Определение по дело №345/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 265 от 11.07.2023г. по ЧНД № 345/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен

Производството е правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по
реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на лишената от свобода М.Й.М., ЕГН
**********, в която се твърди наличие на предпоставките на чл.70, ал.1 от
НК. Направено е искане осъдената да бъде условно предсрочно освободена от
изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
В постъпилото становище от Началника на Затвора - Сливен са
коментирани обстоятелствата относно осъждането и търпяното общо
наказание от лишената от свобода М.. С конкретни съображения се предлага
да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване
на осъденото лице.
В с.з. пред настоящия състав осъденото лице М. поддържа молбата и
направеното искане за условно предсрочно освобождаване
Представителят на Началника на Затвора – гр. Сливен счита искането за
неоснователно.
Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
от фактическа страна следното.
Осъдената М.Й.М. е с българско гражданство, родена в гр.Т., обл. С., с
постоянен адрес в ***, обл. С. и настоящ адрес гр. С., ***, със средно
образование, неработи, осаждана. За първи път търпи наказание в Затвора –
Сливен, като за настоящия престой е постъпила на 12.10.2022 г.
Понастоящем търпи общо най тежко наказание в размер на 11 месеца
лишаване от свобода наложено по присъди по НОХД №450/2022г. на Районен
съд – С. и по НОХД №5265/2022г. на Градски съд – С. за престъпления по
чл.354а, ал.1 от НК.
Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. –
11.07.2023 г. осъдената е изтърпяла фактически пет месеца и три дни; арест
два месеца и шест дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на три месеца и
двадесет и един дни.
От наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, становището на Началника
на затвора, се установява, че при настоящия си престой в Затвора – Сливен
осъдената представя неустойчива линия на поведение,. Пасивна е по
отношение на поправителното въздействие и поведението и възпрепятства
вземането на правилни решение и прилагане на съответните адекватни
стратегии, за решаване на проблемите. До настоящия момент е наказвана два
пъти за физи4ческа агресия по отношение на други осъдени. Не е
1

награждавана.
В условията на живота на свобода няма трудов стаж, никога не е
работила. През настоящия престой в затвора осъдената не проявява интерес
към полагане на системен и доброволен труд и макар че има осигурена
възможност не подава заявление за доброволен труд. За осъдената трудовата
дейност не представлява ценност.
Осъдената М. е завършила средно образование, притежавала е
свидетелство за управление на МПС, но е лишена от това право поради отказ
от проверка за управление след употреба на наркотични вещества. В
условията на затвора не се включва в конструктивни дейности. Според
ресорната администрация при осъдената не се отчита стремеж към развитие
на личната инициатива, не изпитва потребност от развитие на нови възгледи,
умения, способности, които да повишават социалната и компетентност.
Рискът от рецидив според изготвената актуална оценка на
правонарушител е в границите на среден –76 точки. Същият се повишава с 3
точки спрямо първоначалната оценка на риска – 79 т. Изготвените в хода на
изтърпяване на наказанието до настоящия момент две оценки са със
стойности, както следва: първоначално при постъпване в затвора 76 точки и
оценка във връзка с настоящата молба за УПО 79 точки и остава в границите
на среден риск. Профилът на нуждите откроява като проблемни следени
раздели: „ обучение и трудова заетост“, „ Мисловни умения и поведение“, „
Нагласи“. Регистрираното повърхностно отношението на осъдената към
първоначално идентифицираните проблемни области и договорените
интервенции на преодоляващо въздействие и при последващата оценка
остава. Съпоставянето на първоначалната и последващата оценки не
регистрира значима промяна в положителен аспект. Осъдената трудно се
повлиява от общо пенитенциарното въздействие. Отчитането на стойностите
в раздели, които подлежат на корекционна намеса е мотивирало извод за
необходимост от продължаване на поправителното въздействие.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1, т.2 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената М.Й.М. от изтърпяване на останалата част от наложеното
наказание „лишаване от свобода“, а именно към настоящия момент осъдената
е изтърпяла фактически повече от една втора от наложеното общо най тежко
наказание, за престъпление квалифицирано по чл.354а ал.1 от НК. Същата е
придобила формално право за условно предсрочно освобождаване на
17.05.2023г.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от
НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
2

своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е
определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в
рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е
дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият
състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Липсват категорични
доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова
промяна. Следва да се отчете нежеланието на осъдената да работи в условията
на затвора. Сам по себе си този факт е достатъчен да се заключи за липса на
промяна у нея. Същата е наказвана два пъти за физическа разправа и не е
награждавана. Липсата на образование, липсата на трудови умения и
придобити квалификации, липсата на доходи, начина и на живот и
отношението към извършеното деяние, очевидно сочи недостатъчност на
поправителния ефект на наказанието към настоящия момент, доколкото не са
мобилизирани всички ресурси и поведението не бележи необходимата
промяна.
От наличната в приобщените доказателства информация не може да се
формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи за
последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода.
Непостигнатата на този етап промяна в нагласите и неосъзнаването на
необходимостта от личностно развитие, навеждат на извод за непостигнати в
пълен обем цели на наказанието. Липсата на убедителни доказателства за
трайна личностова промяна, не дава възможност на съда да заключи, че на
този етап осъдената се е поправила. Цялостното поведение на осъдената,
фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя, които на този
етап не бележат положителна промяна, рискът от рецидив, който остава в
границите на среден, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в
разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Предвид събраните по делото
доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че следва да
продължи процеса на поправително въздействие в насока снижаване риска от
рецидив и редуциране профила на нуждите. Наличните към настоящия
момент доказателства по смисъла на чл.439а от НПК не са достатъчни, за да
обосноват извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на
3

условно предсрочно освобождаване на осъдената М. от неизтърпяната част на
наложеното й наказание „лишаване от свобода“.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави
без уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода”.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	265
Дата:	11 юли 2023 г. (в сила от 19 юли 2023 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20232200200345
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	28 юни 2023 г.

Определение по дело №345/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите