Решение по дело №148/2019 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 19 септември 2020 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20192310100148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 152                                             04.11.2019  година                                  Град Eлхово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Елховският районен съд                     четвърти     граждански  състав

На   трети октомври     две хиляди и деветнадесета   година

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

Председател Доротея Янкова

Секретар: Т.В

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Янкова

гражданско  дело номер   148   по     описа     за      2019    година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 321 и сл. от ГПК, образувано е по предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с небрачни  искове по чл. 59, ал.2  от  СК, във вр. чл.143 във вр. чл.146 от СК и  по чл.53 от СК.

Ищцата Д.Й.С. *** в исковата си молба против ответника Я.Й. ***, aп.34, твърди, че тя и ответникът са законни съпрузи, сключили  граждански на 12.06.2014 г. в гр.Бургас - първи по ред и за двама им, като от брака си имат родено едно дете - малолетната Н Я С., с ЕГН **********. От около две години преди месец март 2019 година /момента на депозиране на исковата молба/, в семейното общуване между нея и ответника настъпили проблеми. Ответникът станал изключително нервен и агресивен, непрекъснато вдигал скандали, винаги и безпричинно по време на скандалите отправял към нея ругатни и обидни думи, налагал своето мнение и не търпял никакви възражения. Това поведение на ответника търпяла с цената на много отстъпки и компромиси в името на детето им, но поведението на ответника от ден на ден ставало все по – агресивно, непрекъснато упражнявал над нея физическо и психическо насилие и отправял  заплахи срещу нея, поради което започнала да се страхува за живота си. Тези фактически обстоятелства я мотивирали, след един от поредните скандали през месец септември 2017 г., да напусне семейното жилище и да отида да живее при майка си в село Р , обл.Ямбол. След това с ответника  правили няколко опита да подобрят отношенията си в името на детето, но без никакъв успех. Ищцата твърди, че бракът й с ответника е изчерпан от съдържание, съществува само формално, между двама им липса взаимно уважение, обич и грижа и продължаването на това състояние не е в нито на неин, нито на детето интерес. Сочи се, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и това състояние е необратимо и за двамата.

Поради това и на основание чл.49, ал. 3 от СК ищцата моли съда да постанови решение, с което да допусне развода между нея и ответника, като приеме за установено, че сключеният помежду им граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен. Ищцата претендира още упражняването на родителските права по отношение па малолетното дете Н Я С., с ЕГН ********** да бъдат предоставени на нея, както и съдът да определи местоживеене на  детето при нея на адрес  - с.Р, общ.Елхово, обл.Ямболска, ул. „Г Д“ №*, ответникът да бъде осъден да й заплаща в качеството и на родител и законен представител на детето Н Я С., с ЕГН **********, месечна издръжка на детето в размер на 140.00 лв., считано от датата на завеждането на иска, ведно със законната лихва върху сумата от датата на падежа на всяка вноска до окончателното й изплащане, както и след развода да носи моминското си фамилно име Б ,  както и семейното жилище в гр.Б ж.к. „С "№*, вх.3, ет.5, ап.*, да бъде предоставено за ползване на ответника Я.Й.С..  

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени  доказателствени искания, претендира се и  заплащане на разноски.

Съдът след постъпването на исковата молба е разпоредил връчването й на ответника.

В срока за отговор ответникът не е депозирал отговор на исковата молба,  поради което не е взел становище по предявените искове и не е представил доказателства.

В първото съдебно заседание ищцата Д.Й.С., редовно призована, се явява лично и с процесуален пълномощник адв. П.М. от ЯАК. Поддържа исковата молба като моли бракът и да бъде прекратен, без съда да се произнася по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Поддържа и предявените акцесорни небрачни искове. Претендира и разноски. В с.з. в което е даден ход  на устните състезания не се е явила и  не се представлява.

 Ответникът Я.Й.С. редовно призован, се явява лично. Оспорва иска за развод. В с.з., в което е даден  ход на устните състезания не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Видно от представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 12.06.2014 г. в гр. Бургас, обл.Бургас, за което е съставен Акт за граждански брак № 0039/12.06.2014  година на 3-то кметство Бургас, Община Бургас. От брака имат родено едно дете -  малолетната Н Я С., родена на *** г.

Роденото от брака дете Н Я С. ***, което обстоятелство се установява от приложения по делото социален  доклад.

От приложения по делото социален доклад, изготвен от соц.работник Г.В  при Д”СП”-гр.Елхово, се установява и че към момента детето се отглежда в гр.Елхово от майката Д.Й.С. с помощта на по-голямото й дете И  С  П , което е на 18 години. Осигурени са добри материално – битовите условия на живот за нормалното отглеждане и развитие на детето.  Социални  работник е посочил в доклада си, че в жилището, в което се отглежда детето е под наем и се състои от три стаи и кухня. Между майката и детето Н  е налице стабилна емоционална и доверителна връзка. 

Видно от декларация за семейно, материално и имотно състояние, ищцата е декларирала, че не получава доходи както от трудово правоотношение така и други доходи, и че тя и членовете на семейството й не притежават недвижими имоти и моторни превозни средства.     

От представените заверени преписи два договора за поръчка - договор №191/03.06.2019 година и № 326/02.09.2019 година, и двата сключени между ищцата в качеството на изпълнител и Община Елхово в качеството на възложител е видно, че по силата на същите ищцата е приела в качеството на изпълнител да извърщва почистване на площта на тротоарите и окопаване на градинките, срещу възнаграждение в размер на 560 лв. по първия договор  и 188.72 лв. по втория договор.

