РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110207405 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Д. Х. срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-008492/11.05.2022г., издадено от началник група към СДВР,
отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
следните административни наказания: лишаване от право да управлява МПС
за срок от две години и глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал.
3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както и глоба в размер на
10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и че НП е необосновано. Твърди се, че в
АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 42,
т. 7 ЗАНН, пречещо да бъде индивидуализиран свидетелят. Оспорва се, че
посоченият в АУАН свидетел е очевидец, като се преценява като процесуално
нарушение, че в АУАН отсъства отразяване чрез подчертаване какъв вид
свидетел е това лице. Поддържа се, че липсва пълно и ясно описание на
1
нарушението, като не е посочено къде точно е мястото на извършване на
нарушението. Не било посочено в какво точно се изразява отказа на
жалбоподателя. В описателното описание на правната квалификация били
посочени няколко деяния, което според жалбоподателя създава неяснота за
какво е наказан и смесване на различни хипотези. Моли се за отмяна на НП и
за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
адв. Л, който пледира за отмяна на НП. Поддържа съображенията в жалбата,
като изтъква, че не може да се определи какъв свидетел е посоченият като
такъв в АУАН. Счита, че не е уточнено мястото на нарушението, както и
доказателства, потвърждаващи отказа на жалбоподателя да даде кръвна
проба. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 25.04.2022г. около 00.40 часа в гр. София жалбоподателят А. Д. Х.
управлявал лек автомобил “Шкода Практик” с ДК № по ул. ”Околовръстен
път” с посока на движението от кв. Казичене към АМ Тракия.
Жалбоподателят бил спрян за извършване на полицейска проверка. На
жалбоподателя било предложено да му бъде извършена проверка за употреба
на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № 0218, като
жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверката. Бил изготвен
талон за медицинско изследване № 107328, в който било отразено, че Х.
отказва да даде проба с техническо средство за употреба на алкохол, като
талонът бил предявен на и подписан от Х.. В хода на проверката
жалбоподателят не представил на полицейските служители свидетелство за
регистрация на МПС, което управлявал.
Св. Г. Шаламанов съставил на А. Х. АУАН № 618601/25.04.22г. за
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2
ЗДвП като в АУАН било вписано, че нарушителят има възражения.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП № 22-4332-
008492/11.05.22г. от началник група към СДВР, О”ПП” при СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на
2
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. актосъставителят е
компетентен да издаде АУАН, а началникът на група в СДВР, ОПП-СДВР е
компетентен да издаде атакуваното НП. Видно от заповед № 8121к-
13180/23.10.19г. е прекратено временното преназначаване на Гергана
Борисова, началник на 01 група „Административно-наказателна дейност” в 03
сектор „Административно обслужване” към ОПП-СДВР.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетеля Г. Ш, както и събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК
– АУАН № 618601/25.04.22г., талон за медицинско изследване № 107328,
справка картон на водача, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и заповед №
8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че фактическата обстановка, приета за установена, се
доказва по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства,
събрани чрез разпита на свидетеля Г. Ш. От показанията на същия се
установява както факта на управлението от страна на А. Х., така и отказа на
водача Х. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.
От показанията на Г. Ш се установява, че е предложил на жалбоподателя да
бъде проверен с техническото средство за употреба на алкохол, но той е
отказал. Приобщените по делото писмени доказателства изцяло подкрепят
гласните доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
алкохол в кръвта, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок
от две години и глоба от 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали
водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или
наркотични вещества или не. За да е съставомерно деянието по реда на
3
цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС
и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за
употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 25.04.2022г.
жалбоподателят А. Х. е управлявал лек автомобил “Шкода Практик” с ДК №
по Околовръстен път с посока на движението от кв. Казичене към АМ
Тракия. Безспорно също така се установява, че водачът на МПС Х. е спрян за
проверка от полицейските служители Г. Ш и О Ц., като св. Ш е предложил на
Х. да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с номер 0218, като жалбоподателят е отказал да му бъде
направена проверката.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание,
въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, е дали Х. е бил употребил алкохол или не, респ. дали е
управлявал МПС след употреба на алкохол. Отказвайки да бъде изпробван за
употреба на алкохол със съответното техническо средство /независимо дали
преди това жалбоподателят е употребил алкохол или не/ Х. е осъществил от
обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл.
174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната
муотговорност. Показанията на разпитания свидетел Г. Шаламанов
категорично установяват това обстоятелство.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушението на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са спазени изискванията на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина
за отмяна на атакуваното НП. Съдът не споделя доводите в жалбата и в
съдебно заседание за допуснати съществени процесуални нарушения. В
АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени задължителните
реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57
4
ЗАНН, като НП е издадено от компетентен орган видно от приетата по делото
като писмено доказателство заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на
вътрешните работи.
Съдът не споделя възражението, че в АУАН и НП не е описано надлежно
мястото на извършване на нарушението. Съдът счита, че мястото е описано
достатъчно съответно съответно като град, улица, по която се е движел с
МПС жалбоподателят, както и посоката му на движение.
В АУАН и НП несъмнено ясно и безпротиворечиво са описани
признаците от обективна страна на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение. Съдът не споделя довода на процесуалния
представител на жалбоподателя, че е налице смесване между различни
хипотези. В словесната част на НП при описание на обективните признаци от
състава на нарушението са описани всички съставомерни признаци на
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, каквато е и правната квалификация на
нарушението, която напълно съответства на словесното описание на
нарушението. И в акта, и в НП се твърди, че водачът на МПС Х. е отказал да
му бъде извършена проверка за установяване на употребата на алкохол, което
деяние е подведено под нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Поради това и
неоснователно е твърдението, че е допуснато съществено процесуално
нарушение. В АУАН и в НП е посочена правилно нормата на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, тъй като именно това е нарушената норма, а не нормата на чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП, тъй като нито в АУАН, нито в НП се твърди, че жалбоподателят е
управлявал МПС под въздействието на алкохол.
Не е налице и твърдяното смесване на двете хипотези - отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Следва да се отбележи, че никъде в
АУАН и НП не се твърди, че жалбоподателят не е изпълнил предписанието
на медицинско изследване. Еднопосочно и в АУАН, и в НП са изложени
твърдения, че вмененото на жалбоподателя нарушение се изразява в отказ на
водача да се тества за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510.
Съдът не споделя и възражението за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН,
тъй като законосъобразно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел,
5
който е очевидец на нарушенията – едното изразяващо се в отказ за
извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол, а
другото в непредставяне на СРМПС. Бланката на АУАН не предпоставя
възможност за уточняване на вида на свидетеля, но от съществено значение за
преценяване наличието или отсъствието на процесуално нарушение е факта,
че при съставяне на АУАН е участвал свидетел, за който се установява, че е
участвал заедно с актосъставителя в проверката и е възприел също лично
нарушенията. Самоличността на нарушителя е индивидуализирана надлежно
с три имена , дата на раждане и месторабота, като не е допуснато нарушение
на чл. 42, т. 7 ЗАНН
На жалбоподателя А. Х. са наложени наказания лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и глоба в размер на 2000 лв., какъвто е
законоустановеният фиксиран размер на административите наказания за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Законосъобразно на жалбоподателя е наложена и глоба във фиксиран
размер от 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, изразяващо се от
обективна страна в непредставяне при проверка на контролните органи на
свидетелство за регистрация на МПС. Нарушението е формално и се явява
довършено с бездействието, изразяващо се в непредставяне на СРМПС. От
субективна страна и това нарушение е извършено умишлено.
Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, при издаването му не са допуснати процесуални
нарушения, поради което следва да бъде потвърдено.
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като
въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт в съдебното
производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
008492/11.05.2022г., издадено от началник група към СДВР, отдел ”Пътна
полиция” при СДВР, с което на А. Д. Х. са наложени административни
6
наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и
глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7