Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2896 11.08.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14900 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от **** **** Д.Б., чрез пълномощник *** П.Б., е предявил против Ю.А.Е., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 7344/ 2019 г. на ПРС, X гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4072/ 17.05.2019 г., суми, както следва: 1 613, 09 лева, главница, включваща 20 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 09.11.2017 г.- 09.06.2019 г. по договор за стоков кредит № ****/ 09.07.2017 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлен с рамков договор за цесия от 11.04.2018 г. и приемо- предавателен протокол от 11.07.2018 г. към него, по отношение на които вноски е обявена предсрочна изискуемост от 30.07.2018 г., договорна лихва в размер на 310, 60 лева за периода 09.11.2017 г.- 11.07.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 155, 35 лева за периода 09.11.2017 г.- 10.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 10.05.2019 г. до окончателното й погасяване, както и направените в заповедното производство разноски.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че с рамков договор за цесия от 11.04.2018 г. и приемо- предавателен протокол от 11.07.2018 г. към него, вземането по договор за стоков кредит № ****/ 09.07.2017 г., сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, бил прехвърлен на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения, за което длъжникът бил писмено уведомен. До адреса на лицето на два пъти били изпращани писма, като пратките се връщали с отбелязване, че са непотърсени. Връчването в случая следвало да се счита за редовно, доколкото според договора за кредит длъжникът следвало да уведоми за промяна на адреса си, като в противен случай всички съобщения до него, изпратени там, се приемали за редовни. С договора за стоков кредит лицето закупило хладилник и климатик, като заплатило и застраховка от 150, 17 лева. Сумата по кредита била преведена на търговската верига, продала стоките, за което се издала и фактура № **********/ 09.07.2017 г. Договорната лихва по кредита била в размер на 580, 01 лева, а общата стойност на плащанията- 2 448, 18 лева, платими на 23 месечни погасителни вноски. Крайният падеж бил 09.06.2019 г., но поради неизпълнение на задълженията по кредита, той бил обявен за предсрочно изискуем, за което се начислявала допълнително мораторна лихва, като длъжникът бил уведомен за предсрочната изискуемост. Таксите по договора се определяли от Тарифа на банката, а лихвата за забава била в размер от 155, 35 лева с начален момент- 09.11.2017 г. По кредита била платена само сумата от 384, 15 лева, с която се погасили: договорна лихва- 129, 07 лева и главница- 255, 08 лева. За събирането на дължимите по кредита суми било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 7344/ 2019 г. на ПРС, X гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което се предявявал и настоящият иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Прави се искане и за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца. Претендират се и разноските в настоящия процес. При условията на евентуалност, исковете се предявяват и като осъдителни, по отношение на вноските с настъпил падеж.
С писмена молба, постъпила преди първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от искането за отпускане на стоков кредит, договорът за кредит и декларации, касов бон, съгласие за застраховка, договора за цесия, приложения към него, уведомление до длъжника за прехвърленото вземане и пълномощни във връзка с цесията.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответника чрез ЧСИ на 08.03.2020 г. при условията на отказ за получаване на книжата, надлежно формен, като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. на адреса си, на основание чл. 41 ал. 2 от ГПК.
В изпратеното до ответника съобщение за с.з. изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират,
за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че
те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в общ
размер на 72, 94 лева (лист 59) и
дължимо юрисконсултско възнаграждение,
претендирано в размер на 350 лева, по отношение на което обаче съдът намира, че
същото следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл.
25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4072/ 17.05.2019 г., издадена по частно гр. дело № 7344/ 2019 г. на ПРС, X гр. с-в, Ю.А.Е., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от **** ****Д.Б., следните суми: 1 613, 09 (хиляда шестстотин и тринадесет лева и девет стотинки) лева, главница, включваща 20 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 09.11.2017 г.- 09.06.2019 г. по договор за стоков кредит № ****/ 09.07.2017 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлен с рамков договор за цесия от 11.04.2018 г. и приемо- предавателен протокол от 11.07.2018 г. към него, по отношение на които вноски е обявена предсрочна изискуемост от 30.07.2018 г., договорна лихва в размер на 310, 60 (триста и десет лева и шестдесет стотинки) лева за периода 09.11.2017 г.- 11.07.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 155, 35 (сто петдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки) лева за периода 09.11.2017 г.- 10.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 10.05.2019 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Ю.А.Е., ЕГН: **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от **** ****Д.Б., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 41, 58 (четиридесет и един лева и петдесет и осем стотинки) лева- държавна такса и сумата от 50 (петдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 72, 94 (седемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки) лева- държавна такса и 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД