№ 87
гр. Пазарджик, 28.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225200600040 по описа
за 2022 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим К. И. Ц. не се явява. За него се явява адв.
Р.П., редовно упълномощен.
Частният тъжител С. Г. К. не се явява. За него се явяват адв. И.К. и адв.
Р. К., редовно упълномощени.
Становище на страните по хода на делото:
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.К.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Р. К.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
ПРОКУРОРА И СЕКРЕТАРЯ.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдия-докладчик Александров.
Адв. П.: Поддържам жалбата, но моля Окръжният съд да ревизира
1
своето Определение № 30/02.02.2022 г. по следните съображения: Освен
жалбата, която казахте, че е подробна, на 14.01.2022 г. е постъпила и
допълнителна въззивна жалба, която не виждам да е докладвана. Във Вашето
определение – в мотивната част се сочи само една жалба. В допълнителната
въззивна жалба съм ангажирал писмени доказателства и съм направил
доказателствени искания за допускане на двама свидетели с призоваване,
които са съжалбодатели по дисциплинарната преписка срещу К. и третият
свидетел е съпругата на Ц.. Освен това, до мен е дошла и въззивна жалба на
частния тъжител, която пък изобщо не е докладвана – получил съм препис.
Прегледах делото и видях, че допълнителната ми въззивна жалба е в
кориците на делото, затова аз ще моля да се произнесете и по тези
доказателствени искания.
Относно въззивната жалба на частния тъжител: Оспорвам същата и това
е по същество дали е допуснато това нарушение. Тоест, че не може да бъде
приложен чл. 78а, което е свързано с факта на искането ми за оправдаване
изцяло на Ц..
Адв. Р. К.: Поддържаме жалбата. Ще ви моля да включите и нашата
въззивна жалба, тъй като тя е от съществено значение.
Адв. И.К.: Действително колегата П. има право нашата жалба да бъде
включена така или иначе във Вашето определение – поддържаме същата. По
отношение на доказателствените искания по жалбата на колегата П. ще Ви
моля да ги отхвърлите. За същите, специално за разпита на свидетелите най-
вече, има събрани категорични писмени доказателства в хода на
първоинстанционното производство. По отношение на писмените
доказателства, които той е представил с допълнителна въззивна жалба, не се
противопоставям да бъдат приети и разгледани.
Адв. П.: Относно свидетелите, Пещерският районен съд, въпреки
доказателствените искания, е оставил без уважение тези доказателствени
искания, а в писмените доказателства, тоест в дисциплинарната преписка, по
която частният тъжител бил много пострадал, тези лица са съавтори и
въпросът опира не до това дали частният тъжител си е избрал някой от
солидарноотговорните за уврежданията, за да предяви частната тъжба срещу
него, а за установяване на обстоятелствата, че хората имат право на жалба
против действията на полицейския служител и така, както бяха разпитани
2
свидетели, които се намират на стотици километри от тук какво са си
говорили по телефона с частния тъжител, на още по-голямо основание би
следвало да бъдат разпитани и хората, които са се жалили от частния тъжител
точно по тази преписка, по която е образувано делото.
Адв. И.К.: По отношение именно на това искане аз, в днешното съдебно
заседание, ще си позволя да представя категорични писмени доказателства, с
които се снабдихме след постановяване на първостепенния съдебен акт. Ние
нямахме възможност по-рано да се снабдим с тези доказателства, тъй като
така или иначе съответното лице, което е подсъдимо, е писало и до Комисия
за защита от дискриминацията. Вътре в самия доклад, първо в самата му
жалба, която ще представя пред Вас е писано, че и други лица – те са
упоменати, са депозирали жалба срещу него.
На второ място: В самия доклад, в заключение от С.Й., която е
докладчикът по тази преписка, е упоменато, че в качеството на служител на
МВР подписка от граждани е с установен интерес, породен от образуване в
РУ – П. срещу част от лицата, цитирани в българските наказателни
производства по чл. 345, ал. 2 от НК и т. н., са иззети ВД на стойност над
50 000 лв. Тоест всички тези жалби, които са срещу нашия подзащитен, са в
качеството му на длъжностно лице подадени. Така или иначе срещу тези лица
са настъпили обстоятелства, поради които по една или друга причина те са
съдени, иззети са доказателствата и имат влезли в сила присъди – говорим за
наказателни дела, но всички тези дела са започнали от неговото поведение в
качеството му на служител на полицията, затова ако ми позволите, ги
представям и моля да ги приемете.
Адв. П.: Не възразявам да бъдат приети представените писмени
доказателства. По същината ще взема отношение допълнително, но във
връзка с тези представени доказателства, ще моля да бъде изискано от
Комисия за защита от дискриминация има ли резултат по Преписка №
61/2020 г. на Комисията и с какво е решение е излязла. Доколкото ми е
известно, тъй като не сме участвали – говоря за адвокатското дружество и
защитата, в това производство, същото е приключило и би трябвало да има
вече решение.
Адв. И.К.: По отношение на искането на колегата, доколкото сами
можете да видите и да се убедите, последното заседание е било на 22-ри
3
мисля, че беше февруари. Срокът за произнасяне е едномесечен, така че
предполагам, че все още няма решение, но въпреки всичко предоставям на
съда.
Адв. Р. К.: Като допълнение аз считам, че несъотносимо е това решение
по отношение на наказателното производство. Неотносимо е решението,
каквото и да е било то и да бъде то, дори и да го има, с оглед на факта, че тази
Комисия си е съвсем отделна, няма нищо общо с цитираните конкретни
престъпления в първоначалната тъжба до първоинстанционния съд и не може
да бъде обект на разглеждане и присъединяване към настоящата жалба. Ние
сме ги представили като доказателства по отношение на тези свидетели, които
се поискаха за разпит, а в самия доклад е доказано и пише изрично това,
което цитира адв. К. – че те са хора, които са били наказани поради други
нарушения и най-вече престъпления.
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, ако е неотносимо решението по
някакъв начин, за какво се представят тези доказателства и искат да бъдат
приети?
Съдът намира, че за изясняването на релевантните по делото
фактически обстоятелства не се налага събирането на допълнителни
доказателства, поради което искането за събиране на такива, направено в
допълнителната жалба на защитата, както и искането на поверениците на
тъжителя в днешното съдебно заседание следва да бъдат оставени без
уважение, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА писмените доказателства, представени към
допълнителната жалба на защитника.
НЕ ПРИЕМА писмените доказателства, представени от поверениците
на тъжителя в днешното съдебно заседание и ВРЪЩА същите на
поверениците.
Адв. П.: Нямам други искания.
Адв. И.К.: Нямам искания по доказателствата.
Адв. Р. К.: Също нямам искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, затова
ОПРЕДЕЛИ:
4
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Р. К.: Уважаеми окръжни съдии, ще Ви моля да уважите нашата
въззивна жалба по отношение на искането да отмените така наложената
присъда на първоинстанционния съд, с която подсъдимият Ц. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложена административна санкция по чл.
78а с глоба от 1500 лв. Позовавам се на разпоредбата на ал. 7 на същия този
чл. 78а, който изрично забранява и указва, че чл. 78а не може да бъде
прилаган при условията, в които се намираме в настоящото
съдопроизводство. В смисъл обвинението и присъдата са за това, че г-н Ц. е
извършил престъплението срещу длъжностно лице – служител на ОДП на
МВР – Пазарджик, РУП – П. като Младши контрольор по спазване на
правилата за безопасност на движението по пътищата. Тоест той има
служебното качество на длъжностно лице и само на това основание, тъй като
той е длъжностно лице, а и в присъдата точно това е упоменато изрично,
спрямо него не може да бъде наложено наказание по чл. 78а. В случая този
текст е неприложим и молбата ми е така, както е записано във въззивната
жалба, да отмените присъдата, да постановите нова, с която да наложите
санкция по основния текст от НК, а именно по чл. 148, ал. 2, изр. 1 и 2 във
връзка с ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 147 от НК като размерът съответно бъде
съобразен и с високата степен на обществена опасност на тези деяния и най-
вече на дееца, които са свързани с опетняване на честта и достойнството на
един изключително порядъчен и честен служител на органите на МВР, за
което първоинстанционният съд допусна и изслуша както прекия му
ръководител, така и друг свидетел за неговото професионално отношение и
цялостната му служба и работа в тази институция. По отношение на жалбата
на подсъдимия Ц., предоставям на колегата К..
Адв. И.К.: Уважаеми окръжни съдии, подкрепям становището на адв. Р.
К.. Поддържам същото пред Вас. Ще Ви моля да отмените първостепенния
съдебен акт, тъй като разпоредбата е категорична – няма как да бъде
приложен институтът на чл. 78а от НК като му бъде наложено
административно наказание „глоба“ за такова деяние. По-скоро следва да му
бъде наложено друго по степен и вид наказание, което да бъде по-тежко, тъй
като се касае за длъжностно лице, което при и по време на изпълнение на
служебните си задължения просто си е вършил работата нашият подзащитен
и при и по време на изпълнение на служебните си задължения е имал някакво
5
стълкновение на граждани с него и т. н.
На второ място: Първостепенният съд много ясно, точно и категорично
е очертал рамките на самото деяние. Очертал е и в мотивите си отегчаващите
обстоятелства, на база на които е осъдил подсъдимия Ц. за клеветническите
му твърдения, а именно, че тези клеветнически твърдения са разгласени не
само до обкръжаващата среда на малкия град П., но те са разгласени и до
различни институции, включително и разни популярни медии, и в този случай
се касае до завишена степен на обществена опасност на това деяние. Това са
мотивите на първостепенния съд, така че не само нашият подзащитен в
качеството си на длъжностно лице, а и самата степен на обществената
опасност е завишена. Самият деец не се е ограничил до тук да сезира органите
на МВР като е написал жалба до тях, а той е сезирал много различни
институции, пред които така или иначе се е опитал да опетни честта и
достойнството на този съвестен служител К., така че считам, че при това
положение и с оглед изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до
един правилен извод за неговата виновност и е наложил наказание.
По отношение на самото наказание, ще Ви моля да отмените присъдата
в тази част и да постановите нова, с която да наложите друго по вид и размер
наказание, което да бъде съобразно разпоредбата на НК за извършеното
престъпление.
По отношение на подадената въззивна жалба ще Ви моля да я
отхвърлите поради мотивите, които изложих.
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, преди да започна пледоарията си по
същество, аз не разбрах дали Вие приехте като писмено доказателство,
представено с допълнителната въззивна жалба Акт за установяване на
нарушението и Наказателното постановление, което е издадено въз основа на
този акт. С оглед уточнението, ще заявя следното:
Поддържам изцяло въззивната жалба и допълнителната въззивна жалба
със съображенията, които съм изложил в тях. Това решение на Пещерския
районен съд при всички положения следва присъдата да бъде отменена,
защото Пещерският районен съд допусна процесуални нарушения, които
могат да обобщят цялата част на НПК.
