Определение по дело №13612/2019 на Районен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………………..,гр.Варна

 

Варненски районен съд, XLVІІІ-ми състав в закрито заседание на 09.09.2020  год., в състав:

 

 

  съдия: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13612 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от „Е.П.” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу М.А.Л., ЕГН **********, с адрес *** 5А8 за заплащане на сумата от 852,26 лв. представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури подробно описани в т.9 в) от заявлението издадени в периода от 14.01.2019г. до 25.02.2019г., за обект   с адрес: в гр.Варна, ,ул.Хан Кубрат,кв.Трошево 5А8 ,по кл.№********** , сумата в размер от 25,58 лв., представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от фактурите до 10.06.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 27.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез особен представител адв. П.И. от ВАК , преупълномощила адв. Костова от ВАК е направил възражение за неподведомственост  на делото на български съд. Ответната страна възразява, че М.А.Л., няма местоживеене на територията на страната и като потребител, на осн.чл.18 ал.1 от Регламент №1215/2012г., българският съд не е компетентен да се произнесе по предявените искове.

Ищецът „Е.П.” АД, възразява, че ответникът е с местоживеене в РБългария.

Към деня на подаване на исковата молба действащи са правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който е в сила от 10.01.2015 г.

Разпоредбата на чл.17, ал.1 от Регламент (ЕО) 1215/2012 г. предвижда, че по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице - потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия раздел, а според чл. 18, § 2 от същия регламент, другата страна по договора /сключен с потребител/ може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят. В случая не се установява ползваната услуга - предоставяне на ел.енергия, да е предназначена за търговска или професионална дейност на ответника. Спорът между страните е потребителски.

Или, доколкото в случая ответникът има качеството на потребител, според посоченото правило международно компетентен да разгледа спора е съдът на държавата членка, където има местоживеене потребителят. По правилото на чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) 1215/2012 местоживеенето на физическото лице се определя по вътрешното право на сезирания съд, а в случая това е българският съд. Нормата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП определя като обичайно местопребиваване на физическо лице мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Нормата на чл. 94 от ЗГР определя като настоящ адрес този, на който лицето живее, като в ал. 3 е въведено и понятието място на живеене, като е възможно заявеният адрес и този по фактическо местопребиваване да не съвпадат. Или, под местоживеене по смисъла на Регламент (ЕО) 1215/2012 в Република България, съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически живее, без значение дали е извършена и административна регистрация.

            С оглед на изложеното по-горе, за да се приеме, че българският съд е компетентен да разгледа и да се произнесе по предявените искове, следва да бъде установено, че М.А.Л. има местожителство/обичайно местопребиваване в Република България. Видно от представените   по делото писмени доказателства обаче не може да бъде направен такъв извод. От същите се установява, че М.А.Л. не е с местоживеене в България, липсва регистрация за пътуванията му от България и влизането му в страната.   Липсват данни същият да е регистриран като постоянно или временно пребиваващ в РБългария.

Чужденците които не пребивават постоянно в България и затова нямат ЕГН и ЛНЧ, но придобиват имот в страната, подлежат на регистрация по чл. 3, ал. 1, т. 10 б. "б" ЗБУЛСТАТ, да за могат да бъдат идентифицирани за данъчни цели. Видно от приложените  документи, л.46 от делото, адресът, посочен от ищеца като местопребиваване на чужденеца в България е именно регистриран в БУЛСТАТ, а не настоящ или постоянен адрес, където лицето обичайно пребивава. Без да е регистриран по чл. 54 от ЗЧРБ адресът не може да се приема за постоянен или настоящ.  Още повече, че лицето многократно е търсено на адреса, но не са събрани данни същото да пребивава на него, за да се приеме, че има установено местоживеене в РБългария.

 С оглед на тези факти съдът приема, че местоживеенето на М.А.Л. е във Великобритания, чийто гражданин се сочи от ищеца, че е. Последното налага извод, че българският съд не разполага с международна компетентност по отношение на настоящите искове според нормата на чл. 18, § от Регламент 1215/ 2012 г. Поради това производството по делото следва да бъде прекратено.

На основание чл.78, ал.4 от ГПК следва да се изплати  депозит за особен представител  в размер на 100 лв., определен по чл.7 ал.1,т.1 от Наредба №1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към момента на определяне/

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13612 / 2019 г. по описа на Районен съд - Варна, като недопустимо, поради липса на международна компетентност на българския съд.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на  адв. П.Д.И. *** в НРППом., възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева) за осъществено процесуално представителство, в качеството му на особен представител на М.А.Л., роден на ***г. в  Обединено Кралство Великобритания, за която сума е внесен депозит от насрещната страна.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва.

 

 

  СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: