№ 114356
гр. София, 12.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно гражданско
дело № 20241110145911 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на „Кредито“ ЕООД срещу Р. Ф. за заплащане на суми в съответен размер по договор
за потребителски кредит, сред които 780,46 лв. – неустойка по процесния договор и
105 лв. – разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно
събиране на вземането по чл. 14 от договора.
Съдът, като съобрази данните по делото, намери следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се
касае за претендирана неустойка, свързана с неизпълнение на задълженията по
договора, за което се съдържа определение в договора – неспазване на някое от
задълженията по чл. 13 от договора, предоставяне на неточна, невярна или непълна
информация, забава на плащане на сума от общата дължима сума от
кредитополучателя по договора за кредит, непредоставяне на информация, поискана от
кредитора във връзка с договора за кредит и изпълнението му. Заявителят не сочи нито
една от горепосочените хипотези. На следващо място, уговорката за заплащане на
такава неустойка е нищожна като противоречаща на императивната норма на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Процесната клауза за заплащане на неустойка противоречи и на добрите
нрави по смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като предвижда заплащане
на неустойка с необичайно висок размер с оглед на размера на основното задължение
по договора за потребителски кредит. Същите съображения се слагат и по отношение
на разходите съгласно процесния договор. Заявителят не сочи как е формирана сумата
за дължими разходи, които също се претендират в нарушение на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК.
Предвид изложеното, заявлението следва да бъде отхвърлено в частта относно
неустойката и разходите на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 31,85 лв. за държавна
такса.
На заявителя не следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение при липса на съответствие между банковата сметка, посочена в
договор за събиране на вземания от 23.02.2022 г. и банковата сметка, посочена в
представеното авизо по платежно нареждане, липса на конкретно уговорен размер на
дължимото адвокатско възнаграждение, липса на посочване на същия договор като
основание за плащане в представеното авизо по платежно нареждане, поради което
1
съдът не може да определи дали се дължи адвокатско възнаграждение в съответно
уговорен размер и дали същото възнаграждение е било заплатено ефективно по
посочената в договора за събиране на вземания банкова сметка.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„Кредито“ ЕООД срещу Р. Ф. В ЧАСТТА за сумите от 780,46 лв. – неустойка по
процесния договор и 105 лв. – разходи за ангажиране на човешки ресурси за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 14 от договора, както и В
ЧАСТТА за разноските за разликата над сумата от 31,85 лв. за държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2