РЕШЕНИЕ
Номер 1022 28.05.2019 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На двадесет и осми март 2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 7168 по описа за 2018 г.,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002230 от 30.10.2018г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на „Бат
Секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Надежда“, ул.“Стефансон“ № 1А, ет.2, представлявано от ** Д.А.К., на основание
чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева за извършено
административно нарушение по чл.142, ал.4 от КТ, като НАМАЛЯВА размерът на имуществената санкция на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 16-002230 от 30.10.2018г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на „Бат Секюрити“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Надежда“, ул.“Стефансон“
№ 1А, ет.2, представлявано от *** Д.А.К., на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414,
ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1700
/хиляда и седемстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.142,
ал.4 от КТ.
Жалбоподателят,
„Бат Секюрити“ ЕООД, оспорва фактическата обстановка и излага доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
незаконосъобразно издадено наказателно постановление /НП/. Прави искане за
неговата отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателят нередовно призован чрез процесуалния представител адв.М., не се явява, като ход на делото
е даден в хипотезата на чл.61, ал.2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Дирекция “Инспекция по труда” –
Пловдив /Дирекция „ИТ“- Пловдив/, редовно призована, чрез процесуалния си
представител юрк.К. пледира наказателното постановление да бъде потвърдено от Съда
като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „Бат
Секюрити“ ЕООД за това, че на 14.09.2018 г. е извършена проверка в складова
база „Мувио лоджистик“ в с.Войводиново, обл.Пловдив, охранявана от служители на
„Бат Секюрити“ ЕООД. При проверката на място около 18:15 часа е установено да
работи като „** ***“ Й.З.К.. Същият е попълнил декларация и е заявил, че е
започнал работа в 17:30 часа. На 15.09.2018 г. около 06:25 часа отново е
посетена базата на „Мувио лоджистик“ и е извършена проверка, при която е
установено, че продължава да работи като „** **“ Й.З.К. до 06:30 часа на
15.09.2018 г. От извършените проверки на „Бат Секюрити“ ЕООД на обект на
складова база в с.Войводиново, от събраните писмени документи, а именно
декларации от работниците на длъжност „** ***“ и представените от работодателя
в Дирекция „ИТ“ Пловдив документи на 27.09.2018 г., свързани с организацията на
работното време на работещите като охрана в с.Войводиново, е установено, че със
Заповед № 037/29.12.2010 г. е въведено сумирано отчитане на работното вреве с
период на отчитане – 6 месеца. От така извършените два броя проверки на
14.09.2018 г. около 18:25 часа и на 15.09.2018 г. около 06:25 часа на
складовата база е установено, че от страна на дружеството-работодател „Бат
Секюрити“ ЕООД е допуснато при въведено сумарно работно време Й.З.К. да
отработи работната смяна с продължителност 13 часа, а именно от 17:30 часа на
14.09.2018 г. до 06:30 часа на 15.09.2018 г.
С това
е нарушен чл.142, ал.4 от Кодекса на труда.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-002230 от 27.09.2018г.,
съставен от Ц.Г.М. – ** ** в Дирекция “ИТ” – Пловдив, като отразената в същото
фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Така
изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното
нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен
материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските
показания на ** Ц.Г.М. и св.Й.З.К., така и приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като те са обективни,
логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
Съдът кредитира
отчасти показанията на св. В. С., като не дава вяра в онези части от тях, в които
същият сочи продължителността на работната смяна в охранявания обект, лицето К.
С. като работещо в базата, твъденията, че ** М. не е пожелала да приеме
представените от свидетеля документи, както и че същата е диктувала какво да
бъде съдържанието на декларацията по чл.402 от КТ на намиращият се в проверения
обект служител, тъй като намира показанията му в тези части за оборени от
съвкупната доказателствена маса и пристрастни, предвид служебната му обвързаност
със санкционираното дружество.
При
тези фактически положения съдът намира, че по делото са налице категорични и
безспорни доказателства относно факта, че е извършено нарушение по чл.142, ал.4
от Кодекса на труда, от страна на “Бат
Секюрити” ЕООД, която разпоредба указва, че максималната продължителност на
работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12
часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа,
а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време. От събраните по делото доказателства, безспорно се
установява, че дружеството-жалбоподател притежава качеството работодател по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и като такъв носи
отговорност за спазване разпоредбите на трудовото законодателство. Не се спори
и че св.К. е извършвал охранителна дейност в проверената складова база на
длъжност „сътрудник охрана“ в търговското дружество. Безспорно се установява и че
в случая от работодателя е въведено сумирано изчисляване на работното време,
видно от приложената по преписката заповед, издадена на 29.12.2010 г. от
управителя на дружеството. От попълнените от св.К. две декларации по чл. 402 от КТ с дати 14.09.2018 г. и 15.09.2018 г. е видно, че същият е полагал труд и е
изпълнявал работата, за която се е уговорил на проверения обект повече от 12
часа, а именно от 17:30 часа на 14.09.2018 г. до 06:30 часа на 14.09.2018 г.,
т.е работната смяна на ** е била с продължителност от 13 часа. Същите
обстоятелства се потвърждават и от непротиворечивите помежду си показания на актосъставителя
и св.К., дадени в хода на съдебното следствие. По този начин
работодателят в лицето на "Бат Секюрити" ЕООД е допуснал максимална
продължителност на работното време на наетото лице да превишава максимално
допустимата в закона при сумирано изчисляване на работното време, с което противоправно
бездействие закономерно е осъществил състава на чл.142, ал.4 от КТ.
В
контекста на изложеното Съдът не споделя изтъкнатите в жалбата доводи, че св. К.
се е явил с около 30 минути по-рано на 16.09.2018 г. за започване на работна си
смяна, поради което е бил заварен на мястото на проверката, след което пък е
останал на обекта и след приключване на смяната му, поради което отново
присъствал и при втората проверка около 19:00 часа на 16.09.2018 г. На първо
място посочените дати са неотносими към разглеждания казус, а даже и твърдението
да касаеше процесните дати, Съдът не му дава вяра, предвид заявеното от
актосъставителя в показанията й, че по време на проверките К. е изпълнявал
служебните си задължения, включително и при проверката около 06:00 часа на 15.09.2018
г. Гореизложеното в жалбата твърдение се опровергава с категоричност и от
декларираното от самият К. в декларациите по чл. 402 от КТ, потвърдено и пред
настоящата инстанция, че работното му време е било от 17:30 часа на единия ден
до 06:30 часа на следващия ден. Работодателят следва да съблюдава не само за
изпълнението на задълженията от страна на работниците и служителите, но и да
гарантира надлежното упражняване на предоставените им от трудовото
законодателство права. Именно той е следвало да обезпечи стриктното спазване на
работното време и след като не е сторил това отговорността му, която е
обективна и безвиновна, не би могла да бъде изключена, поради което Съдът
намира за правилно ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
При нарушение на цитираната по-горе
разпоредба е определена и административнонаказателна отговорност съгласно чл.
414, ал.1 от КТ, сочещ, че работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая АНО е наложил имуществената санкция от 1700 лв., явяваща се над законово предвидения минимум,
който според съда е необосновано завишен, като не са изложени обстоятелства
досежно конкретно определения такъв и не са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства, съобразно чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. В тази връзка и предвид
обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за това
дружеството да е било санкционирано с влязло в сила наказателно постановление за
друго нарушение от същия вид, съдът счита, че наложената санкция следва да бъде
редуцирана до законовия минимум в размер на 1500 лв. Този размер на санкцията се явява съответен на
извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на ЗАНН.
Процесният случай не би могъл да
се третира като маловажен по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ, не само поради
липсата на фактически данни, че констатираното нарушение е отстранено веднага
след установяването му, но и имайки предвид, че от превишаването на
максималната продължителност на работната смяна за работника закономерно са
произтекли вредни последици, поради препятстването на възможността за
пълноценното възстановяване на неговата работоспособност.
При извършената служебна проверка Съдът констатира, че
при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в
пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат
законово определените реквизити, както и същите са издадени и съставени от
лица, имащи материалната компетентност за това и в предвидените от закона
срокове. В тази връзка изложеното в жалбата становище за нарушение на
разпоредбата на чл.42, т.8 от ЗАНН досежно възможността му да даде обяснения и
да направи възражения при съставяне на акта, Съдът намира за напълно
опревергани от съдържанието на процесния АУАН, от чията графа „Обяснения или
възражения на нарушителя“ е видно, че неговият упълномощен представител е вписал
такива, каквито е преценило към момента на съставяне на акта, с което не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Същият е упражнил и правото си по
реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН като е подал писмено възражение срещу акта. Оборено
беше и твърдението, че актосъставителят е отказал да приеме представените от св. С.
документи. Категоричното изявление на св.М. в показанията й, че е приела
представената документация и графици беше подкрепено от фактът на представянето
им в хода на настоящото производство от въззиваемата страна. Не се установиха и
твърдените в жалбата нарушения на процесуалния закон, касаещи липсата на
описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване.
Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен от
фактическа и от правна страна. Всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, включително дата и място на
нарушението, са посочени в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него
НП. Санкционираното дружество не е възпрепятствано във възможността му да
разбере за какво нарушение е наложеното наказание и на основание кои
обстоятелства.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 16-002230 от 30.10.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на „Бат Секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Надежда“, ул.“Стефансон“ № 1А, ет.2, представлявано от ** Д.А.К., на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.142, ал.4 от КТ, следва да бъде ИЗМЕНЕНО като бъде намален размерът на наложената имуществена санкция от 1700лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция” на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.