№ 166
гр. П., 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20234430200300 по описа за 2023
година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-323/29.03.2019г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, гр.
София, което на д-р К. П. П., ЕГН **********, живуща: гр. П., ул. „Х.Д.“
№***, адрес по месторабота: К.- трето отделение анестезиология и
интензивно лечение към УМБАЛ „д-р Г.С.“ ЕАД, гр. П., бул. „Г.К.“ №8А, в
качеството й на лекар специалист по „Анестезиология и реанимация“,
осъществила предоперативна анестезиологична консултация и преценка, като
е била и част от екипа, осъществил оперативната интервенция /планово
Цезарово сечение/ при г-жа М.П.М. на основание чл. 229, ал.1 от Закона за
здравето във вр. чл. 235 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на
300лв.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание ,явява се адв.М.С. –
АК-П. , моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно, поради изтекла абсолютна давност,
като излага доводите си за това в жалбата.
За Изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Медицински
надзор“- административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН в съдебно заседание се явява процесуален представител- юрк. В.Ц.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
1
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима, а по същество основателна, поради
следното:
ПлРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Г-жа М.П.М. на 39 години, е била бременна за трети път. Бременността
на госпожа Митова се е водила рискова, поради възрастта /39 години/ и
претърпените оперативни интервенции в лумбалната област и на гърдата.
На 25.07.2018 г. г-жа М.М. е хоспитализирана в Клиниката по
акушерство и гинекология на УМБАЛ „Д-р Г.С.”, гр. П. за родоразрешение -
планово Цезарово сечение. Детските сърдечни тонове са ясни, ритмични и
няма маточни контракции. Проведена е предоперативна анестезиологична
консултация и преценка от д-р К. П. П., като е с поставена оценка на ASA - II
/3 точки/, но не е извършен преглед и в ИБР няма записани данни за
състоянието на устната кухина и подвижността на шийния отдел на
гръбначния стълб, което не е позволило да се направи оценка на риска от
извършване на ендотрахеална интубация. Като не е осъществила и не е
отразила състоянието на устната кухина и възможността да бъде извършена
пълна дефлексия на главата с цел поставяне на ендотрахелната тръба, д-р К.
П. П. не е осигурила сигурност и безопасност лечебната процедура, а именно
ендотрахеална интубация. По преценка на анестезиолога д-р К. П. П. и по
желание на г-жа Митова, оперативното родоразрешение е планирано да се
извърши под обща анестезия.
На 26.07.2018 г. в 9:00 часа е започнала оперативната интервенция.
Въвеждането в анестезия е осъществено с прилагането на Тиопентал 1000 мг
и Тракриум 50 мг. С прилагането на Тракриум се цели да се постигне
релаксация на скелетната мускулатура и по |този начин да се улесни
ендотрахеалната интубация и механичната вентилация; “вени са няколко
опита за ендотрахеална интубация, която не се е отдала поради анатомични
особености в устната кухина и затруднената дефлексия в областта на шията.
Поставена е назотрахеална туба за подаване на кислород и започнато ръчно
обдишваие и с анестезионен апарат „Мегамет 700“.
В период на обдишване е установено повишено съпротивление на
дихателните пътища, появила се е цианоза в следствие на хипоксията и
състоянието е преценено, като тежък бронхоспазъм. Цианозата постепенна е
отзвучала, но не са отчетени движения на гръдната стена, при аскултация не е
установено нормално везикуларно дишане и е налице хипотония.
В 09:25 часа е осъществено Цезаровото сечение и в 09:30 часа е
екстрахиран плод от мъжки пол, който е предаден на неонатолог.
Кръвозагубата е в рамките на нормалното за този вид оперативна
интервенция /около 500 мл/. Към края на оперативната интервенция, кръвта е
2
станала тъмна поради недостатъчната оксигенация. Самата интервенция е
приключила в 10:20 часа.
В 10:30 часа в операционната е осъществена консултация с кардиолог,
който за първи път записва данни за настъпила клинична смърт - единични
камерни съкращения, без АН и без пулс. Започнати са в пълен обем
реанимационни мероприятия от широк екип лекари с различни специалности,
като са се включили и акушерките. На ЕКГ са записани деформирани
камерни комплекси, синхронни с индиректния сърдечен масаж, но синусов
ритъм не се регистрира, както и спонтанно дишане. В 12:30 часа с
реанимобил и реанимационен екип г-жа М.М. е транспортирана до централна
реанимация УМБАЛ“Д-р Г.С.” - гр. П.. Пациентката е била в състояние на
шок, с тежко подтисната хемодинамика - без пулс на периферни и
магистрални съдове. По време на транспорта реанимационните мероприятия
продължават в пълен обем – апаратна вентилация, индиректен сърдечен
масаж и медикаментозна поддръжка. Г-жа М.М. е настанена в първо
отделение на К. при УМБАЛ “Д-р Г.С.” - гр. П. в 12:40 часа, с двустранно
везикуларно дишане, артериално налягане не се измерва, пулс синхронен със
сърдечния масаж, широки зеници и бледи кожа, и видими лигавици.
Реанимационните меропириятия са продължили в пълен обем до 14:00 часа,
след което е взето решение за преустановяването им, поради настъпилата
необратима сърдечна и съдова слабост и това е часа на обявяване на леталния
изход.
Предвид гореизложеното, липсата на извършен и отразен локален
орален статус и подвижност на шийния сегмент на гръбначния стълб от
страна на д-р К. П., представлява нарушение на чл. 86, ал.1, т. 10 от Закона
за здравето, който гласи: “Като пациент всеки има право на: „сигурност и
безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време
на лечението му;“, във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето ,
където е регламентирано: „ Правото на достъпна медицинска помощ се
осъществява при прилагане на следните принципи: зачитане правата на
пациента;“.
Нарушението е извършено на 26.07.2018 г. - датата, на която е
извършена оперативната интервенция „Цезарово сечение“.
Нарушението е установено на 03.08.2018 г., последен ден на
извършената проверка от длъжностни лица на ИАМО в УМБАЛ “Д-р Г.С.“.
Нарушението е извършено за първи път.
За установеното нарушение е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № А 27-323/15.10.2018 г. в присъствието на д-р
К. П. и й е бил връчен,видно то подписана Разписка за връчване.
Констатациите на проверяващите длъжностни лица на ИАМО били
изложени в съставения от д-р И. П. Н. на длъжност „Главен инспектор“ в
ИА“МО“ – София АУАН №А027-323/15.10.2018г. и възпроизведени в
3
обжалваното наказателно постановление № 27-323 от 29.03.2019г. на
Изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“ – гр. София.
С оглед отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка,
наказващият орган е приел, че липсата на извършен и отразен локален орален
статус и подвижност на шийния сегмент на гръбначния стълб от страна на
жалбоподателката - д-р К. П., представлява нарушение на чл. 86, ал.1, т. 10 от
Закона за здравето, който гласи: “Като пациент всеки има право на:
„сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури,
провеждани по време на лечението му;“, във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от
Закона за здравето, където е регламентирано: „Правото на достъпна
медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 3
зачитане правата на пациента“ и на основание чл. 229, ал.1 вр. с чл. 235 от
ЗЗдр наложил на П. административно наказание – глоба в размер на 300,00
(триста) лева за извършено на 26.07.2018 година нарушение по чл. 86, ал.1,
т.10 от ЗЗдр във вр. с чл. 81, ал.2, т.4 от Закона за здравето.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, а
именно: Наказателно постановление №НП27323/29.03.3018г, Известие за
доставяне, АУАН № А-27-323/15.10.2018г., Разписка за връчване на АУАН,
Писмено възражение от д-р К. П. от 18.10.2018г., Заповед №РД-27-
323/31.07.2018г., Консативен протокол за извършена проверка №КП 27-
323/08.08.2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето всеки български гражданин
има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този
закон и Закона за здравното осигуряване, а според ал. 2, т. 4 от същата
разпоредба правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при
прилагане на следните принципи: зачитане правата на пациента. В тази връзка
трябва да се има предвид, че понятието зачитане правата на пациента трябва
да има определено съдържание т. е. какви конкретни действия дължи
изпълнителят на медицинска помощ, за да спази посочения принцип при
нейното предоставяне. Съгласно чл. 81, ал. 3 от ЗЗдр условията и редът за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят
с наредба на Министерския съвет. Нормата на чл. 81 от ЗЗ е бланкетна -
съдържащото се в нея правило за поведение се конкретизира в посочените в
чл. 80 от ЗЗ медицински стандарти и правила за добра медицинска практика.
Когато последните са нарушени, това представлява нарушение и на нормите
на ЗЗ, към които същите препращат. За да е налице законосъобразно
проведен административно-наказателен процес, е необходимо в АУАН и в
НП да се посочат конкретните разпоредби на медицинските стандарти или на
правилата за добра медицинска практика, които са нарушени. Съдържанието
4
на принципа, посочен като нарушен от АНО има определено нормативно
съдържание, което не е конкретизирано, съгласно изискванията на чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство пред наказващия орган са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
възпрепятстват жалбаподоталеката да узнае за какво конкретно нарушение е
ангажирана административно-наказателната и отговорност и адекватно да
организира защитата си. Същите не могат да бъдат санирани в ходана
проведеното съдебно следствие и предпоставят отмяната на обжалваното
наказателно постановление.
В същото време съдът споделя и твърденията на жалбоподателя,
изложени в жалбата относно изтеклата давност за изпълнение на наложеното
наказание. В този смисъл съдът, съобразявайки константната съдебна
практика по този въпрос намира, че разпоредбите на чл.80 и сл. от НК
относно изчисляване и прилагане института на давността намират
приложение към административните наказания и следва да бъдат отчитани и
преценявани /арг. от Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015г. на
Върховният административен съд на РБългария, ОСС от НК на ВКС и ОСС
от II колегия на ВАС и др./.
Нарушението е било извършено на 26.07.2018 г. Акта за установяване
на административно нарушение №А027-323е съставен 15.10.2018г. и връчен
на нарушителя. Наказателното постановление № 27-323 е издадено на
29.03.2019г.
Според разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната
отговорност са три групи: първо – изключващи преследването и
изтърпяването на наказанието, сред които е смърт на субекта, давност,
амнистия. Втората група са обстоятелства, водещи до освобождаване от
наказателна отговорност и третата група са такива, които водят до
освобождаване от изтърпяване на наказанието. Давността попада в първата
група и без съмнение представлява обстоятелство, изключващо наказателната
отговорност.
В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл.34 и в чл.82. Първият
текст урежда случаите, при които административно-накзателното
производство въобще не се образува или образуваното се прекратява – когато
нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и
когато това е предвидено в закон или указ. Според същата норма, не се
образува административно- наказателно производство, ако не е съставен акт
за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца
5
от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно
посочени видове нарушения срокът е две години от извършване на
нарушението. Различен давностен срок е предвиден в алинея 2, при конкретна
хипотеза на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция.
Според ал.3, образуваното административно-наказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от
съставяне на акта.
От съдържанието на разпоредбите на чл.34 на ЗАНН може да се
направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с
момента на съставяне на акта за установяване на нарушение, който поставя
началото на административно-наказателното производство в две хипотези –
от открИ.е на нарушителя или от извършване на нарушението. В чл.34 от
ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Всички разпоредби на чл.34 от ЗАНН,
касаещи административно-наказателното преследване, засягат единствено
сроковете за образуване на производството със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване
на наложеното наказание. Според ал.1, административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според
ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо
наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с
което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В ал.3 на чл.82 от
ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на
наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН. Така в
конкретния случай давността, изключваща наказателното преследване, е три
години, а абсолютната давност съгласно чл. 81, ал. 3 от НК е четири години и
шест месеца от момента на извършване или довършване на нарушението
,което в конкретният случай е 26.07.2018г и за нарушението е изтекла преди
датата, на която е даден ход по същество 27.03.2023 г.
Предвид на това , съдът приема, че е изтекла абсолютната давност с
което оспореното наказателно постановление да бъде отменено и следва да се
прекрати административно наказателното производство
По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че в ЗАНН
липсва уредба на давността, която да урежда абсолютната давност, при която
административно-наказателното преследване се изключва, независимо, че
акта, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба
аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК. Затова, съдът счита, че тази
разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, с оглед изричното
6
препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата,
изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването
на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока предвиден в чл.80 от НК. С оглед вида на
наложеното в случая наказание – глоба, приложима е хипотезата на чл.80,
ал.1, т.5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.
В настоящият случай, административно-наказателното преследване е
възбудено в срок, но административно наказателното производство в
съдебната му фаза е продължило в по-дълъг период от време и съобразно
чл.81, ал.3, във вр. чл.80, ал.3 от НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК,
като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване
на деянието. В конкретния случай, то е довършено на датата, на която е
извършено – 26.07.2018г. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието
се наказва с глоба, е три години съгласно приложимата редакция на чл.80,
ал.1, т.5 от НК и изтича на 26.01.23г.
След като е налице изтекла давност, която е обстоятелство, изключващо
административно-наказателната отговорност, наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Поради изложеното и на основание чл. 63 ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
намира, че Наказателно постановление № 27-323 от 29.03.2019г. на
Изпълнителния директор на ИА „***“ – гр. *** следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (Нова, ДВ бр.94/2019г.), страните
имат право на разноски. Видно от приложения в делото Договори за правна
защита и съдействие от 27.03.20023г е заплатения от жалбоподателката
адвокатски хонорар на адв. М. С.-АК-грП. е в размер на 400,00 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. С оглед изложеното и на основание чл. 63,
ал.3 от ЗАНН ИА „ Медицински надзор“ – гр.София следва да бъде осъдена
да заплати на К. П. П. , ЕГН ********** от гр. П. сумата от 400,00 лева
(четиристотин) лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 2, т. 1 от
ЗАНН, съдът
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление наказателно постановление №
27-323/29.03.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“, гр. София, което на д-р К. П. П., ЕГН **********,
живуща: гр. П., ул. „Х.Д.“ №***, адрес по месторабота: К.- трето отделение
анестезиология и интензивно лечение към УМБАЛ „д-р Г.С.“ ЕАД, гр. П.,
бул. „Г.К.“ №8А, в качеството й на лекар специалист по „Анестезиология и
реанимация“, осъществила предоперативна анестезиологична консултация и
преценка, като е била и част от екипа, осъществил оперативната интервенция
/планово Цезарово сечение/ при г-жа М.П.М. на основание чл. 229, ал.1 от
Закона за здравето във вр. чл. 235 от Закона за здравето е наложена глоба в
размер на 300лв,като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН ИА „ Медицински надзор“ –
гр.София да заплати на К. П. П. , ЕГН ********** от гр. П. сумата от 400,00
лева (четиристотин) лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред П.ски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8