№ 101
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330205758 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕЛ. ИВ. Н., действаща чрез процесуалния си
представител адв. И.М. против Наказателно постановление № 21 – 1030 –
006101 от 28.06.2021 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР
Пловдив, Сектор Пътна Полиция Пловдив с което на жалбоподателката на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.4 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200,00 лева за нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на НП и се моли за
неговата отмяна. Конкретно – оспорва се приетата от наказващия орган
фактическа обстановка, като се аргументира тезата, че жалбоподателката не е
извършила посоченото в атакуваното НП нарушение. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище с което излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за
правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване: Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 02.06.2021г. в гр. Пловдив жалбоподателката Н. управлявала лек
автомобил „Нисан Мурано“, с рег. № ***, като била сама в автомобила.
Около 08,30 часа, жалбоподателката стигнала до кръстовището на бул.
„Освобождение“ с ул. „Проф. Цветан Лазаров“, движейки се по посочената
улица, представляваща път без предимство. Целта на жалбоподателката била
да се включи в движението по бул. „Освобождение“, поради което се
позиционирала заставайки между двата острова на кръстовището.
По същото време, в лявата лента по бул. „Освобождение“ се движел лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, управляван от свид. Л., който също
пътувал сам.
След кръстовището на бул. „Освобождение“ с ул. „Проф. Цветан Лазаров“,
свид. Л. възнамерявал да продължи движението си направо, като целта му
била до достигне до кръстовището с бул. „Асеновградско шосе“, като се
движел направо, в посока запад. За превозните средства движещи се по бул.
„Освобождение“, бил поставен знак Б3 „Път с предимство“. Свид. Л.
навлезнал в процесното кръстовище, като в момента, когато се намирал малко
след средата на същото, жалбоподателката предприела маневра завиване
наляво, за да се включи в движението по бул. „Освобождение“, като
навлезнала на пътя с предимство без да пропусне управлявания от свид. Л.
лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***. Така настъпил удар между двете
превозни средства - в предната дясна част на лек автомобил „Нисан Мурано“
и в задна лява част /задна лява врата, заден ляв калник, задна броня/ на лек
автомобил „Рено Меган“. Ударът настъпил преди находящата се на
кръстовището пешеходна пътека, като непосредствено след сблъсъка двата
автомобила спрели след пешеходната пътека. Автомобилите останали на
местата си, без да бъдат местени до идването на извиканите от свид. Л.
полицейски служители, сред които бил и свид. К..
2
Последният огледал автомобилите, включително съставил 6 броя снимки,
като заснел щетите по двете превозни средства. След като изслушал двамата
водачи, свид. К. съставил Протокол за ПТП № 1754029 от 02.06.2021 г.,
който бил подписан от двамата водачи. На същата дата свид. К. съставил и
АУАН с бл. № 260754 против жалбоподателката Н., в нейно присъствие и в
присъствието на свид. Л.. Жалбоподателката подписала акта, като в графата
за обяснения/ възражения посочила, че не е съгласна.
Преди пристигането на полицейските служители, жалбоподателката Н. се
свързала по телефона със съпруга си – свид. Недялко Николов, който отишъл
на мястото на инцидента, като направил оглед на автомобила управляван от
жалбоподателката, както и на процесното кръстовище. Направил снимки.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Административно - наказващият орган приел, че с посочената деятелност
санкционираното лице е извършило виновно нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП му
наложил административно наказание – „Глоба“ в размер на 200,00 лева.
На първо място, съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателката. Фактическата обстановка, изложена
в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП
коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното
нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правно
релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час,
място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от
обективна страна.
Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по
съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната, териториална и
темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от
така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи и Заповед № 8121з – 825/19.07.2019 г.
Процесният АУАН, както вече беше отбелязано, е съставен в присъствието
на жалбоподателката, като последната е имала възможността да направи
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, но такива не са
3
постъпили. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната
квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна
норма.
Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове – нарушението
и нарушителят са установени на 02.06.2021 г., на която дата е съставен и
АУАН, а атакуваното НП на 28.06.2021 г.
По отношение на правилността на атакуваното НП, настоящата съдебна
инстанция намира, че посоченото в АУАН и НП изцяло съответства на
осъществилото се в действителността.
Процесното нарушение се доказва по безспорен и категоричен начин от
формираната по делото доказателствена съвкупност, като доводите в обратна
насока, наведени с въззивната жалба са изцяло неоснователни.
За да достигне до тези изводи съдът намира, че описаната по – горе
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща гласни
доказателствени средства /показанията на актосъставителя К. и другият
участник в ПТП – свид. Л./ и писмени доказателства, приобщени по
надлежния процесуален ред, включително Протокол за ПТП № 1754029/
02.06.2021 г., оправомощителни заповеди, както и изготвения от свид. К.
снимков материал.
На първо място, съдът кредитира показанията на актосъставителя К., като
ги намира за обективни, като изхождащи от незаинтересовано лице. Същите
са последователни, логични и съответстващи на останалите доказателствени
материали по делото. Въпреки, че актосъставителят не е свидетел – очевидец
на процесното ПТП, то същият е отразил в АУАН и КП изводите си за
случилото въз основа на личните си възприятия на база заварената обстановка
на местопроизшествието /разположение на автомобилите, следи от удара/ и
разговора си с двамата участници в произшествието. От показанията на
същия, както и от показанията на свид. Л., съдът намира, че по безспорен
начин се установява механизма на настъпване на процесното ПТП, както и
вината на жалбоподателката. Допълнително относно показанията на свид. К.,
съдът намира, че по отношение на същия не възникват никакви съмнения в
добросъвестността му, нито са налице основания свидетелят да се счита
предубеден или заинтересован. В тази връзка изцяло изолирано остана
твърдението на свид. Николов, че в процеса на установяване на нарушението,
4
свид. К. не е изслушал версията на жалбоподателката, като същото се намира
в противоречие с показанията на свид. К., както и с показанията на свид. Л..
Каза се, че свид. К. е въприел известните по делото му обстоятелства при
изпълнение на служебните му задължения, като от показанията на същия се
установяват с категоричност, времето, мястото и механизма на процесното
ПТП, включително вината на жалбоподателката като участник в същото,
поради което и съдът базира фактическите изводи въз основа на тях.
Впечатление прави убедителността в показанията на свид. К. досежно
механизма на настъпване на процесното МПС, като същият отговори
последователно и без колебания на плеядата въпроси от страна на
процесуалния представител на жалбоподателката в тази насока, включително
аргументира долросъвстно и подробно извода си досежно вината на Н. в
процесното ПТП.
При обсъждане на показанията на свид. Л., съдът отчете обстоятелството,
че същият е участник в процесното ПТП, поради което изложеното от него
налага внимателно да бъде анализирано в светлината на останалия
доказателствен материал. Така, в показанията си свидетелят подробно описва
движението си по бул. „Освобождение“, кръстовищата през които е преминал
преди процесното такова, момента в който същия се е престроил в лява лента
за движение както и обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП.
Съдът намира показанията на свидетеля за достоверни, подробни и съответни
на показанията на свид. К. и събраните по делото писмени доказателства,
поради което настоящата съдебна инстанция им дава вяра и базира
фактическите си изводи въз основа на тях. Показанията на свид. Л. се
открояват с необходимата еднопосочност, последователност,
безпротиворечивост и подчертана убедителност, поради което съдът ги
намира за напълно достоверни и обективни. Изложеното от него се подкрепя
от показанията на свид. К., както и от описаните в КП видими щети по ППС
/МПС с рег. № *** било ударено в предна дясна част, а МПС на свид. Л. с рег.
№ *** било ударено в задна лява част – задна лява врата, заден ляв калник,
задна броня/.
Що се отнася до показанията на водения от жалбоподателя свидетел
Николов, анализирайки същите поотделно и в съвкупност с останалия
доказателствен материал, съдът формира извод, че същите не са годни да
внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН и в НП,
5
включително не водят до промяна във фактическата обстановка и
формираните въз основа на нея правни изводи. На първо място, следва да се
отбележи, че свидетелят не възпроизвежда свои непросредствени възприятия
относно случилите се събития, а съобщени му от жалбоподателката
обстоятелства. Последното, разбира се не лишава показанията му от
доказателствена стойност, но същите биха имали значение за проверка на
останалите събрани по делото първични доказателства. Анализът на
показанията на свид. Николов, при съобразяване на близкородствената му
връзка с жалбоподателката водят до единствено възможния за настоящата
съдебна инстанция извод, че същите имат за цел изцяло да обслужат
поддържаната от жалбоподателката защитна теза. Впечатление прави, че
свидетелят не споделя възприятията си за случилите се събития, а дава оценки
на поведението на другия участник в процесното ПТП, излага свое собствено
становище за това какво се е случило, посочвайки, че сам, преди да дойдат
полицейските служители е извършил „оглед“ на автомобилите и на
кръстовището. Впоследствие се е опитал да обясни на свид. К. какво се е
случило. Така, чрез своите предположения за случилото се, свидетелят
изцяло подкрепя защитната версия на жалбоподателката, поради което и
показанията му не следва да бъдат кредитирани, доколкото се намират в
съществено противоречие с останалите кредитирани от съда доказателствени
източници.
Така, както вече беше посочено от събраните и проверени по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателката Н. е
извършила административното нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба гласи, че: "на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство".
От обективна страна по делото се доказаха по категоричен начин времето и
мястото на извършване на деянието – на 02.06.2021 г. в гр. Пловдив,
кръстовище на бул. "Освобождение" и ул. "Проф. Цветан Лазаров".
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че на
посочените в АУАН и НП дата и място, жалбоподателката Н. е управлявала
лекия автомобил „Нисан Мурано“, поради което същата се явява "водач" по
смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект
6
на нарушението по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Не се спори, а и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
/ вкл. 6 броя снимки изготвени от свид. К./ се установява, че движението по
бул. "Освобождение" е регулирано от знак Б3, който съгласно чл. 45, ал. 2 от
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП)
има наименование: "Път с предимство". Следователно пътят, по който се е
придвижвал автомобилът, управляван от свид. Л., е бил надлежно
сигнализиран като път с предимство, поради което за жалбоподателката като
водач на пътно превозно средство от друг път, т. е. такъв, който не е
сигнализиран с предимство, е възникнало задължението да пропусне
автомобила, управляван от Л., тъй като той се е движил по пътя с
предимство.
От обективна страна се установява и конкретното поведение, чрез което е
извършено нарушението, като достигайки до процесното кръстовище,
жалбоподателката е извършила маневра завиване наляво, за да се включи в
движението по бул. „Освобождение“ без да пропусне автомобила "Рено
Метан, управляван от свид. Л., при което е настъпил удар между двете
превозни средства в предната дясна част на лекия автомобил "Нисан Мурано"
и в задната лява част на лекия автомобил "Рено Меган". Настъпилият удар
между превозните средства, в резултат от който са причинени имуществени
вреди по тях, квалифицира това събитие като пътнотранспортно
произшествие съгласно § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. С
непропускането на автомобила, движещ се по пътя с предимство,
жалбоподателката е нарушила правилото по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, а
нарушението е довършено от обективна страна. В тази връзка правилна е
правната квалификация на деянието, тъй като са нарушени правилата за
предимство при преминаване през кръстовище, а тези пътни ситуации се
регулират именно от нормите на раздел XI от глава втора на ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателката е формирала в съзнанието си
представа относно проявлението на всички признаци от състава на
нарушението, както и за неговия общественоопасен характер, но въпреки това
е пристъпила към неговото осъществяване. По отношение на настъпилото
ПТП следва да се отбележи, че то не е елемент от състава на нарушението по
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, а последващо събитие, имащо значение за определянето
7
на санкционната норма. В тази връзка не е необходимо жалбоподателката да е
предвиждала от субективна страна факта на настъпилото произшествие, а
достатъчно е да е съзнавала, че отнема предимството на водач на ППС,
движещ се по път с предимство.
За така извършеното от жалбоподателката нарушение на основание чл. 179,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП е предвидено административно наказание
глоба в размер на 200 лева. Именно такова по вид и размер наказание е
наложено на Н. с наказателното постановление. Правилно е определена
приложимата санкционна норма. Тъй като по делото се доказа фактът на
настъпилото ПТП и че то е резултат от неспазването на правилата за
предимство от страна на жалбоподателката, то относима е именно
разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Коректно е направена привръзка с
разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП предвид, че
пътнотранспортното произшествие е причинено от жалбоподателката поради
неспазването на правилата за предимство, регулирали преминаването през
процесното кръстовище към момента на деянието. Видът и размерът на
приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер
/глоба от 200 лева/, поради което не е допуснато нарушение нито при
определянето, нито при индивидуализацията на наказанието. Същото е
правилно, законосъобразно определено и справедливо.
Предвид разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г.
на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Настоящият състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери чл. 93, т.9 НК, според който
маловажен случай е налице, когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност, както на конкретното деяние, така и на дееца е по-ниска
от обичайните за подобни нарушения.
8
По мнение на настоящия състав, констатираното нарушение разкрива
типичната обществена опасност на деяния от този вид, а не по-ниска, което
прави и невъзможно приложението на чл. 28 ЗАНН в процесния случай.
В този смисъл следва да се съобрази обстоятелството, че в при настъпване
на процесното автопроизшествие са настъпили материални вреди по МПС –
ва. Отделно от това, сериозността на нарушението, съответно невъзможността
му да бъде квалифицирано като такова по чл. 28 ЗАНН се извежда и от
обстоятелството, че нарушението е извършено в пиков час на движение на
МПС, като съдът отчита разбирането, че обществените отношения,
гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение.
Гореизложеното води до извод за правилност и законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, поради което същото ще бъде
потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче същата не е
изявила претенция за присъждане на разноски, нито реално е доказала
заплащането такива, то разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 – 1030 – 006101 от
28.06.2021 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор
Пътна Полиция Пловдив с което на ЕЛ. ИВ. Н. ЕГН ********** на основание
чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на
200,00 лева за нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
9
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10