Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-121                           07.11.2019 година                                град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                          Трети състав

На осми октомври                                                                                  година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                                            2. мл.с.Ваня Ванева

                   

                                                              Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 1258 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 3158/27.06.2019г. на КРС от В.Д.П., с ЕГН: ********** от гр.К., ул.“И. К.“ № *, против решение № 111/31.05.2019г. по гр.д.№ 13/2019г. по описа на КРС, с което съдът е отхвърлил предявения от нея иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на постановения с решение № 262/14.12.2018г. по гр.д.№ 1155/2018г. на КРС режим на лични отношения на бащата Х.В.Г., ЕГН: **********, с детето Г.Х.Г., ЕГН: ********** и е прекратил производството по делото по отношение на заведения със същата искова молба по реда на чл.149 СК иск за периода м.август – м.декември, 2018г. Твърди, че постановеното решение не е съобразено със събраните писмени и гласни доказателства. Излага подробни аргументи за допуснати процесуални нарушения пред районния съд. Моли то да бъде отменено в горните му части и постановено ново такова, с което исковете бъдат изцяло уважени. Няма доказателствени искания. Позовава се на задължителна съдебна практика.

Въззиваемият е оспорил въззивната жалба в депозирания отговор. Моли за потвърждаване на решението на КРС. Излага подробни аргументи. Няма доказателствени искания.

Д „СП“ гр.Карнобат не изразява становище по въззивната жалба, не ангажира доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК, като искът с правно основание чл.149 СК е счетен за недопустим и производството по него е прекратено.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред КРС е образувано по искова молба В.Д.П. против Х.В.Г. с искове да бъде изменен постановения с решение № 262/14.12.2018г. по гр.д.№ 1155/2018г. на КРС режим на лични отношения на бащата Х.В.Г., ЕГН: **********, с детето Г.Х.Г., ЕГН: **********, както следва: До навършване на детето на 3 годишна възраст в присъствието на майката: Всяка първа и трета събота от месеца от 10,00ч. до 14,00ч. и всяка втора и четвърта сряда през месеца от 15,00ч. до 18,00ч.; 21 дни през лятото, непоредни - 7 дни през юни от 10,00ч. до 17,00ч., 7 дни през юли от 10,00ч. до 17,00ч., 7 дни през август от 10,00ч. до 17,00ч., които дни са извън посочените по-горе срещи; Всяка четна година на Коледа 24 декември и 25 декември от 11,00ч. до 19.00ч.; Всяка нечетна година на Нова година 31 декември от 11,00часа до 18,00ч; На Великден всяка четна година от 10,00 часа до 17,00часа.

След навършване на детето на 3 годишна възраст, моли да бъде определен режим на свиждане с бащата без присъствието на майката, както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. на събота до 17,00ч. на неделния ден; 20 дни през лятото, Всяка четна година на Коледа 24 декември и 25 декември от 11,00ч. до 19,00ч.; Всяка нечетна година на Нова година 31 декември от 11,00ч. до 18,00ч. На Великден всяка четна година от 10,00 ч. до 17,00ч.

Заявява, че с детето живее в населено място, различно от това на  бащата, тя и бившият й съпруг имат различен кръг от близки и познати и детето не разпознава фигурата на баща си, понеже не общува с него. Счита, че извеждането на детето изведнъж в непозната обстановка, с непознати хора за повече от 24 часа, ще бъде силно стресиращо за него. Твърди, че за периода м.юли, 2018г. – до завеждане на исковата молба само тя полага лични грижи за детето, бащата е идвал само два пъти, без срещите с малолетната Г. да са се състояли.

С исковата молба е предявен още един иск – за заплащане на издръжка за минало време – за периода м. август – м.декември, 2018г. Въззивницата заявява, че за това време бащата не е участвал в разходите за издръжка на детето им.

Въззиваемият Г. е депозирал по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Оспорва уважаването на иска с правно основание чл.59, ал.9 СК, като заявява, че е недопустимо предявен, защото не е налице изменение на обстоятелствата, такова, че да се повлияе отглеждането на детето. На следващо място възразява по отношение на предявения иск за издръжка за минало време, като се позовава на утвърденото от съда споразумение, с което двамата с въззивницата са уредили въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетната Г., както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

По делото са изготвени два социални доклада от Д „СП“ гр.Айтос и от Д „СП“ Карнобат.