От представените писмени доказателства - два броя документи образец 3а:  сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ на 03.06.2019 година и сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4  от ЗДДФЛ се установява изплащането в полза на ищцата на сумите по посочените по - горе два договора за поръчка, т.е.  през м. юни 2019 година ищцата е получила доходи в размер на 560 лв., а м. септември 188.72 лв.

Други писмени доказателства по делото не бяха представени.

С оглед направените от страна на ответника изявления в първото съдебно заседание към момента същият живее  на територията на друго населено място.

Гласни доказателства в производството не се ангажираха. Въпреки, че съдът  уважи доказателственото искане на ищцата за допускане до разпит на свидетели, съдът заличи същите, предвид неводенето им от страна на ищцата в две поредни заседания и липсата на уважителни причини за неводенето им.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:   

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът с доклада си по делото, съобразно чл.146 ал.1 от ГПК, е квалифицирал предявените от ищеца в обективно съединяване искове по следния начин - бракоразводен иск по чл.44, т.3 вр. чл. 49, ал. 1 от  Семейния Кодекс - за прекратяване на сключения между ищцата и ответника  граждански брак с развод като дълбоко и непоправимо разстроен,  без  съдът да се произнася по въпроса за вината,  обективно съединен с небрачни искове: по чл.59 ал.2 СК – за прекратяване на сключения между ищеца и ответницата граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен; небрачен иск по чл.59 от СК за определяне местоживеенето на роденото от брака дете при ищцата на адрес - с.Р, общ.Елхово, обл.Ямболска, ул. „Г Д“ №* и  предоставяне на нея упражняването на родителските права по отношение  на детето Н Я С., с ЕГН **********;  по чл.143 във вр. чл.146 от СК за присъждане в полза на детето Н Я С., с ЕГН **********,  издръжка  в размер на 140.00 лв., считано от датата на завеждането на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане; и  по чл.53 от СК -  за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата след  прекратяване на брака.

При  така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск по чл. 49, ал. 1 от СК и съединените с него акцесорни небрачни  искове за  недоказани и неоснователни.

Съгласно чл.49, ал.1 от  СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Съобразно указаната на ищцата, в доклада на съда по чл.146 от ГПК доказателствена тежест, по иска по чл.49,  ал.1 от СК същата носи тежестта да докаже фактите свързани с настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между нея и ответника граждански брак.  Тези факти в производството не бяха доказани.

Обикновено дълбокото и непоправимо разстройство на брака се демонстрира или с продължаваща фактическа раздяла и като последица от тази продължителна фактическа раздяла настъпва дълбоко и непоправимо разстройство на брака или се демонстрират много по-влошени отношения свързани със скандали, с физически и психически тормоз. По настоящото дело доказателства в тази насока не бяха установени. Макар и да се установи, че  към момента страните живеят в различни населени места, не се установи те да са във фактическа раздяла, както и тази раздяла да е продължила повече от две години както се твърди в исковата молба. Само по себе си живеенето в различни населени места не е основание да са приеме, че съпрузите са във фактическа раздяла, нито, че от тази раздяла е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Не се установиха и твърдените в исковата молба обстоятелства ищцата да е била обект на психическо и физическо насилие от страна на ответника.

По изложените съображения съдът приема, че не е доказано настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на брака и предявеният иск като неоснователен  и недоказан  следва да бъде отхвърлен.

Акцесорните искове свързани с упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Н Я С., неговото местоживеене и издръжката му, както и за фамилното име на съпругата след брака, също се явяват неоснователни. Предпоставка за произнасяне на съда по същите е  прекратяване на брака с развод. В случая главната искова претенция е неоснователна поради което и акцесорните такива следва да бъдат отхвърлени  като неоснователни.

Ищцата е заявила искане за присъждане на направени в производството разноски. Такива по аргумент на противното от чл.78,  ал.1 от ГПК не й се дължат предвид отхвърляне на предявените  от нея искове.

На основание чл. 78 от ГПК и чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Обн. ДВ. бр. 22 от 28.02.2008 г.), приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., ищцата дължи и заплащане на държавна такса при решаване на делото, която съдът определя в размер на 25.00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХЪРЛЯ предявения от Д.Й.С., ЕГН – ********** *** срещу Я.Й.С., ЕГН - ********** ***, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване с развод на сключения между  тях на 12.06.2014 г. в гр.Бургас, обл.Бургас граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № 0039/12.06.2014  година на 3-то кметство Бургас, Община Бургас,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХЪРЛЯ предявените от Д.Й.С., ЕГН – ********** *** срещу Я.Й.С., ЕГН - ********** *** небрачни искове с правно основание:  чл.59, ал.2 от  ГПК - за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им дете Н Я С., с ЕГН ********** на майката Д.Й.С., ЕГН – ********** и   определяне местоживеенето на  детето Н Я С., с ЕГН ********** при майката Д.Й.С., ЕГН – **********;  чл.143 във  вр. чл.146 от СК - за осъждането на ответника Я.Й.С., ЕГН - ********** да заплаща издръжка в размер на 140 лв. на малолетното си дете Н Я С., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен  представител Д.Й.С., ЕГН – **********, считано от  датата на завеждане на исковата молба -  21.03.2019 година, ведно със  законната лихва върху сумата за издръжка от датата на падежа на всяка вноска до окончателното й изплащане; и чл.53 от СК   за възстановяване на предбачното фамилно име на ищцата Б , като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Д.Й.С., ЕГН – ********** *** да заплати в полза Бюджета на съдебната власт по сметка на РС -  Елхово сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса при решаване на делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: