№ 661
гр. Пловдив , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанаска А. Анастасова
при участието на секретаря Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска А. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330200256 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-6207-
000558/23.07.2020г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ - Труд,
с което на И. П. Й., ЕГН ********** от ******, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл.137А ал.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП, и глоба в
размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП, като са отнети общо 6 контролни точки на основание
Наредба № Із – 2539 на МВР.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят Й., чрез процесуалния си представител адв. С.Н., моли съда
да отмени НП като незаконосъобразно и неправилно. Претендира се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба-становище, по
изложените в която съображения се иска обжалваното НП да бъде
потвърдено. Прави се възражение при евентуално уважаване на жалбата за
намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до
размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на
Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски
възнаграждения.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.07.2020г. около 01.50ч. в с. Труд, на ул. „Карловска“ - № 18,
жалбоподателят Й. управлявал товарен автомобил „Ивеко 35 С 13 В“ с рег. №
****, чужда собственост, като при извършена проверка от св. В. И. Г. - *****
към ОДМВР – Пловдив, РУ – Труд, било установено, че водачът не е
поставил обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобилът, и не
носи контролен талон.
На водача бил съставен АУАН бл. № 148950/18.07.2020г. за извършени
от него нарушения на 137А ал.1 от ЗДП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, копие от
който му бил връчен. В съставения АУАН нарушителят не вписал
възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН също не били депозирани такива.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което
на жалбоподателя Й. са наложени административни наказания – глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДП, на основание чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП, и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1
т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП, като са отнети общо 6
контролни точки на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
делото писмени доказателства – АУАН бл. № № 148950/18.07.2020г., Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра
на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, докладна записка от
17.07.2020г. и от гласните такива - показанията на свидетеля Г.
/актосъставител/, който, макар и да не си спомня подробности във връзка със
съставяне на АУАН, потвърждава неговото авторство и направените
констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни и
кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства. Наред с
горното следва да се отбележи, че нарушението се установява и по силата на
чл.189 ал.2 от ЗДП, според който редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният
АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше
оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в
него обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
2
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Същите са
издадени от компетентни лица и в съответствие със сроковете по чл.34 от
ЗАНН. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушенията, която да
ограничава правото на защита на жалбоподателя и правото му по чл.44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН
и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя, като описанието на нарушенията е пълно, точно и ясно
отразено. Неоснователно е направеното в допълнителните мотиви към
жалбата възражение за наличието на противоречия в постановлението. И това
е така, доколкото ясно и недвусмислено е посочено, така че жалбоподателят
да разбере за какво негово поведение е ангажирана отговорността му, а
именно, че като водач на товарен автомобил не е използвал обезопасителен
колан, респ. не е носил контролен талон към свидетелството му за управление
на МПС, като по този начин е извършил нарушение на разпоредбите на
чл.137А ал.1 от ЗДП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП.
На първо място, жалбоподателят е санкциониран за нарушение на
чл.137А ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите и пътниците в
МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. От
събраните по делото доказателства се установява, че при управление на
товарен автомобил „Ивеко 35 С 13 В“ с рег. № **** водачът не е използвал
предпазен колан по време на движение. Горното се установява както от
писмените доказателства, приложени към административната преписка, така
и от показанията на св. Г., поради което и доколкото не е разколебана
материалната доказателствена сила, с която се ползва съставеният АУАН, а
напротив, доказва се установеното с него, следва да се приеме за правилен
направеният от наказващия орган извод, че жалбоподателят виновно е
нарушил чл.137А ал.1 от ЗДП, доколкото и същият не попада сред
изключенията по чл.137А ал.2 от ЗДП, поради което е ангажирана неговата
отговорност, като му е наложена глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП, който размер е фиксиран и не може да се редуцира от
съда.
На следващо място, правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя Й. и за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП за
това, че към момента на извършената му проверка от контролните органи не е
носел контролен талон към свидетелството за управление на моторно
превозно средство. Това се установява от събраните по делото доказателства,
като не са налице такива, които да опровергават този извод. Правилно за
извършеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП, като му е наложена глоба в размер на 10 лв., която също
3
е фиксирана от закона.
Неприложима е в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
констатираните нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичната такава за нарушения от този вид. Още
повече, че от приложената към преписката справка за нарушител/водач, се
установява, че жалбоподателят проявява упоритост в нарушение на правилата
за движение по пътищата, поради което и именно санкционирането му би
способствало за постигане целите на чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното и като намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основания за
отменяване или изменяване на процесното НП, съдът счита, че същото следва
да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С атакуваното НП към момента на издаването му
административнонаказващият орган е постановил и отнемане на общо 6
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, съгласно чл.6 ал.1 т.10 от която за
неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или за носене
на каска /чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП/ се отнемат 6 контролни точки.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски.
С оглед изхода на делото неоснователна се явява претенцията на
жалбоподателя Й. за присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение, а предвид липсата на изрично искане за присъждане на
разноски от въззиваемата страна, съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-6207-
000558/23.07.2020г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ - Труд,
с което на И. П. Й., ЕГН ********** от ******, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
4
чл.137А ал.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП, и глоба в
размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП, като са отнети общо 6 контролни точки на основание
Наредба № Із – 2539 на МВР.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5