№ 41
гр. Плевен , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Калоян В. Гергов
Мариан В. Иванов
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от Георги К. Грънчаров Въззивно
административно наказателно дело № 20214400600121 по описа за 2021
година
С решение № 260247/30.ХІІ.2020 г. постановено по НАХД № 2259/2020 г.
Плевенски районен съд е признал за виновен А. Б. Ц. в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. І, б. „б“ във връзка с чл.342, ал. І от НК, а
именно: на 5.VІІІ.2019, в гр. Плевен, ж.к. „***“ при управление на МПС – лек
автомобил марка „БМВ 320 И“, с регистрационен номер *** като нарушил
правилата за движение чл. 15, ал. І и чл. 21, ал. І от ЗДВП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.Т.П., изразяваща се в
счупване на 6 /шест/ поредни ребра /от трето до осмо включително/ довела до
трайно затрудняване на снагата, като на основание чл. 78 А от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 / две хиляди/ лева в полза на държавата и
го е лишил от право да управлява лек автомобил за срок от 1 /една/ година.
Със същото решение Ц. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено нарушение по чл. 5, ал. І, т. 3 от ЗДВП.
Недоволен от така постановеното решение е останал подсъдимият,
1
който чрез своя процесуален представител в законоустановения срок го
обжалва пред настоящата инстанция. В депозираната жалба са изложени
доводи, касаещи правилността на решението и по конкретно на размера на
наложеното наказание, твърди се, че същото е прекалено високо, тъй като е
налице съпричиняване на телесната повреда, тъй като правилата за движение
са били нарушени и от страна на пострадалия. Излагат се също така
съображения, че не е следвало първоинстанционният съд да налага наказание
„лишаване от право да управлява МПС“, тъй като то ще затрудни много
въззивния жалбоподател при осъществяване на трудовата му дейност.
Следвало е според изложеното в жалбата съдът да приложи разпоредбата на
чл. 78 А, ал. ІV от НК.
Предвид на това моли съда да измени първоинстанционното решение и
да постанови друго такова, с което да измени решението предмет на въззивна
проверка, като намали размера на наложената глоба и да отмени наложеното
наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата е изразил
становище в съдебно заседание, че въззивната жалба е неоснователна и
решението следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
В Плевенски районен съд е било депозирано предложение от Районна
прокуратура –Плевен, в което се иска признаването за виновен на А. Б. Ц. в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. І, б. „б“ във връзка с чл.342, ал. І
от НК, а именно: на 5.VІІІ.2019, в гр. Плевен, ж.к. „***“ при управление на
МПС – лек автомобил марка „БМВ 320 И“, с регистрационен номер *** като
нарушил правилата за движение чл. 15, ал. І и чл. 21, ал. І от ЗДВП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.Т.П., изразяваща се в
счупване на 6 /шест/ поредни ребра /от трето до осмо включително/ довела до
трайно затрудняване на снагата и на основание чл. 78 А от НК, същият да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание „глоба“ в подходящ размер и лишаване от право
да управлява МПС за подходящ срок.
2
На процесната дата въззивният жалбоподател се движел с лекия си
автомобил по ул. „България“ в посока изток, към кръстовището на ул.
„България с ул. „22 – ри септември“. Времето било слънчево, пътната
настилката суха, автомобила на въззивния жалбоподател се движел с
превишена скорост в градски условия с 93,9 км/ч. През това време
пострадалия свидетелят Г.Т.П. бил спрял, извън пътното платно, на южния
тротоар на ул. „България“. Предприел маневра движение назад с цел да се
включи в движението на ул. „22-ри септември“. При тази маневра, обаче
свидетелят П. не забелязал движещият се автомобил на подсъдимия в лявата
лента за движение. Автомобил управляван от пострадалия пресякъл двойната
непрекъсната линия и навлязъл в платното на движение на подсъдимия. От
своя страна предвид на високата скорост подсъдимият не успял да
предотврати сблъсъка, вследствие на което двете превозни средства се
сблъскали и била причинена средната телесна повреда на пострадалия П..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалия
заключенията на автотехническата и съдебно – медицинска експертизи, които
напълно ги подкрепят.
От назначена автотехническа експертиза е установено, че
произшествието е било могло да бъде избегнато, ако пострадалия П. е бил
отделил повече време за извършване на преценка на пътната обстановка, да
възприеме автомобила на подсъдимия и да го пропусне. От друга страна
движейки се с превишена скорост от 93,9км/ч. Ц. не е имал възможност да
избегне удара, поради по-голямата опасна зона на спиране на колата и
късното задействане от негова страна на спирачките.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза е безспорно
установено, че вследствие на възникналото произшествие на пострадалия П. е
била причинена средна телесна повреда изразяваща се в счупване на 6 /шест/
поредни ребра /от трето до осмо включително/ довела до трайно затрудняване
на снагата.
За да бъде определено едно конкретно поведение за престъпно обаче,
3
то същото следва да бележи типичната степен на засягане на обекта на
деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на
наказателния закон и да ги направи обществено приемливи. Всяко конкретно
деяние следва да бележи конкретната степен на обществена опасност като
част от обективната страна на състава на престъплението и то в значителна
степен.
От събраните в хода на делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че на 5.VІІІ.2019, в гр. Плевен, ж.к. „***“ А. Б. Ц. при
управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ 320 И“, с регистрационен
номер ***, нарушил правилата за движение чл. 15, ал. І и чл. 21, ал. І от
ЗДВП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.Т.П.,
изразяваща се в счупване на 6 /шест/ поредни ребра /от трето до осмо
включително/ довела до трайно затрудняване на снагата. Осъществил е от
обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението по чл.
343, ал. І, б. „б“ във връзка с чл.342, ал. І от НК.
Деянието от субективна страна е осъществено при условията на
престъпна небрежност при условията на чл. 11, ал. ІІІ, предложение 1 от НК.
Ц. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да го направи.
От фактите по делото е безспорно установено, че известна вина за
настъпилата катастрофа има и пострадалия, който, ако не бе осъществил тази
неправилно маневра и бе преценил правилно пътната обстановка, то би
избегнал настъпването на произшествието. Същите разсъждения се отнасят в
пълна сила и за подсъдимия – той би избегнал произшествието, ако е
управлявал лекия се автомобил с предвидената скорост за движение в
населени места. Управлението с превишена скорост, както и закъснялото
задействане на спирачната система са едни от причините за настъпилото
ПТП.
От писмените доказателства събрани в хода на досъдебното
производство е видно, че Ц. многократно е бил наказван по административен
път за нарушаване на правилата за движение по пътищата. Съставяни са му
актове за административно нарушение, които обаче не са изиграли
съответното превъзпитателно въздействие. Налице е трайно създадено
4
поведение на Ц. в насока нарушаване на ЗДВП, като извършва деяния с
ниска степен на обществена опасност, поради което настоящата инстанция
намира, че срока, за който въззивния жалбоподател е лишен от право да
управлява МПС
Изложените дотук аргументи дават основание на касационната
инстанция да приеме, че въззивният съд е осъществил задълбочен анализ на
конкретната специфика на обстоятелствата по делото, въз основа на който
законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 78 А, ал. ІV от НК. По
мнението на настоящия съдебен състав, с оглед на умерената степен на
обществена опасност на деянието, ниската такава на дееца, но утвърденото му
поведение за постоянно нарушаване на правилата за движение по пътищата,
целите на наказанието могат да бъдат постигнати единствено с лишаване от
права и съответното административно наказание в наложения размер.
Лишаването от права в това производство е административна, а не
наказателна санкция.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260247/30.ХІІ.2020 г. постановено по НАХД №
2259/2020 г. по описа на Плевенски районен съд, като правилно и
законосъобразно.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5