№ 47
гр. Ловеч , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Димитър Тодоров Димитров (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214300600152 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 14/14.01.2021 г. по ВНОХД № 135/2018 г., Тетевенският районен съд е
признал подсъдимия Р. МЛ. А.., роден на *** година в гр.***, жител и живущ в с.***,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 29.02.2016 година в с.***, след 09,00 часа, на улица „***" пред дом
№**, в присъствието на жители на населеното място е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а
именно провокативно поведение при управление на лек автомобил „Рено Меган" с ДК№
********, при което в нарушение на Закона за движение по пътищата с управлявания от
него автомобил предизвикал пътнотранспортно произшествие с автомобил марка
„Фолксваген Голф" с ДК№ ********, управляван от П. Ст. У.., нанасяне на удари с брадва
по лек автомобил марка „Фолксваген Голф" с ДК№ ********, като счупил предно
панорамно стъкло, стъклото на предна лява врата, деформирал рамката и уплътнението на
предна лява врата, причинил лека телесна повреда на П. Ст. У.. от с.Г., изразяваща се в
порезна рана на показалеца и палеца на дясната ръка и разкъсно-контузна рана на главата,
без данни за сътресение на мозъка, довели до временно и неопасно разстройство на
здравето, нанасяне на побой на А. Щ. У.а от с.Г. причинявайки и лека телесна повреда,
представляваща черепно-мозъчна травма, без данни за сътресение на мозъка и загуба на
съзнание, а само зашеметяване, довела до временно и неопасно разстройство на здравето,
агресивно и предизвикателно поведение към П. Ст. У.. и отправяне към него на обидни
думи „помияр и боклук", поради което и на основание чл.325 ал.1 във връзка вр. чл. 55, ал.1,
1
т.2, б."б", вр. чл. 42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, му се налага наказание "Пробация"със
пробационни мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес", с продължителност от
осем месеца, с периодичност два пъти седмично и "Задължителни периодични срещи с
пробационен служител" с продължителност осем месеца; на основание чл. 55, ал.З от НК на
подсъдимия не се налага по-лекото наказание "Обществено порицание", което законът
предвижда наред с наказанието "лишаване от свобода"; признал е подсъдимия Р. МЛ. А..,
роден на *** година в гр.***, жител и живущ в с.***, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 29.02.2016
година в с.***, след 09,00 часа, на улица „***" пред дом №** е повредил противозаконно
чужда движима вещ-лек автомобил „Фолксваген Голф" с ДК№ ********, собственост на Ст.
П. Ст. от с.Г., като нанасяйки удари с брадва счупил предно панорамно стъкло, стъклото на
предна лява врата, деформирал рамката и уплътнението на предна лява врата, с което
причинил вреда на стойност 348,42 лева, поради което и на основание чл.21б ал.1 във връзка
с с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. " б " вр. чл. 42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, му се налага наказание
"Пробация"със пробационни мерки: "Задължителна регистрация но настоящ адрес", с
продължителност от осем месеца, с периодичност два пъти седмично и "Задължителни
периодични срещи с пробационен служител" с продължителност осем месеца; на основание
чл.23 ал.1 от НК е наложил на Р. МЛ. А.. от с.*** едно общо наказание, по-тежкото от двете,
а именно " Пробация ", включващо следните пробационни мерки:"Задължителна
регистрация по настоящ адрес", с продължителност от осем месеца, с периодичност два пъти
седмично и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" с продължителност
осем месеца; определил е на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, по отношение на
Р. МЛ. А.. ЕГН ********** от с.Г. измежду наказанията, наложени му по НОХД № 405/2016
г. с присъда No 30/19.12.2017 г. на Р.С.Тетевен в сила от 02.05.2018г. и по настоящото
НОХД №135 /2018 г. по описа на PC -Тетевен, едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода" за срок от 2 години, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на
така наложеното за изпитателен срок от 4/четири / години/ ; осъдил е Р. МЛ. А.. от с.*** да
заплати на П. Ст. У.. ,ЕГН ********** от същото село сумата от 1000 / хиляда / лева за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането-
29.02.2016 година до окончателното и издължаване, като до претендирания размер от 2000
лв. е отхвърлил, а именно за 1000 лв; осъдил е Р. МЛ. А.. от с.*** да заплати по сметка на
Районен съд гр.Тетевен сумата от 50 /петдесет/ лева държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск, както и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист; осъдил е
Р. МЛ. А.. от с.*** да заплати на П. Ст. У.., ЕГН ********** от същото село сумата от 800
лв. представляващи разноски за един адвокат; постановил е след влизане в законна сила на
присъдата вещественото доказателство по делото-1 брой брадва с дължина на дървената
дръжка 31 см и дължина на режещата част от 10 см да бъдат върнати на собственика П. Ст.
У.. от с.***; осъдил е Р. МЛ. А.. от с.*** да заплати по сметка на Районен съд гр.Тетевен
сумата от 308,60 лева разноски по делото, а по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч сумата от
198,20 лева разноски по делото и 5 лв за служебно издаване на изпълнителен лист .
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба вх. № 260259/27.01.21
г. подадена от адвокат Н. Б. САК, в качеството на защитник на Р. МЛ. А.. против Присъда
от 14.01.2021 г. , постановена по НОХД № 135/2018 г. на Районен съд – гр. Тетевен. Счита,
че е нарушен законът, тъй като не е приложен правилно, присъдата е издадена при
съществено нарушение на процесуалните правила, съдът не е провел задълбочен и мисловно
аналитичен процес, не е отговорил на възраженията на защитата срещу обвинителния акт и
начина на разглеждане на делото. Твърди, че постановената присъда и наложените с нея
наказания са в противоречие със събраните по делото доказателства и не са ценени по
2
своята фактическа и правна същност и относимостта им към предмета на делото. Счита, че
ТРС неправилно не е уважил искането за прекратяване на съдебното производство поради
допуснати особено съществени процесуални нарушения, ограничили правото им на защита.
По отношение на обвинението по чл.325 ал.1 от НК неправилно и незаконосъобразно не е
прието възражението им, че такова обвинение е следвало да бъде образувано по
предложение на РП Тетевен за налагане на административно наказание, което се отнася и за
второто обвинение. Неправилно според него РС не е отчел, че за престъплението по чл.216
ал.1 от НК са налице условията за приложение на чл.216 ал.4 и чл.93 т.9 от НК и че
нанесените вреди са възстановени, което е предпоставка за разглеждане на делото по
административен ред. Счита, че след като е бил нападнат подсъдимия се е отбранявал, а не е
насочвал действията си срещу обществения ред и спокойствие, нито към повреждане на
чуждо имущество. Счита, че присъдата е неправилна и необоснована в гражданската й част,
тъй като исковете не са доказани нито по основание, нито по размер, а и гражданския ищец
е незаконосъобразно конституиран. Моли съда да отмени атакуваната присъда и да оправдае
подсъдимия М., като алтернативно моли съда да отмени присъдата и да върне делото на ТРС
за налагане на административно наказание за първото деяние, а за второто според
правилната квалификация по чл.216 ал.4 от НК да прекрати наказателното производство.
Подадена е въззивна жалба и от П. Ст. У..- граждански ищеца и Ст. П. Ст. в
качеството му на частен обвинител по делото, с която обжалват така постановената присъда
по н.о.х.д.№135:18 г. на ТРС относно наложеното наказание пробация, тъй като за такова
деяние У. е получил условна присъда, а А. пробация. В допълнение към тази въззивна
жалба те излагат, че подкрепят наказанието, поискано от прокуратурата, а именно 1 година
лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години, тъй като А. вече е осъждан за такова
престъпление. Твърдят, че съдията е постановила присъдата по н.ох.д.№112/17 г. и е била
наясно със всички факти и обстоятелства, счита, че тази присъда е компроментирана и
стимулира извършване на други престъпления.
Молят съда да вземе интелигентно решение, продиктувано от закона и основната му
функция-генералната превенция.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Ловеч прокурор Д.
изразява становище, че жалбите против присъдата са неоснователни. Твърди, че РС е
направил един внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства по делото, в
това число и на свидетелските показания, част от които са на свидетели очевидци на
инцидента, посочил е кои показания кредитира и приема за обективни, кои не и защо и след
преценка на събраните доказателства, е направил своите изводи както относно правната
квалификация на деянието, така и по отношение на вината на подсъдимия Р.А. в
извършването на двете деяния. Изтъква, че в мотивите си съдът е изложил подробни
съображения в тази насока, които изцяло споделя като правилни и законосъобразни. Счита,
че такава се явява и постановената присъда, правилно е определено наложеното наказание и
същото се явява справедливо, както по вид, така и по размер. Моли съда да потвърди
3
присъдата.
Въззивникът П.У. в съдебно заседание се явява лично, като счита, че присъдата е
несправедлива и незаконосъобразна. Мотивите а са, че тази присъда показала един двоен
стандарт на налагане на наказания в ТРС, тъй като за същото престъпление срещу него и
сина му била постановена присъда от една година условно, за престъпление по чл. 216 от
НК, а сега без да са подсъдими, за средни и тежки телесни повреди, без да имат 4 дела, една
година условно, а тук за подсъдимия 8 месеца пробация и затова е жалбата. Сочи, че другото
което е, престъплението е извършено повторно. Смята, че постановеното наказание на
подсъдимия е малко, а относно паричния иск, счита, че няма да вземе никакви пари.
Въззивникът С.С. поддържа въззивната жалба и поддържа казаното от П.У., счита, че
няма превенция и това е поощряване на престъпността, според мен.
В съдебно заседание А. се явява лично и с адв. Б., като представя допълнение към
въззивната жалба, в което подробно уточнява нарушенията, които според него е допуснал
ТРС в своята присъда и моли съда да съобрази изложените доводи във въззивната жалба и
допълнението към нея, да приеме, че са налице фактически и правни основания за отмяна на
атакуваната присъда и при обсъждането на основателността на жалбата и допълнението да
бъдат обсъдени три основни въпроса:Първо, правилно ли е приложен материалният закон от
съда и правилно ли е определена квалификацията на деянията, за които Р.А. е привлечен към
наказателна отговорност; второ, съобразно повдигнатите обвинения от РП- Тетевен,
правилно ли е определен процесуалния ред, по който следва да се разгледа делото и
допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото
на защита на подсъдимия и защитата и третият основен въпрос, правилно и
законосъобразно ли са наложени с присъдата наказанията и правилно и законосъобразно ли
е уважен предявеният граждански иск. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда
и признае Р.А. за невиновен, поради това, че не са събрани безспорни доказателства за
извършеното от него деяние по чл. 325, ал. 1 от НК.Алтернативно моли съда, да отмени
атакуваната присъда и върне делото на ТРС за налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а от НК за първото деяние, а за второто да бъде прекратено, поради липса на
тъжба от пострадалите за причинените вреди и тук не намира основания да се предявяват
каквито и да е претенции за обезщетение, след като не са предявили тъжба за нанесените
вреди, както изисква разпоредбата на чл. 216, ал. 4 от НК.
Последната дума на въззивника е съдът да постанови справедливо решение.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите въззивни жалби и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното :
От обясненията на подсъдимия А. дадени пред органите на ДП л.146 се установява, че
той и въззивника П.У. са в лоши отношения от няколко години, като през 2015-2016 година
са имали няколко инцидента помежду им, за които има образувани наказателни дела в
гр.Тетевен.