Първо, относно твърдението за допуснато нарушение от частния
тъжител: Ако се приеме, че е било повдигнато и такова обвинение, че първо –
6
на държавен служител на МВР, не би трябвало да бъде прилаган чл. 78а, само
че Пещерският районен съд, а и в самата тъжба няма повдигнато обвинение и
дума за това, че К. е бил наклеветен в качеството му на длъжностно лице при
и по повод изпълнение на задълженията си. В която и да е от тъжбите, а те
освен основната тъжба от 02.06.2020 г., има още три уточнителни тъжби, в
които и дума няма за това качество. Затова аз считам, като генерално
оправдавайки К. Ц., той да получи пълната съдебна защита за това, че
неоснователно е осъден и няма да има нужда, освен от отмяната, от Вашето
произнасяне, а в другата част евентуално връщане на друг състав на
Пещерския районен съд за това, че е извършено престъпление. Затова ще
моля да оставите без уважение въззивната жалба в тази й част, касаща
осъждането по основния състав на чл. 148 така, както се иска в жалбата на
частния тъжител.
Считам, че в частта за нашата жалба и подробно изложените
съображения в допълнителната, се съдържат достатъчно аргументи за същото
в първата част – отмяна на присъдата, с която е признат за виновен, но
освободен от наказателна отговорност с ангажиране на неговата
административно-наказателна отговорност.
Във въззивната жалба подробно съм изложил от многобройните жалби
какво в края на краищата е останало с определението като обвинение по чл.
276 от НПК. Останало е едно обвинение за приписване на престъпление на
друга дата, не по която е осъден и е осъден за деяние, което не е прието,
прекратено е делото, включително с определението на Пазарджишкия
окръжен съд по повод жалбата срещу определението по чл. 276 от НПК и
именно в това определение на Пазарджишкия окръжен съд е останало само
обвинението за това, че е приписано на тъжителя престъпление от общ
характер, и се цитира: „Осъществил полицейски произвол, когато съм го
санкционирал по мои си някакви подбуди, лицето ми е изпълнено с гняв и
мъст.“ – това е обвинението. По другите съдът не се е занимавал и ние не сме
се защитавали, защото е прекратено и така определено, Пещерският районен
съд, не само в тази част, ами и в прекратената част го признава за виновен, без
да посочи кои са тези позорни обстоятелства, които е разпространил Ц.. Кои
от думите? Дали е арогантен, дали е неграмотен, дали неграмотно е написал
този акт, който Вие не приехте, но Пещерският районен съд в същия си състав
е отменил Наказателното постановление, защото не може да разчете какво е
7
написал К.. В какво обвинява Ц., че е нарушил ЗДвП? И след като не е ясно
какво му е приписано, присъдата в нейния диспозитив е неясна. Аз съм дал
пример – обвинявам те, че си извършил кражба на 15-ти януари 2020 г. Точка.
Къде, кога, на какво, на каква стойност? Не, това не е необходимо за
Пещерския районен съд.
На следващо място: Дори и в тази част, в която делото е оставено на
производство за приписване на престъпление, не е казано какво конкретно
престъпление му е приписано – престъпление по служба, побой при и по
повод изпълнение на служебните задължения и каквото се сетите, но няма и
дума затова как К. е възприел думите, че лицето му излъчвало гняв и мъст –
така е възприето от К. Ц.. Ако това е престъпление, би трябвало съдът да го
конкретизира и квалифицира – това не е направено. Следователно е нарушен
самият материален закон и не е ясно какво престъпление е приписано. Не се
спирам на практиката на ВКС, защото тя е постоянна и категорична, знае се
от всички нас и от съдебните състави. Може би само този състав на
Пещерския районен съд е преценил, че не е необходимо да се конкретизира
престъплението.
На следващо място: По делото безспорно се изясни, че
дисциплинарната преписка, която е образувана срещу К., не е само относно
жалбата, без значение от коя дата ще бъде – 16-ти януари, 20-ти януари за
събития, станали на 14-ти януари. Към това дисциплинарно производство има
приобщени и още три други дисциплинарни жалби. Посочил съм Заповедта на
Директора за обединяването на тези жалби и това са жалби, писани и
подписани от недопуснатите от Пещерския районен съд и от Вас свидетели.
По категоричен начин се доказа, че отношенията между К. и Ц. не са само
инцидентни, само на 14-ти януари, а те са още от 2019 г., по което е
приложена съответната преписка. Направил съм анализ – те са четири
преписки, в които отново има жалби на тези недопуснати свидетели.
На трето място, Пещерският районен съд заявява, че престъплението е
извършено по друг начин и вече сам си уточнява „чрез жалбата“, без значение
с кой входящ номер и от коя дата, а самият съд остави без движение жалбата,
за да бъде уточнено от тъжителя кой е този „друг начин“. Нямаше никакво
уточнение, даде се ход и сега излиза, че писането на жалба представлява друг
квалифициращ елемент от състава на престъплението клевета. Пред Вас беше
8
изложено и обстоятелството, че са отегчаващи обстоятелства депозирането на
тази жалба пред медии и други органи. Добре, имаме тъжба, в която частният
тъжител се явява и прокурор, тоест той трябва да докаже обстоятелствата
фактически, които са в тъжбата, макар и да е редактирана три пъти. Има ли
едно доказателство, че тази тъжба е стигнала до други медии? Няма. И моят
подзащитен твърди, че такива не са пускани до нито една телевизия и до нито
една медия. Той се жалва само пред Министъра на вътрешните работи и
Комисията за защита от дискриминация за това как е възприел поведението
на К. спрямо него и това как аз възприемам чуждо изражение на лице,
поведение, мимики, жестове няма отношение към приписване на позорни
факти и обстоятелства. Означава ли това, че аз сега ако кажа, че Вие ме
гледате с презрение, защото говоря глупости? Означава ли това, че аз
обвинявам съда, че не е безпристрастен и че е глупав? Не. В конкретната
жалба Ц. е изложил как е възприел поведението – част от него е и отмененото
наказателно постановление, което той е приел като неграмотно, защото не
може да се прочете, както и съдът, постановил отмяната на наказанието точно
по това действие от този период, не могъл да го разчете. Да, той му дава
квалификацията, че е неграмотно написано. От частния тъжител се възрази,
че има разлика между „неграмотно“ и „неясно“. Когато аз не мога да разчета
това, в което ме обвиняват, за мен е неграмотно написано. Не всички сме
юристи, за да сме длъжни да даваме точно описание.
На четвърто място: В тази дисциплинарна преписка, по която той е бил
засегнат, се твърди, че в нея не са констатирани нарушения от К. точно за
датата 14-ти януари и не му е наложено наказание, а не е вярно. Точно в тази
дисциплинарна проверка е установено, че е нарушил чл. 205, ал. 1, т. 11 като
не е наложил санкция на нарушителя, когато е спрян Ц., и това е видно от
изгледания видеоматериал от видеорегистратора, но не е наложено наказание.
Защо? За честта на пагона или казано по друг начин гарван гарваново око не
вади. В доклада това е отразено. Как следва да бъде тълкувано? Във вреда на
Ц., че е направил извод за предубедено отношение на К. към него и
неглижиране на други нарушители или към това, че висшестоящият орган е
решил просто да не наказва служителя, да не му обърне внимание, въпреки че
има нарушение. В този смисъл в това производство не са събрани
доказателства както за приписване на конкретно определено престъпление,
така и за засягане честта и достойнството чрез приписване на някакви
9
отрицателни качества на К. или частният тъжител не изпълни основното си
задължение в един наказателен процес – да докаже извършване на
престъплението клевета, още повече с посочените квалифициращи елементи
по чл. 148 от НК. Излиза, че Ц. е осъден за това, че се жалва, използва
правото си на жалба пред компетентни органи от поведението на К..
Какво означават свидетелските показания, които се събраха? Едното е
на Началника, който е участвал в дисциплинарната преписка, който е
установил допуснатото нарушение по чл. 205 от ЗМВР, но е предложил да не
се наказва, а другият свидетел за мен на практика беше по неприетия за
разглеждане граждански иск за неимуществени вреди за човек, който се
намира на 100-150 км. и живее там, и само по телефона е контактувал и е
възприемал това, което му каже К., който даже не е и работил заедно с К. в РУ
– П.. Това са гласните доказателства, които нито по пряк, нито по косвен път
доказват извършване на престъплението клевета от Ц..
Ако бяхте допуснали исканите доказателства, включително и тези,
които бяха приложени към допълнителната въззивна жалба, считам, че бихте
стигнали до обратния извод на Пещерския районен съд – че не е премината
никаква граница на правото на един български гражданин да се жалва от
поведението на един полицейски служител и би следвало да бъде отменена
присъдата и Ц. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Водим от гореизложеното, моля да постановите оправдателна присъда.
Ако решите, че са допуснати тези фрапантни процесуални нарушения за
това в какво точно е обвинен, би следвало да отмените присъдата и върнете
делото на друг състав на Пещерския районен съд за произнасяне по
останалото обвинение в част втора на определението по чл. 276 само за
приписване на престъплението „осъществил полицейски произвол при
санкционирането по някакви си мои подбуди, лицето ми е изпълнено с гняв и
мъст.“ Моля, в този смисъл, за Вашата присъда и на основание чл. 190 ще
моля да се присъдят разноските в двете инстанции.
Адв. Р. К. /реплика/: Първо, по тъжбата: По факта, че не е повдигнато с
първоначалната тъжба квалифициращото обстоятелство, че нашият
подзащитен не е длъжностното лице, още в първата тъжба в заглавната
страница е записано: „Тъжба от С.К. от гр. П. – младши автоконтрольор в
„Охранителна полиция“ към РУ – П., ОДП към ОД на МВР – Пазарджик.“ и
10
второ – долу вече в обстоятелствената част: „На 14.01.2020 г., в изпълнение
на служебните си задължения като младши автоконтрольор“ и т. н., така че
твърденията, че не е описано, че той е младши автоконтрольор към РУ на
МВР и обвинението спрямо Ц. не е за такова му деяние срещу такова лице, е
несъстоятелно. Писмените данни са категорични.
На второ място: След тази първоначално внесена тъжба в съда,
първоинстанционният съд поиска от нас да уточним и да конкретизираме в
какво точно се изразяват тези обстоятелства за наклеветяване. В
допълнителните тъжби, които се подадоха впоследствие, конкретно беше
изяснено на съда какво точно и къде, и кога подсъдимият е изрекъл и
написал, обаче за част от тях съдът прие, че те са извън 6-месечния срок по
възражение на защитата, Окръжният съд вече се е произнесъл и е казал: „Да,
това са допълнителни обвинения, които са извън 6-месечния срок.“ и не ги
прие, но първоначалната тъжба, по която е и присъдата, си остана и по нея се
произнесе присъда. Окръжният съд тогава, при частното обжалване, не се е
произнесъл и е оставил само това, което каза колегата П., че става въпрос там
за набедяване в престъпление. Вие преценете, но първоначалната тъжба е
насочена конкретно срещу Ц. за конкретна дата, за конкретни писаници в
неговата жалба до Министъра на вътрешните работи и впоследствие
препратена за решаване на ОД на МВР и респективно Началника на РУ – П..
Твърди се, че по този начин другото обстоятелство и по друг начин
всъщност, както казва законодателят в чл. 138, е била разпространена
клеветата. Това, което Ви представихме и това, което защитникът на
подсъдимия Ц. потвърди, че той само до Арменския поп, с извинение, не е
писал жалба. То не беше МВР – поводът за което стана и това ВНЧХД, то не
беше Комисия за дискриминацията, то не беше Комисия по правата на човека,
с копие до медиите „Нова телевизия“, „БТВ“, „Канал 3“ и т. н. Фактът, че те
не са публикували поредните му писаници – на г-н Ц. означава, че те не са ги
възприели на сериозно или по техни съображения, но със самия факт още в
тази жалба, която той е подал първоначално ги е описал, така че ето го
другият начин, който е констатиран и това го е приел и първоинстанционният
съд. Писмените данни са към дисциплинарното производство, което е
изискано и приложено към настоящото дело.
На трето място: Право на жалба – аз и в първоинстанционния съд приех,
11
че да, всеки гражданин в нашата страна има право да се жали, но жалбата е
едно, а нейното съдържание и клеветническите твърдения в нея е друго. Аз
затова казах – ето го доказателството за клевета, което е написал самият г-н
Ц. във всичките тези жалби, респективно същото нещо се съдържа в тези
доказателства, които Вие не допуснахте. Дали ще се пусне жалба с едно
нормално писане и с едни нормални разсъждения и с един нормално
допустим и български език е едно, но да се съдържат обидни квалификации,
да се съдържат клеветнически твърдения е друго.
Само един пример за това, което каза колегата П. по отношение на
нечетливия акт: Първо, този акт няма нищо общо с твърдяното от нас в
тъжбата и респективно присъдата, защото той е несъотносим факт и второ –
аз продължавам да твърдя, че този акт е написан нечетливо, а не неграмотно и
ако г-н П. не прави разлика между двете, аз мисля, че официално в
граматиката на българския език се съдържат тези неща. „Нечетливо“ е едно, а
„неграмотно“ е друго, защото аз също съм чел неграмотни полицейски
доклади, докладни и т. н., но едно е „неграмотно“, друго е „нечетливо“, така
че не може да се казва, че е неграмотен този, който пише нечетливо.
Адв. И.К. /реплика/: Аз само ще добавя следното: Ще моля съда, при
постановяване на Вашия съдебен акт, да обърнете специално внимание
действително на двете жалби – тя е една жалба с два входящи номера от К.
ИВ. Ц. от 16.01.2020 г. и 20.01.2020 г. Самата жалба започва с описание на
всички институции, до които е адресирана. Впоследствие на стр. № 2 на тази
жалба, само ще цитирам накратко, продължава Ц.: „Този път ще бъда много
настоятелен и категоричен в посочените по-горе от мен институции за
започване на проверка по двете ми жалби и запознаване на обществеността с
просташкото, некомпетентно и агресивно състояние на подчинения Ви С. Г.
К., граничещо с психично разстройство и дебилност и настояване за
дисциплинарно наказание, и по-конкретно уволнение от редовете на МВР и
забележете – това не е само мое мнение, а и на обществото в града и околията
и всеки един познаващ и имал тежката участ на полицейски произвол от
полицая С. Г. К..“ Това, ако не е клевета, какво е? По-важното, което е – на
база на тази жалба е образувана дисциплинарна преписка, има я към делото,
която е завършила и съответно Симеонов продължава да бъде редови полицай
и продължава да изпълнява служебните си задължения, но проблемът е друг,
а именно, че в продължение на повече от година този човек е бил на ръба –
12
той не е знаел какво ще се случи с него и то за какво? За това, че
действително изпълнява съвестно служебните си задължения, за които той е
призван да върши.
Другото, което е, абсолютно правилно отбеляза адв. Р. К., че колегата
П. се опитва да измести фокуса на делото с неговата пледоария. Жалбите и
доказателствата се намират в кориците на делото, в които Ц. твърди
позорните обстоятелства като съответно да добавяме, че да, действително
може би отношенията им са започнали от съставянето на конкретния акт, но
да казваме, че действително този акт е нечетлив – да, той е нечетлив, но
неграмотен и неграмотно написан, това са две различни неща и именно тук
този акт не е предмет на настоящото производство. Тук се касае за нещо
съвсем друго и не е редно, според мен, да се измества фокуса на делото.
По отношение на твърдените процесуални нарушения считам, че не са
допуснати такива от първата инстанция, даже напротив – имаше доста
продължителен период от време, в който делото беше отлагано поради една
или друга причина за изясняване на едно или друго обстоятелство и именно
поради тази причина всички обстоятелства бяха категорично изяснени пред
първата инстанция. Тоест няма допуснати процесуални нарушения на самото
производство.
Четвърто: Отношенията между К. и Ц. нямат място тук, защото те са
лични и като лични такива нямат място тук. Това се касае и за свидетелите, за
които той твърди, които пък са предмет и на други производства, инициирани
против нашия подзащитен и то пак, забележете – в качеството му на
длъжностно лице. Тоест след осъществяване на контрол за движение по
пътищата, осъществяване на служебната му ангажираност и заетост – това,
което той е длъжен, а именно да свърши работата си, той ги е спрял,
санкционирал ги е и на база на неговия акт или съответното действие,
извършено в качеството му на длъжностно лице, са започнали вече оттам
насетне други производства срещу тези лица, които са с други последици и т.
н., която бяха установени, така че считам, че всичко, което беше казано в
пледоарията на колегата П. касае единствено организиране на защитата на
неговия клиент – той е длъжен да го направи, но не се опира на категоричните
писмени доказателства, които бяха събрани по делото. По тези съображения
моля за Вашия съдебен акт.
13
Адв. П. /дуплика/: На първо място: В производствата по дела от частен
характер фактите се изразяват от частния тъжител, върху които следва да
бъде фокусирано обвинението. Спор няма, че правната квалификация е в
компетентността на съответния съд, а не на тъжителя. В този смисъл моля да
имате предвид, че в определението по чл. 276 от НПК Пещерският районен
съд не споменава и дума за длъжностното качество на тъжителя. Какво той е
писал в тъжбата е едно, а каква правна квалификация му е дал и определил да
се развива обвинението от съда е нещо съвсем различно и затова аз ще си
позволя да прочета какво е прието в това определение: „На 16-ти януари с
жалбата до Началника на РУ – П. с копие до Министъра на вътрешните
работи, копие до Зам. Министъра на МВР, копие до Комисията за правата на
човека, копие до Комисията по дискриминация, копие до медиите „Нова ТВ“,
„Канал 3“, и „БТВ“ е разгласил за тъжителя К. позорни обстоятелства,
изразяващи се в изразите...“ Някъде да има качество, да е определил? И след
му дава т. 3. Аз затова считам, че има нарушение от страна на съда –
процесуално. В другата си част: „И затова, че е приписал престъпление от
общ характер като е отразил, че на 16-ти януари с жалба до Началника на РУ
– МВР гр. П., е приписал на тъжителя престъпление от общ характер, че е
осъществил полицейски произвол.“ Някъде да има? Няма. Значи ние сме се
движили в това, определено от съда, а дали той е писал, че е Младши
инспектор или Главен секретар на МВР няма абсолютно никакво значение, с
оглед определението. Ако тъжителят искаше да коригира съда, следваше да
подаде съответна жалба относно квалификацията.
На второ място: Твърдението, че жалбата е едно, а съдържанието –
друго, бих желал да кажа: Това, че един документ е адресиран до десет
адресата, не е доказателство, че е изпратено до тези адресати и не е
доказателство за това, че тези адресати са получили, респективно не са го
публикували. Ние твърдим, че до другите адресати не е изпращано. И само
едно отклонение – „Канал 3“ не съществува.
На последно място, за липсата на относимост на този неясно написан
акт: Той е точно за събитието от 14-ти януари, което събитие е преляло
чашата, да не можеш да прочетеш в какво нарушение те обвинява, че си
извършил по ЗДвП, а твърдението за разминаването между термина
„неграмотно“ и „неясно“, аз съм убеден, че ако можех да го прочета, ще
открия една камара правописни и пунктуационни грешки, само че как да го
14
докажем, когато не може да се прочете?
Затова моля да имате тези мои възражения предвид.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15