Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………27.05.2021 година……………..Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………двадесет
и девети април………………….….……..……..Година 2021
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Маргарита Николова……………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
административно
дело номер 820..…по описа за…...….…………2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК, във с параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал.3 от ПЗР
към ПМС 346/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Образувано е след
като с определение от 17.02.2020 г. на Старозагорски районен съд по адм.д. № 387/2020 г. е разделено оспорването на три
заповеди на К.а на О., като предмет на делото е обжалването на заповед №
10-00-2349/07.12.2018 г. издадена в полза на Х. Б. /починал в хода на делото
на - г., справка, л. 243 от делото/, като с определение № 260553/22.02.2021 г.
/л. 272 от делото/ са били конституирани като заинтересовани страни неговите
наследници – Ц.Б., Е.П. и Т. К..
Жалбоподателят първоначално моли в
жалбата да му бъде възстановена собствеността върху имот № 279.66 и имот №
279.67 и двата в местността „Баритна мина“, като в
о.с.з. уточни, че по настоящото дело предмет е ползването на имот № 279.67.
Сочи още, че имотите са му наследствени от Й.С.Д. починал през 1971 г. Неговите
наследниици са жалбоподателя, Д.О., З.Н., А.К., В.Д..
Заявява, че не е съгласен ползвателите
да получат наследствените му имоти и твърди, че те никога не са стопанисвали
имотите. Не са правели никакви подобрения.
Моли съда да постанови решение, с което
заповед № 10-00-2349/07.12.2018 г. на К.а
на О. издадена в полза на Х. Б. да бъде отменена като незаконосъобразна.
В срока по чл. 163, ал. 2 АПК не е постъпил отговор от
въззиваемата страна, която чрез пълномощника си в о.с.з.
от 30.03.2021 г. заема становище за неоснователност на жалбата, която оспорва,
включително, че към датата на подаване на заявлението имотът е представлявал
овощна градина /към м. март 1991 г./.
Заинтересованите страни А.М., Н.А., В.С., С.С., Д.О. /чрез адв. С.В. –
особен представител/ и О.Т. редовно призовани се явяват и вземат становище по
жалбата в срока по чл. 136, ал. 2 АПК - А.М., Н.А., В.С., О.Т. и Д.О. /чрез адв. С.В. – особен представител/ за основателност на
жалбата, а В.С. и С.С. за неоснователност на жалбата.
Останалите заинтересовани страни Д.Т., В.Д.,
З.Н., А.К., Ц.Б., Е.П. и Т. К. не вземат становище по жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение № 326/04.07.1989 г. /л. 124 от делото/ на ОбНС С. в
изпълнение на 26-то ПМС от 23.04.1987 г. и решение
№ 69/ 30.06.1989 г. на ОбНС С. и списък към него /л. 125 от делото/, на Х.Т.Б. е предоставено право на
ползване върху земя /парцел по помощния план № 67/ от 1000,00 кв.м. в землището
на гр. С., местност „Бойчов кладенец“ /“Баритна мина“/ за трайни насаждения.
На 01.07.1992 г. Х.Т.Б. е подал заявление вх. № 0301411
/л. 123 от делото/ с искане правото на ползване да се превърне в право на
собственост на предоставения му имот, находящ се в
землището на гр. С., местност „Бойчов кладенец“, при
съседи: юг – М.Х.и север Д.Н.. В т. 3 от заявлението не е отразено наличието на
сграда в имота, а в т. 2 „имотът представлява“ е попълнено с думи нива. На
25.11.1997 г. е подадено заявление вх. №
0314414/25.11.1997 г. /л. 116 от делото/ с подобно съдържание - в т. 3 от заявлението отново не е отразено наличието
на сграда в имота, а в т. 2 „имотът представлява“
е попълнено с думи трайни насаждения.
Подадените от Х.Т.Б. заявления от 01.07.1992 г. и
25.11.1997 г. са били разгледани от комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/
1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /така представения по делото
протокол от 05.07.2017 г. /л. 129-148 от делото/. От съдържанието на този
протокол /т. 27/ се установява, че Комисията е взела решение да бъде предложено
на К.а на О. да издаде заповед, с която да се признае правото на подалия
заявленията ползвател Х.Т.Б. да придобие собственост върху ползвания имот № 67
с площ 998,00 кв.м. по неодобрен план на гр. С., с мотивите, че към датата на
подаване на заявлението от ползвателя в имота е имало овощна градина.
Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и
обжалваната в настоящото производство Заповед № 10-00-2349/07.12.2018 г. на К.а
на О., с която е признато на Х.Т.Б., правото да придобие собственост върху имот
№ 279.67, целия с площ от 1004 кв.м., местност „Баритна
мина”, в землището на гр. С. при съседи посочени в заповедта.
Страните не спорят, че жалбоподателят И.Н. и
заинтересованите страни З.Н., Д.О., А.К. и В.Д. са наследници по закон на Й.С.Д.
починал на 06.03.1971 г. /л.165-166 от делото/. Към откритото му наследство е
признато с решение № 51426/28.06.1999 г. на ПК С. и определено за
възстановяване на наследниците му, при условията на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ,
правото на собственост върху бивш имот с № 251.36, с площ 3.100 дка, находящ се в терен по §4 в землището на С., върху част от
площта на които попада изцяло и процесния
новообразуван имот № 279.67, с площ 1004 кв.м, местност „Баритна
мина“, землище на С., по неодобрения план на новообразуваните имоти. Това се
установява и от т. 8-10 на заключението на назначената по делото съдебно –
техническа експертиза /ЗСТЕ/ и приложените към него комбинирани скици, което
съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие
с останалите доказателства /л. 309-317 от делото/. Процесният
новообразуван имот /279.67/ попада в посочения стар имот 67 по помощния план
така, както е отразено на комбинирана скица /приложение № 5, л. 322 от делото/
към ЗСТЕ. В разписния му списък този стар имот е записан на името на Й.С.Д., въз
основа на посоченото решение на ПК /т. 8 ЗСТЕ, л. 108/. В тази насока е и
решение № 51426/25.05.1995 г. на ПК – С..
От заключението на съдебно - техническата експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено, се установява,
че ползваният имот 67 с площ 999,00 кв.м., респ. новообразувания имот 279.67
заема северната част на бившия имот 251.36,
записан на наследниците на Й.С.Д. /съгласно
решението на ПК С./. Новообразуваният имот 279.67 по неодобрения план на
новообразуваните имоти за гр. С. /местност „Баритна
мина“/, изработен през 2018 г., е с площ 1004 кв.м. и е записан в регистъра към
плана и разписния лист на Х.Б.. Вещото лице е посочило, че този новообразуван
имот 279.67 се намира около 650 м. от шосето за с. Люляк. При извършен оглед на
място вещото лице е установило, че новообразуван имот 279.67 представлява пустееща
земя с една самостоятелна череша на около 25 години около южната граница на
имота. В съдебно заседание вещото лице категорично изясни, че възстановен,
ползван и новообразуван имот съвпадат, като подробно уточни на какво се дължи
незначителното разминаване в площите на имотите. Посочи безспорни ориентири за
местоположението на имота /могила в близост до процесния
имот/. Границите на процесния имот са се намирали в
динамика – напр. граничният ползван имот 68 е бил разделен на два
новообразувани имота. В.л. отново изясни, че на границата на имота има една
череша на около 25-30 г., като не е ясно дали всъщност попада в имота, като
няма следи от овошки или лозя.
При така установеното, съдът от правна страна намира
следното:
Жалбоподателите са лица с право на жалба, извършеното оспорване
е в законовоустановения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Следователно
жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ
предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в
състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал.
2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който К.ът
на общината издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото
на собственост.
С оглед подаденото от Х.Б. заявление с описание на
имота като представляващ овощна градина, за да се трансформира правото му на
ползване в право на собственост по смисъла на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е
необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки 1. Правото на ползвателя
да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в §
63 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. Имотът
да представлява овощна градина 3. Да е подадено заявление в определените от закона
срокове.
Първото законово условие, за да се преобразува правото
на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в
коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ,
е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на
акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския
съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че
изброяването на актовете в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно.
Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да
стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто
безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане /така решение №
3177/27.02.2020 г. на ВАС по адм.д. № 4572/2019 г., IV о./. След като е налице
първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска
земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота
да е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал.
3 ДР ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя
да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в
населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или
държавна. /така решение № 12766/28.10.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 4153/2014 г., IV о./
Преценка за наличието в имота на овощна градина се
прави към момента на подаване на заявлението от страна на ползвателя /така решение
№ 5727 от 10.06.2003г. на ВАС по адм. д. № 7136/2002
г., IV о./.
В случая, безспорно се установи по делото, че правото
на ползване е предоставено на Х.Б. по силата на предвиден от закона акт и е подадено
заявление в срок, т.е. първата и третата предпоставка са налице. Неоснователни
са възраженията за липса на надлежно учредено право на ползване, тъй като
право на ползване не било предоставяно по реда на актовете в § 63 от ПЗР за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. От представеното по делото удостоверение №
326/04.07.1989 г. се установява, че на Х.Б. на основание ПМС № 26/23.04.1987
г., е предоставено за трайни насаждения, с площ от 1,00 дка, в м. „Бойчов кладенец“ в землището на гр. С. който имот може да
се ползва за трайни насаждения. Това ПМС е сред изрично изброените в § 63 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, поради което дава право по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на
ползвателя на трансформация на правото на ползване в право на собственост чрез
заплащане цената на земята. Изрично в решение № 69 от 30.06.1989 г. на ОбНС С. е посочено като основание за предоставяне на право
на ползване 26-то ПМС от 23.04.1987 г., т.е. акт, предвиден в разпоредбата на §
63 от ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, а в списъка към това решение
фигурира Х.Т.Б.. Срокът според действащия към момента на подаване на
заявлението закон, е тримесечен от влизане в сила на Закона за изменение и
допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ. бр. 28 от 03.04.1992 г./. Следователно процесното заявление, като подадено на 01.07.1992 г. се
явява подадено в срок.
Не се установи обаче втората, посочена от
административния орган, предпоставка за издаване на обжалвана заповед – а
именно имотът да е бил овощна градина към момента, в който лицето е заявило искането
си за издаване на предвидения в закона акт, т.е. към 1992 г. Тежестта на
доказване на това обстоятелство е на наследниците на ползвателя и на
административния орган /изрично разпределена им с доклада по делото/, които не
ангажираха никакви доказателства в тази насока. Напротив – от събраните по
делото доказателства - и заключението на вещото лице по СТЕ се установява,
че земята в имота не е обработена, в нея няма насаждения и постройки.
Установено е било наличието на една единствена череша, която дори не е напълно
сигурно дали се намира в границите на имота.
Освен това от неодобрения кадастрален план от 1992 г.
/л. 177 от делото/, по който предоставената за ползване земя на същата
заинтересована страна, е била заснета като имот с пл. № 67, който е записан в
регистъра към същия план на тази страна, е видно още, че няма дори и косвени доказателства
/отразяване с условни знаци за овощна градина -„Ǫ“ и/или лозе -„$“
съгласно Условни знаци за кадастрални планове на населени места и незастроени
терени, издадени от Министерството на териториалното развитие и строителството,
в сила от 01.01.1972 г./, в същия имот да е имало
овощни или лозови насаждения към датата на подаване на заявлението на
01.07.1992 г. за трансформиране на правото на ползване в право на собственост
/л. 123 от делото/. А въпреки указанията на съда с доклада на делото тази
заинтересованите страни и въззиваемата страна, чиято
е тук според чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената
тежест, не представиха и по делото няма и преки доказателства, от които да се
установява пълно и главно, тоест несъмнено по делото /защото само с такова
доказване същите носещи тук доказателствената тежест въззиваема и заинтересована страни могат да докажат този
релевантен за делото спорен факт – чл. 170, ал. 1 АПК/, към датата на подаване
на 01.07.1992 г. на заявлението за закупуването на процесния
имот от същата заинтересована страна, в същия да са се намирали овощни дървета
/чл. 170, ал. 1 АПК/.
Неотносимо е възражението в писмената защита на жалбоподателя,
че в имота нямало постройка, тъй като обжалваната заповед е издадена в
хипотезата на параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ, а не на параграф 4а от ПЗР от ЗСПЗЗ.
В мотивите на административния акт също е прието единствено наличие на овощна
градина, а не на постройка, за да е налице хипотезата на параграф 4а от ПЗР от
ЗСПЗЗ. Не се споделя и доводът в писмената защита, че липсата на доказателства
за извършено плащане на цената на земята е основание за постановяване на отказ.
