№ 1561
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110128796 по описа за 2021 година
Н. П. Г. е предявила против Прокуратурата на Р. [държава] обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 20 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди –стрес, емоционално
неудобство, душевни болки и страдания, претърпени в следствие на повдигнато обвинение
за извършено престъпление, за което ищцата е била оправдан, ведно със законната лихва от
считано от 30.07.2020г до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 3200 лева –
обезщетение за причинени и имуществени вреди, представляващи заплатен от ищцата
адвокатски хонорар, ведно със законната лихва от 06.01.2020г до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 17.07.2014г. ищцата била привлечена като
обвиняем по образувано на 06.12.2013г. досъдебно производство № 2788/2013г., за
извършено на 25.01.2013г. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Поддържа се, че след
получаване на призовка от 03 РУ СДВР ищцата била изключително стресирана, тъй като
никога в живота си не била извършвала престъпление. Излагат се твърдения, че след като
ищцата се запознава с обвинение изпаднала в шок, въпреки че по отношение на нея не била
взета мярка за неотклонение. Сочи се, че не можела да повярва какво се случва и изпитвала
силно притеснение как ще се грижи за детето си сама, ако бъде осъдена. След повдигане на
обвинението срещу ищцата, същата трябвало да положи много усилия, за да се съсредоточи
в работата си, като се наложило да се премести от [град], където живеел първоначално, в
[град]. Във връзка с това ищцата твърди, че се налагало да пътува многократно от [град] до
[град], когато била призовавана да се яви в 03 РУ на СДВР, като допълнително изживявала
емоционално напрежение досежно това коя ще се грижи за детето и в [град] и какво
1
обяснение да даде за своите чести пътувания. Поддържа се, че след приключване на
разследването на 30.11.2015г. бил изготвен обвинителен акт срещу ищцата, който бил
внесен в СРС и било образувано НОХД 20983/2015г. по описа на СРС, НО, 137ми състав.
Подчертава се, че ищцата изпаднала в неописуем ужас, когато получила призовка да се яви в
съда в качеството си на подсъдима. Излагат се твърдения, че поради лошото си финансово
състояние ищцата заминала да работи в чужбина, но и се налагало често да се връща, тъй
като делото срещу нея било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и били
проведени 10 заседания, а тези отсъствия от работа довели като резултат до уволнението и.
Сочи се, че на 28.11.2017г. СРС постановил присъда, с която ищцата била призната за
виновна в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и и било наложено наказание
„Пробация“. Твърди се, че след постановяване на присъдата ищцата изпаднала в шок,
получила сърцебиене, чувствала се емоционално съсипана. Въпреки това се посочва, че
ищцата обжалвала постановената присъда, като същата била отменена от СГС и делото
било върнато за ново разглеждане на СРС. В рамките на образуваното отново пред СРС
производство по НОХД 19269/2018г. по описа на СРС, НО, 108 състав, се сочи, че били
насрочени 11 съдебни заседания, прие което на ищцата се налагало да пътува от [държава] за
[държава] всеки път. В последното съдебно заседание се подчертава, че била постановена
присъда, с която ищцата била призната за невиновна. Твърди се, че оправдателната присъда
влязла в сила на 30.07.2020г. Излагат се и аргументи, че се наложило ищцата да ангажира
процесуален представител още в рамките на досъдебното производство, като било
уговорено заплащане на възнаграждение в размер на по 800 лева за всяко едно производство
или общо били заплатени от ищцата 3200 лева за процесуално представителство. С оглед
изложеното се моли исковете да бъдат уважени, като в негово полза бъдат присъдени и
сторените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска, като твърди, че за изложените от
ищеца обстоятелства не са ангажирани никакви доказателства, а именно в нейна тежест
съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК било да установи причинените и вреди.
Поддържа се, че представителят на прокуратурата е заявил в последното съдебно заседание
пред СРС, че не поддържа обвинението, което довело и до постановяване на оправдателната
присъда. Релевирано е и възражение срещу искането на ищцата да и бъде присъдена законна
лихва от 06.01.2020г., към която датата оправдателната присъда още не била влязла в сила.
Подчертава, че границата на отговорността на прокуратурата се простира само да вредите,
които се намират в пряка причинно-следствена връзка с незаконно повдигнато обвинение, а
такива доказателства не били ангажирани. От името на ответника се изтъква, че от ищцата
не е доказано да е засегната частта и достойнството, както и с какво името и е било
засегнато пред близките и. Поддържа се, че органите на прокуратурата не са разгласявали
информация за повдигнатото срещу ищцата обвинение, поради което не било налице
накърняване на доброто и име в обществото. В отговора на исковата молба се излагат и
подробни съображение за приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на
неимуществените вред, като се подчертава, че претенцията на ищцата е завишена по размер,
като се изтъква, че производството е приключило в рамките на 6 години, но при образувани
2
две съдебни производства. Подчертава се, че следва да бъде съобразено и, че спрямо ищцата
не е взета мярка за неотклонение в рамките на досъдебното производство, както и че не са
били извършвани интензивни процесуални действия с нейно участие, които за са и създали
неудобство. Оспорва се и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
Сочи се, че няма ангажирани доказателства, че адвокатско възнаграждение е било
договорено, като е релевирано и възражение за неговата прекомерност. Поддържа се, че не
са ангажирани и доказателства да са осъществявани процесуални действия с участието на
процесуалния представител на ищцата. Ето защо се моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Претенциите на ищеца се основават на твърдение за водено срещу нея наказателно
производство, като същата е била обвиняем за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от
НК, за това, че на 25.01.2013г. в [град], [ж.к.] от апартамент, е отнела чужди движими вещи
– 1 брой мобилен телефон марка „Н.“, модел „311“ с ИМЕИ: ***************на стойност
270 лева и сумата от 600 лева, всичко на обща стойност 870 лева, от владението на Е. Б. С.,
собственост на същата, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.194, ал. 1 от НК, като за така повдигнатото обвинение ищцата била
оправдана с влязла в сила присъда. Поради това, претендира заплащането на обезщетение в
размер на 20 000 лева, представляващи претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със
законна лихва, считано от 30.07.2020г. до окончателното заплащане на сумата, както и
обезщетение в размер на 3200 лева за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се
в заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата считано от
06.01.2020г до окончателното плащане.
Към делото е приложено НОХД №19269/2019г. по описа на Софийски районен съд,
108 състав, ведно с всички приложени към него доказателства. От същото се установява, че с
постановление от 06.12.2013г. е образувано досъдебно производство № 2788/2013г. по описа
на 03 РУ - СДВР, пр.пр.№37620/2013г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител. В хода на образуваното досъдебно
производство са били разпитани свидетели, като ищцата Н.Г. не е била разпитвана като
свидетел до 04.08.2014г., доколкото в докладна записка от 24.10.2013г. е отбелязано, че със
същата е бил проведен единствено телефонен разговор, в който същата е заявила, че живее в
[град].
Видно от приложена по делото призовка (л.20 от ДП) ищцата е била призована .в
качеството на свидетел за осъществяване на разпит с указания, че следва да се яви на
04.08.2014г. в 03 РУ София. Не са ангажирани обаче доказателства подобен разпит да е бил
осъществен, съответно призовката да е била връчена на ищцата Г..
С постановление за привличане на обвиняем от 17.07.2014г. (л.22-23 от ДП),
издадено от разследващ полицай при 03 РУП- СДВР по досъдебно производство №
2788/2013г. по описа на 03 РУП- СДВР, ищцата Г. е била привлечена в качеството на
3
обвиняем за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, но не е била взета мярка за неотклонение
срещу нея във връзка с образувано наказателно производство. Така посоченото
постановление за привличане на обвиняем е било предявено на Н. П. Г. и упълномощения и
защитник – адв. Ц. на 29.07.2014г., на която дата е бил проведен и разпит на ищцата в
качеството и на обвиняем, но същата е заявила, че на този етап не може да даде обяснения
преди да се запознае с повдигнатото обвинение.
Видно от приложения към ДП № 2788/2013г. по описа на 03 РУП- СДВР. протокол за
предявяване на разследването (л.98 от ДП) на 12.08.2014г. ищцата Г., заедно адв.Ц., са се
явили в 03 РУП-СДВР за предявяване на разследването и са се запознали с материалите по
досъдебното производство, като ищцата е дала и обяснения по случая и са релевирани
доказателствени искания.
След предявяването на разследването ищцата не е участвала в други извършени
процесуални действия в рамките на досъдебното производство до 01.06.2015г., когато
съгласно приложения към ДП № 2788/2013г протокол за вземане на образец за сравнителен
материал се е явила в 03 РУ-СДВР, за да предостави сравнителен материал от подписа си.
В хода на досъдебното производството са били депозирани множество искания за
продължаване на срока за разследване, които са били уважен.
На 29.10.2014г. отново е било извършено предявяване на разследването лично на
ищцата Г. и на нейния защитник, видно от приложения на л.181 от ДП протокол за
предявяване на разследване, и на 03.12.2015г. е бил внесен обвинителен акт. По така
внесения срещу Н.Г. обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК
било образувано НОХД № 20983/2015г. по описа на Софийски районен съд, 137 състав, като
делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2016г. На така
посочената дата обаче ход на делото не е бил даден, тъй като защитникът на Г. е била
депозирна изрична молба за отлагане на съдебното заседание, поради неговата служебна
ангажираност и поради влошено здравословно състояние на ищцата. Предвид това делото е
било насрочено за 12.04.2016г.
Видно от наличните по делото протоколи за проведени пред СРС, 137 състав открити
съдебни заседания, е че именно на 12.04.2016г. е бил даден ход на делото. В
първоинстанционното производство след 12.04.2016г. са били насрочени още осем открити
съдебни заседания – на 24.06.2016г, на 27.09.2016г., на 02.12.2016г., 31.01.2017г., на
12.07.2017г., на 03.10.2017г., на 24.10.2017г. и на 28.11.2017г. Видно от приложени по
делото разпореждания от 01.07.2016г. (л.71 ) и от 19.12.2016г. (л.109), насрочените открити
съдебни заседания за 24.06.2016г. и за 02.12.2016г са били пренасрочени, поради заболяване
на съдията-докладчик. Било е отложено в закрито съдебно заседание с разпореждане на
зам.председателя на СРС, и насроченото за 31.01.2017г. открито съдебно заседание, като
едва на 12.07.2017г. е проведено открито съдебно заседание, като ищцата Г. се е явила
надлежно на същото. Установено по делото е и, че поради грешка в изготвения протокол от
проведеното на 12.07.2017г. открито съдебно заседание, не се е провело насроченото за
03.10.2017г. открито съдебно заседание, тъй като не са се явили нито ищцата Г., нито
4
упълномощен от нея защитник, въпреки че датата на съдебното заседание, макар и грешно
посочена в протокола от 12.07.2017г., е била обявена в тяхно присъствие. Не е бил даден ход
и за насроченото за 24.10.2017г. открито съдебно заседание, но този път поради нередовното
призоваване на ищцата, като делото е било насрочено за 28.11.2017г.
В проведеното на 28.11.2017г. открито съдебно заседание е била постановена и
присъда, с която ищцата Н.Г. е била призната за виновна за осъществяване на престъпление
по чл. 194, ал.1 от НК съгласно повдигнатото срещу нея обвинение, като и е наложено
наказание „Пробация“, чрез налагане на две пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца. Със същата присъда ищцата е била оправдана
единствено в частта относно стойността на отнетия мобилен телефон за разликата над 210
лева до 270 лева.
Срещу така постановената присъда е била депозирана въззивна жалба от страна на
Н.Г., въз основа на което е образувано ВНОХД № 4034/2018г. по описа на СГС, XV
въззивен състав и делото е насрочено за разглеждане за 31.10.2018г. В така насроченото
съдебно заседание е бил даден ход на делото, въпреки неявяването на Н.Г. и нередовното и
призоваване, като делото е обявено за решаване и е постановено решение от 08.11.2018г. по
ВНОХД № 4034/2018г. по описа на СГС, XV въззивен състав. С въззивното решение
постановената от СРС, 137 състав присъда по НОХД 20983/2015г. е била отменена и делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав.
При връщане на делото за нова разглеждане е образувано НОХД 19269/2018г. по
описа на СРС, 108 състав и същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание
на 26.02.2019г., което заседание обаче не е било проведено поради нередовно призоваване
на ищцата Г. и е отложено за 04.04.2019г., когато Н.Г. се е явила и е даден ход на делото.
След 04.04.2019г. по делото са насрочени още 9 съдебни заседания – на 28.05.2019г, на
18.06.2019г., на 15.10.2019г., на 12.11.2019г., на 12.12.2019г., на 06.02.2020г., на
17.03.2020г., на 04.06.2020г и на 14.07.2020г., като заседанието на 17.03.2020г. не е било
проведено поради обявяването на извънредно положение в страната поради епидемичната
обстановка, свързана с разпространението на Covid-19. По отношение на останалите
съдебни заседания не е бил даден ход на делото само за насроченото на 12.11.2019г. и то не
поради поведението на ищцата или нейния процесуален представител, а поради
невъзможността да бъдат разпитани призованите по делото свидетели. На така насрочените
съдебни заседания, видно от протоколите по делото, ищцата Г. се е явила единствено
заседанието на 04.04.2019г. и на заседанието на 14.07.2020г., а в останалите случаи е даден
ход в нейно отсъствие. Отсъствието и обаче е станало подов за отлагане на насроченото за
04.06.2020г., доколкото е следвало да бъдат изслушани единствено нейните обяснения,
които същата е държала да даде, но не е успяла да се яви, поради забрана за извършване на
полети от [държава]. В рамките на последното съдебно заседание представителя на
Прокуратурата на Р. [държава] изрично е заявил, че не поддържа повдигнатото обвинение,
като по делото е постановена и присъда от 14.07.2020г., с която ищцата Н.Г. е била изцяло
5
оправдана по повдигнатото и обвинение за извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от
НК. Така постановената оправдателна присъда е влязла в сила на 30.07.2020г, съгласно
направено върху нея отбелязване.
Установено е и въз основа на наличната по делото справка за съдимост, че Н. П. Г. е
неосъждана.
От ищцата към исковата и молба като доказателство е приложен договор за правна
защита и съдействие, сключен между нея и адв. И. Ц. от 06.01.2020г., с предмет указване на
процесуално представителство по ДП № 2788/2013г. по описа на 03РУ-СДВР, по НОХД №
20983/2013г. по описа на СРС, 137 състав, ВНОХД № 4034/2018г. по описа на СГС, 15
въззивен състав и по НОХД № 19269/2018г. по описа на СРС, 108 състав. Посочено е,че
договорът е сключва на посочената дата, поради невъзможност адвокатското
възнаграждение да бъде заплатено авансово и че същото е заплатено в брой – по 800 лева за
всяко едно от изброените производства или общо 3200 лева. Изрично е отбелязано, че
договорът служи за разписка.
Представена по делото е и служебна бележка, издадена от [фирма], в уверение на
това, че ищцата е подла към НАП ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020г., съгласно която сумата
от 3200 лева е заплатена през 2020 г. от нея.
Прието като доказателство е и удостоверение за раждане въз основа на акт за раждане
№ ****/21.01.2008г., от което е видно, че ищцата е майка на родения на 18.01.2008г. Т. Т. Г..
В хода на производството пред първоинстанционния съд като свидетели по делото са
разпитани Г.Г. Г. и П. О. П..
Разпитан пред съда свидетелят Г. заявява, че познава ищцата от преди 6-7 години.
Тогава тя е работила в хотел в [населено място] и двамата станали близки.Свидетелят
твърди, че ищцата му е разказала със сълзи на очи, че е обвинена за кражба на вещи, и че е
повтаряла, че не може да повярва, че това се случва на нея. Г. споделя, че с ищцата са били
двойка за около години, но поради честите пътувания до [град] заради делото и в
последствие необходимостта същата да си намери по-доходоносна работа извън страната
двамата са се разделили. Спомня си, че в този период ищцата изпитвала главоболие, което
налагало да приема лекарства – болкоуспокояващи и за нерви. Г. свидетелства, че честите
пътувания заради делото до [град] са налагали ищцата да оставя сина си при него, за да го
гледа, докато тя отсъства, тъй като роднините на ищцата не искали да гледат детето, защото
се срамували от Н. заради обвиненията към нея. Свидетелят заявява, че когато трябвало
ищцата да заминава за [град] за да се яви пред съда, тя постоянно плачела, боляло я глава. Г.
твърди, че Н.Г. се притеснявала, че ако я осъдят, ще влезе в затвора и няма да има кой да се
грижи за сина и. Спомня се, че ищцата по времето, когато се водело делото, заминала за
[държава] и започнала работа там, за да може да заплати разноските за адвокат, но тъй като
трябвало да се прибира често до [държава] за явяването си пред съда, я уволнили. В
последствие според показанията на свидетеля ищцата отново заминала за [държава] и след
като се установила, взела при себе си и сина си. Към момента Г. посочва, че ищцата отново
реагира така емоционално, когато се връща назад и говори за делото. Свидетелят е
6
категоричен, че никога не е вярвал, че ищцата е виновна и поради това не е променил и
отношението си към нея.
Свидетелят П. също твърди, че познава ищцата от преди повече от десет години от
обща компания, като тя винаги била позитивна, добра, добронамерена и весела. Той си
спомня, че Н.Г. му се е обадила след като е получила призовка да се яви като свидетел, за да
се консултира с него, защото същият е адвокат. Свидетелят посочва, че след разпита на
ищцата той я успокоил, че е нормално да я разпитват и че няма от какво да се притеснява,
поради което и Н.Г. не била притеснена докато имала качеството свидетел. След
привличането и обаче като обвиняема, ищцата преживяла всичко случващо се много тежко.
Постоянно повтаряла, че няма да забрави как са я снимали като престъпник с номер в
полицията и са и взели отпечатъци. Свидетелят твърди, че ищцата била много омерзена от
всичко и не можела да повярва, че това и се случва, особено при наличието на много
доказателства, че телефонът, който се твърди да е откраднала бил нейн. П. заявява, че след
като започнало делото срещу ищцата, същата вече не живеел в [град] и това и създавало
неудобство, защото се налагало да пътува, да отсъства от работа и да намери кой да гледа
сина и, тъй като тя го отглеждала сама. Преди съдебните заседания свидетелят посочва, че
ищцата го посещавала и била подпухнала от плач, треперела и пиела успокоителни. П.
посочва, че на първа инстанция ищцата била осъдена, което тя преживяла много тежко и не
казала на роднините си, че е призната за виновна и че трябва да заплаща пари. Свидетелят
твърди, че ищцата имала много силна връзка със сина си, тъй като тя била пример за него, и
за това се притеснявала как да му обясни случилото се. П. свидетелства, че след като била
призната за виновна на първа инстанция, ищцата била решена да се бори до край, за да
изчисти името си, като заминала за [държава], където да работи. Свидетелят подчертава, че
и към момента ищцата не е преживяла случилото се и все още не можела да го приема, като
изгубила доверието си в Прокуратурата на Р. [държава]. Свидетелят посочва още, че се е
явявал като защитник на ищцата по делото, образувано срещу нея за кражбата на телефон.
Настоящият състав кредитира изцяло дадените от свидетеля Г. показания, като по
реда на чл. 172 от ГПК съобрази, че същият е имал интимни отношения с ищеца по делото.
Въпреки това неговите показания са последователни, логични и непротиворечиви, като
съответстват и на показанията и на другия разпитан по делото свидетел. Съдът отчита и
обстоятелството, че свидетелят Г. не е заинтересован от изхода на спора, доколкото същият
към настоящия момент е запазил единствено приятелските си отношения с Н.Г..
По отношение на показанията на свидетеля П., настоящият състав намира, че следва
да бъде посочено, че не съществува процесуална пречка същият да бъде разпитан по делото,
въпреки че е бил процесуален представител на ищцата по воденото срещу нея НОХД. За
същия в качеството му на пълномощник на ищцата, но по друго дело, не е валидна
забраната по чл. 166, ал. 3 от ГПК, касаеща забрана за изслушване на показания като
свидетел единствено на пълномощник по същото дело на страната. Това не е равнозначно
на забрана да се изслушват показанията на свидетел, който е бил пълномощник по друго
дело, макар и това друго дело да е предмет на разглежданото от гражданския съд.
7
Обстоятелството, че свидетелят П. е бил пълномощник на ищцата в наказателното
производство, води единствено до това съдът да извърши преценка на показанията му по
реда на чл. 172 от ГПК. В този смисъл решение № 466/03.01.2013г. по гр.д.№ 1262/2011г. на
ВКС, IV г.о, определение № 106/24.02.2017г. по гр.д.№ 3964/2016г. на ВКС, I г.о. Предвид
това Софийски районен съд кредитира само отчасти показанията на свидетеля П., доколкото
част от заявеното от него не съответства на събраните доказателства. Съдът не кредитира
показанията му в частта относно това, че в рамките на досъдебното производство ищцата е
била разпитвана в качеството си на свидетел и за посоченото от него относно
преживяванията на същата след този разпит в качеството и на свидетел, доколкото видно от
приложеното досъдебно производство Н.Г. въпреки че е била призовавана като свидетел,
никога не е била разпитвана в това си качество, а първият и разпит е при предявяване на
постановлението за привличане. В останалата си част, показанията на П. следва да бъдат
кредитирани, тъй като съответстват и на останалите събрани по делото доказателства, в това
число и показанията на свидетеля Г..
Изслушано пред настоящия състав е и заключение по съдебно-психологическа
експертиза, съгласно което ищцата е преживяла воденото срещу нея производство като
претоварващо индивидуалния капацитет за справяне и обуславящо продължителни
негативни последици за психичното и функциониране. Ето защо воденото срещу нея
производство може да се определи като психотравмено събитие.Според вещото лице това е
бил изразен стресогенен фактор, който е породил момент на интензивно и продължително
психическо страдание. Всичко това се е изразило в изявено безсъние, главоболие и
сърцебиене. Експертът е констатирал, че първоначално воденото досъдебно производство се
е отразило на ищцата с чувство за шок и нереалност, а след привличането и като обвиняем и
в чувство за унижение, напрегнатост. Вещото лице подчертава, че след като ищцата е
станала подсъдима, за нея са били налице преживявания на потиснатост, тревожност,
онеправданост, унизеност, отчужденост, намаляване на енергията. След оправдаването и
обаче при ищцата се наблюдавало облекчение, но при припомняне на случилото се отново
се появявало негативно настроени. Въпреки това в следствие на воденото срещу ищцата
дело по отношение на нея не е настъпило психично разстройство и след оправдаването и,
производството срещу нея вече не можело да се определи като стресогенен фактор. В
проведеното съдебно заседание вещото лице изрично разяснява, че воденото срещу ищцата
производство няма да остане за нея като психотравматично преживяване за цял живот, тъй
като е било такова за един определен момент и е отминало. Въпреки това спомените за
случилото се остават негативни.
Съдът изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключението по съдебно-
психологическата експертиза, като изготвена от вещо лице, което притежава необходимата
професионална квалификация и умения. Настоящият състав съобрази, че експертът при
изготвяне на заключението се е запознал с всички доказателства по делото, като е придобил
и преки впечатления, след проведен разговор и с ищцата лично.
С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна
8
следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Дължимото обезщетение
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното
длъжностно лице (чл. 4), като процесуално легитимирани да отговарят са съответните
държавни учреждения (чл. 7) в качеството им на процесуални субституенти на държавата.
В настоящия случай се твърди наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ –
ищцата Г. е била обвинена в извършването на умишлено престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода, като е била оправдана по повдигнатото и
обвинение изцяло.. За да бъде уважен предявеният иск, следва по делото да бъде установено
наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: наличие на образувано
наказателно производство срещу ищцата, признаването на ищцата за невинна в
извършването на повдигнатото и обвинение, наличието на причинени вреди – в случая
неимуществени и имуществени вреди и техния размер, както и причинно-следствена връзка
между незаконното обвинение от една страна и претърпените вреди от друга страна.
Безспорно между страните е установено при извършване на съвкупна преценка на
представените по делото, че срещу ищцата Г. е било повдигнато обвинение от ответника за
извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, въз основа на което е било проведено
наказателна производство срещу нея в продължение на 6 (шест) години – от датата, на която
ищцата е привлечена като обвиняем с постановление за привличане от 17.07.2014г, връчено
и на 29.07.2014г. (доколкото преди това делото се е водело срещу неизвестен извършител)
до датата на влизане в сила присъда за признаване на ищеца за невиновна – 30.07.2020г.
Така посочените обстоятелства не се оспорват и от ответника.
За да бъде уважена предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва да се установи и наличието на
причинени вреди – неимуществени и причинно-следствена връзка между тях и незаконното
обвинение.
По отношение на твърдените неимуществени вреди, претърпени в следствие на
незаконно повдигнатото срещу ищцата обвинение, настоящият състав намира, че наличието
на същите е доказано по несъмнен начин. Воденото наказателно преследване се е отразило
на емоционалния и социален живот на ищцата, което се установява от събраните по делото
гласни доказателства. В показанията си свидетелите Г. заявява, че след повдигането на
обвинението срещу ищцата, роднините и са започнали да се срамуват от нея. Въз основа на
свидетелските показания на двамата разпитани по делото свидетели се установява и че
наказателното преследване е оказало негативно влияние и върху физическото състояние на
9
ищцата, която съгласно дадените от свидетелите показания именно заради повдигнатото
срещу нея обвинение започнала да изпитва главоболие и да има проблеми със съня, което
наложило и приемането на болкоуспокояващи и лекарства за нерви. Двамата свидетели
дават и еднопосочни показания относно негативните последици от образуваното и воденото
срещу ищцата Г. наказателно производство върху емоционалното и и психично състояние, в
каквато насока е и заключението по приетата по делото съдебно-психологическа експертиза,
която съдът изцяло кредитира.
Същевременно при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени
вреди съобразно чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера
на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съгласно
константната съдена практика – решение № 12/02.02.2021г. по гр.д.№ 1936/2020г. на ВКС,
ІV г.о, решение № 193/19.01.2021г. по гр.д№ 4258/2019г. на ВКС, ІV г.о., решение №
25/13.03.2018г. по дело № 2167/2017г. на ВКС, III г.о., решение № 50/14.03.2018г. по дело№
2896/2017г. на ВКС, IV г.о., решение № 180/01.12.2017г. по гр.д.№ 715/2017г. на ВКС,
IIIг.о., решение № 263/21.03.2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ВКС, ІV г.о., решение №
240/04.01.2017г. по гр.д. № 1117/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. решение № 70/29.03.2016г. по гр. д.
№ 5257/2015г. на ВКС, ІV г.о., решение № 251/21.12.2015г. по гр.д.№ 812/2015г. на ВКС, ІІІ
г.о., решение № 376/21.10.2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ВКС, ІV г.о., решение №
112/14.06.2011г. по гр.д.№ 372/2010г. на ВКС, IV г.о., решение №449/16.05.2013г. по гр. д.
№ 1393/2011г. на ВКС, ІV г.о., решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ВКС, ІV г.о.
и решение № 832/10.12.2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ВКС, ІV г.о., задължително следва
да се отчете тежестта и характера на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е
оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; дали производството
е приключило в досъдебна фаза или е проведено и съдебно производство;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; по
какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация; възрастта на
увредения и неговото социално и обществено положение.
В разглеждания случай от фактическа страна по делото е установено, че на ищцата Г.
е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до 8 години, което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от
НК. Предвид следва да се приема, че срещу ищцата в рамките на почти шест години – от
привличането и като обвиняема с постановление от 17.07.2014г. до постановяване на
10
оправдателната присъда, влязла в сила на 30.07.2020г се е водело производство за тежко
престъпление, което обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне на размера на
дължимото обезщетение. Софийски районен съд намира за необходимо да посочи и, че в
конкретния случая държавата в отговаря за вреди по реда на ЗОДОВ от привличане на
лицето като обвиняем в извършването на определено престъпление, освен ако досъдебното
производство не е било образувано конкретно срещу него, например когато в
постановлението за образуване на производството изрично е посочено, че е образувано
срещу конкретно лице. В случаите, в които наказателното производство е образувано срещу
конкретно лице, държавата отговаря за вреди от момента на образуване на производството,
въпреки че лицето не е било привлечено като обвиняем по предвидените в закона форма и
ред. В този смисъл решение № 300/22.10.2015г. по гр. д. № 527/2015 г. ВКС на IV г. о.;
решение № 187/13.06.2012г. по гр. д. № 1215/2011 г. ВКС на III г. о., решение №
353/06.11.2015г. по гр.д.№ 892/2015г. на ВКС, ІV г.о., решене № 431/11.04.2016г. по гр.д.№
2329/2015г. на ВКС, ІV г.о. Както обаче беше посочено по-горе ищцата в разглежданата от
съда хипотеза е узнала за привличането и като обвиняем едва с връчването на препис от
постановлението за привличане на обвиняем, доколкото досъдебното производство е било
образувано срещу неизвестен извършител. Нещо повече след образуването на наказателното
производство до привличането и като обвиняем по делото не са ангажирани доказателства с
участието на ищцата Г. да са извършвани каквито и да било процесуални действия, въпреки
показанията на свидетеля П., в които се твърди, че ищцата преди привличането и като
обвиняем е била разпитвана и които съдът, както беше посочено по-горе, не кредитира.
При определяне на размера на дължимото обезщетение настоящият състав съобрази и
обстоятелството, че спрямо ищцата Г. никога не е била вземана мярка за неотклонение, било
то и най-леката. Тя никога не е била задържана и по реда на ЗМВР, нито по реда на чл. 64,
ал. 2 от НПК от прокуратурата. Следователно на ищцата не се е налагало да търпи държавна
принуда дори и с най-минимален интензитет. Напротив същата в рамките на цялото водено
срещу нея наказателно производство е имала свободата да пътува както в страната, така и
извън нея, в каквато насока са и показанията на двамата разпитани по делото свидетели,
посочващи, че ищцата е пътувала постоянно, а в рамките на определен период от време, в
който се е водило производството срещу нея, тя дори е пребивавала извън пределите на Р.
[държава] – в [държава] без воденото срещу нея наказателно производство да е било пречка
или ограничение за напускането на страната.
На следващо място, Софийски районен съд съобрази и обстоятелството, че към
датата на привличането и като обвиняема ищцата Г. в рамките на досъдебното производство
за извършване на процесното престъпление – 29.07.2014г (датата на връчване на
постановлението за привличане) е била на възраст 35 години, т.е в активна възраст с вече
наложило се име в роднинския и приятелския си кръг, като повдигнатото обвинение
съгласно показанията на свидетеля Г. е имало влияние върху отношението на роднините на
ищцата спрямо нея. Така промяна в отношението обаче с оглед показанията на разпитаните
по делото двама свидетели не се е наблюдавала в приятелския кръг на ищцата, като
11
свидетелите посочват, че не са вярвали ищцата да е била виновна.
Настоящият състав съобрази че, наказателното преследване срещу ищцата не е
придобило публичност, но то не само че не е приключило във фазата на досъдебното
производство, а дори срещу ищец е бил внесе обвинителен акт в съда и делото е било
разгледано на две инстанции, върнато е от въззивната инстанция за повторно разглеждане и
едва тогава ищцата е била оправдана с окончателен съдебен акт.
Съдът отчита и обстоятелството, че ищецът се е явявал четири пъти пред органите на
досъдебното производство във връзка с предявяване на постановлението за привличането и
като обвиняем и предявяване на разследването, както и за предоставяне на образци от
подписа и. Това явяване на ищцата пред органите на досъдебното производство с оглед
показанията на двамата свидетели, които съдът кредитира в тази им част, е установено, че е
създавало неудобства на Н.Г., на която се е налагало да пътува до [град] и да оставя
малолетния си син.
Настоящият състав отчита и обстоятелството, че наказателното производство е
продължило около 6 години, като пряко поведението на ищцата по никакъв начин не е
станало умишлено причина за забавянето на делото, а напротив, същата е имала безупречно
процесуално поведение, като първоначално в рамките на съдебното производство пред СРС,
137ми състав същата се е явявала почти винаги – явила се е на четири от проведените
открити съдебни заседания, а в последствие в производството пред СРС, 108ми състав
въпреки че се е явила само в първото и последното по делото открито съдебно заседание,
неявяването и при повторното разглеждане на делото не е ставало причина за отлагането му.
Изключение в случая прави проведените на 19.02.2016г. и на 04.06.2020г. открити съдебно
заседание, които са били отложени – първото поради заболяване на ищцата и служебна
ангажираност на процесуалния и представител, а второто - единствено поради това, че
ищцата не се е явила лично пред съда, но въпреки това е държала да даден обяснения.
Наличието на уважителна причина за тези неявявания на ищцата станали повод за отлагане
на делото, в това число забраната да се осъществяват полети към 04.06.2020г. с оглед
епидемиологичната обстановка в света във връзка с епидемията от Covid-19, което е довело
до забава при приключване на делото в заседанието на 04.06.2020г., не може доведе до
ангажиране на отговорността на държавата за тази забава. Съдът отчита факта, че съгласно
показанията на разпитаните по делото свидетели, явяването на ищцата пред съда е било
свързано с неудобство от необходимостта същата да пътува първоначално от [град], а в
последствие – от [държава], което е създавало проблеми и с работодателите и.
Софийски районен съд намира, че следва да бъде отчетено и факта, че ищцата е била
неосъждан по време на проведеното производство и срещу нея не е съществувало друго
водено наказателно производство за друго престъпление в този период от време.
Съдът съобрази че, наказателното преследване срещу Н.Г. е повлияло негативно и
върху емоционалното и психическото и състояние, която съгласно показанията на
разпитаните свидетели често избухвала в плач и се тревожила за сина си, когото отглеждала
сама. От значение за определяне на дължимото обезщетение е и обстоятелството, че
12
воденото срещу ищцата наказателно производство е било възприето от нея като
претоварващо индивидуалния и капаците за справяне събитие и е обусловило
продължителни негативни последици за психичното и функциониране, в каквато насока е
заключението по приетата и кредитирана изцяло от съда съдебно-психологическа
експертиза. Този стресогеген фактор е намери изражение и в психосоматични симптоми при
ищцата – главоболие и безсъние, за които свидетелстват и двамата изслушани свидетели. В
случая обаче въпреки че по време на воденото наказателно производство същото се е
явявало силен стресогенен фактор, то след приключването му същото не е останало такъв
фактор, който да доведе до психично разстройство и трайна дезадаптивност за бъдеще.
Предвид така установените обстоятелства по делото и посоченото им значение за
размера на претендираното обезщетение, както и предвид социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през периода 2014г.-2020г. (обстоятелство, което
съгласно практиката, обективирана в решение № 480/23.04.2013г.по гр.д.№ 1747/2009г. на
ВКС, III г.о също следва д се вземе предвид), настоящият съдебен състав намира за
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение, което би репарирало процесните
неимуществени вреди, търпени от ищцата (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и
да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно
да не води до неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост), е сумата от 6 000 лева. За разликата над 6000 лева до пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичното уважаване на главната претенция за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, следва да бъде и уважена акцесорната претенция за законна лихва.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК
на ВКС законна лихва се дължи от влизане в сила на решението на СРС, 108ми състав, с
която ищцата е била изцяло оправдана, а това безспорно по делото е установено, че е датата
30.07.2020г.
По отношение на твърдените имуществени вреди, причинени вследствие на
незаконното обвинение, настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконни актове, действия и бездействия на
правозащитните органи, изчерпателно посочени в закона.
Имуществените вреди могат да бъдат два вида - претърпени загуби и пропуснати
ползи. В конкретната хипотеза се претендират от ищеца вреди от претърпени загуби,
изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в хода на цяло наказателно
производство. За установяване настъпването на посочените имуществени вреди по делото е
приет като доказателство приложения към исковата молба договор за правна защита и
съдействие, както и пълномощно приложено в досъдебното производство, с което е бил
упълномощен защитника на ищцата да я представлява.
В договора от 06.01.2020г., сключен преди приключване на наказателното
производство, е отбелязано, че се сключва за осъщественото процесуално представителство
13
по конкретното досъдебно производство, първоинстанционното съдебно производство пред
СРС, 137 ми състав, въззивното производство пред СГС и повторното разглеждане на
делото през СРС, 108 ми състав, като същият се сключва едва през 2020г. с оглед
затрудненото финансово положение на ищцата. Посочено е изрично, че уговореното
възнаграждение е по 800 лева за всяко едно от отделните производство или общо 3200 лева,
която сума е била заплатена в брой при подписване на договора. Същевременно видно от
представеното пълномощно в рамките на досъдебното производство и останалите по делото
доказателства е, че ищцата в рамките както на досъдебното производства, така и в рамките
на съдебните производства пред СРС и СГС е била представлявана именно от адв. Ц., с
която е сключени договора за правна защита и съдействие.
Настоящият състав намира, че така представения договор за правна защита и
съдействие безспорно представлява годно доказателство установяващо при съобразяване на
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС, че в рамките на проведеното наказателно производство срещу ищцата е
било заплатено адвокатско възнаграждение в процесуално представителство в размер на по
800 лева за досъдебното производство и за всяка съдебна инстанция, доколкото е направено
отбелязване, че сумата в общ размер на 3200 лева е била заплатена в броя, за което
договорът за правна защита служи като разписка за плащане. В случая и плащането е
осъществено преди приключване на наказателното производство. Следва да се отбележи, че
не съществува в НПК изискване пред съда по наказателното дело да се представя договор за
правна защита и съдействие, като е достатъчно наличието на пълномощно. Ето защо е
ирелевантно за изхода на спора това, че договорът за правна защита и съдействие е
представен едва пред настоящия съдебен състав, доколкото разходите са извършени преди
приключване на наказателното производство. Следователно по делото безспорно е доказано,
че ищцата е заплатила реално сумата от 3200 лева за процесуално представителство пред
СРС, 137 ми състав, СРС, 108 ми състав, СГС и в досъдебното производство. От ответника
обаче е релевирано възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение,
което се явява неоснователно.
В случай следва да се съобразят разясненията дадени в Тълкувателно решение №
1/11.12.2018г. по тълк.д.№ 1/2017г. на ОСГК на ВКС, съгласно които изразходваните
средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като
то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато
ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва
дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената
процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
14
осъществяването на защитата. В случай че уговореното адвокатско възнаграждение
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица
от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в
причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи
обезщетение.
В настоящия случай съгласно редакцията на чл. 13, ал.1, т. 3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към датата на
осъществяване на процесуалните действия е предвидено, че за процесуално
представителство по дела за престъпление с предвидено наказание до десет години
лишаване от свобода, какъвто е настоящия случай за проведеното съдебно производство
пред първа и втора инстанция, е предвидено минималният размер на възнаграждението да е
800 лева. Разбира се при определяне на дължимия размер съдът намира, че не е длъжен
възнаграждението непременно да бъде намалено до минимума предвиден в Наредбата. В
Наредбата е определен минимално допустимият размер на адвокатското възнаграждение по
съответния вид дела с незначителна фактическа и правна сложност. Адвокатът не може да
договори по-малко възнаграждение за съответния вид дело под страх от дисциплинарна
отговорност за нелоялна конкуренция.
Обвиняемият не полага дължимата грижа, когато уговаря прекомерно високо
адвокатско възнаграждение. От него не може да се изисква да уговори адвокатско
възнаграждение, което да е точно съразмерно на фактическата и правна сложност на делото
– в началото на производството, когато се упълномощава адвокат, обвиняемият не може да
прецени точно фактическата и правна сложност на делото нито точно какви
съдопроизводствени действия ще се наложи да извърши адвокатът. Нормално и естествено е
дори по дело с незначителна фактическа и правна сложност да бъде уговорено
възнаграждение, което надхвърля минимално допустимия размер, а когато фактическата
и/или правна сложност на делото е около средната или значително по-висока – многократно
минимално допустимия размер. В този смисъл и решение № 116/22.05.2019г. по гр.д.№
4121/2017г. на ВКС, ІV г.о.
При съобразяване на всичко изложено настоящият състав приема, че заплатеното от
ищцата възнаграждение в размер на по 800 лева за процесуално представителство пред СРС,
137 ми състав, пред СГС и пред СРС, 108ми състав не се явява прекомерно, а е уговорено
съобразно предвидения в закона минимум. Ето защо сумата от 2400 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение
за процесуално представителство в съдебната фаза на наказателното производство, следва
да бъде присъдена в полза на ищцата.
Не се явява прекомерно и адвокатското възнаграждение заплатено за
представителството в досъдебното производство, доколкото съгласно чл.12 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, в редакция действаща към датата на
извършване на процесуалните действие в досъдебното производство, минималният размер
15
на адвокатското възнаграждение за представителство в досъдебното производство се
равнява на определените минимуми в чл. 13, ал. 1 от същата, което както беше посочено по-
горе се равнява именно на 800 лева.
С оглед всичко изложено искът за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 3200 лева следва да бъде изцяло уважен. Върху така
посочената сума обаче следва да бъде присъдена законна лихва едва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда в сила – 30.07.2020г., а не както е поискано от ищцата от
06.01.2020г., при съобразяване на дадените указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищцата, съразмерно с уважената част от исковете. Съгласно представения пред съда списък
по чл. 80 от ГПК ищецът претендира присъждане на заплатената от него държавна такса в
размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1970 лева. При съобразяване на
дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС настоящият състав съобрази, че по делото за доказване на извършеното плащане на
адвокатско възнаграждение е представен договор за правна защита и съдействие (л. 51 от
делото) с уговорено възнаграждение в размер на 1970 лева, като е направено отбелязване, че
сумата е изцяло заплатена в брой при подписване на договора, т.е същият има характер на
разписка. Основателно се явява възражението на ответника, релевирано в последното
съдебно заседание, че претендираното възнаграждение е прекомерно при съобразяване на
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, в редакция действала през 28.12.2021г., доколкото при материален интерес
от 23 200 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1526 лева. Именно
до този размер следва да бъде намалено и възнаграждението на процесуалния представител
на ищцата, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност.
Същевременно липсват доказателства процесуалният представител на ищцата де е
регистрира по ДДС. Следователно общият размер на сторените и доказани по делото
разноски е в размер на 1536лева. С оглед изложеното в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 609.10 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът по делото не е сторил разноски, поради което съдът не следва да се
произнася.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза
съразмерно с уважената част от исковете, а именно сума в размер на 118.96 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. [държава], представлявана от Главния прокурор на Р.
16
[държава], с адрес [град], [бул.], да заплати на Н. П. Г., ЕГН **********, с адрес [държава],
[град], [улица], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 6000 лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди –стрес, емоционално неудобство, душевни болки и
страдания, претърпени в следствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК, за което ищцата е била оправдан с оправдателна присъда по НОХД №
19269/2018г. по описа на СРС, 108ми състав, ведно със законната лихва от считано от
30.07.2020г до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 3200 лева – обезщетение за
причинени имуществени вреди, представляващи заплатен от Н.Г. адвокатски хонорар, ведно
със законната лихва от 30.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 6000
лева до пълния предявен размер от 20 000 лева и искането за присъждане на законна лихва
върху сумата от 3200 лева за периода от 06.01.2020г. до 29.07.2020г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. [държава], представлявана от Главния прокурор на Р.
[държава], с адрес [град], [бул.], да заплати на Н. П. Г., ЕГН **********, с адрес [държава],
[град], [улица], на основание чл. 78,ал.1 от ГПК сумата от 609.10 лева, представляващи
сторени в производството пред Софийски районен съд разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. [държава], представлявана от Главния прокурор на Р.
[държава], с адрес [град], [бул.], да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр. с чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на
118.96 лева – разноски по делото пред първа инстанция за експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17