№ 459
гр. Бургас, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20222120102915 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
Б. ***, представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т., против Н. С. Й.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Б. ***, с която се иска от съда да приеме за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца, сумата
от 136,22 лева - главница, представляваща припадащата се за ответницата
част от общо дължимата сума от 272.44 лева, за неплатена цена за доставена,
отведена и пречистена вода до водоснабден имот, с адрес: гр. Б. ***, отчитан
под абонатен № ***, за отчетен период от 28.05.2019 г. до 27.05.2020 г., за
които задължения са съставени фактури в периода от 26.08.2019 г. до
25.06.2020 г., както и сумата от 24,49 лева, представляваща припадащата се за
ответницата част от общо дължимата сума от 48,98 лева - обезщетение за
забава, начислено за периода от 26.09.2019г. до 24.11.2021г., с изключение на
периода на действие на извънредно положение, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 29.11.2021г., до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №3504 от 30.11.2021 г.
по ч.гр.д. №8415/2021 г. по описа на РС Бургас. В исковата молба се излагат
твърдения за това, че ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение против Н. С. Й. и Т. С. Й., в
качеството им на наследници на М. А. Й. – клиент на „ВиК“ ЕАД. По повод
1
постъпилото заявление, съдът издал заповед за изпълнение против двете
ответници, но по отношение на Т. С. Й., съдът след като констатирал, че
същата е влязла в сила е разпоредил издаването на изпълнителен лист за ½ от
присъдените със заповедта суми. По отношение на другия длъжник – Н. С. Й.,
съдът приел, че са налице предпоставките по чл.415, ал. 1 от ГПК и указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Наред с така
изложените твърдения относно допустимостта на предявения иск, ищецът
излага и следните обстоятелства, от които произтичат претендираните
вземания. Твърди се, че ответницата Й. е придобила качеството на
„потребител на ВиК услуги“ в резултат на наследствено правоприемство като
наследник на М. А. Й.. Ответницата придобила по наследство ½ ид.ч. от
притежавания от наследодателката й водоснабден имот, находящ се в гр. Б.
***, за който е открита партида в базата данни на ищеца с абонатен номер №
***. Твърди се, че отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, чрез сканиране на баркод. Когато инкасаторът отчитал по
този начин водомера, се осъществявала директна връзка с базата данни на
дружеството и отчитането се отразявало в системата им със статус „видян“. В
случаите, когато на инкасатора не е осигурен достъп в имота, същият набирал
на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувал и трети вариант
на отчитане на данните чрез т.нар. „самоотчет“ , когато клиента сам
предоставял на ВиК оператора данните от водомерните устройства. Ищецът
заявява, че начинът на отчитане за всеки подпериод от процесния период е
отразен в справка, приложена към исковата молба. Твърди се, че в случаите
когато записването е "без водомер", каквото е и в настоящия случай,
консумираната вода е изчислена по реда на чл. 39 , ал. 5 т. 1 от Наредба № 4
от 2004 г. За отчетените в процесния период данни, в това число и служебно
начислените, са издадени фактури, по които са начислени претендираните с
иска суми. Твърди се, че поради неизпълнението на ответницата на
задължението й за своевременно заплащане на дължимите суми по
издадените фактури, същата дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
плащането. Към исковата молба са представени писмени доказателства –
фактури, справки за показанията на водомера, решения на КЕВР относно
приложимите единични цени за всяка от предоставените от ВиК оператора
услуги. Направено е искане за прилагане на ч.гр.д. №8415/2021 г. на БРС.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата чрез назначения
й от съда особен представител е депозирала отговор на исковата молба. Прави
се възражение, че по делото не се установява пасивната процесуална
легитимация на Н. Й., като в тази насока се сочи, че по делото липсват
представени доказателства относно твърденията, че ответницата е наследница
на М. А. Й.. В случай, че исковете са предявени срещу надлежен ответник, то
се прави изявление, според което исковете са вероятно основателни.
Правната квалификация на иска е чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен по реда на
чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК.
2
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
юрисконсулт Б., който поддържа предявения иск, моли за уважаването му и
претендира направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответницата се представлява от особения
представител адв. Е. Х. – БАК, назначен по реда на чл.47 от ГПК, който
изразява становище за вероятна основателност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.11.2021г., ВиК ЕАД е подало заявление по чл.410 от ГПК, срещу
Т. С. Й. и Н. С. Й. за заплащане на следните суми: сумата от общо 272,44 лв. -
по 136,22 лв. за всеки един от длъжниците, представляваща незаплатени
фактури за използвани ВиК услуги, както и сумата от общо 48,98 лв. - по
24,49 лв. за всеки един от длъжниците, представляваща мораторна лихва за
периода 26.09.2019г. – 24.11.2021г.
На 30.11.2021г., районният съд е издал Заповед №3504 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №8415/2021г. по описа на
БРС, с която е разпоредено длъжниците Т. С. Й. и Н. С. Й. да заплатят
разделно на кредитора ВиК ЕАД следните суми: сумата от 272,44 лв.,
представляваща незаплатено задължение по издадени фактури за отчетен
период от 28.05.2019г. – 27.05.2020г., по 136, 22 лв. за всеки един от
длъжниците, както и сумата от 48,98 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 26.09.2019г. – 24.11.2021г., по 24,49 лв. за всеки един от длъжниците,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни
разноски в размер на 75 лв., от които: 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 25 лв. – държавна такса, по 37,50 лв. за всеки един от
длъжниците.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Т. С. Й., при отказ, на
основание чл.44, ал.1 от ГПК, като в законоустановения срок този длъжник не
е депозирал писмено възражение срещу издадената заповед, поради което
същата е влязла в сила в тази част и въз основа на нея е издаден изпълнителен
лист срещу Т. С. Й..
Поради гореизложеното вземанията на ищцовото дружество срещу Т. С.
Й. не са предмет на настоящото исково производство.
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е била връчена на длъжника
Н. С. Й. по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което съдът с Разпореждане
№4665/20.04.2022г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по
чл.410 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането, като
довнесе дължимата държавна такса.
Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния
срок, по който е образувано производството по настоящото дело.
3
За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно облигационно
правоотношение между страните в процесния период от време, по което е
изпълнил задълженията си точно; качеството на ответника като „потребител
на ВиК услуги“, в това число, че е същата е придобила, вкл. и чрез
наследяване право на собственост върху процесния водоснабдяван имот;
наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу
ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото
основание, както и твърденията си относно размера на потребената от
ответника вода и предоставените му услуги, съответно тяхната стойност. В
тази връзка на ищеца следва да се укаже, че в негова тежест е да установи
наличието на предпоставките за изчисляване на консумираната вода по реда
на чл. 39, ал. 5 т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., като установи как са
формирани начислените по служебен път количества при всяко от
отчитанията в процесния период. Ищецът следва да установи началния
момент, от който е възникнало главното задължение, както и момента, от
който длъжникът е изпаднал в забава, както и размера на обезщетението за
забава и периода, за който същото е дължимо.
В тежест на ответника е да докаже своите правоунищожаващи,
правопогасяващи и правоизключващи възражения, в случай, че заявява
такива.
Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и
като такъв предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.
В настоящия случай спорният въпрос по делото е бил за това дали
ответницата притежава качеството потребител, а оттам и дали е допустим така
предявеният иск срещу нея.
От представените от ищеца писмени доказателства – фактури, издадени
от ищцовото дружество, данъчна декларация по ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти, удостоверения за облагаеми имущества и
декларирани данни по ЗМДТ, се установява, че титуляр на партидата в базата
данни на ищеца е било лицето М. А. Й., в качеството си на собственик и
ползвател на имота, с адрес: гр. Б. ***, отчитан под абонатен № ***.
