№………./ .2.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 07.02.2019г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 138 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД, чрез юрк. Г срещу решение №4937/03.12.2018г.,
постановено по гр.д. №10135/18г. по описа на ВРС, 24 с-в, с което е бил уважен
предявен срещу него иск на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ за възстановяване
на изплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка за
щети върху домашно имущество, причинени от нарушения на задълженията на
разпределителното дружество да подава непрекъснато качествено електричество към
присъединените към преносната мрежа потребители.
Жалбата вх.№84559/20.12.18г.
е депозирана в рамките на преклузивния срок(отчитан от връчване на акта на 06.12.18г.)
и е редовна: съдържа изискуемите по
чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е упражнила
право на отговор по жалбата, чрез пълномощника си адв. Д.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Страните се представляват от надлежно упълномощени представители с права за всички инстанции( л.97 и л. 27 от
делото на първа инстанция). Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт. Жалбоподателят има интерес от упражняване на право
на жалба срещу решение, с което е уважен иск на насрещната страна. Съдът
приема, че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово
държавна такса е внесена. Жалбата е надлежно администрирана. Не се установяват
допуснати процесуални нарушения по обуславящи необходимост от служебно
отстраняване на пороци по допустимост по почин на въззивния съд.
Доклад по жалбата: Въззивникът, чрез пълномощника си сочи
допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно
установени факти, обусловили и неприлагане на материалния закон при преценка на
поведението на ответника като неизпълнение на договорното задължение, причинило
застрахователно събитие. Оплаква се, че неправилно застрахованото лице е прието
за ползвател на електроснабдителна мрежа, въпреки че друго лице е било клиент
като собственик на присъединения обект. Сочи че при липса на договор със
обезщетеното по застраховката лице не може и неизпълнението на този договор да
се отчита като причина за обезщетените вреди.
Въззивникът се позовава и на необоснованост на изводите за причината на
събитието, като сочи противоречието в събраните доказателства за повредата на
електрониката – от една страна в протокола на доставчика на охранителната
система е удостоверено пренапрежение от захранваща мрежа, а от друга страната
експертизата е изключила такова състояние на подаваното електричество. Счита,
че съдът е пропуснал да изясни и значението на други фактори за причиняването
на повредата, като не е изследвал значението на автономно захранване на
системата с батерия и предотвратяване на увреждането при изправност на тази
батерия. Сочи, че този факт е бил установен едва в хода на делото при събиране
на гласни доказателства, но изследването на значението му е било осуетено от
първоинстанционния съд. Отделно излага оплакванията си срещу кредитирането на
заключение на вещото лице, което е било възприето безкритично въпреки
необосноваността на изводите му. Оспорва се и интерпретацията, дадена от съда
на хипотезите, в които отговорността на разпределителното дружество се
изключва, като въззивникът сочи, че нормативните правила, възпроизведени и в общите условия не визират броя на
временните прекъсвания, а продължителността на всяко от тях и, че получилите се
колебания в напрежението не са резултат от недобросъвестно подадено
пренапрежение („токов удар“) или енергия с качество, несъобразено с допустимите
показатели, а от наложителни действия по отстраняване на случайна авария. Като
счита, че не е възникнала отговорността му за неизпълнение на задължение към
обезщетеното лице, оспорва и функционално обусловената отговорност спрямо
застрахователя.
Насрещната страна
оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и прилагане на закона.
Позовава се на установените факти по възникнала авария в захранването на
жилищен обект, причинила повреда на сигнално-охранителна система, част от
застраховано домашно имущество. Сочи, че като член на домакинството на
собственика на присъединения към мрежата обект застрахования е ползвател на
мрежата и ползва права по общите условия, включително и правото да получава
електричество с ненарушени качествени показатели. Сочи обосновано изложените
изводи на вещото лице за влошаване на качеството на захранването при
отстраняване на аварията ( бързи изменения в напрежението), повредило чувствителната електроника.
Оспорва оплакванията на нарушения на съда по изследване на новоразкрити факти,
като сочи, че въззвиникът не е правил никакви доказателствени искания. Позовава
се на правилно установеното съдържание на договорните задължения на
електроснабдително дружество и липсата на допустимо основание за отпадане на
отговорността му за поредицата прекъсвания, породили смущенията в захранването.
Обосновава правилно установените предпоставки на целия фактически състав,
породил регресното право на застрахователя, обезщетил застрахования за
повредата на имуществото.
Въззивният съд
съобразява, че твърденията по фактите и доводите на въззивника съвпадат с тези,
посочени пред първата инстанция, включени в устен доклад с изключение на
твърдението за поведение на пострадалия, изключващо предотвратяването на
щетите. Фактът на износване на автономното захранване чрез батерия на
електронната система и липсата на надлежната й поддръжка биха представлявали
възражение за съпричиняване на вредите. Такова възражение е следвало да бъде
формулирано изрично, чрез позоваване на факта най-късно до приключване на
съдебното дирене след неговото узнаване ( чл.147 ГПК), но такова действие на
въззивника не се установява при прегледа на съдебните книжа. Позоваването на
този факт едва във въззивната жалба е преклудирано и това възражение не може да
се обсъжда от въззивния съд.
За събиране на
становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД, чрез юрк. Г срещу решение №4937/03.12.2018г.,
постановено по гр.д. №10135/18г. по описа на ВРС, 24 с-в.
На осн. чл. 7 вр.
чл. 100 ГПК допълнително указва на
страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80
от ГПК и доказателства за извършването им (вкл. за договаряне на размер на
заплатени хонорари), като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните
състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на
размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 06.03.2019г от 14.00 часа.
Да се призоват страните чрез пълномощниците.
Препис от
настоящото определение да се изпрати на пълномощниците, ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника да
се приложи отговор на въззиваемия (наличен към корица).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.