4
Въззивникът П.У. и неговата съпруга, свидетелката А. Щ., на 29.02.2016 г. малко
преди 9 часа сутринта пътували с лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. №*******,
собственост на техния син С. У. от с.Г. в посока към гр.Тетевен. Движели са се бавно и
автомобилът им бил застигнат от л.а. „Рено Меган" с ДК№ ********, управляван от
подсъдимия Р.А.. У.ановява се от показанията на свидетелите Р.А. М. и С. А. А., че
автомобила, управляван от У. се е движил по бавно, а този, управляван от подсъдимия А. се
е движил с по-висока скорост, вследствие на което след като първият автомобил спрял
внезапно, вторият автомобил го ударил отзад и вследствие на този удар, управляваният от
У. автомобил е излязъл от пътното платно и се е качил на тротоара. Този факт се установява
и от албума на посетеното местопроизшествие л.3-17 от ДП, както и от протокол за ПТП от
29.02.16 г., актове за установяване на административно нарушение №243 и 244/16 и
наказателни постановление №16-0356-000240 и №16-0356-000239. След удара подсъдимият
А. е слязъл от автомобила и се е отправил към автомобила на пострадалия У.. У.ановява се
от показанията на св.А. /л.210/, св.Р. М. /л.400/ и показанията на двамата пострадали П.У. и
съпругата му А. Щ., че подсъдимият е слязъл с брадва и е нанесъл няколко удара по колата
на У., вследствие на което тя е била със счупен волан, гредата е била ударена, У. е бил
ударен по главата, а и неговата съпруга е била ударяна с юмруци /л.400/. Щетите по
автомобила се установяват, както следва:увредено предно панорамно стъкло, увредено
стъкло на предна лява врата, гумено уплътнение за предна лява врата и оценяват от
назначената съдебно-стокова експертиза на 348,42 лв. Двамата пострадали У. и съпругата
му Щ. са прегледани от вещо лице Мери Газемба, която описва в своето заключение, че У.
има порезна рана на показалеца и палеца на дясна ръка и разкъсно-контузна рана на главата
без данни за сътресение на мозъка, временно и неопасно разстройство за здравето, като е
посочено, че тези телесни увреждания биха могли да се получат от брадва. Неговата
съпруга Щ. е получила черепно-мозъчна травма без данни за сътресение на мозъка, а само
зашеметяване, което от своя страна обуславя временно и неопасно разстройство на здравето.
Вещото лице посочва, че тези увреждания биха могли да се получат и при удар с юмруци по
главата. Свидетелката Щ. заявява, че през това време, докато А. е нанасял ударите е псувал
и обиждал У., като го е наричал „боклук“. След катастрофата около пострадалите са се
събрали хора сред които били св.Н. И. А.а//Г./, леля на подсъдимия, А.В./Ч./ В своите
показания св.А.а признава, че след удара станала разправия и тя прибрала подсъдимия в
двора си,/л.219/ Междувременно на била повикана полиция и линейка, която закарала
св.У.а до болницата, където тя била прегледана и след това се прибрала в къщи. Св.Г. А.,
който е бил дежурен полицай по това време при разпита си в с.з. на 7.06.2019 г. заявява, че е
имало размяна на реплики между двамата участници в ПТП У. и А.-обиди и закани,
възникнал скандал, при което Р. се опитал да извади П. от колата и П. го порязал с някакъв
джобен нож. Видял, че майката на Р.-А. го успокоявала и а едната му ръка била вързана с
парче плат. Спомня си, че С. подвиквал на Р.А. да се бие с голи ръце, а не с оръжие, не с
брадви, а не да се борят. Свидетелят заявява, че размяната на реплики се чувала в цялата
махала, имало отстрани граждани, които стояли и гледали- между 10 до 30 човека.
Свидетелят В. П. В. е разпитан в с.з. на 7.11.2019 г, като той заявява, че е имало заплахи и
обиди и от двете страни/от страна на подсъдимия и П.У./. Около 20 минути след
катастрофата на местопроизшествието е пристигнал свидетеля и частен обвинител С.С., син
на У.и, който видял, че баща му е ранен по главата, че има рани и по ръцете, че са се
събрали много хора. По-късно там дошли и родителите на подсъдимия М. Р.ов и А. Р.ова,
които също са разпитани като свидетели по делото. Те потвърждават, че подсъдимия е бил
ранен с нож от У.. Кат оразбрал за инцидента на място пристигнала и свидетелят Б.Г., който
е кмет на село Г.. В съдебно заседания заявява, че е видял У. и синът му С., видял, че П.У.
има кръв по главата и говорел на висок глас, като обвинявал него за станалото, видял, че
имало марка брадва, която У. хвърлил в колата, а А. бил в двора на леля си Г. и се държал за
ръката. След намесата на полицията участниците в инцидента- П.У., С. У. и Р.А. били
5
задържани.
Жалбата на подсъдимия Р.А. е неоснователна.
Правилен и обоснован е извода на съда, че Р.А. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 325 ал.1 от НК, тъй като
от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че на датата 29.02.2016 г.
около 9 часа на ул.“***“ пред дом №** в присъствието на жители на населеното място е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, а именно провокативно поведение при управление на лек
автомобил „Рено Меган" с ДК№ ********, при което в нарушение на Закона за движение по
пътищата с управлявания от него автомобил предизвикал пътнотранспортно произшествие с
автомобил марка „Фолксваген Голф" с ДК№ ********, управляван от П. Ст. У.., нанасяне на
удари с брадва по лек автомобил марка „Фолксваген Голф" с ДК№ ********, като счупил
предно панорамно стъкло, стъклото на предна лява врата, деформирал рамката и
уплътнението на предна лява врата, причинил лека телесна повреда на П. Ст. У.. от с.Г.,
изразяваща се в порезна рана на показалеца и палеца на дясната ръка и разкъсно-контузна
рана на главата, без данни за сътресение на мозъка, довели до временно и неопасно
разстройство на здравето, нанасяне на побой на А. Щ. У.а от с.Г. причинявайки и лека
телесна повреда, представляваща черепно-мозъчна травма, без данни за сътресение на
мозъка и загуба на съзнание, а само зашеметяване, довела до временно и неопасно
разстройство на здравето, агресивно и предизвикателно поведение към П. Ст. У.. и
отправяне към него на обидни думи „помияр и боклук". С тези си действия подсъдимият
изразява явно неуважение към обществото и явна демонстрация на неспазване на правовия
ред в държавата, като допуска саморазправа с другия участник в ПТП пред струпалите се
жители на с.Г., т.е на публично място. От друга страна неговите действия са умишлен, тъй
като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, неговите обществено опасни
последици и е искал тяхното настъпване. С тези си действия той безспорно е осъществил
състава на чл.325 ал.1 от НК, който предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или с пробация, както и с обществено порицание.
По отношение на второто повдигнато обвинение за в това, че на 29.02.2016 година в
с.***, след 09,00 часа, на улица „***" пред дом №** е повредил противозаконно чужда
движима вещ-лек автомобил „Фолксваген Голф" с ДК№ ********, собственост на Ст. П. Ст.
от с.Г., като нанасяйки удари с брадва счупил предно панорамно стъкло, стъклото на предна
лява врата, деформирал рамката и уплътнението на предна лява врата, с което причинил
вреда на стойност 348,42 лева, настоящата инстанция също счита, че от обективна и
субективна страна са осъществени признаците на от състава на престъплението по чл.216
ал.1 от НК, като това деяние е извършено умишлено, като подсъдимия е съзнавал неговия
обществено опасен характер, неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Предвиденото наказание за това престъпление в НК е лишаване от свобода до 5
години.
В този смисъл и след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
настоящата инстанция споделя извода на първата, че подсъдимия е виновен за извършване
на престъпленията, в които е обвинен и в този смисъл твърденията на защитата, че той е
невиновен в извършването им остават недоказани. За да направи този извод, съдът е
анализирал всички гласни доказателства, като е изложил убедителни мотиви кои от тях
кредитира и по какви мотиви. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК да
посочи в мотивите установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Първата инстанция е
спазила задължението си и по изр. 2 на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като са налице противоречия
6
в доказателствените материали да изложи съображения кои от тях приема и кои отхвърля.
Съдът не следва да кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, тъй като те са
защитна теза. Не следва да се кредитират изцяло и показанията на свидетелите Н. И. А.а,
тъй като тя е леля на подсъдимия, св.А.В.-първи братовчед на подсъдимия, св.А. Р.ова Р.ова-
майка на подсъдимия, св.А. частта, че П.У. сам си е ударил колата с юмрук и брадва и гонил
подсъдимия да го сече с брадва, тъй като тези свидетелски показания противоречат на
останалия събран доказателствен материал по делото. Показанията на останалите свидетели
по-делото, обсъдени подробно по-горе са непротиворечиви, логични и се подкрепят от
останалите писмени доказателства по делото.
Относно претендираните нарушения на материалния закон във връзка с обвинението
по чл.216 ал.1 от НК, съдът намира, че извършеното от А. деяние не съставлява маловажен
случай, въпреки позоваването на защитата на противното, позовавайки се на стойността на
повредените вещи. В своята практика ВКС е имал повод да се произнесе, че не стойността е
определящото обстоятелство, като позоваването на чл.93 т.9 от НК не отразява
действителното съдържане на нормата. Посочената норма е обща и не свързва конкретното
деяние с определена стойност, а по скоро става на въпрос за липса или незначителност на
вредните последици. В конкретния случай последиците не се определят само и единствено
от ниската стойност на автомобилните части и евентуалната стойност на труда за
отстраняване на повредите. С оглед наличието на данни, че повреждането е станало с
брадва, пред множество хора, говори за наличие на висока степен на обществена опасност
на конкретното деяние, независимо от ниската стойност на щетите. В този случай
настоящата инстанция също счита, че не може да се приеме наличие на маловажен случай
по смисъла на чл.93 т.9 от НК, както и да се приеме, че е налице хипотезата на чл.216 ал.4 от
НК.
Второто възражение на защитата касае разглеждане на производството по реда на
чл.78а от НК. Настоящата инстанция също счита, че не са налице условията на чл.78а от НК
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй
като съгласно ал.7 на чл.78а , алинеи 1-6 не се прилагат при наличие на множество
престъпления, какъвто е и настоящия казус. Следователно и това възражение следва да се
остави без уважение.
Следващото оплакване на защитата на А. се отнася за размера на наложеното
наказание. За първото престъпление по чл.325 ал.1 във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ вр. с
чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК на А. е наложено наказание пробация със пробационни мерки:
"Задължителна регистрация по настоящ адрес", с продължителност от осем месеца, с
периодичност два пъти седмично и "Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" с продължителност осем месеца, като на основание чл. 55, ал.З от НК на
подсъдимия не се налага по-лекото наказание "Обществено порицание". За второто
престъпление по чл.216 ал.1 от НК на подсъдимия А. също е наложно наказанието пробация
със пробационни мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес", с продължителност
от осем месеца, с периодичност два пъти седмично и "Задължителни периодични срещи с
пробационен служител" с продължителност осем месеца на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ вр.
с чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК. Същевременно към момента на постановяване на атакуваната
присъда-14.01.21 г. А. вече е бил осъден с влязла в сила присъда по н.ох.д.№405/16 г. на РС-
Тетевен, видно от приложеното свидетелство за съдимост. Следователно на основание чл.25
ал.1 от НК съдът му е наложил по-тежкото наказание от тях, поради което на основание
чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК е определил 2 години лишаване от свобода, като на
основание чл.66 ал.1 от НК отлага същото за срок от 4 години. Настоящата инстанция счита,
че така определено наказанието съответства на степента на обществената опасност на
7
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и на другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Съобразени за фактите, че подсъдимия е заплатил на С.С.
сумата 348,42 лв. за нанесените имуществени вреди, както и упоритостта на подсъдимия при
извършване на деянието, проявената грубост и незачитане на обществения ред. Правилно са
приложени и разпоредбите на чл.25 и чл.23 от НК при определяне на наказанието на А. в
случая по-тежкото от двете-2 години лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от
НК е отложено за срок от 4 години. Присъдата е произнесена при балансиращи вината
обстоятелства, като е отчетена и продължителността на наказателното производство при
определяне на размера на наказанието/ образувано е през 2016 г. и е постановена присъдата
през 2021 г./ За да направи този извод, съдът е анализирал всички гласни доказателства, като
е изложил убедителни мотиви кои от тях кредитира и по какви мотиви. Съдът е изпълнил
задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК да посочи в мотивите установените обстоятелства,
въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение. Първата инстанция е спазила задължението си и по изр. 2 на чл. 305, ал. 3 НПК,
тъй като са налице противоречия в доказателствените материали да изложи съображения
кои от тях приема и кои отхвърля. Настоящата инстанция приема, че така наложеното
наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и
чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
В този смисъл въззивната жалба на А. се явява неоснователна и следва да се остави
без уважение.
По отношение на въззивната жалба на частния обвинител С. досежно ниския размер
на наложеното на подсъдимия наказание, настоящата инстанция счита, че тя следва да се
остави без уважение. ТРС е съобразил разпоредбата на чл.54 от НК, ръководейки се от
разпоредбите на общата част на НК, като е взел предвид степента на обществената опасност
на деянието и дееца, както и подбудите за извършване на това деяние, и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства /имуществените щети са възстановени, към
момента на извършване на деянието А. е бил неосъждан, както и проявената от него
грубост, упоритостта за извършване на деянието и незачитането на обществения ред/
Присъдата е произнесена при балансиращи вината обстоятелства, като е отчетена и
продължителността на наказателното производство при определяне на размера на
наказанието/ образувано е през 2016 г. и е постановена присъдата през 2021 г./
По отношение на предявеният граждански иск от страна на П.У. в размер на сумата
от 2000 лв.
С атакуваната присъда ТРС е уважил гражданския иск за сумата 1000 лв. и е
отхвърлил претенцията за 1000 лв. Против тази част от присъдата са подадени въззивни
жалби както от гражданския ищец П.У. досежно отхвърлената част от гражданския му иск
1000 лв. от една страна, а от друга подадена е въззивна жалба от подсъдимия досежно
уважената част на иска 1000 лв.
Настоящата инстанция счита, че и двете са неоснователни. Обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Непосредствени вреди са тези, които по време и място
следват противоправния резултат, а преките вреди обосновават причинна връзка между
противоправността на поведението на деликвента и вредите. Съдът счита този иск за
основателен и доказан, но не в пълния претендиран размер. Съгласно нормата на чл.52 от
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т.8 на
ППВС №4/68 год. е прието, че понятието “справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретните обстоятелства. В случая съдът счита, че такива
8
обстоятелства, съобразно които трябва да обосновава преценката си са понесените от
гр.ищец болки и страдания, получени вследствие на порезна рана на показалеца и палеца на
дясната ръка и разкъсно-контузна рана на главата, без данни за сътресение на мозъка,
довели до временно и неопасно разстройство на здравето, представляващо лека телесна
повреда, които са нанесени на публично място пред множество жители на с.Г. и в
присъствието на неговата съпруга. Рапарация в размер на 1000 лв. според настоящата
инстанция би обезщетила в пълен размер претърпените от ищеца неимуществени вреди
болки и страдания, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС при този вид случаи. В този
смисъл въззивните жалби на подсъдимия и на гражданския ищец следва да се оставят без
уважение, а атакуваната част от присъдата досежно размера на гражданския иск следва да
бъде потвърдена като правилна в гражданската й част и не са налице основания за
изменянето й.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил Р.А. да заплати
на П.У. сумата от 800 лева, представляващи разноски по делото и да заплати на Районен
съд-Тетевен сумата от 308,60 лева, представляваща - държавна такса, а по сметка на ОД на
МВР-Ловеч сумата 198,20 лв. разноски и 5 лв. за издаване на изпъл.лист.
Настоящата инстанция намира, че следва да се потвърди присъда № 14/14.01.2021 г.
по НОХД № 135/2018 г. на Тетевенския районен съд, тъй като тя е правилна и
законосъобразна- не са налице основанията на чл.337 ал.1 т.1-4 от НПК за ревизия на
съдебния акт.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № № 14/14.01.2021 г. по НОХД № 135/2018 г. на
Тетевенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9