№ 228
гр. Севлиево, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100185 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот
Волов" 29, етаж 3, представлявано от Я.Б.Я.в срещу Л. Д. Б., от гр. Севлиево, ПК:
************************************.
Ищеца твърди, че подал заявление по чл. 410 ГПК, издадена му била заповед за
изпълнение на парично задължение, но същата била връчена на ответницата при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат на което завежда установителен иск за вземанията на
дружеството срещу ответника. Обстоятелството, въз основа, на което била издадена заповед
за изпълнение бил договор за паричен заем № **** от 12 юли 2018 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД като заемодател и Л. Д. Б. като заемател. Бил сключен и рамков договор
за прехвърляне на парични задължения [цесия] от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 02 януари 2020 г. г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД,по силата, на който вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за заем,
заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на
1500 лева, а последният усвоявал цялата сума веднага след сключване на процесния договор,
с което заемодателят изпълнил задължението си. В договора страните се съгласявали, че със
сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по договор за
паричен заем 3213803. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на разписка. След
1
извършеното прихващане задължението на заемателя се погасявало изцяло, а заемодателят
му изплащал остатъка от заемната сума по договора. Л. Д. Б. се задължила да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
1787,76 лв., ведно с договорната лихва на 26 седмични/месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 68,76 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за
паричен заем Л. Д. Б. извършвала плащания в общ размер на 599,00 лв.. Дължимата
главница била в размер на 1301,77 лв.. За ползването на предоставената заемна сума по
сключения договор за паричен заем № **** от 12 юли 2018 г. между страните, ответникът
дължал и договорна лихва, в размер посочен в договора. Начислената договорна лихва била
в размер на 195,59 лв. за периода от 27 юли 2018 г. - датата на първата вноска до 12 юли
2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Ответникът е трябвало да изплати
целия заем на 12 юли 2019 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата
молба, сроковете по всички падежи на остатъчните вноски отдавна изтекли. Ответникът по
делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият
дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на
146,79 лв. от 13 юли 2019 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем /до датата на подаване на заявлението - 27 август 2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде
признато за установено, че ищеца има следните вземания срещу ответницата: 1301,77 лв.,
главница; 195,59 лв., договорна лихва за периода от 27 юли 2018 г. до 12 юли 2019 г.; лихва
за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 146,79 лв. за периода
от 13 юли 2019 г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния
заем до 27 август 2020 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми; за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. на Районен съд –
Севлиево. Претендира разноски.
В едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба с доказателствата
ответникът не е представил писмен отговор на иска. В първото съдебно заседание по делото
не се е явил лично, не се е явил и негов представител и не е направено искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие. Последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа,
неявяване в съдебно заседание и неупражняване на процесуални права са указани на
ответника с връчване на препис от определението по чл. 140 ГПК, с призовката за първото
съдебно заседание.
В хода на производството ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК
С оглед представените доказателства, съдът намира, че иска е вероятно основателен.
Поради това съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и
2
следва да се постанови неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото и направено от ищеца искане в този смисъл, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените съдебни
разноски. Предвид тълкуванието дадено от ВКС в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да се
произнесе в настоящото производство с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските както по исковото производство, така и по заповедното производство. По
заповедното и исковото производство заявителят и ищец е представляван от юрисконсулт.
Със заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено
ответника - длъжник да заплати на ищеца - заявител претендираните в настоящото
производство суми в цялост, както и разноски – за платена държавна такса в размер на 32,88
лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 50,00 лева или разноски в общ размер
82,88 лева. По настоящото исково производство се претендират разноски, платена държавна
такса в размер на 119,19 лева, и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 150,00 лева или разноски в общ размер 269,19 лева. Предявените искове са
уважени изцяло, поради което е налице основание за присъждане на посочените по - горе
разноски за заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение по двете
производства.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов" 29,
етаж 3, представлявано от Я.Б.Я.в, съществуват парични вземания, за следните суми:
1301,77 лева, главница; 195,59 лева, договорна лихва за периода от 27.07.2018 г. до
12.07.2019 г.; лихва за забава върху непогасената главница, в размер на 146,79 лева за
периода от 13.07.2019 г. до 27.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в РС – Севлиево - 31.08.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми; дължими по договор за паричен заем № ****
от 12.07.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и Л. Д. Б. като
заемател, прехвърлени на ищеца с рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 02.01.2020 г., към длъжника Л. Д. Б.,
от гр. Севлиево, ПК: ************************************, за които вземания е
издадена заповед № 503/03.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 901/2020 година по описа на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. Д. Б., от гр. Севлиево, ПК:
3
************************************, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Панайот Волов" 29, етаж 3, представлявано от Я.Б.Я.в, направените по гр. д. № 185/2021 г.
по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на 82,88 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. Д. Б., от гр. Севлиево, ПК:
************************************, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Панайот Волов" 29, етаж 3, представлявано от Я.Б.Я.в, направените по ч. гр. д. № 901/2020
г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на 269,19 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се връчат на страните преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4