Съгласно §62, ал.4 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ, след влизането в сила на заповедта за признаване правото на ползвателя
да придобие собственост върху имота, оценката за предоставената за ползване
земя, извършена съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ и за размера на
прогресивно нарастващата такса по § 4а, ал. 2 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ, се утвърждава със заповед на К.а на общината или на
упълномощено от него длъжностно лице. Следователно влязлата в сила заповед е
условие за изготвяне на оценка за предоставената за ползване земя и след
утвърждаването на тази оценка с последваща заповед на
К.а на общината се дължи заплащането на цената на земята В тази смисъл, плащането на цената не е условие за
издаването на заповед по § 62, ал.3 от ПЗР към Постановление № 456 на МС от
11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ във вр.
с § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване правото на ползвателя да придобие
собствеността върху ползвания имот, а тъкмо обратното - влязлата в сила заповед
е условие за изготвяне на оценка за предоставената за ползване земя, след
утвърждаването на което оценка с последваща заповед
на К.а на общината, се дължи заплащането на цената на земята. /така решение от
01.02.2021 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 693/2020 г.,
решение от 26.01.2021 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 714/2020 г.
Следователно не може да се приеме, че по отношение на
правото на ползвателя са налице всички предпоставки на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това налага отмяна на
обжалваната заповед като незаконосъобразна, като доколкото компетентността на К.а
на общината да признае или не правото да се придобие собствеността върху имота
не е специална, съдът следва да се произнесе с решение по същество, като откаже
да признае правото на ползвателя да придобие процесния
имот.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК О. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него
разноски, както следва: 500,00 лв. – за адвокатско възнаграждение и 395,00 лв.
– за вещо лице и 500,00 лв. за особен представител или общо 1395,00 лв.
Възражението за прекомерност на ответната община е основателно, тъй като делото
не се отличава с фактическа и правна сложност /прието е единствено
административната преписка и заключение на СТЕ/ и е разгледано в две заседания
по същество – на 30.03.2021 г. и 29.04.2021 г. В заседанията на 08.07.2020 г. и
19.08.2020 г. ход на делото е бил даван, а заседание на 16.12.2020 г. изобщо не
е било провеждано, тъй като делото е било спряно.
Така мотивиран и на основание чл. 173, ал. 1 АПК,
Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.А.Н.,
ЕГН: ********** и адрес: *** Заповед №
10-00-2349/07.12.2018 г. на К.а на О., издадена на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62, ал.З от ПЗР на ПМС № 456/1997г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 05.07.2017г.
на комисия, назначена със Заповед № 10-00-1875/17.08.2016 г., с която на
основание § 62, ал.1, от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ на Х.Т.Б.,
ЕГН: **********, е признато правото да придобие собственост върху имот №
279.67, целия с площ от 1004 кв.м., местност „Баритна
мина”, в землището на гр. С. по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно Протокол на комисия по чл.28б,ал.2 от ППЗСПЗЗ от 05.07.2017г., при граници
и съседи: имот № 279.68; имот № 279.99; имот № 279.66, имот № 279.137, имот №
279.65, имот № 279.148, имот № 279.80, имот № 279.79, имот № 279.9508 и имот №
279.69, като незаконосъобразна.
ОТКАЗВА ДА
ПРИЗНАЕ на Х.Т.Б., ЕГН: **********
/починал в хода на процеса/ респ. наследниците на Х.Т.Б. – Ц.Д.Б., Е.Х.П. и Т.Х. К. /конституирани в
хода на процеса, определение от 22.02.2021 г., л. 272 от делото/, правото да
придобият собственост, на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот № 279.67,
целия с площ от 1004 кв.м., местност „Баритна мина”,
в землището на гр. С. по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно
Протокол на комисия по чл.28б,ал.2 от ППЗСПЗЗ от 05.07.2017г., при граници и
съседи: имот № 279.68; имот № 279.99; имот № 279.66, имот № 279.137, имот №
279.65, имот № 279.148, имот № 279.80, имот № 279.79, имот № 279.9508 и имот №
279.69.
ОСЪЖДА О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, представлявана от К.а Ж.В.Т., да
заплати на И.А.Н., ЕГН: ********** и
адрес: ***, направените от него разноски по делото в размер на 1395,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна
жалба пред Старозагорски административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: