Решение по дело №108/2021 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 25 август 2021 г.)
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20217090700108
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 99

гр. Габрово, 2.08.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание втори юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

и секретар – Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 108 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-1150 от 29.06.2020 г., подадена от И.В.К. ***, с ЕГН: **********, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000719004929-091-001 от 17.02.2020 г. на началник сектор – възложител ревизия и главен експерт по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Велико Търново, в частта му, в която е потвърден с Решение № 76 от 18.05.2020 г. на директор Дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП.

В процесната част от РА са установени: 1. Допълнителни задължения на физическото лице за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 2 938.80 лв. и лихви – 1 731.06 лв.; за 2014 г. в размер главница – 269.91 лв. и лихви – 131.56 лв.; за 2018 г. главница – 6 954.90 лв. и лихви – 566.10 лв.  2. Здравноосигурителни вноски по ЗЗО /авансови и годишни/: за 2013 г. – 2 112.00 лв. и лихви – 1 258.82 лв.; за 2014 г. – 234.70 лв., лихви – 129.15 лв.; за 2015 г. – 134.40 лв., лихви – 63-99 лв.; за 2016 г. – 126.44 лв., лихви – 42.80 лв.; за 2017 г. – 202.40 лв., лихви- 51.39 лв.; за 2018 г. – 2 496 лв., лихви – 221.05 лв.; 3. Задължения по КСО за установени дължими авансови вноски за месец май, 2016 г. за ДОО в размер на 18.02 лв. и лихви – 6.67 лв. и за ДЗПО – УПФ – 5.53 лв. и лихви – 2.05 лв.

Жалбата е подадена чрез административния орган на 27.07.2020 г., видно от поставения входящ орган при ответника, от заинтересовано лице – участник в същата процедура, в законния срок, против подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт /ИАА/, поради което се явява редовна и допустима.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Х. ***, който поддържа депозираната жалба.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт ***, която оспорва жалбата.

РА е издаден в резултат на извършена ревизия на физическо лице /ФЛ/ въз основа на ЗВР от 26.07.2019 г., връчена на ревизираното лице лично, на 1.08.2019 г. Съставен е Ревизионен доклад /РД/ на 31.01.2020 г., също връчен лично на адресата на 21.01.2020 г. Против доклада е подадено писмено възражение от 3.02.2020 г., което е било обсъдено, но констатациите и изводи са приети като мотивирани и законосъобразни, в следствие на което е издаден процесният РА от 17.02.2020 г., връчен лично на адресата на 27.02.2020 г., като в резултат на прилагане на особения режим по чл. 122 – 124а от ДОПК са установени задължения за довнасяне в общ размер на 23 815.27 лв. и лихви за просрочие – 8 886.18 лв. Този РА е оспорен пред директор ОДОП – В. Търново при ЦУ на НАП, който с Решението си, посочено по-горе, е уважил частично подадената до него жалба – досежно частта за установени задължения за данък върху данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 7 750.17 лв. и лихва – 4 565.14 лв.; за 2014 г. – 92.00 лв. и лихва – 44.84 лв.; за 2018 г. – 400.00 лв., лихва – 32.56 лв., както и по ЗЗО относно установената годишна ЗОВ за довнасяне за 2014 г. в размер на 80.00 лв. и лихви – 39.00 лв. В останалата част РА е потвърден и е бил обект на разглеждане по адм. д. № 199 от 2020 г. по описа на АС – Габрово. Делото е приключило с Решение № 183 от 30.11.2020 г., с което съдът е отхвърлил изцяло жалбата на И.К..

За да постанови съдебния си акт съдът е счел, че според приложимата в случая норма на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния материален закон размер на данъка към определена от него основа, съобразно ал. 2, когато е налице хипотеза от посочените  в ал. 1, т. 1 – 8 от разпоредбата. В чл. 124, ал. 1 от същия нормативен акт се предвижда, че при наличие на такава предпоставка, органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК и определя срок за предоставяне на доказателства и представяне на становище. При извършване на ревизия по този ред фактическите констатации се считат за верни до установяване на противното – т.е. размества се тежестта на доказване. Предвидената процедура е спазена. Въз основа на нея е установено, че ревизираното лице няма подадени годишни данъчни декларации /ГДД/ с декларирани източници на доход за ревизираните периоди. К. е внасял парични суми по банкови сметки, получавал е банкови преводи от  физически лица, но не са ясни основанията за тези парични трансфери, поради което приходните органи са счели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен, че те са станали негодни за използване. По тази причина основата за облагане с горните задължения за периода 1.01.2013 г. – 31.12.2018 г. се определя по чл. 122 – 124 от ДОПК. Съдът е посочил, че съгласно горецитираните специални процесуални правила тежестта на доказване е у жалбоподателя, който следва да обори констатациите и изводите, съдържащи се в РА.

АСГ не е приел, че получена сума от „Евробилд“ ООД, Габрово, към което К. е съдружник, в размер на 31 500.00 лв. съставлява скрито разпределение на печалба, т.к. този факт не е доказан. Тази сума не е дивидент, а се третира като облагаем доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съдът е отхвърлил като неприложимо и възражението за изтекла давност. Относно получен превод по банкова сметка ***им имот през 2018 г./22.03.2018 г. – 10 000.00 лв.; 20.04.2018 г. – 40 000.00 лв. и 26.04.2018 г. – 35 000.00 лв./ се приема, че в РА органите по приходите неправилно са определили цената, на която жалбоподателят е продал на физически лица свой недвижим имот – апартамент в гр. Габрово и е отменил частично РА в съответната част. Налице е документирано доказана цена на придобиване на апартамента през 2016 г. от К. и съдът я взема за меродавна при определяне на пазарната му цена. Налице е и определена сума, за която той, на свой ред, е продал апартамента на други лица две години по-късно, поради което разликата ма покупна и продажна цена формира облагаема печалба или доход за ФЛ. В заключение съдът е намерил заключенията на ревизиращите органи за мотивирани и законосъобразни, поради което е отхвърлил жалбата против процесния РА.

Недоволен от този съдебен акт, И.К. го е оспорил пред ВАС и въз основа на неговата жалба е образувано и разгледано адм. д. № 663 от 2021 г., приключило с Решение № 5621 от 11.05.2021 г., с което съдът е намерил касационната жалба за частично основателна по следните съображения: Съдебното решение е счетено за неправилно по отношение на установени от ревизията задължения по КСО и ЗЗО – конкретно и само за окончателни ЗОО при годишно изравняване за 2013 г. в размер на 1 910.40 лв. и лихви – 1 125.30 лв.; за 2014 г. – в размер на 113.10. лв. и лихви – 55.13 лв. и за 2018 г. – в размер на 2 251.20 лв. и лихви – 183.10 лв., както и по КСО относно установени авансови вноски за месец май, 2016 г. за ДОО в размер на 18.02 лв. и лихви – 6,67 лв. и за ДЗПЖ – УПФ в размер на 5.53 лв. и лихви – 2.05лв., т.к. в първоинстанционния съдебен акт не са изложени мотиви, а в диспозитива му се съдържа, въпреки това, произнасяне и по този въпрос, което прави решението необосновано, с оглед на което то се отменя в тази част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът е следвало да извърши преценка дали установеният укрит доход представлява и осигурителен такъв и дължими ли са вноски по ЗЗО – авансови и окончателни. Следва да се обсъди приложимостта на разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и да се мотивира крайният резултат и относно дължимостта на установените от ревизията задължения за ДОО и ДЗПО – УПФ за месец май, 2016 г. с оглед приетото, че ревизираното лице е работило като съдружник в търговско дружество за посочения период.

Настоящият състав на АСГ следва да се съобрази с указанията, дадени в горепосочения съдебен акт на касационната съдебна инстанция, което означава както да извърши съответните преценки и правни изводи въз основа на събрания доказателствен материал, така и да приеме за влязъл в сила процесният РА по отношение на частта, в която е потвърден от АСГ и ВАС и въз основа на изложените от тях мотиви, като приеме, че той е мотивиран, доказан и законосъобразен в частта му, касаеща допълнително установените данъчни задължения и техния произход.

Въз основа на така изложеното АСГ разгледа мотивираността и законосъобразността на РА по отношение на установените с него допълнителни задължения на жалбоподателя по ЗЗО и КСО. Те са формирани и обосновани по следния начин:

Обхватът на ревизията е предвиден да изследва 1. Данъчни задължения на К. по чл. 17 от ЗДДФЛ; 2. ДОО за самоосигуряващи се лица; 3. Здравно осигуряване за такива лица и 4. Универсален пенсионен фонд – за период от 1.01.2013 г. до 31.12.2018 г. Според РД, РА и Решението, И.В.К. е физическо лице и е данъчно задължен за доходи, произхождащи от източници в Република България като местно лице – български гражданин. Не е регистриран по ЗДДС. Не е бил ревизиран до момента. Ревизиращите органи са приели, че са налице основания за провеждане на ревизия по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 1 и 5 от ДОПК, като съдът /АСГ и ВАС/ намират, че са налице основания за това.

По КСО:

В РД е отразено, че не е установен вида на упражняваната от лицето дейност за ревизирания период, освен в посочените в РА изключения за отделни по-кратки периоди. През 2016 г. същото се е самоосигурявало  по фондове. За ревизираните периоди задълженото лице има регистрирани трудови договори с две търговски дружества – „*** ООД от 28.09.2015 г. до 1.01.2016 г. и „Новабилд“ ООД от 5.04.2017 г. до 18.04.2017 г. Няма данни на К. да са били изплащани доходи, различни от тези по трудовите му правоотношения. Същият е подал декларация за начало на дейност и, съответно, на осигуряване, считано от 1.01.2016 г. като съдружник в „Кинов“ ООД, като прекъсва дейност от 10.05.2016 г. През този период той се е осигурявал за рискове „инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, общо заболяване и майчинство“. Ревизиращите органи са счели, че е нарушена нормата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/29.12.2008 г. Лицето се е осигурявало за месеците януари – април, 2016 г., но т.к. е прекъснало дейността си през май, то за работните дни за този месец се начислява ЗОВ за още 5 дни. На основание чл. 124а от ДОПК разпоредбите на чл. 122 – 124 от кодекса се прилагат и за здравното осигуряване.

На основание чл. 7, ал. 4 от КСО К. дължи осигурителни вноски за ДОО като самоосигуряващо се лице върху минимален месечен размер за 2016 г. от 420.00 лв. – 16.3 %, с падеж – 25-то число на месеца, следващ този, за който се дължат /25.06.2016 г./, като е изчислена сума за главница от 18.02 лв. и лихва от 6.49 лв. На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задълженото лице се осигурява за пенсия /допълнително задължително пенсионно осигуряване – ДЗПО/ в УПФ в размер 5 % върху дохода, за който се дължат осигурителните вноски за ДОО или за месец май 2016 г. задължението е 5.53 лв. и лихва – 1.99 лв.

В случая няма причини периода на осигуряване в месец май, 2016 г., да се третира различно от предходните 4 месеца. К. е бил съдружник през цялото това време в ТД и е дължал осигуровки за цялото време, до деклариране на спиране на дейността, поради което РА се явява законосъобразен в частта му, в която са установени дължими вноски за месец май, 2016 г. за ДОО и за ДЗПО-УПФ в посочените размери.

По ЗЗО:

За 2013 г., 2014 г. и 2018 г. К. се явява лице по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, което не е здравно осигурено по чл. 40, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон и дължи осигуровки на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от него в размер, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за осигурените лица, определен съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗБДОО, като вноските са изцяло за негова сметка. Така за всеки месец от 2013 г. той дължи здравна осигуровка, като за всеки месец са начислени и лихви до датата на съставяне на РД. Посочени са и общи суми за годината – главница и лихви. На същото основание за следващите години през ревизирания период също са определени суми за внасяне по ЗЗО – помесечно с главници и лихви или общо за двете години /за всяко по отделно/.

За три от годините /2013 г., 2014 и 2018 г./ са установени  укрити/недекларирани облагаеми доходи от други източници и доход от прехвърляне на права и имущество, които доходите са квалифицирани като облагаем доход на лице и в РД и РА въз основа на тях са определени годишни изравнителни вноски и лихви по ЗЗО, както следва:

За 2013 г. е установен окончателен осигурителен доход в размер на 23 800.00 лв., върху който е определена ЗОВ за довнасяне в размер на 8 % - главница от 1 910.40 лв. и лихви – 1 125.30 лв.

За 2014 г. е установен окончателен осигурителен доход в размер на 1 413.75 лв., върху който е определена ЗОВ за довнасяне с главница 113.10 лв. и лихва – 55.13 лв.

За 2018 г. е установен окончателен осигурителен доход в размер на 28.140.00 лв., върху който е определена ЗОВ за довнасяне в размер на 2 251.20 лв. и лихва – 183.24 лв.

Независимо от извършени с Решението корекции на облагаемия доход за 2013 г. и 2018 г., определеният окончателен  такъв за същите не се променя, т.к. е над максималния осигурителен доход. За 2014 г. също е извършена корекция с Решението на облагаемия доход от други източници, като той е намален от 3 933.75 лв. на 2 933.75 лв., с оглед на което ответната страна определя окончателен осигурителен доход в размер на 413.75 лв., върху който е дължима ЗОВ от 33.10 лв. и лихви– 16.13 лв. и установените ЗОВ над този размер за този период са отчетени като неправилно определени, поради което се отменят. В отменената част РА не подлежи на съдебен контрол.

Относно определени авансови вноски за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Ревизията е установила, че за периода 1.01.2015 г. – 31.08.2015 г.; 1.06.2016 г. – 31.12.2016 г.; 1.01.2017 г. – 31.03.2017 г. и 1.05.2017 г. – 31.12.2017 г. жалбоподателят, като лице по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, което не е здравно осигурено на основание чл. 40, ал. 1 - 3 от ЗЗО, дължи ЗОВ, съгласно чл. 50, ал. 5, т. 1 от този закон върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица по чл. 8, ал. 2 от ЗБДОО, като ЗОВ са за сметка на осигуреното лице. Тъй като такива не са внасяни, в обжалвания РА правилно са определени дължими месечни ЗОВ за тези периоди в размерите, посочени в РА /главници и лихви/.

Относно дължими авансови вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ за периода 1.01.2016 НООСЛБГРЧ в качеството си на съдружник в „***“ ООД. Както бе посочено по-горе за периода 1.05.2016 г. – 10.05.2016 г. от ревизираното лице не са правени вноски, в РА, пропорционално на отработените дни за месеца /пет/, правилно са определени дължими авансови вноски по трите пера, главница и лихви, в посочените в РД и РА размери.

Частта от Решението на ответника, с която е потвърден РА, е оставена в сила по отношение на установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от АСГ /ВАС/ и авансовите ЗОВ за 6-те години и настоящият съдебен състав счита за установени по несъмнен начин с влязъл в сила РА тези задължения на така посоченото основание и в посочените размери. Поради тази причина в настоящия съдебен акт този въпрос не подлежи на преразглеждане и пререшаване.

В проведеното поделото о.с.з. процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че установените с РА доходи не съставляват осигурителен доход, т.к. произходът им не е възнаграждение за трудова дейност или от приравнени на такава дейности по чл. 6, ал. 2, изр. 1 от КСО и чл. 3 от НЕВДКПОВ. Също така докато е бил съдружник в „***“, К. не е осъществявал трудова дейност като съдружник. Неприложима е нормата на чл. 40, ал. 5 от КСО. Излагат се мотиви за начина, по който следва да се гледа на сделката между жалбоподателя и „***“, но АСГ не може да преразглежда този въпрос повторно, той е окончателно решен с постановяване съдебния акт на ВАС. По същия начин стоят въпросите с направените преводи от ФЛ по банкови сметки на К., както и печалбата, формирана като разлика между покупната и продажната цена на жилище, които сделки са осъществени в рамките на период от 2 години по отношение на един и същ обект, тълкуването на получен доход като скрита печалба, разпределение на дивидент.

АСГ намира за безспорен факта, че през ревизирания период И.В.К. е подлежал на социално и здравно осигуряване съгласно българското законодателство. За ревизирания период той е работил по две трудови правоотношения с двама различни работодатели за кратко: 1. В „Кинов“ ООД от 28.09.2015 г. до 1.01.2016 г. и 2. В „Новабилд“ ООД от 5.04.2017 г. до 18.04.2017 г. За този период същият е бил осигурен от работодателите. По тази причина и периодите му в осигуряване на това основание правилно са изключени от ревизиращите органи в таблиците от РД и РА за задължения за осигуряване по ДОО и ЗО. По същия начин правилно е изключен периода от 1.01.2016 г. – 30.04.2016 г. като такъв, въз основа на който следват аналогични задължения, т.к. за него лицето е било осигурявано като съдружник в „Кинов“ ООД. Няма твърдения и данни К. да е подлежал през ревизирания период на социално осигуряване на – за ДОО и за ДЗПОС- УПФ, на други основания и в друг период, освен за петте работни дни през месец май, 2016 г., т.к. едва от тази дата той сам е декларирал, че прекъсва дейността си като съдружник. По тази причина ревизиращите органи правилно са достигнали до извода, че за този месец той късо е подлежал на социално осигуряване като самоосигуряващо се лице – съдружник, както и през предходните 4 месеца, но дължимата вноска е следвало да се изчисли и внесе само за времето от 5 работни дни, както е направено в РД и РА. В тази част настоящият съдебен състав намира, че РА е законосъобразен и жалбоподателят дължи довнасяне за фонд ДОО за 2016 г. сумата от 18.02 лв. и 6.49 лв. лихва, както и за ДЗПО-УПФ 5.53 лв. и 2.05 лихви /като лихвите са изчислени до съставяне на РА/.

АСГ намира, че е безспорно, че за целия период К. се явява задължено лице по ЗО, на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО,  лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, какъвто се явява жалбоподателят за ревизирания перид, без посочените по-горе негови части, през които се е осигурявал по ДОО, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗБДОО за 2013 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2011 г., както и за започналите дейност през 2012 и 2013 г. е 420 лв.; Същата е сумата за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съгласно годишните ЗБДОО за всяка от тях, съответно чл. 8, ал. 2, чл. 9, ал. 2 /за 2016/. За 2017 г. сумата е 460.00 лв., а за 2018 г. – 510.00 лв. Правилно ревизиращите органи са взели предвид на горепосоченото правно основание половината от тази сума и въз основа на нея са определили помесечните задължения на лицето за всяка от годините на ревизирания период, като са извадили само периодите, през които К. се е осигурявал здравно на друго основание – като работещ по трудово правоотношение и като съдружник в ООД. Задълженията нито са били декларирани от него, нито внесени /жалбоподателят нито твърди, нито доказва други факти в тази насока/, поради което правилно за всяко от тях е изчислена и начислена дължима лихва за забава. Законосъобразно са определени като дължими сумите за ЗО по години. Съдебното решение на АСГ обаче е отменено не досежно авансовите вноски, а относно установените задължения за окончателни ЗОВ при годишно изравняване за 2013 г., 2014 г. и 2018 г.

За 2013 г. е установен окончателен осигурителен доход в размер на 23 800.00 лв., върху който е определена ЗОВ за довнасяне в размер на 8% - 1 910.40 лв. и лихва – 1 125.30 лв. Според чл. 50, ал. 4, т. 1 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Върху този доход следва да се начисли и внесе ЗОВ в така посочения срок. Вноската е в размер на 8% и същата е изчислена върху признатия като облагаем доход в размерна задължението от 1 910.40 лв. главница, върху която е начислена и съответната лихва.

Сумата е преведена от „Евробилд“  ООД по сметката на И.К. и ВАС намира, че правилно приходните органи и АСГ са счели, че тя представлява доход от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, поради което законосъобразно е обложена с данък по чл. 17, във вр. с чл. 35, т. 6  от ЗДДФЛ – облагаем доход от други източници, без ясно основание за придобиването му.

За 2014 г.  облагаемият доход от други източници е също коригиран на 2 933.75 лв. и ответникът е редуцирал окончателният осигурителен доход на 413.75 лв., като е изчислил ЗОВ върху него – 8 % - 33.10 лв. и лихва – 16.13 лв. При приета по-ниска осигурителна основа, правилно решаващият орган е изменил и ЗОВ, като я е изчислил въз основа на определения от него окончателен осигурителен доход за тази година.

Сумата е получен превод по банковата сметка на жалбоподателя от физическо лице, без установено основание за това, поради което отново сумата е отчетена като доход по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ.

За 2018 г. е установен окончателен осигурителен доход в размер на 28 140.00 лв. /над максималния осигурителен доход/, върху който на основание чл. 124а от ДОПК, във вр. с чл. 40, ал. 5 от ЗЗО е изчислена осигурителна вноска за довнасяне от 2 251.20 лв.  и лихва за забава от 158.85 лв. Доходите са от получен превод по банкова сметка ***им имот през 2018 г.

Процесните задължения за трите години са с произход укрити и недекларирани доходи от лицето. Спорен е въпросът дали укритите доходи съставляват осигурителни такива и дължат ли се в тази връзка ЗОВ на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Според ответната страна доходите от други източници са квалифицирани като осигурителен доход, върху който РЛ дължи изравнителни вноски по сметка на НЗОК на основание чл. 40, ал. 5 ЗЗО. На основание чл. 124а ДОПК задълженията за ЗОВ са определени по реда на чл. 122-124 ДОПК, като при определяне на размера на дължимите здравноосигурителни вноски са съобразени фактите на внасяне на авансови вноски а за 2016 г. и с факта на осигуряване на друго основание за част от годината. В решението си ВАС също приема, че ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК и в случая са приложими правилата на чл. 122 и следващите.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Видно от разпоредбата на чл. 4 от КСО трудова дейност обаче означава не само дейност в изпълнение на задължения по трудово или служебно правоотношение, възникнали по КТ, ЗСВ или ЗДСл, а и дейността, която осъществяват физическите лица като съдружници в ТД, кооперации или като физически лица, упражняващи търговска дейност, занаятчийска дейност, свободни професии, както и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата – т.е. физически лица, които получават доходи от своя дейност, вкл. и не само такава, която може да се квалифицира като „трудова“ по смисъла на КТ. В случая са установени по безспорен начин укрити недекларирани доходи. Те са облагаеми и осигурителни такива на ревизираното лице, поради което за него е възникнало и задължението за заплащане на изравнителни годишни вноски за ЗО по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Ревизията е проведена по реда на чл. 124 във вр. с чл. 122 и сл. от ДОПК, поради което и следва да се презюмира осигурителен доход, във връзка с който да се дължат вноски за ЗО вкл. и в хипотезата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗ. В тази връзка чл. 124а от Кодекса, на който се позовават ревизиращите органи, също следва да се приложи и досежно задължителните осигурителни вноски. В заключение АСГ намира, че Ревизионният акт е правилен и по отношение на допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на ревизираното лице. К. е укрил /не е декларирал/ получени от него приходи/доходи, както и липсват документи, от които да е видно основанието за направените плащания /банковите преводи/, поради което органът по приходите правилно е приел, че лицето е извършвало трудова или приравнена на нея дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК и следва да се установят задължения за задължителни осигурителни вноски върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК. Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски и в случая законосъобразно са определени задълженията на лицето по КСО и ЗЗО.

 

Доколкото не се спори, че касаторът не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, не е внасял авансови месечни осигурителни вноски за ДОО и ЗЗО в НЗОК, нито е правил изравнителни годишни вноски, то законосъобразно с обжалвания РА са определени същите.“ - Решение № 6654 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1782/2020 г., VIII о. В този смисъл, например: Решение № 11771 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2018 г., I о.; Решение № 2893 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9058/2019 г., VIII о.; Решение № 749 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9494/2020 г., I о. и др.

Вноските по КСО и по ЗЗО, както и лихвите върху тях, са публични задължения и същите се погасяват по начина и в сроковете, по които се погасяват данъчните такива. В случая процесните държавни вземания са за същите периоди, за които са и установените данъчни такива, като ВАС и потвърдил изводите на АСГ, изложени в съдебния му акт, че давността по отношение на тях не е изтекла. Съгласно чл. 171, ал. 1 от КСО публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

 В заключение съдът следва да отхвърли жалбата на И.В.К. срещу процесния РА в частта, касаеща горепосочените процесни задължения по ЗЗО и КСО. При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото в полза на страната – юрисконсултско възнаграждение.

 

В тази връзка и на основание чл. 160, ал. 1, чл. 161 от ДОПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на И.В.К. ***, ЕГН: **********, против Ревизионен акт № Р-04000719004929-091-001 от 17.02.2020 г., потвърден частично с Решение № 76 от 18.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, за установени задължения за окончателни здравноосигурителни вноски /при годишно изравняване/ за 2013 г. – в размер на 1 910.40 лв. и лихви – 1 125.30 лв.; за 2014 г. в размер на 113.10 лв. и лихви – 55.13 лв.; за 2018 г. в размер на 2 251.20 лв. и лихви– 183.24 лв.; както и по КСО относно установени авансово вноски за месец май, 2016 г., за ДОО в размер на 18.02 лв. и лихви – 6.67 лв. и за ДЗПО-УПФ в размер на 5.53 лв. и лихви – 2.05 лв.

ОСЪЖДА И.В.К. *** ЕГН: **********, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 613.53 лв.

 

Решението подлежи на обжалване  с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне, чрез Административен съд Габрово до Върховен Административен съд.             

 

Препис от решението да се изпрати на страните в едно с призовките.

 

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ:    

                                                                                        /ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/