така установените обстоятелства не може да се приеме, че от страна на
ищеца е установено владение върху сънаследствения на ответниците недвижим имот и
това владение, осъществявано в изискуемия се от закона срок, е довело до
придобиването му по давност. Този извод не се променя и от факта, че както се изясни
от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства, ищеца е
направил подобрения в процесния имот. Отказ да се допусне ответницата П. Т. и
дъщерите и може да се приеме като демонстрация на намерение за своене, но то следва
да е съчетано и с други действия, демонстриращи своене на имота, като правна защита
на имота и защита от фактически посегателства, деклариране на свое име пред
данъчните власти, както и изминал определен период от време. В разглеждания
случай, макар от събраните по делото доказателства да се установява, че ищецът в
периода от 2019 г. до настоящия момент е лишил ответницата Т. от достъп до имота и
дори да се приеме, че по този начин същия е демонстрирал своето намерение да го
свои за себе си, то към момента на предявяване на настоящия иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, а и към настоящия момент не е изтекъл предвиденият в закона срок,
за да бъде прието, че ищеца е придобил собствеността върху имота по давност, като
този извод съдът мотивира с разясненията на ППВС № 6/1974 г., в което са дадени
задължителни за съдилищата указания, а именно, че правно основание за
11
добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни
(транслативни) двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната,
дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици. Правно
основание е и съдебното решение по конститутивен иск, с което се прехвърля правото
на собственост или ограничено вещно право.
В разглеждания случай от страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства,
че е упражнявал фактическа власт върху процесния имот на някое от основанията,
посочени в цитираното ППВС, което налага извода, че той не би могъл да притежава
качеството на добросъвестен владелец и да се позовава на кратката 5-годишна
придобивна давност, а би могъл да придобие собствеността с изтичането на по-дългия
10-годишен давностен срок, който към датата на предявяване на иска по чл. 124, ал. 1
ГПК, а и към настоящия момент, не е изтекъл. Впрочем такъв период от време не е
минал и ако се приеме твърденото в исковата молба, че през 2014г. ищецът започнал да
строи въпросната къща на мястото на старата постройка, което не беше безспорно
доказано. Повечето разпитани свидетели сочат период от 3-4 години за построяването
на къщата. По изложените съображения, съдът намира предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за неоснователен и недоказан, вкл. и по отношение на
останалите ответници като И. К., която е признала предявения иск, като в тази връзка
следва да се посочи, че признанието на иска не обвързва съда (доколкото по принцип
може да е продукт на симулативно воден процес), дори това да е направено при
условията на чл. 237, ал. 1 ГПК - аргумент от чл. 237, ал. 3 ГПК. На следващо място,
по силата на чл. 216, ал. 1 ГПК признанието на иска обвързва само страната, от която
то изхожда. При това положение, с оглед последователно поддържаното от
ответницата П. Т. оспорване на иска, съдът е длъжен да изследва активната
материално-правна легитимация на ищеца по делото и при констатация за отсъствието
на такава следва да отхвърли претенциите изцяло.
Ето защо и след като съдът приема, че ищеца не е упражнявал фактическа власт
върху процесния недвижим имот в изискуемия се от закона 10-годишен давностен
срок, предявеният иск следва да бъде отхвърлен по отношение на всички ответници.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата П. Т. сторените от последната разноски в настоящото
производство в размер на 500,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. А. от гр.Трън, ***, с ЕГН: **********, иск с правно
12
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците П. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.Трън, ***, П. С. Г. с ЕГН:
**********, с адрес: гр.Б., *** и И. С. Бонева, с ЕГН: **********, с адрес: гр.Трън,
***, че по силата на абсолютна придобивна давност ищеца е изключителен собственик
на урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на град Трън, общ. Трън, обл.
П., с площ от 170 /сто и седемдесет/ кв.м., съставляващ УПИ *** / ***/, в квартал 45
/четиридесет и пети/ по плана на град Трън, при граници на парцела по скица: улица
*** по PП на гр. Трън, който парцел представлява 170/334 /сто и седемдесет върху
триста тридесет и четири/ идеални части от поземлен имот, находящ се в гр. Трън,
общ. Трън, област Пернишка, с идентификатор *** /***/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Трън, с административен адрес ***, целият с площ
от 334 /триста тридесет и четири/ кв.м., при съседи на целия поземлен имот,
имоти с идентификатори: *** по KKKP.
ОСЪЖДА Н. Н. А. от гр. Трън, ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. С. Т.
от гр. Трън, ***, ЕГН **********, сумата в размер на 500,00 лева (петстотин лева),
представляваща направени от ответницата разноски за процесуално представителство.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
13