Р Е Ш
Е Н И
Е № 260011
гр. Сливен, 13.08.2020 год.
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при
секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от районен съдия гр. дело № 212 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази:
Предявен
е иск от Предявен е иск от М.Й.И. против Прокуратура на Република България, с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, с който се иска да му бъде присъдено
обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди на обща стойност
5500 лева.
Ищецът твърди, че на 30.05.2019 г. с постановление на Районна прокуратура - гр.С.му е било
повдигнато обвинение, за това, че на 05.07.2017 г. в гр.Сливен, чрез съставяне
на документ с невярно съдържание - двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие № 42193/05.07.2017
г., съзнателно дал възможността на друго физическо лице – И. Н. У. от гр.С.да
получи без правно основание чуждо движимо имущество - сума в размер на 1 767,02
лева, собственост на ЗД „Бул Инс" АД - гр.София,
с намерение да го присвои - престъпление по чл.212, ал.2, във вр. ал.1 от НК, за което е предвидено наказание „Лишаване
от свобода” от две до осем години.
Сочи, че от началото до прекратяването на наказателното
производство ищеца е твърдял, че е невинен и не е извършвал такова деяние по
никакъв начин, но въпреки това е бил привлечен като обвиняем на 30.05.2019 г.
за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК за периода от
30.05.2019 г. до 28.10.2019 г., през който период му е взета мярка за
неотклонение „Подписка”.
Твърди, че през периода, през който ищеца е привлечен за
обвиняем е работил в „ДСГ БЪЛГАРИЯ” ООД - гр.Сливен, като трудовите му
задължения са свързани с посещение във военните бази на САЩ в Германия и
Румъния. За тази длъжност се наемат лица, които трябва да нямат висящи дела и
през целия период се притеснявал да не бъде отстранен от длъжност. До този
момент ищеца е нямал никаква противообществена проява и никога не е бил нито
свързан с такива, нито е задържан и осъждан, не е имал пререкания с други лица.
Излага твърдения, че след повдигане на обвинението е
преживял истински психически стрес, тъй като се е притеснявал да не остане без
работа и за бъдещето си, т.к. ако бъде осъден никога няма да може да работи
тази работа. След привличането му за обвиняем е станал затворен, избягвал
контакти, изградил бариера между себе си и околния свят. Всички приятели и
близки са се дистанцирали от него и станали подозрителни към него, а също така
са се изострили и отношенията в семейството, ищецът дори в началото отказвал да
се храни, станал нервен и затворен.
Твърди се, че преди привличането му за обвиняем на
30.05.2019 г. ищецът спортувал ежедневно и ежеседмично ходил на разходки в
планината, често е излизал на разходки с близки и приятели, но след привличането
му за обвиняем всички са се дистанцирали от него.
Сочи, че с Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 28.10.2019 г. е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 229 „ИП“/2017 г. по описа на ОД на МВР -Сливен, пр.пр. № 2827/2017г. по описа на РП - Сливен.
Твърди също, че справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
Сочи, че прокурорът е държавният орган, който съгласно
чл.234 от НПК проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е
квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на
наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими
за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от
доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано,
прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 235 НПК. Обвиняемият не е длъжен да
доказва, че е невинен - чл. 83, ал. 1 от НПК. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК той
се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила
присъда, с която се установява противното.
Сочи също, че разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане
и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Субекти на тази отговорност
могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени
да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто
орган се явява Прокуратурата на Република България.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по
силата на което да осъди ответника по делото - Прокуратура на Република
България да му заплати сумата в размер на 5 000 лв., за претърпени
неимуществени вреди и сумата в размер на 500 лв. за претърпени имуществени
вреди, вследствие на повдигнато, предявено и поддържано обвинение за извършено
престъпление по 212, ал.2, във вр. ал.1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира за присъждане на направените
по делото съдебни и деловодни разноски по образуване и водене на настоящото
производство
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от представител на Прокуратура на Република
България.
Ответната страна, счита, че същият е допустим по
отношение на Прокуратурата на Република България, но неоснователен и недоказан.
Сочи се, че с Постановление на разследващ полицай при ОД на
МВР – С. от 08.04.2019 г. ищецът М.Й. е привлечен като обвиняем за деяние по
чл. 212, ал.2, вр. ал.1 от НК, като спрямо него е
взета мярка за неотклонение „Подписка“. Обвинението е предявено на обвиняемия
на 30.05.2019 г., когато е разпитан в това си качество. С Постановление от
28.10.2019 г. на РП – С.наказателното производство е прекратено, поради
недоказаност на обвинението.
Твърди, че за да ангажира отговорността на държавата за
вреди ищецът е следвало да представи доказателства, че прокурорският акт, с
който производството е прекратено, е придобило стабилитет. Задължителната
съдебна практика в т.4 от ТР №3/22.04.2005 г. по търг. дело № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС сочи, като начален момент за отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитните органи при прекратено наказателно
производство, влизане в сила на постановлението за прекратяване на делото.
Сочи, че съгласно съдебната практика на ВКС по
приложението на чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ /Решение № 197/17.05.2011 г. по гр. дело
№ 1211/2010 г. на III ГО на ВКС; Решение № 191/20.05.2015 г. по гр. дело №
6686/2014 г. на IV ГО на ВКС; Решение № 184/26.05.2015 г. по гр. дело №
7127/2014 г. на IV ГО на ВКС/, стабилитетът на постановлението за прекратяване
на наказателно производство по смисъла на чл.4 на ТР № 3/22.04.2015 г. на ОСГК
на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето,
което претендира вредите и лицето да не е поискало наказателното производство
да продължи и да завърши с оправдателна присъда. В случаите на прекратено
наказателно производство въпросът за осъществен фактически състав на чл. 2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ следва да се преценя конкретно за всеки случай, като бъдат
представени доказателства за наличие на стабилизиран прокурорски акт - кога
същият е получен от страните, обжалван ли е пред съд или по пътя на инстанционния контрол, подлежи ли на инстанционен
контрол по реда на чл. 243 ал.10 от НПК, като доказателства за влизане в сила
на наказателното постановление за прекратяване на делото не са ангажирани от
ищеца.
Твърди, че доколкото не е изтекъл 1- годишен срок от
постановяване на акта за прекратяване на наказателното производство от РП -
Сливен, същият подлежи на инстанционен контрол и не
се ползва със стабилитет.
Счита, че липсват доказателства за претърпени
неимуществени вреди от страна на ищеца, още по-малко, че такива вреди са в
пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение, като не е
установено ищецът да е изживял стрес и дискомфорт, дистанцираност от приятели и раздор в семейството именно
поради воденото наказателно производство срещу него. В тази връзка следва да се
има предвид, че воденото срещу ищеца наказателно производство е продължило
по-малко от 5 месеца. В този период е несериозно да се твърди, че се е стигнало
до твърдените от ищеца сериозни негативни психологически последици.
Сочи, че липсват данни, както за заеманата от ищеца
длъжност, така и за пътувания в чужбина, които са били препятствани от воденото
досъдебно производство. На ищеца не е била налагана забрана да напуска
пределите на страната.
Твърди, че е неоснователен и недоказан искът за неимуществени
вреди, който е твърде завишен като размер и не съответства на принципа на
справедливостта, съобразно който следва да бъдат определяни неимуществените
вреди (арг. чл. 52 от ЗЗД), на икономическия стандарт
в България и на съдебната практика в аналогични случаи (вкл. и тази на ЕСПЧ). Според
възприетото в т. II на ППВС № 4/1968 г., въпрос на фактическа преценка, с оглед
конкретните факти и обстоятелства, както и с оглед личността на увредения, е
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени
вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следва да
съответства на необходимото за преодоляването им и не е проява на справедливост
определянето на обезщетение, по -високо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди / Реш. № 832/10.12.2010 г. , гр.д.
№ 593/2010 г. на IV ГО на ВКС/, като трайно установена съдебна практика е
обезщетенията за неимуществени вреди в сходни на настоящия случай да са на
значително по- ниска стойност.
Твърди, че лихвата неоснователно се претендира от датата
на привличане на ищеца, като обвиняем, а не от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 5 ал.1 от ЗОДОВ. От изготвена по ДП № 229 „ИП“/2017 г. на ОД - МВР - Сливен автотехническа експертиза е видно, че в съставен от ищеца
двустранен констативен протокол за ПТП е бил отразен механизъм на ПТП, който не
отговарял на деформациите на автомобилите, участвали в ПТП. В резултат на този
протокол Иван Николаев Узунов е получил от ЗД „Бул Инс“
АД - София сумата от 1767.02 лв. Заключението на вещото лице по автотехническата експертиза е било сериозен аргумент за
привличането на ищеца като обвиняем за документна измама.Наказателното
производство е било прекратено, поради недоказаност на обвинението, с оглед
комплексната оценка на противоречивите доказателства.
Предвид гореизложеното счита, че ако са налице увреждания
за ищеца, то те са резултат от неговото противоправно
поведение.
Възразява срещу искането на ищеца за разпит на двама
свидетели, доколкото не са посочени имената им и конкретни обстоятелства, които
ще установява чрез показанията на всеки от тях.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковете на ищеца като неоснователни и недоказани.
В съдебно
заседание ищеца се явява лично и с пълномощник, моли съда да уважи исковете,
като основателни и доказани. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Представителят
на Прокуратурата на РБ чрез прокурор от РП - Сливен счита исковете за
неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните
не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените към
делото доказателства:
Не е спорно, че с Постановление на Районна прокуратура -
гр. С. на 30.05.2019 г. на ищеца М.Й.И. по настоящото производство е било
повдигнато наказателно обвинение по посоченото производство, за това, че на
05.07.2017 г. в гр.С., чрез съставяне на документ с невярно съдържание -
двустранен констативен Протокол за пътнотранспортно произшествие № 42193/05.07.2017
г., съзнателно дал възможността на друго физическо лице – И. Н. У. от гр. С.да
получи без правно основание чуждо движимо имущество - сума в размер на 1 767,02
лева, собственост на ЗД „Бул Инс" АД - гр.София,
с намерение да го присвои. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 212,
ал.2, във вр. ал. 1 от НК, за което е предвидено
наказание „Лишаване от свобода” от две до осем години. Също така не е спорно,
че на привлечения като обвиняем е взета мярка за неотклонение „Подписка“ за
периода от 30.05.2019 г. до 28.10.2019 г.
По делото е приложено ДП № 229 „ИП“/2017 г. на ОД - МВР – Сливен, което е прекратено с Постановление
от 28.10.2019 г. на РП - Сливен, поради недоказаност на обвинението.
На лист 10 по настоящото дело е приложен Договор за
правна защита и съдействие по ДП № 229/2017 г., с което ищецът е упълномощил адв. Р. за оказване на правна защита и съдействие, за което
е заплатен хонорар в размер на 500 лв. Не е
спорно, че към момента на обвинението ищецът е работил в „ДСГ България“ ООД гр.
Сливен и трудовите му задължения са свързани с посещения във военните бази на
САЩ в Германия и Румъния. Заеманата длъжност изисква лицето да няма висящи дела
и същият изпитвал притеснения да не бъде отстранен от длъжността.
По делото са разпитани двама свидетели по почин на ищеца.
Свид. Р. разяснява, че ищецът го потърсил за
консултация преди повече от 5 години, като си бил закупил автомобил със запор,
а миналата година май месец му се обадил, да го ангажира за адвокат, тъй като
бил привлечен за обвиняем. Заплатил му адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по досъдебното производство в размер на 500 лв. Обяснил, че е
невинен и е нямал никакъв умисъл за измама. Изпитвал притеснение, тъй като
работел като ръководител екип във фирма в базата в Ново село и длъжността му
изисквала командировки до Германия и Румъния. Фирмата имала специални
изисквания да лицата да нямат висящи дела. Ищецът станал притеснителен,
затворен, без настроение, асоциален, като нямал желание да излиза на разходки
по главната улица, в планината, нито да посещава заведения, не желаел да спортува,
въпреки че спортът бил любимото му занимание.
Свид.
Димитров – приятел на ищеца дава показания, че двамата с ищеца много често
тренирали, ходили на излет в планината, но след започнатата наказателна
процедура спрямо ищеца, същият се затворил в себе си, като дори не отговарял на
обажданията му, даже не отишъл на рождения му ден. Наложило се да го посети в
тях, след което усетил, че същият е притеснен, затворен в себе си, отчуждил се от приятели. Март месец отново го потърсил, но външният му
вид издавал угриженост и сериозно безспокойство,
изглеждал блед и отслабнал. След прекратяване на обвинението започнал да говори
по-спокойно, започнали да тренират и дори излезли на кафе.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите като добросъвестни и логични, и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от
страните. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателства заедно и
поотделно, при съпоставка и във връзка с останалия доказателствен материал и ги
кредитира като непротиворечащи и взаимно допълващи се.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск е за заплащане на обезщетение в размер
на 5000 лв., за претърпени неимуществени вреди, в следствие на повдигнато
предявено и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от НК, съдът счита, че следва да уважи
предявеният иск в размер на 1500 лв., като до пълният претендиран
размер иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предявен е иск за заплащане на обезщетение в общ размер
на 500 лв. за имуществени вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за защита в досъдебното производство, като
пряка последица от повдигнатото неоснователно обвинение с правно основание чл.
2 ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗОДОВ, като обаче съдът
уважава изцяло в размер на 500 лв., видно от договорената и платената сума в договора за правна защита и съдействие
Серия С № **********.
Осъществен е фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на ищеца от наличието
на досъдебно производство спрямо лицето.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Съгласно чл. 4 дължимото
обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от съответното длъжностно лице – т.е отговорността на държавата е обективна.
Фактическият състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не
включва в себе си като предпоставка за възникването на задължение по чл.
4 отделните действия,
довели до наказателно преследване, сами по себе си също да са били
незаконосъобразни като или изобщо не са били регламентирани в закона или са
противоречали на материално- и/или процесуално-правни норми. Предвид това,
достатъчно е да се установи съществуването на влязла в сила присъда по
отношение на ищеца, с която той е признат за невиновен, за да се проведе
успешно главно и пълно доказване на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
държавата за вредите от незаконно обвинение, което в случая е налице.
Налице
са кумулативни предпоставки, елементи, включени в юридическия състав:
повдигнато предвидените обвинение в извършване на престъпления, които
впоследствие ищеца е оправдан след прекратяване на наказателното производство,
вреда и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и
причинената вреда.
Отговорността
на Държавата по този специален закон /ЗОДОВ/ е обективна, не зависи от това
дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице /чл.4 от ЗОДОВ/, като се
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Изложените съображения мотивират
съда да приеме, че с незаконните си действия по образуване на досъдебно
наказателно производство, вземане на мярка за неотклонение и в последствие
прекратяване на досъдебното производство, органите на прокуратурата са нарушили
основни конституционни и граждански права на ищеца като правото му на добро
име, чест и достойнство, правото на свободно придвижване в страната и чужбина,
правото му на спокоен и защитен от правозащитните органи личен и обществен
живот, и т.н.
Разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ предвижда
обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази
отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени
да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в
случая Прокуратурата на Република
България. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или не
представлява престъпление или поради образуването му след амнистиране на
деянието или погасяване на наказателното преследване по давност. В случая,
спрямо ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл. 212 , ал. 2, вр. с ал. 1 от НК в продължение на пет
месеца, което в последствие е прекратено.
Установен
е и фактът на причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изживени
емоционални страдания - негативни чувства от факта на обвинението, изразяващи
се в опетнено добро име с години, изграждан авторитет сред обществото,
преживяно чувство на унижение и притеснение от отрицателното отношение на хората
към него, освен това пострадалият сам поради наличие на притеснения и стрес се
е поставил в социална изолация.
При определяне размера на обезщетението са
съобразени разпоредбите на чл. 52 ЗЗД
и чл. 4 ЗОДОВ, при отчитане тежестта на
обвинението, продължителността на периода, в който същото е било поддържано,
степента и интензитета на конкретно изживените емоционални страдания и
продължителността им пет месеца, съдът следва да отчете и обстоятелството, че
ищецът е работил в учреждение, което изисква срещу
него да няма заведени наказателни дела, в резултат губи и работното си място.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ предвижда
обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази
отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени
да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в
случая Прокуратурата на Република
България.
Действията по повдигане и поддържане на
обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или не представлява престъпление или поради образуването му след амнистиране на
деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.
Следователно досъдебното производство е
дало сериозно отражение върху поведението и начина му на живот.
Съдът
намира, че така установените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена
последица от повдигнатото им незаконно обвинение и следва да бъдат обезщетени
от ответника – Прокуратура на Република България.
Налице
са всички елементи на фактическия
състав, водещ до възникване на правото за обезщетение за вреди. Искът е доказан
по основание частично до размер на 1500 лв., като до пълният претендиран размер следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Що се касае до претендираните
вреди от имуществен характер, съдът счита че следва да уважи иска в пълен
размер, а именно 500 лв., тъй като видно от договора за правна помощ и
съдействие този хонорар е договорен и платен.
Обезщетението за неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Налице е обширна и трайна съдебна
практика, относно предвидената от законодателя правна възможност и респективно
отговорност на държавата да отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознание, следствие, прокуратурата и съда. Действително това е
регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, съгласно което
държавата следва да отговаря и за вреди причинени на граждани от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето е било оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, регламентирано
в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
Това
е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно,
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган.
По
ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно
/незаконно/, когато подсъдимият/обвиняемият е оправдан.
Отговорността
на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В
настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление и свързаните с това последващи действия като напр. предявяване на
обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия като сравнителни
образци, взета мярка за неотклонение, привличане на обвиняем, прекратяване на
производството поради липса на достатъчно доказателства за извършено
престъпление, за което е бил обвинен ищеца в качеството му на обвиняем в
продължение на пет месеца.
От
тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно
чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито
незаконни актове и действия са причинени вредите.
Колкото
до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се
нуждае от доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство
всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес,
неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл
свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението,
отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото
производство.
Съдът
намира, че необходима и достатъчна сума за репариране на причинените на ищеца
неимуществени вреди е в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за обвинение в извършване на престъпление, което в
последствие е прекратено, като до пълния претендиран
размер от 5000 лв. следва да бъде отхвърлена.
Следва да се присъди и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от 28.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.
С
оглед изхода на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна
следва да заплати направените по делото разноски на ищеца, съобразно уважената
част на иска в размер на 320 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на М.Й.И., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, офис 6, чрез адв. Д. от
АК – Сливен, сумата от 1500 /хиляда
и петстотин/ лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на
воденото срещу него незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от НК по досъдебно производство
№ 229 „ИП“/2017 г. по описа на ОД на МВР – С., пр. вх. № 2827/2017 г., по описа
на РП – С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2019
г. до окончателното изплащане, като до пълният претендиран
размер ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на М.Й.И., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 6, чрез адв. Д. от АК – С., сумата от 500 /петстотин/ лв.,
представляваща обезщетение за имуществените
вреди – платен адвокатски хонорар по досъдебно производство, ведно със
законната лихва върху присъдената главница, считано от 28.10.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на М.Й.И., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 6, чрез адв. Д. от АК – Сливен сумата от 320.00 лв.
/триста и двадесет лева/, представляваща адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: