Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр. Габрово, 2.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание втори юли, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар – Радина Церовска,
като разгледа материалите по адм. дело № 108 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-1150 от 29.06.2020
г., подадена от И.В.К. ***, с ЕГН: **********, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000719004929-091-001
от 17.02.2020 г. на началник сектор – възложител ревизия и главен експерт по
приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Велико Търново, в частта
му, в която е потвърден с Решение № 76 от 18.05.2020 г. на директор Дирекция ОДОП
– Велико Търново при ЦУ на НАП.
В процесната
част от РА са установени: 1. Допълнителни задължения на физическото
лице за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в
размер на 2 938.80 лв. и лихви – 1 731.06 лв.; за 2014 г. в размер
главница – 269.91 лв. и лихви – 131.56 лв.; за 2018 г. главница – 6 954.90
лв. и лихви – 566.10 лв. 2. Здравноосигурителни
вноски по ЗЗО /авансови и годишни/: за 2013 г. – 2 112.00 лв. и лихви
– 1 258.82 лв.; за 2014 г. – 234.70 лв., лихви – 129.15 лв.; за 2015 г. –
134.40 лв., лихви – 63-99 лв.; за 2016 г. – 126.44 лв., лихви – 42.80 лв.; за
2017 г. – 202.40 лв., лихви- 51.39 лв.; за 2018 г. – 2 496 лв., лихви –
221.05 лв.; 3. Задължения по КСО за установени дължими авансови
вноски за месец май, 2016 г. за ДОО в размер на 18.02 лв. и лихви – 6.67 лв. и
за ДЗПО – УПФ – 5.53 лв. и лихви – 2.05 лв.
Жалбата е подадена чрез
административния орган на 27.07.2020 г., видно от поставения входящ орган при
ответника, от заинтересовано лице – участник в същата процедура, в законния
срок, против подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт
/ИАА/, поради което се явява редовна и допустима.
В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Х. ***, който поддържа депозираната жалба.
Ответната страна се представлява от юрисконсулт ***,
която оспорва жалбата.
РА е издаден в
резултат на извършена ревизия на физическо лице /ФЛ/ въз основа на ЗВР от
26.07.2019 г., връчена на ревизираното лице лично, на 1.08.2019 г. Съставен е
Ревизионен доклад /РД/ на 31.01.2020 г., също връчен лично на адресата на
21.01.2020 г. Против доклада е подадено писмено възражение от 3.02.2020 г.,
което е било обсъдено, но констатациите и изводи са приети като мотивирани и
законосъобразни, в следствие на което е издаден процесният РА от 17.02.2020 г.,
връчен лично на адресата на 27.02.2020 г., като в резултат на прилагане на
особения режим по чл. 122 – 124а от ДОПК са установени задължения за довнасяне
в общ размер на 23 815.27 лв. и лихви за просрочие – 8 886.18 лв.
Този РА е оспорен пред директор ОДОП – В. Търново при ЦУ на НАП, който с
Решението си, посочено по-горе, е уважил частично подадената до него жалба –
досежно частта за установени задължения за данък върху данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 7 750.17 лв. и лихва – 4 565.14 лв.;
за 2014 г. – 92.00 лв. и лихва – 44.84 лв.; за 2018 г. – 400.00 лв., лихва –
32.56 лв., както и по ЗЗО относно установената годишна ЗОВ за довнасяне за 2014
г. в размер на 80.00 лв. и лихви – 39.00 лв. В останалата част РА е потвърден и
е бил обект на разглеждане по адм. д. № 199 от 2020 г. по описа на АС –
Габрово. Делото е приключило с Решение № 183 от 30.11.2020 г., с което съдът е
отхвърлил изцяло жалбата на И.К..
За да
постанови съдебния си акт съдът е счел, че според приложимата в случая норма на
чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от
съответния материален закон размер на данъка към определена от него основа, съобразно
ал. 2, когато е налице хипотеза от посочените
в ал. 1, т. 1 – 8 от разпоредбата. В чл. 124, ал. 1 от същия нормативен
акт се предвижда, че при наличие на такава предпоставка, органът по приходите
уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде
определена по реда на чл. 122 ДОПК и определя срок за предоставяне на
доказателства и представяне на становище. При извършване на ревизия по този ред
фактическите констатации се считат за верни до установяване на противното –
т.е. размества се тежестта на доказване. Предвидената процедура е спазена. Въз
основа на нея е установено, че ревизираното лице няма подадени годишни данъчни
декларации /ГДД/ с декларирани източници на доход за ревизираните периоди. К. е
внасял парични суми по банкови сметки, получавал е банкови преводи от физически лица, но не са ясни основанията за
тези парични трансфери, поради което приходните органи са счели, че са налице
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК – данни за укрити приходи
или доходи и документите, необходими за установяване на основата за облагане с
данъци липсват или са повредени до степен, че те са станали негодни за
използване. По тази причина основата за облагане с горните задължения за
периода 1.01.2013 г. – 31.12.2018 г. се определя по чл. 122 – 124 от ДОПК.
Съдът е посочил, че съгласно горецитираните специални процесуални правила
тежестта на доказване е у жалбоподателя, който следва да обори констатациите и
изводите, съдържащи се в РА.
АСГ не е
приел, че получена сума от „Евробилд“ ООД, Габрово, към което К. е съдружник, в
размер на 31 500.00 лв. съставлява скрито разпределение на печалба, т.к.
този факт не е доказан. Тази сума не е дивидент, а се третира като облагаем
доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съдът е отхвърлил
като неприложимо и възражението за изтекла давност. Относно получен превод по
банкова сметка ***им имот през 2018 г./22.03.2018 г. – 10 000.00 лв.;
20.04.2018 г. – 40 000.00 лв. и 26.04.2018 г. – 35 000.00 лв./ се
приема, че в РА органите по приходите неправилно са определили цената, на която
жалбоподателят е продал на физически лица свой недвижим имот – апартамент в гр.
Габрово и е отменил частично РА в съответната част. Налице е документирано
доказана цена на придобиване на апартамента през 2016 г. от К. и съдът я взема
за меродавна при определяне на пазарната му цена. Налице е и определена сума,
за която той, на свой ред, е продал апартамента на други лица две години
по-късно, поради което разликата ма покупна и продажна цена формира облагаема
печалба или доход за ФЛ. В заключение съдът е намерил заключенията на
ревизиращите органи за мотивирани и законосъобразни, поради което е отхвърлил
жалбата против процесния РА.
Недоволен от
този съдебен акт, И.К. го е оспорил пред ВАС и въз основа на неговата жалба е
образувано и разгледано адм. д. № 663 от 2021 г., приключило с Решение № 5621
от 11.05.2021 г., с което съдът е намерил касационната жалба за частично
основателна по следните съображения: Съдебното решение е счетено за неправилно
по отношение на установени от ревизията задължения по КСО и ЗЗО – конкретно и
само за окончателни ЗОО при годишно изравняване за 2013 г. в размер на 1 910.40
лв. и лихви – 1 125.30 лв.; за 2014 г. – в размер на 113.10. лв. и лихви –
55.13 лв. и за 2018 г. – в размер на 2 251.20 лв. и лихви – 183.10 лв., както и
по КСО относно установени авансови вноски за месец май, 2016 г. за ДОО в размер
на 18.02 лв. и лихви – 6,67 лв. и за ДЗПЖ – УПФ в размер на 5.53 лв. и лихви –
2.05лв., т.к. в първоинстанционния съдебен акт не са изложени мотиви, а в
диспозитива му се съдържа, въпреки това, произнасяне и по този въпрос, което
прави решението необосновано, с оглед на което то се отменя в тази част и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът е
следвало да извърши преценка дали установеният укрит доход представлява и
осигурителен такъв и дължими ли са вноски по ЗЗО – авансови и окончателни.
Следва да се обсъди приложимостта на разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и да
се мотивира крайният резултат и относно дължимостта на установените от
ревизията задължения за ДОО и ДЗПО – УПФ за месец май, 2016 г. с оглед
приетото, че ревизираното лице е работило като съдружник в търговско дружество
за посочения период.
Настоящият
състав на АСГ следва да се съобрази с указанията, дадени в горепосочения
съдебен акт на касационната съдебна инстанция, което означава както да извърши
съответните преценки и правни изводи въз основа на събрания доказателствен материал,
така и да приеме за влязъл в сила процесният РА по отношение на частта, в която
е потвърден от АСГ и ВАС и въз основа на изложените от тях мотиви, като приеме,
че той е мотивиран, доказан и законосъобразен в частта му, касаеща допълнително
установените данъчни задължения и техния произход.
Въз основа на
така изложеното АСГ разгледа мотивираността и законосъобразността на РА по
отношение на установените с него допълнителни задължения на жалбоподателя по
ЗЗО и КСО. Те са формирани и обосновани по следния начин:
Обхватът на
ревизията е предвиден да изследва 1. Данъчни задължения на К. по чл. 17 от ЗДДФЛ; 2. ДОО за самоосигуряващи се лица; 3. Здравно осигуряване за такива лица
и 4. Универсален пенсионен фонд – за период от 1.01.2013 г. до 31.12.2018 г.
Според РД, РА и Решението, И.В.К. е физическо лице и е данъчно задължен за
доходи, произхождащи от източници в Република България като местно лице –
български гражданин. Не е регистриран по ЗДДС. Не е бил ревизиран до момента.
Ревизиращите органи са приели, че са налице основания за провеждане на ревизия
по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 1 и 5 от ДОПК, като съдът /АСГ
и ВАС/ намират, че са налице основания за това.
По КСО:
В РД е
отразено, че не е установен вида на упражняваната от лицето дейност за
ревизирания период, освен в посочените в РА изключения за отделни по-кратки
периоди. През 2016 г. същото се е самоосигурявало по фондове. За ревизираните периоди
задълженото лице има регистрирани трудови договори с две търговски дружества –
„*** ООД от 28.09.2015 г. до 1.01.2016 г. и „Новабилд“ ООД от 5.04.2017 г. до
18.04.2017 г. Няма данни на К. да са били изплащани доходи, различни от тези по
трудовите му правоотношения. Същият е подал декларация за начало на дейност и,
съответно, на осигуряване, считано от 1.01.2016 г. като съдружник в „Кинов“
ООД, като прекъсва дейност от 10.05.2016 г. През този период той се е
осигурявал за рискове „инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт,
общо заболяване и майчинство“. Ревизиращите органи са счели, че е нарушена
нормата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/29.12.2008 г. Лицето се е
осигурявало за месеците януари – април, 2016 г., но т.к. е прекъснало дейността
си през май, то за работните дни за този месец се начислява ЗОВ за още 5 дни.
На основание чл. 124а от ДОПК разпоредбите на чл. 122 – 124 от кодекса се
прилагат и за здравното осигуряване.
На основание
чл. 7, ал. 4 от КСО К. дължи осигурителни вноски за ДОО като самоосигуряващо се
лице върху минимален месечен размер за 2016 г. от 420.00 лв. – 16.3 %, с
падеж – 25-то число на месеца, следващ този, за който се дължат /25.06.2016
г./, като е изчислена сума за главница от 18.02 лв. и лихва от 6.49 лв. На
основание чл. 127, ал. 1 от КСО задълженото лице се осигурява за пенсия /допълнително
задължително пенсионно осигуряване – ДЗПО/ в УПФ в размер 5 % върху дохода, за който се дължат осигурителните
вноски за ДОО или за месец май 2016 г. задължението е 5.53 лв. и лихва – 1.99
лв.
В случая няма
причини периода на осигуряване в месец май, 2016 г., да се третира различно от
предходните 4 месеца. К. е бил съдружник през цялото това време в ТД и е дължал
осигуровки за цялото време, до деклариране на спиране на дейността, поради
което РА се явява законосъобразен в частта му, в която са установени дължими
вноски за месец май, 2016 г. за ДОО и за ДЗПО-УПФ в посочените размери.
По
ЗЗО:
За 2013 г.,
2014 г. и 2018 г. К. се явява лице по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, което не е
здравно осигурено по чл. 40, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон и дължи осигуровки
на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от него в размер, не по-малък от половината от
минималния размер на осигурителния доход за осигурените лица, определен
съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗБДОО, като вноските са изцяло за негова сметка. Така
за всеки месец от 2013 г. той дължи здравна осигуровка, като за всеки месец са
начислени и лихви до датата на съставяне на РД. Посочени са и общи суми за
годината – главница и лихви. На същото основание за следващите години през
ревизирания период също са определени суми за внасяне по ЗЗО – помесечно с
главници и лихви или общо за двете години /за всяко по отделно/.
За три от годините
/2013 г., 2014 и 2018 г./ са установени
укрити/недекларирани облагаеми доходи от други източници и доход от
прехвърляне на права и имущество, които доходите са квалифицирани като облагаем
доход на лице и в РД и РА въз основа на тях са определени годишни изравнителни
вноски и лихви по ЗЗО, както следва:
За 2013 г. е
установен окончателен осигурителен доход в размер на 23 800.00 лв., върху
който е определена ЗОВ за довнасяне в размер на 8 % - главница от 1 910.40
лв. и лихви – 1 125.30 лв.
За 2014 г. е
установен окончателен осигурителен доход в размер на 1 413.75 лв., върху
който е определена ЗОВ за довнасяне с главница 113.10 лв. и лихва – 55.13 лв.
За 2018 г. е
установен окончателен осигурителен доход в размер на 28.140.00 лв., върху който
е определена ЗОВ за довнасяне в размер на 2 251.20 лв. и лихва – 183.24
лв.
Независимо от
извършени с Решението корекции на облагаемия доход за 2013 г. и 2018 г.,
определеният окончателен такъв за същите
не се променя, т.к. е над максималния осигурителен доход. За 2014 г.
също е извършена корекция с Решението на облагаемия доход от други източници,
като той е намален от 3 933.75 лв. на 2 933.75 лв., с оглед на което
ответната страна определя окончателен осигурителен доход в размер на 413.75
лв., върху който е дължима ЗОВ от 33.10 лв. и лихви– 16.13 лв. и установените
ЗОВ над този размер за този период са отчетени като неправилно определени,
поради което се отменят. В отменената част РА не подлежи на съдебен контрол.
Относно
определени авансови вноски за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Ревизията е
установила, че за периода 1.01.2015 г. – 31.08.2015 г.; 1.06.2016 г. –
31.12.2016 г.; 1.01.2017 г. – 31.03.2017 г. и 1.05.2017 г. – 31.12.2017 г.
жалбоподателят, като лице по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, което не е здравно
осигурено на основание чл. 40, ал. 1 - 3 от ЗЗО, дължи ЗОВ, съгласно чл. 50,
ал. 5, т. 1 от този закон върху осигурителен доход, не по-малък от половината
от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица по чл.
8, ал. 2 от ЗБДОО, като ЗОВ са за сметка на осигуреното лице. Тъй като такива
не са внасяни, в обжалвания РА правилно са определени дължими месечни ЗОВ за
тези периоди в размерите, посочени в РА /главници и лихви/.
Относно
дължими авансови вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ за периода 1.01.2016 НООСЛБГРЧ в
качеството си на съдружник в „***“ ООД. Както бе посочено по-горе за периода
1.05.2016 г. – 10.05.2016 г. от ревизираното лице не са правени вноски, в РА,
пропорционално на отработените дни за месеца /пет/, правилно са определени
дължими авансови вноски по трите пера, главница и лихви, в посочените в РД и РА
размери.
Частта от
Решението на ответника, с която е потвърден РА, е оставена в сила по отношение
на установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от АСГ /ВАС/ и авансовите ЗОВ за 6-те години и настоящият съдебен състав счита
за установени по несъмнен начин с влязъл в сила РА тези задължения на така
посоченото основание и в посочените размери. Поради тази причина в настоящия
съдебен акт този въпрос не подлежи на преразглеждане и пререшаване.
В проведеното
поделото о.с.з. процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че
установените с РА доходи не съставляват осигурителен доход, т.к. произходът им
не е възнаграждение за трудова дейност или от приравнени на такава дейности по
чл. 6, ал. 2, изр. 1 от КСО и чл. 3 от НЕВДКПОВ. Също така докато е бил
съдружник в „***“, К. не е осъществявал трудова дейност като съдружник.
Неприложима е нормата на чл. 40, ал. 5 от КСО. Излагат се мотиви за начина, по
който следва да се гледа на сделката между жалбоподателя и „***“, но АСГ не
може да преразглежда този въпрос повторно, той е окончателно решен с
постановяване съдебния акт на ВАС. По същия начин стоят въпросите с направените
преводи от ФЛ по банкови сметки на К., както и печалбата, формирана като
разлика между покупната и продажната цена на жилище, които сделки са
осъществени в рамките на период от 2 години по отношение на един и същ обект,
тълкуването на получен доход като скрита печалба, разпределение на дивидент.
АСГ намира за
безспорен факта, че през ревизирания период И.В.К. е подлежал на социално и
здравно осигуряване съгласно българското законодателство. За ревизирания период
той е работил по две трудови правоотношения с двама различни работодатели за
кратко: 1. В „Кинов“ ООД от 28.09.2015 г. до 1.01.2016 г. и 2. В „Новабилд“ ООД
от 5.04.2017 г. до 18.04.2017 г. За този период същият е бил осигурен от
работодателите. По тази причина и периодите му в осигуряване на това основание
правилно са изключени от ревизиращите органи в таблиците от РД и РА за
задължения за осигуряване по ДОО и ЗО. По същия начин правилно е изключен
периода от 1.01.2016 г. – 30.04.2016 г. като такъв, въз основа на който следват
аналогични задължения, т.к. за него лицето е било осигурявано като съдружник в „Кинов“
ООД. Няма твърдения и данни К. да е подлежал през ревизирания период на
социално осигуряване на – за ДОО и за ДЗПОС- УПФ, на други основания и в друг
период, освен за петте работни дни през месец май, 2016 г., т.к. едва от тази
дата той сам е декларирал, че прекъсва дейността си като съдружник. По тази
причина ревизиращите органи правилно са достигнали до извода, че за този месец
той късо е подлежал на социално осигуряване като самоосигуряващо се лице –
съдружник, както и през предходните 4 месеца, но дължимата вноска е следвало да
се изчисли и внесе само за времето от 5 работни дни, както е направено в РД и
РА. В тази част настоящият съдебен състав намира, че РА е законосъобразен и
жалбоподателят дължи довнасяне за фонд ДОО за 2016 г. сумата от 18.02 лв. и 6.49
лв. лихва, както и за ДЗПО-УПФ 5.53 лв. и 2.05 лихви /като лихвите са изчислени
до съставяне на РА/.
АСГ намира, че
е безспорно, че за целия период К. се явява задължено лице по ЗО, на основание
чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, лицата, които не
подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, какъвто се явява жалбоподателят за ревизирания перид, без посочените
по-горе негови части, през които се е осигурявал по ДОО, са
длъжни да внасят
осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от
минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване
на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като
окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗБДОО за 2013 г. минималният
месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са
упражнявали дейност през 2011 г., както и за започналите дейност през 2012 и
2013 г. е 420 лв.; Същата е сумата
за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съгласно годишните ЗБДОО за всяка от тях,
съответно чл. 8, ал. 2, чл. 9, ал. 2 /за 2016/. За 2017 г. сумата е 460.00 лв.,
а за 2018 г. – 510.00 лв. Правилно ревизиращите органи са взели предвид на
горепосоченото правно основание половината от тази сума и въз основа на нея са
определили помесечните задължения на лицето за всяка от годините на ревизирания
период, като са извадили само периодите, през които К. се е осигурявал здравно
на друго основание – като работещ по трудово правоотношение и като съдружник в
ООД. Задълженията нито са били декларирани от него, нито внесени
/жалбоподателят нито твърди, нито доказва други факти в тази насока/, поради
което правилно за всяко от тях е изчислена и начислена дължима лихва за забава.
Законосъобразно са определени като дължими сумите за ЗО по години. Съдебното
решение на АСГ обаче е отменено не досежно авансовите вноски, а относно
установените задължения за окончателни ЗОВ при годишно изравняване за 2013 г.,
2014 г. и 2018 г.
За 2013 г. е
установен окончателен осигурителен доход в размер на 23 800.00 лв., върху който
е определена ЗОВ за довнасяне в размер на 8% - 1 910.40 лв. и лихва – 1 125.30
лв. Според чл. 50, ал. 4, т. 1 от ЗЗО лицата,
които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да извършват годишно
изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация,
като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Върху този доход следва да се начисли и внесе ЗОВ в
така посочения срок. Вноската е в размер на 8% и същата е изчислена върху
признатия като облагаем доход в размерна задължението от 1 910.40 лв. главница,
върху която е начислена и съответната лихва.
Сумата е
преведена от „Евробилд“ ООД по сметката
на И.К. и ВАС намира, че правилно приходните органи и АСГ са счели, че тя
представлява доход от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, поради което
законосъобразно е обложена с данък по чл. 17, във вр. с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ – облагаем доход от други източници,
без ясно основание за придобиването му.
За 2014 г. облагаемият доход от други източници е също
коригиран на 2 933.75 лв. и ответникът е редуцирал окончателният осигурителен
доход на 413.75 лв., като е изчислил ЗОВ върху него – 8 % - 33.10 лв. и лихва –
16.13 лв. При приета по-ниска осигурителна основа, правилно решаващият орган е
изменил и ЗОВ, като я е изчислил въз основа на определения от него окончателен
осигурителен доход за тази година.
Сумата е
получен превод по банковата сметка на жалбоподателя от физическо лице, без
установено основание за това, поради което отново сумата е отчетена като доход
по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ.
За 2018 г. е
установен окончателен осигурителен доход в размер на 28 140.00 лв. /над
максималния осигурителен доход/, върху който на основание чл. 124а от ДОПК, във
вр. с чл. 40, ал. 5 от ЗЗО е изчислена осигурителна вноска за довнасяне от 2
251.20 лв. и лихва за забава от 158.85
лв. Доходите са от получен превод по банкова сметка ***им имот през 2018 г.
Процесните
задължения за трите години са с произход укрити и недекларирани доходи от лицето.
Спорен е въпросът дали укритите доходи съставляват осигурителни такива и дължат
ли се в тази връзка ЗОВ на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Според ответната
страна доходите от други източници са
квалифицирани като осигурителен доход, върху който РЛ дължи изравнителни вноски по сметка на НЗОК на
основание чл.
40, ал. 5 ЗЗО. На основание чл.
124а ДОПК
задълженията за ЗОВ са определени по реда на чл.
122-124
ДОПК,
като при определяне на размера на дължимите здравноосигурителни вноски са
съобразени фактите на внасяне на авансови
вноски а за 2016 г. и с факта на осигуряване на друго основание за част от
годината. В решението си ВАС също приема, че ревизията е проведена
по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 2
и 5 от ДОПК и в случая са приложими правилата на чл. 122 и следващите.
Съгласно чл.
6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат
осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и
неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Видно от разпоредбата на чл. 4 от КСО трудова дейност
обаче означава не само дейност в изпълнение на задължения по трудово или
служебно правоотношение, възникнали по КТ, ЗСВ или ЗДСл, а и дейността, която
осъществяват физическите лица като съдружници в ТД, кооперации или като
физически лица, упражняващи търговска дейност, занаятчийска дейност, свободни
професии, както и лицата, които полагат труд без
трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една
минимална работна заплата – т.е. физически лица, които получават доходи от своя
дейност, вкл. и не само такава, която може да се квалифицира като „трудова“ по
смисъла на КТ. В случая са установени по безспорен начин укрити недекларирани доходи. Те са облагаеми
и
осигурителни такива на ревизираното лице, поради което за него е възникнало и задължението за заплащане на
изравнителни годишни вноски за ЗО по чл.
40, ал. 5 от ЗЗО. Ревизията е проведена по реда на чл.
124 във вр. с чл.
122 и сл. от ДОПК, поради което и следва да се презюмира осигурителен доход, във връзка с
който да се дължат вноски за ЗО вкл. и в хипотезата на чл.
40, ал. 5 от ЗЗ. В тази връзка чл. 124а от Кодекса, на който се позовават
ревизиращите органи, също следва да се приложи и досежно задължителните
осигурителни вноски. В заключение АСГ намира, че Ревизионният
акт е правилен и по отношение на допълнително установените задължения за задължителни
осигурителни вноски на ревизираното лице. К.
е укрил /не е декларирал/ получени
от него приходи/доходи, както и липсват документи, от които да е видно
основанието за направените плащания /банковите преводи/,
поради което органът по приходите правилно е приел, че лицето е извършвало
трудова или приравнена на нея дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК и следва да се установят задължения за задължителни осигурителни вноски върху
дохода с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК. Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за
осигурителни вноски и в случая законосъобразно са определени задълженията на
лицето по КСО
и ЗЗО.
„Доколкото
не се спори, че касаторът не е подавал ГДД по чл.
50 ЗДДФЛ, не е внасял авансови месечни
осигурителни вноски за ДОО и ЗЗО в НЗОК, нито е правил изравнителни годишни
вноски, то законосъобразно с обжалвания РА са определени същите.“ - Решение № 6654 от
3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1782/2020 г., VIII о. В този смисъл,
например: Решение
№ 11771 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2018 г., I о.; Решение № 2893 от 25.02.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 9058/2019 г., VIII о.; Решение
№ 749 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9494/2020 г., I о. и др.
Вноските по
КСО и по ЗЗО, както и лихвите върху тях, са публични задължения и същите се
погасяват по начина и в сроковете, по които се погасяват данъчните такива. В
случая процесните държавни вземания са за същите периоди, за които са и
установените данъчни такива, като ВАС и потвърдил изводите на АСГ, изложени в
съдебния му акт, че давността по отношение на тях не е изтекла. Съгласно чл.
171, ал. 1 от КСО публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
В заключение съдът следва да отхвърли жалбата
на И.В.К. срещу процесния РА в частта, касаеща горепосочените процесни
задължения по ЗЗО и КСО. При този изход на спора основателно се явява искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото в
полза на страната – юрисконсултско възнаграждение.
В тази връзка
и на основание чл. 160, ал. 1, чл. 161 от ДОПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба
на И.В.К. ***, ЕГН: **********, против Ревизионен акт №
Р-04000719004929-091-001 от 17.02.2020 г., потвърден частично с Решение № 76 от
18.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в
частта, за установени задължения за окончателни здравноосигурителни вноски /при
годишно изравняване/ за 2013 г. – в размер на 1 910.40 лв. и лихви – 1 125.30
лв.; за 2014 г. в размер на 113.10 лв. и лихви – 55.13 лв.; за 2018 г. в размер
на 2 251.20 лв. и лихви– 183.24 лв.; както и по КСО относно установени авансово
вноски за месец май, 2016 г., за ДОО в размер на 18.02 лв. и лихви – 6.67 лв. и
за ДЗПО-УПФ в размер на 5.53 лв. и лихви – 2.05 лв.
ОСЪЖДА И.В.К. ***
ЕГН: **********, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 613.53 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба,
подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне,
чрез Административен съд Габрово до Върховен Административен съд.
Препис от решението
да се изпрати на страните в едно с призовките.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/