С решение № 262/14.12.2018г. по гр.д.№ 1155/2018г. на КРС е прекратен сключеният между страните граждански брак, поради сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на страните. Утвърдено е споразумение  между бившите съпрузи относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Според споразумението, в което двамата родители са изразили волята си за поемане на грижите по отглеждането и възпитанието на децата, упражняването на родителските права е предоставено на майката, със съответен режим на лични отношения с бащата.

Разпоредбата на чл.59, ал.9 СК гласи: „Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови“.

За да прецени дали са налице законовите условия за уважаване на иска, съдът се съобрази със задължителната за съдилищата съдебна практика -  ППВС № 1 от 12.ХI.1974г. ВС РБ, сочеща неизчерпателно промените на обстоятелствата, които засягат интересите на децата и налагат промяна на постановения вече режим за упражняване на родителските права, така, щото да бъде постигната целта на СК, а именно – най-пълната и ефикасна защита на интересите на децата и осигуряване на правилното им психично и физиологично развитие. Касае се за акт на съдебна администрация, при който в компетенциите на съда е да се извърши комплексната оценка на всички фактори, влияещи върху правилното развитие на децата.

От събраните доказателства - извършените социални доклади, става ясно, че както в дома на бащата, така и в дома на майката, за детето са създадени добри  и хигиенични битови условия за живот. Установи се, че бащата живее в собствено жилище, в което понастоящем има обособена детска стая, а в дома на майката също са създадени условия за най-доброто отглеждане и развитие на детето.

От извършените социални доклади се установява, че и двамата родители изразяват желание да отглеждат и възпитават детето и да полагат непосредствените грижи за него. Двамата имат добри родителски качества, проявяват изключителна загриженост и отговорност по отношение на изграждане на личността на малолетната Г. . Детето, което е на 1 година и 6 месеца, се отглежда от майката, разпознава нея и нейните близки и има изградени емоционални връзки с тях.

По този повод съдът съобрази, че на практика бащата не е имал възможност да се срещне с детето, поради изложените в исковата молба причини – нежелание да влезе в дома на майката при първото посещение и отсъствие на майката и детето в един от дните за контакти при второто. Това е краткият отрязък от време, изтекъл между постановяване на решението, с което е одобрено постигнатото между страните споразумение и завеждането на настоящото дело. Ето защо, освен изразените в исковата молба опасения на въззивницата за бъдещи стресиращи изживявания на детето по повод отделянето му от нея, съдът не намира промяна в обстоятелствата, която да послужи за уважаване на иска. От друга страна следва да се отбележи, че в интерес на детето е да осъществява пълноценен контакт с двамата си родители и времето за лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права, трябва да е достатъчно, за да се поддържа между тях естествената емоционална връзка, да не се стигне до отчуждаване на детето от този родител. Затова, според настоящия състав, е важно детето да преспива при баща си, за да израсне с вътрешното убеждение, че е желано и обичано от този родител и може да разчита на подкрепата му. Също трябва да се отчете и обстоятелството, че двамата родители са във влошени отношения и между тях няма особено голяма търпимост. Затова предложението на майката срещите между бащата и нея да се осъществяват в нейно присъствие, според съда, ще доведе до нови конфликти и това неминуемо ще се отрази на крехката психика на детето.

Горното бе изложено от съда в контекста на упражняване на режима на лични отношения между бащата и детето и важността от създаване на топла емоционална връзка между тях, но всъщност центърът на обсъждане по настоящия спор е дали са установени обстоятелства, които влошават положението на детето и водят до дефицити в неговото отглеждане.

Както стана ясно от всички събрани в хода на производството доказателства и от изслушването на родителите по реда на чл.59, ал.6 СК, двамата изразяват желание за полагане на грижи за детето, но не бе установено да са се осъществили факти или да са възникнали събития, които за обосноват уважаване на иска.

Ето защо решението на КРС следва да бъде потвърдено в тази част.

Същото се отнася и до останалата му обжалвана част, с която е прекратено производството по иска с правно основание чл.149 СК – за заплащане на издръжка за минало време. С цитираното по-горе решение № 262/14.12.2018г. по гр.д.№ 1155/2018г. на КРС е одобрено споразумение  между бившите съпрузи относно издръжката на детето и двамата родители вече са постигнали съгласие за нейния размер и начална дата на заплащане, затова съдът приема, че въпросът не може да бъде пререшаван.

Въззиваемият не е представил доказателства за направени в настоящата инстанция разноски, затова такива няма да му бъдат присъждани.

         Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/31.05.2019г. по гр.д.№ 13/2019г. по описа на КРС в обжалваните части.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС в частта относно предявения иск с правно основание чл.59, ал.9 СК, а в останалата част е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: