Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / .02.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав
На
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
В
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
Секретар:
Добринка Долчинкова
Прокурор
при Варненска окръжна прокуратура: МИРОСЛАВ
ГЕОРГИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД №2154 по
описа на съда за 2022 година,
За
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Марк Транс”
ЕООД – гр.Варна, ЕИК **********, представлявано от управителя Г.Д.С.чрез пълномощника
му адв.И.Г. ***, против Решение №949/08.07.2022г по АНД № 5151/2021г по описа
на РС – Варна, ІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от Гл.инспектор в Отдел
„Контрол“ в РД „Автомобилна
администрация“ – Варна НП №23-0001392/10.09.2021г и наложената на касаторите
Имуществена санкция в размер на 1 000лв. на осн.чл.104 ал.1 от Закона за
автомобилните превози. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 и
т.2 от НПК, приложим по препращането на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение
на материалния закон, като се оспорват изводите на ВРС за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на НП, за доказаност и правилна
правна квалификация на вмененото им административно нарушение. Твърди се също,
че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил няколко
негови съществени възражения – за датата на нарушението, за субекта на
отговорността, за липса на конкретен реквизит в НП, и т.н. С тези съображения се
настоява за отмяна на обжалваното решение на ВРС и на НП като незаконосъобразни,
като се претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение. В съдебно
заседание, редовно призовани, касаторите не се представляват.
Касационният
ответник чрез мл.експерт Виктория Станчева е депозирал отговор по касационната
жалба, в който излага съображения за неоснователност на наведените от касатора
основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно съдебно решение, и
настоява за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващия
в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за
неоснователност на жалбата.
Касационната инстанция преценява жалбата като основателна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от
фактическа страна, че 10.06.2021г служители на РД „АА” – свид.Й.Й. и колегата
му Б. Г. извършили комплексна проверка по документи на „Марк Транс“ ЕООД за
периода 01.07.2020г – 30.09.2020г. В хода й чрез проверка на данните от
дигиталната карта на водач и CMR било установено, че за
24-часов период на управление на влекач „Волво“, кат.N3, рег. №***, след края на предходната дневна почивка, започващ в 07:04ч на
05.08.2020г и продължаващ до 07:04ч на 06.08.2020г, водачът Г.Д.С., ЕГН **********,
е ползвал почивка от само 6 часа и 16 минути, вместо изискуемата намалена
дневна почивка от поне 9 последователни часа. За така установеното нарушение, осъществено
на 06.08.2020г и квалифицирано по чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтПр вр.чл.10 §2 изр.1 от
Регламент (ЕО) 561/2006г компетентното длъжностно лице съставило АУАН от
10.06.2021г против дружеството – за това, че като притежател на Лиценз №2808 за
превоз на товари, при извършване на международен превоз на товари, попадащи в
обхвата на Регламента, с влекач „Волво“ с рег. № ***, с монтиран в него
дигитален тахограф, не е организирало труда на водача Г.Д.С.по такъв начин, че
същият да е в състояние да спазва изискванията на чл.8 §2 изр.2 вр.чл.4 б.„ж“
пр.2 от Регламента, като за 24-часов период на управление на съответното
превозно средство, започващ в 07:04ч на 05.08.2020г на водача не е осигурена
намалена дневна работна почивка от поне 9 последователни часа, вместо което
същият е почивал 6 часа и 16 минути. При личното предявяване на акта липсвали
писмени възражения, такива липсвали и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (в
актуалната му редакция). Въз основа на акта било издадено и НП от 10.09.2021г,
с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и
правната квалификация на нарушението, за което и на осн.чл.104 ал.1 от ЗАвтПр. наложил
на „Марк Транс” ЕООД Имуществена санкция в размер на 1 000лв.
При така установената фактология съдът
приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни
лица, в предвидените за това срокове, а постановлението съдържа минимално изискуемите
за редовността му реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, конкретно – че вмененото
на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се
разбере какво е обвинението и срещу какво се защитава; че самото нарушение е
описано с всички негови съставомерни признаци, вкл. място и дата на
извършването му, преценил като неоснователни възраженията за допуснато
нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което приел, че в случая не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като основание за
отмяна на НП като незаконосъобразно.
По приложението на материалния закон
въззивният съд цитирал приложимите национални и общностни норми като конкретно
посочил, че според легалната дефиниция на чл.4 б.“ж“ от Регламент (ЕО) №561/2006
дневна почивка означава дневен период от време, през който водачът може
свободно да разполага със своето време, и който включва „нормална дневна
почивка“ с продължителност поне 11 часа, която може да бъде ползвана на два
пъти – първият период с непрекъсната продължителност от поне 3 часа, а вторият
– непрекъснат период с продължителност поне 9 часа; и „намалена дневна почивка“
– непрекъснат период с продължителност от поне 9 часа, но по-къс от 11 часа. Съгл.чл.8
§2 изр.2 от Регламента за всеки период от 24 часа след края на предходната
дневна или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна
почивка. Според чл.10 §2 изр.1 от Регламента транспортното предприятие
организира работата на водачите, посочена в §1, по такъв начин, че водачите да
са в състояние да спазват същия Регламент (ЕО) №561/2006, от чиито норми са
обвързани съгл.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтПр. Съгл.чл.104 ал.1 от ЗАвтПр превозвач,
който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на
водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, вкл. при
превози за собствена сметка, се наказва с Имуществена санкция в размер на
1000лв. Така позовавайки се на приложените по делото тахографски листи на
водача въззивният съд приел, че за периода от 24 часа на управление, започващ в
07:04ч на 05.08.2021г, водачът не е ползвал намалената работна почивка от 9
последователни часа, вместо което му е осигурена почивка от само 6 часа и 16
минути, с което допустимата намалена дневна почивка е съкратена с 2 часа и 44
минути. Съдът е посочил, че законодателят не е разписал контретен, или дори
примерен начин за организиране на транспортната дейност по начин, обезпечаващ
спазване на изискването за продължителност на дневната почивка от водачите, от
което следва, че законът е предоставил свобода в избора на методи и средства на
превозвача за постигане на преследваната цел; освен това на доказване подлежат
само положителните юридически факти, не и отрицателните такива, и доколкото в
случая административнонаказателното обвинение представлява твърдение за
отрицателен факт – бездействие по създаване на организация, изцяло в тежест на
превозвача е да докаже положителния факт на създаване на такава, което не е
сторено нито в хода на АНП, нито на съдебното следствие. Така съдът приел, че
санкционираното с НП нарушение е обективно съставомерно, доказано и правилно
квалифицирано, и за него е наложена имуществена санкция в абсолютния размер на
приложимия чл.104 ал.1 от ЗАвтПр. С тези съображения потвърдил изцяло
постановлението
Настоящият касационен състав не споделя
така достигнатия краен правен извод на предходния.
Централното възражение на касатора –
неизясняване на въпроса за вината за извършване на нарушението – е поддържано
от него още на въззивната инстанция, но не е било коментирано и не е получило никакъв
отговор в проверяваното решение. Следва да бъде посочено, че това възражение е
релевантно към казуса, защото както с Регламент (ЕО) 561/2006г, така и със Закона
за автомобилните превози е предвидена разделна и самостоятелна отговорност
както за превозвача, който не организира дейността си и работното време на
водачите съобразно спецификата на извършваната от него дейност по начин, че да
осигури спазването на изискванията за работно време и почивки, така и за самият
водач, който не е изпълнил същите изисквания. В конкретния случай е безспорно доказано,
че Георги Стойчев като водач, извършващ обществен превоз на товари, не е ползвал
нормативно определения минимален размер на намалената си дневна почивка от 9
часа, но не е изследвано и не е доказано каква е причината за това неизпълнение
– дали тя се дължи на бездействие на превозвача да организира работата по
начин, гарантиращ ползването на намалената дневна почивка, или на действията на
самия водач, който – макар и инструктиран, е допуснал такова нарушение, за
което по принцип се следва самостоятелната му отговорност в хипотезата на чл.8
§2 изр.2 от Регламент (ЕО) 561/2006г вр.чл.4 б.”ж” второ тире от същия
Регламент, вр.чл.78 ал.1 т.1 пр.1 от ЗАвт.Пр. Санкционната норма на чл.93б ал.7
т.3 от специалния закон предвижда конкретно и изрично налагане на глоба в
размер на 500лв. на водач, който не спазва изискванията относно намалената
дневна почивка над 2 часа, какъвто е настоящият казус. Очевидно е, че
законодателят е предвидил лична отговорност за водача, който не спазва
изискванията за ползване на намалена дневна почивка, на собствено основание,
която се различава от предвидената с чл.104 ал.1 от ЗАвт.Пр. имуществена
санкция за превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното
време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и
товари. При това следва да бъде изрично отбелязано, че с оглед възприетата
разделна уредба на отговорността на превозвача и на водача, извършващ обществен
превоз на товари, отговорността на последния би отпаднала само в случай на налично
изключващо отговорността обстоятелство по см.12 – чл.16а от НК, приложими по
изричното предвиждане на чл.11 от ЗАНН, каквото в настоящия случай не е
изследвано и не се твърди от АНО.
В случая още с въззивната жалба се сочи,
че с приемо-предавателния протокол за целите на проверката през м.06.2021г на
контролните органи са предоставени доказателства за спазването на задължението
на превозвача – книга за инструктаж за спазване на изискванията за работното
време, прекъсванията и почивките на всички водачи. Такива доказателства по АНП
липсват, а въззивният съд не е изпълнил задължението си служебно да попълни
делото с доказателства, необходими за изясняване на обективната истина. Такива
– освен цитираната книга за инструктаж – биха били работните графици на водача,
както и пътните листи, от които е видно за какво времетраене му е възложено
изминаването на определени километри за целите на превоза в процесния период, а
анализът на данните в тях би дал недвусмислен отговор за наличие или липса на
причинно-следствена връзка между поведението/бездействието на превозвача и
осъщественото от водача нарушение.
Друго възражение, което също не е обсъдено
от въззивният съд, е това относно датата на осъществяване на нарушението – дали
тя е 06.08.2020г, или е 05.08.2020г. Отговорът на този въпрос е от значение за материалноправната
законосъобразност на НП, и даването му за първи път от касационния съдебен
състав би лишило страните от инстанция по същество.
Изложеното мотивира извода на касационния
съдебен състав за допуснато съществено процесуално нарушение по см.чл.222 ал.2
т.1 от АПК, състоящо се в липса на мотиви относно релевантни и съществени
възражения на санкционираното дружество, в пряка релация със
законосъобразността на НП и наложената им санкция. Това налага отмяна на
проверяваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд, който – след събиране на посочените релевантни доказателства, и
други такива по своя преценка, следва да обсъди и да изложи мотивирани
съображения по главните възражения на санкционираното дружество.
По исканията за разноски следва да се
произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото на осн.чл.226 ал.3 от АПК, приложим съгл.чл.63д ал.1 от ЗАНН.
Така мотивиран и съобразно правомощията си
по чл.222 ал.1 т.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №949/08.07.2022г по АНД №
5151/2021г по описа на РС – Варна, ІІ с-в, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.