Представено е заявление от това лице до изпълнителния директор на
ВиК Бургас от 17.09.2018г., за разсрочване на задължения за използвани ВиК
услуги за предходни периоди, което от своя страна, води до извод, че лицето
е било потребител на ВиК услуги.
Представено е удостоверение за наследници с изх. №70-00-
328/10.01.2023г., видно, от което титулярът на партидата М. А. Й. е починала
на ***г. и е оставила за свои наследници дъщерите си Н. С. Й. – ответник в
настоящото производство и Т. С. Й..
От съвкупният анализ на посочените писмени доказателства следва, че
за процесния период ответницата е притежавала качеството на потребител на
4
ВиК услуги.
По отношение на размера на потребената от ответника вода и
предоставените му услуги, съответно тяхната стойност, както и наличието на
предпоставките за изчисляване на консумираната вода по реда на чл. 39, ал. 5
т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., няма възражение от страна на ответника,
поради което настоящият състав намира, че тези обстоятелства са безспорни
между страните и като такива не се нуждаят от доказване по делото.
Поради гореизложеното предявеният иск за главницата в размер на
136,22 лева - представляваща припадащата се за ответницата част от общо
дължимата сума от 272.44 лева, за неплатена цена за доставена, отведена и
пречистена вода до водоснабден имот, с адрес: гр. Б. ***, отчитан под
абонатен № ***, се явява основателен и като такъв следва да се уважи. Върху
нея се дължи и законната лихва, считано от 29.11.2021г. – датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
окончателното й изплащане.
Дължимите суми са начислени от ищцовото дружество в пет фактури,
представени по делото, с дати: 26.08.2019г., 25.11.2019г.; 20.12.2019г.;
25.02.2020г.; 25.06.2020г., като задълженията по тях е следвало да бъдат
заплатени в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка една от фактурите,
съгласно чл.33, ал.2 от ОУ. По делото не са ангажирани доказателства
ответницата да е изпълнила задължението си да заплати на “Водоснабдяване
и канализация” ЕАД дължимата сума за предоставените й услуги по доставка,
отвеждане и пречистване на вода в процесния период.
Съгласно чл.44 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на В и К оператора.
Гореизложеното води до извод за основателност и на претенцията за
обезщетение за забавено плащане за периода от 26.09.2019г. до 24.11.2021г. в
размер на 24.49 лв.
При този изход на спора, право на присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски в негова полза има ищецът. Искането за присъждането
им е направено своевременно и са представени доказателства за заплащането
им. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и
в настоящото производство разноски. Разноските, направени от ищеца в
производството по ч.гр.д. №8415/2021г. са в размер от 37,50 лв.,
представляващи заплатената държавна такса в заповедното производство от
25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., съразмерно с
частта на длъжника-ответник в настоящото производство. Направените от
ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в исковото производство
са в общ размер от 347,50 лв., от които: 87,50 лв. – държавна такса, 150 лв. -
депозит за особен представител и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
5
определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, 10 лв. – държавна такса за
издаване на два броя съдебни удостоверения. Общият размер на дължимите
съдебно-деловодни разноски за исковото и заповедното производство е 385
лв., които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.
Така мотивиран, Бургаският районен съд.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. Й., ЕГН:
**********, с адрес гр. Б. ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Б. ***,
представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т. сумата от 136,22 лева,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода, с
отчетен период по фактури от 28.05.2019г. до 27.05.2020г., сумата от 24,49
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.09.2019г. до
24.11.2021г. /с изключение периода на действие на извънредното положение
от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., за който период лихва не е начислявана/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 29.11.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, което вземане е присъдено със Заповед за изпълнение
№3504/30.11.2021г. на БРС по ч.гр.д. №8415/2021г.
ОСЪЖДА Н. С. Й., ЕГН: **********, с адрес гр. Б. ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр. Б. ***, представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т.
сумата от 385 лева, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски, от които: 347,50 лв. - в исковото производство и 37,50 лева в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6